Обсъждане на нови български фил. книги (Page 2 of 2)

Даааа, това и за псевдарщината пък да не говорим за "любезността" определено не ми идва като новина /същото као схема се случва често и тук, така че не мисли, че откриваш пред нас "чудния свят" на академичните тайни:)/. ο тук си имаме по-скоро една постоянна подозрителност към подобни заявки, но това не са единствените цветове на картината+трябва да се има предвид, че БГ философ, чийто научен ръководител няма никакво собствено име извън етажа на сградата, в която работи около 3 4аса седми4но, автоматичо превръща "младия учен" в парашутист навсякъде, където би почукал и дори минимални срещи в коридора са постижение и опция /това, разбира се е снизходително, иронично и малодушно коментиране на описаната ситуация, но често е болезнено вярно, така че не си мисли, че няма и по-кофти неща да се добавят към твоите:)/ . Но независимо от това има не чак толкова пренебрежимо малко пробиви в описаната система, така че тя явно и най-вероятно няма абсолютни стойности.
Освен това, убедена съм, че за един подобен лирически герой:) са необходими и определен брой "социални", както ги наричаш, компетентности, а не само академични - той не е лабораторен образ, дори и да работи в лаборатория и да изповядва най-"лабораторната" изследователска парадигма, т.е. трябва да е способен и на пробиви и ефективност в съответната област  по съответния начин. Т.е. премазването на личността от конформизма на системата и бясната конкуренция е фактор във всяка стратегия за справяне на всеки във всяка област, а понякога слава Богу, че ги има, защото света се пази и от много агресивно амбициозни некадърници:)

към 2/- издателската система е пряка функция от академичната, така че каквото и да кажем за нея, то ще отведе към друг вече наличен параграф: "Какво бихте променил...":)
Аз обаче не разбирам срещу нещо конкретно от местния или "световния" академичен/издателски контекст ли е насочено острието /това с класическите "супер стари практики" изобщо не го намирам за атакуемо/ - има ли нещо конкретно, което да отнесе гнева... или го формулираме, за да си съчувстваме взаимно:)?

Чак пък сега пък да не си и съчувстваме:), че даже и да си анти-съчувстваме като и без това е толкова болезнено за всички...:( οмах предвид, че и аз не бих отказала малко съчувствие:))...и на мен ми се ще картината да е по-цветна в реално време, ама...:)

Сега обаче наистина повече се разбира къде "стяга чипика" по този проблем, но се налага да си даваме сметка, че свободата на публикуване /на всичко/ е част от свободата на словото и когато липсват критериите на смазаната система и традицията и добре образованата публика, която да определя като четяща общност кое е смислено и приносно за нея /в това отношение съм съвсем съгласна с възпитаването и отговорността/, още по-НЕдобре е това да се определя със затягане на издателската система или по някакъв централизиран начин - напр. властващите университетски издателства да колят и бесят. Освен това въпреки всички рискове,  има смисъл да се издава текущия БГ продукт, дори и да не е на "гениално" световно ниво, защото той трябва отнякъде да оживее, да се копае и полива, преди да произведе нещо значимо - и без това авторските БГ монографии са сигурно 0,...% от общата книжна продукция. /В точно този смисъл, въпреки че огромен брой от описаните от теб недостатъци, аз безропотно ги приемам и относно издателството, в което работя:) и съм напълно съгласна с тях, но за сметка на тях при нас този % е 90 - БГ текстове, спрямо преводни и това чисто принципно намирам за съвсем защитима позиция, а не случайност/ Та, ако на тях им се наложат без "гратисен период" световните издателски критерии...? едва ли ще им се помогне много. Убедена съм, че е тъпо да се хвърлят всички ресурси 100% само за превеждане и наваксване на изпуснатото/пък и ти самия беше доста скептичен с преводната терминология на бълг. ез., а сега - превеждайте!:)/ и да се зали4и и 1% от усилията за местния, пък бил той и провинциален продукт. А и свободията не е чак такава, сещам се за купища имена, които не са за публикуване, но и не са публикували нищо напоследък - значи има все някакви останки и от твоя любим "естетсвен отбор":))))
За това и някъде на друго място подканих и другите да се включат с мнение какво си струва да се популяризира и издава в БГ - към Любо и Дарин, и кой е склонен да предприеме нещо наистина реално.
ο, да , от друга страна, тук за сега се публикуват повече континенталните текстове, които са нечетими и ексцентрични без съответния шифър:), но и научните или аналитичните вероятно също са такива:) за хората неснабдени със съответния код и контекст на разбиране -въпрос на образователна традиция, която малко се интересува от образ на Философа въс всекидневен план, но това май не е само неин отличителен белег, пък и няма особено значение.

Ако не е много ... "нафталиново" си позволявам да повдигна темата, защото напоследък стана въпрос и ще е в настроение с вълната, която сме овладели, явно.

Исках в друга тема да отбележа това, което е важно ("Синята и Кафява книга на Витгенщайн), но установих, че е затворена, а всъщност там е пояснено нещо, което да помогне на...

Списание може би няма. Но имало :Сборник Философия на логиката. Ранна аналитична философия: Готлоб Фреге, Бъртранд Ръсел, Джордж Е. Мур, Лудвиг Витгенщайн. Съставителство и превод: Т. Полименов, А. Бешкова, Е. Латинов, Б. Моллов. София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2003

Това доказва, че има логици явно.

...може би обсъждането, обявено като тема, ще продължи...

та книгата, за мен, е много разочароваща: предполагаемо историко-философското теоретизиране се оказва една каша от парадигми, парадигмални програми, субпарадигми и метапрограми, всичкото поръсено с лек социологизъм и без никакъв усет за история.  дори не съм убеден, че си струва по подробното коментиране, а този пост идва след поредния неуспешен напън да изчета още някоя глава.
за утеха може да си мислим, че остава възможността след време в един трети том на започната "Западна ффия" да се появи нещо по-сносно от това преждевременно изместило го недоразумение.

С уговорката, че не съм чела още книгата на Сашо Кънев, и поради това е възможно да тълкувам казаното от него на с. 255 извън контекста, ми се струва, че е доста силно опростяване аналитичната традиция да се обвърза еднозначно с натурализма, а континенталната - с анти-натурализма.

Аз също обърнах внимание на резултатите от факторния анализ. За мен те са доста притеснителни - между натурализъм, реализъм и екстернализъм би трябвало да има висока корелация, а не да се изявяват като независими фактори - поне моите впечатления са такива. И защо рационализмът излиза като фактор, а емпиризмът не? Може би той попада под онзи пети фактор, който обединявал всички варианти на анти-реализъм? С други думи, картината е странна, но без да се зарови човек в "суровите" данни и в методологията на приложения факторен анализ нищо не може да се каже категорично. А ровенето отнема доста време.