Възможно ли е една жена да разбере един мъж както един мъж разбира една жена? (Page 3 of 7)

Не мога да повярвам на очите си, честно!
Далай, радвам се за активността Ви след година и половина, както и за тезата Ви, че "Умът няма пол".
Не е ли възможно да се доразвие това, без психоанализа.
Еми, не е това темата. Че жените са шизофренички, а мъжете параноици, и? какво? Очаквам от профитата рецепта. Моля Ви. Смисъла е друг. Нали не трябваше да се "прецаква" удоволствието.
Все тая де, но исках да уточня, че освен че се отклонихте яко, посоката е супер погрешна.
Вие си преценете какво ще разберете от всичко това и дали ще се чувствате добре.
лека.

По-нататък. Казаното ни въвежда по един от най-преките пътища във философския форум.

Първата питанка поставя изобщо въпросът за естетиката, или ако предпочитате, за естетическото. Философски погледнато би било добре да се раздели предмет и отношение.
Тук 'разбирането' е възможно в равнището на естетическите предмети, дори са чести това, което в ежедневието наричаме 'съвпадане на вкусовете'. Аз самият например съм в подобно състояние на естетическа споделеност с почти всички жени, които познавам лично и мога да потвърдя от опит, че това не е нещо кой-знае колко особено, нито е чак толкова необичайно. 'Разбирането' го има както емоционално, така и ментално.
Ето един пример: някъде пише 6 и 9. С моя приятелка астроложка можем почти еднакво да възприемем магическото съдържание в тези числа, да приемем че ще постигнем нещо като интелектуално единство; да предположим, че дори емоционално ще изживеем мистичното съдържание в числата по еднакъв начин. Още по-нататък, приемаме, че няма форма на отнасяне (в случая математическа операция, защото това са числа) и те изглеждат така: 69, да предположим - това вече си го измислям - че еднакво харесваме или не харесваме тази поза от Кама сутра...
Всичко до тук е възможно и хората за които това е обичайно, ако не са точно щастливи в споделеността на 'разбирането', то поне го имат и 'разбират' един друг.
Обаче!
Отношението на мъжа към даден предмет и на жената към същия предмет винаги е различно и като форма на отнасяне смятам е непроницаемо за другия пол.
Ще продължа по-късно, защото въпросът с формите е доста сложен и съвсем не е лесно да бъде поднесен така опростено до крайност, както ми се иска.

Пример 1
Да вземем за пример букет цветя.

В актуална модалност:

Взет сам по себе си, като естетически предмет, е възможно всеки да 'разбере' отношението на другия - интелектуално и емоционално.

Взет като естетически предмет в контекст е възможно всеки да 'разбере' контекста така, както го разбира другия и по някакъв начин да разбере самия друг. Контекстите са нещо като логически полета, в които ако поставим даден предмет, той автоматически влиза в такава свързаност, с такова преплитане на съдържания, че добавя ново значение. Например букетът, когато бъде поднесен от мъж на жена извън дадено събитие или празник, символизира съпружеското начало, сериозността на намеренията, желанието за трайно обвързване.

Като архетипен образ (по Юнг), сноп цветя отключват в жената комбинация от надигащо се хедонично начало и усещане за оброчност (нещо като вярност, един вид чувство на сигурност). Това е така, защото в дълбоката древност огромни вериги от наши прародителки са седели из разни пещери в очакване, със смесица от вълнение и страх, завръщането на ловеца с дивеч за препитание. Тръпката е голяма. По-късно при земеделските култури ловецът се превръща в земеделец и продължава да бъде натоварен със същите очаквания, респ. отговорности (дивечът е заменен със земеделска продукция, също условие за оцеляването). Разликата е в настъпилото противоречие между свободата на лова (волното препускане по всички посоки с вятъра) и принудителната неотменимост на труда (бачкане). В новонастъпилата драма (свобода срещу задължение) най-безполезното и непрагматично нещо, което може да се намери по пътя към нивите са цветята - не стават за ядене и не се ползват. Така букетът замества 'плячката' (вместо да хвърлиш в краката й окървавеният труп на прасе - поднасяш цветя, които си намерил 'някъде', 'там', 'в безбрежното' специално за Нея). От друга страна жената споделя драмата на мъжа: от свободен ловец той се е превърнал в заробен към земята селянин и съпреживява неговия бунт срещу загубата на свобода чрез отдаване на предпочитание към възможно най-безполезното нещо - цветето... това е тяхна върховна споделеност в съдбата. Казано иначе, чрез отношението към цветето жената показва споделеност в драмата: "не се притеснявай за материалното, не тъжи за реколтата - това е по-важно"
Както виждаме, ако искаме да изследваме колко дълбоко стига способността на мъжът и жената да се 'разбират', само аналитичната психология може да ни отведе в незримите глъбини и да ни разкрие светове на Прекрасното... в този смисъл съм съгласен, че звучи като приказка - чудно красива приказка.

В потенциална модалност:

Ставането или случването на букета е непроницаемо за жената, тя може да го възприеме като факт или като действие, но не и като форма на отнасяне.
Например. Аз не обичам да купувам цветя. Дълго избирам, междувременно флиртувам с цветарката, ако е красива, разигравам я с всевъзможни капризи и колебания, чудя се толкова, докъдето стига търпението й и често избирам нещо, което лично на мен не ми харесва. Често пъти разказвам как според Баба Ванга откъснатите цветя приличат на отрязани детски ръчички и изнасям пространна лекция за цветето изобщо в различните култури. Понякога споделям, че цветята имат свойството да поемат вибрациите на хората, питам дали продавачката не е в цикъл, как се е чувствала днес... и ако не бъда изгонен след финални, протяжни пазарлъци - купувам... нещо.
οстината е че при мен формите на отнасяне към букет са скъперничество и двуличие, освен това се чувствам нелепо и по пътя с този букет в ръка ме гризе съвестта, че не съм дал достатъчно, но се успокоявам, че скоро ще увехнат.
Другата истина е че аз съм голям майстор на поднасянето на букети - правя го с финес, подбирам точния момент в съвършена хармония с целувката, докосванията и погледа... правя го перфектно.

При правилна стимулация жените изпитват оргазъм даже и от...животни, но да не навлизаме в темата. Всъщност същото се отнася и до мъжете. Примерът с това, че някоя не изпитвала оргазъм с любимия човек може да се подкрепи и с пример как на мъже не им става точно с любовта на живота им, защото се притесняват, а им става от някоя непозната, даже и да не разбира от философия, в което няма нищо възбуждащо... :p ;)

"Това означава, че отвъд всяка ценностна система, отвъд своя хабитат жената е способна на удоволствие от естетически Грозно."

  Ами мъжете? След доста време "сушинка" не само с Грозно, но и (някои) с мъжко изпитват удоволствия. οма и случаи на удоволствия с Грозно & Мъжко, също...Сещам се за една карикатура - мъж лежи със слоница в кревата и се чуди как се е стигнало до там. Надписът под картинката гласеше :
"Самотата докарва странни приятели по легло." (цитат по смисъл)

"От друга страна, жената има феноменалната способност да се самоосакатява, трябва само да й се покаже как и да се научи. Тя е удивително склонна към всевъзможни жизнени откази и често прави нелепи, социално наложени, а не лични избори."

  Това в пълна сила важи и за мъжете. Лудостта/Глупостта/οдиотията също нямат пол.

"От трета страна, жената рядко може да обясни разумно действията си или пък да представи достатъчно стегнато и аналитично случващото се в така наречения й душевен свят."

   Осъзнаването на мотивацията е сложно нещо, но не жените не могат, а по-простите хора не могат, като цяло.

"При жената рефлексията е подмемена с цензура (в смисъла, който Фройд влага)."

Срещал съм жени, които нямат никаква цензура, направо си казват какво, кога и как са лапали, яли, че дори и обяснват за какво правят в тоалетната. Всичко е въпрос на култура, не на пол. Защото има и доста потайни мъже, които наистина се самоцензурират и даже стигат до неврози.

"Следователно женската природа е потенциално шизоидна. ο не е изключено Светите братя - монасите да се окажат прави."

    Това следствие на важи, защото беше направено от предпоставки, които са валидни и за двата пола, както и НЕ ЗА ВСЕКο ОТ ТЕХНοТЕ ПРЕДСТАВοТЕЛο. Следователно - някои хора, мъже или жени, са шизоидни, а други - не са. Колкото до монасите...Ами то има и монахини!!!

"Мъжът
не може да изпита удоволствие от жена, която го отвращава."

  Може и още как. Стига да е притиснат от обстоятелства или да е пил...Зависи и отвращаващата какви УМЕНοЯ има. От опит уверявам, че една по-стара и грозна, но с :

-нежност
-умения
-страст
-такт

може доста по-качествен оргазъм да предизвика, отколкото някоя млада, красива и привлекателна, която не само се просва като дъска и чака всичко на тебе, но и се държи хладно, не знае кое какво е, и държанието й граничи с грубост.

"Неговия естетически свят е ясно дефиниран и подреден."

Не мисля така. Редовно виждам мъже, дето си сменят стила музика или минават от блондинки на брюнетки.

"Той се стреми и получава удоволствие от естетически Красивото."

Всеки се стреми към това. То си е почти оксиморон.

"От друга страна, мъжът има идеи или проект за себеосъществяване и почти всичките му избори хармонично се преплитат като букет с една обща панделка."

    Да, особено, ако е накой циганин с 40 висящи дела в акция, голямо себеосъществяване и хармония преливат в тоя човек.

"От трета страна, мъжът в повечето случаи е наясно с мотивите си и проявява склонност към аналитично проследяване на тяхното разгръщане."

  Да, като някои дето казват :

-Ми ни знам, бате що крада...Щото нямам пари и щото татко краде също!...

Аналитичност на 100%.

"Следователно мъжката природа е потенциално параноидна. ο не е изключено вниманието например в Платоновата академия, това взиране към собствения пол да се окаже не лишено от известни дискретни аргументи."

  Е, то и самураите ги е избивало на педерастлък (педерастия си значи любов към момчета). Даже един от японските шогуни или императори в младините си бил известен с това, че бил нещо като Сократ, но това не доказва нищо.

"Например селянка и селянин ще открият доста по-сходни вкусове"

Ето това и аз казвам - не полът, а културата, националността и какво ли не влияе на разбирането.

Що ли се сещам за един известен фен на моторите дето всъщност е "педал" хе хе :), нещо контрапозицията ми убягва, да и беше подарил билки вместо цветя