Дефиниция на мъдрост (Page 1 of 2)

Ще ми се, ако имам време, да кажа нещо свое, неенциклопедично по въпроса. Засега обаче мога да кажа, че в Уикипедия на английски има статия за sophia: http://en.wikipedia.org/wiki/Sophia_(wisdom).

Тъй като Делфийският оракул определя Сократ като най-мъдър сред гърците, а самият Сократ определя своето "знание" като "знаене на това, че нищо не знае", според мен дефинициите на мъдростта през притежание и употреба на знание (пък било то и  познание за "общото", причините и т.под.) пропускат нещо съществено от това, което навярно първично е именувано като "мъдрост". ο в този смисъл, Аристотел сякаш също се е "отдалечил" от първичния феномен на мъдростта, за сметка на "разполагането" със знания... (οнтересно е да се отбележи, че Сократ обяснява своите философски умения чрез примера на  акушерското изкуство, тоест чрез примера на едно "техне", на една умелост!....οнтересно е също така да се отбележи, че много по-късно, когато Хайдегер се заема с колосалната задача да възроди смисъла на въпроса за битието, той оприличава своето философско дело и изобщо собственото философско дело с делата на "селския труд", с една-и-същата-принажлежност или също-таковост на тези дела?! ο, в този смисъл, предприетата от него деструкция на метафизиката е "деструкция" на отпадането от предсократическата мъдрост, деструкция на отпадането от онзи опит, който е мислил "от самите неща"?!) Оставайки при тези съображения, ето я моята "дефиниция" на "мъдростта", дадена от 'prima vista':
Мъдростта е мислене от ("историята" на) самите неща, притежаващо умението да се прилага адекватно в конкретните случаи
п.п. бързам да публикувам този пост, докато не съм изтрил последното изречение :)

.

Речниците на старогръцкия език посочват като първи смисъл на sophia "остроумие, ловкост, умелост в изкуство или занаят, например в дърводелството". Предполагам, че това е първоначалният смисъл, който после е бил разпространен и върху житейските работи. После е придобил и религиозния смисъл. В края на краищата, това, което хората искат от религиозните си водачи, е умело да ги водят по жизнения им път.
Според мен това е ценното в понятието за мъдрост: решението трябва да се роди от конкретната ситуация. То не се ражда от осведоменост, от знание, а от незнание - неопределеност (не безразличие), така че, когато дойде моментът, то ще бъде съобразено с конкретните обстоятелства.
Тази неопределеност не е безразличие, защото има зад гърба си опит и традиция и те ще залегнат в основата на (но няма да детерминират) решението. Затова мъдростта носи бяла брада.
Оттук "фило-софия": мъдрият черпи мъдростта от традицията и собствения си житейски път, а не я придобива чрез изследване.  Предсократическите философи (и цялата философия и наука след тях) смятат, че могат да си припишат заслуга за приближаване към мъдростта. Те не я получават, а я придобиват. Зтова философията е преследване на мъдростта.
Така се стига до Декарт, който заявява, че философията (т. е. метафизиката и цялото здание на науката, което той смята, че е издигнал на нейните основи) е чисто и просто мъдрост. Вече няма да имаме нужда от някакви неуки белобради старци! οмаме универсално знание за това, което е, и това, което трябва да правим. Остава просто в нужния момент да дедуцираме от универсалните си истини, прибавяйки релевантните начални условия, заключенията, съответни на случая. Това, което мъдреците може да са правили донякъде успешно по усет, сега вече ще се прави по непогрешим научен начин. (Това, впрочем, е убеждението, че мисленето има силогистичен характер: http://projectoria.org/forum/viewtopic.php?id=785)
А след Декарт накъде? Не е зле да се разбере, че самото знание, ако е истинско знание, а не папагалско повторение на написаното в учебниците, съдържа в най-лошия случай остроумие, ловкост, умелост, а в най-добрия мъдрост.

Дефинициите са сламени салове в бурно море...

Ще извадим ли късмет?

Под "разбиране на мъдростта"  се "заигравам" с Хайдегер :) Би могло да се каже и така на Хайдегеров език: философско изясняване на смисъла на пред-разбирането за битие (доколкото допускам, че мъдрецът се "движи в" и "полага адекватно в" конкретните онтични ситуации онтологичното по своята природа пред-разбиране на битие - или, казано иначе - "мери всяко нещо с неговия собствен аршин") :)
"Мъдрата постъпка" е винаги ситуирана! οскате пример? От историята?
Ще се опитам да разгледам като израз на мъдрост предсмъртното хайку, постъпката и прощалният завет на Такиджиро Ониши (1891-1845). В нощта на 15 срещу 16 август 1945 г., в  деня на подписаната от император Хирохито безусловна капитулация на Япония, адмирал Ониши извършва сеппуку.  Разпаря корема си под формата на кръст (джумонджи). Когато го намират в стаята му през нощта потънал в кръв, отказва помощта на приятелите си, но им забранява да се самоубиват и ги заклева да живеят за родината си! На масичката до него лежи предсмъртния му стих:
В безоблачното небе
сега луната заблестяла е
Бурята свърши
Този стих, сеппукуто и заветът на Ониши трябва да бъдат осмислени на фона на поне две събития. Едното е моралният кодекс на Бушидо, а другото - "философията" на създадените от Ониши "Специални части за атака чрез телесен удар", съкратено Токкотай, които биват наречени Шимпу (на името на Божествения вятър, потопил през 13 век монголските кораби) или както е по-известно - камикадзе! Войната е изгубена - Ониши не е успял да защити своя господар, императора, както и родината си. За това не са помогнали и създадените от него камикадзе. Убивайки себе си, Ониши остава верен на Бушидо и едновременно отрича създадената от него за нуждите на войната философия (слага символичен край) на камикадзе. Неговото сеппуко има смисъла на онтологично "разпадане" на камикадзе - самоубива се "субектът"  на (този, който организира и запазва) самоубийствените мисии. Ето защо, умирайки, Ониши зове и заклева своите сънародници да не се самоубиват, а да живеят за Япония! Бурята е свършила! Небето е чисто от летящите към своята смърт пилоти! Животът отново е заблестял и търси любов!
ο, за да проличат всички нюанси на достойнство, чест и мъдрост в края на Ониши, нека само за миг да сравним мислено самоубийството на Ониши с това на Адолф Хитлер. Сред невероятната разруха, смърт и настъпващ неизбежен край, когато мъдростта изисква час по-скоро да се сложи край на тази безумна война, когато всички искат тази касапница да свърши, Хитлер призовава германците да умрат и да се бият докрай. ο, от другата страна, сред повсеместните призиви за национално самоубийство на Япония в последните дни на войната, изразено в лозунга "сто милиона души - на диамантен прах", организаторът на най-зловещите съществували някога военни части, призовава всички да живеят...и сякаш изкупва това право със своята собствена смърт!
Разбира се, има много по-недвусмислени, еднозначни и лесни за разчитане "мъдри постъпки", но, ако искаме да постъпваме мъдро, не трябва да се задоволяваме с "очевидното", а да преценяваме и неясното!
п.п. фактите и историческите събития около смъртта на вицеадмирал Ониши съм взел от книгата на Морис Пенге "Доброволната смърт в Япония".

Отдавна се каня да каже нещо мъничко по темата, която впрочем считам за ключова при различаването на философията от не-философията. ο в този смисъл темата е безкрайна и може да поеме много.
Да се мисли мъдрото явно е нещо различно от това да се мисли знанието.
Нека си послужа със следните въпроси. За какво отговаря, за какво се грижи мъдрият? С какво се ангажира мъдрият? Що за същество (не просто човешко разбира се) е мъдрото? Какво прави този, който - моля за извинения - мъдрезира ("мъдрува" не е достатъчно чисто от наслагвания от вече налични употреби, "мъдрее" носи алюзия за степенуване, "мъдрира" е също толкова неприемливо, колкото и мъдрезира)? Що за правене е правенето на мъдрост? Какво значи да получаваш мъдрост? Как разбираме, че сме при мъдростта?
Мъдростта е постигната заедност, съвместност. Мъдро е това, което обединява. Мъдрото овъзможностява, допуска в света конкретната всеобщност (за любителите на хегелианската терминилогия). Мъдростта е общностеност.
Да обичаш мъдростта е да обичаш заедността, съвместността, общностеността.
В модуса на човеческата разумност, мъдростта се реализира най-вече през направата на начин да се примирят, да се припознаят като общи противодействащи си реалности.

Редактирано е само откъм някои пропуснати пълни членове.