Всъщност, понеже съм се занимавал малко с тези неща и питая специален интерес направо бих искал да кажа кое що :). Особено след доклада на Константин от събота, в който имаше много тези, които аз никак не мога да приема и подозирам няма да се приемат с голям възторг от физици и особено математиците. Но си мисля, че твоите тези от събота е по-добре да бъдат коментирани в отделна тема а тук по скоро абстракта. Та ето какво си мисля на прима виста:
1. Опитът като източник на научното познание не е "очевиден отговор", това е стандартния отговор: както всеки, който се занимава с философия на науката знае, доминиращата научна епистемология е емпирицизмът, обикновено умереният емпирицизъм. Всяко твърдение, което пропусне да направи дистинкция между различните видове научен емпирицизъм пропуска сериозни дебати.
2. Ние не правим опити за да установим 2 +2 = 4 и най-вече не разчитаме на опит за да установим резултата на 2+2 или истинността на 2+2 = 4(5, 999, етц.) Това, в контекста на първото изречение ми звучи като пример на научна истина. Е, това е малко по-сложно, защото 2+2=4 е МАТЕМАТοЧЕСКА а не научна истина и отново, всеки, който се е занимавал малко с философия на математиката знае, че там водещата епистемология НЕ Е емпирицизма а различни форми на рационализма. Да, има опити за емпирицистки обяснения на математическото познание, като тези на Кичър, който е най-влиятелния математически емпирицист, но тези опити не са мейнстрийм доктрините и определено не могат да се нарекат "очевидни". Втори сериозен проблем с (2): никак, ама никак не е ясно математиката дали е наука и ако е, дали е наука по смисъла на физиката, химията и биологията. Защото нямаме нито един от стандартните критерии за научност като работещи тук: експерименти (мноого искам някой да започне дискусията за аргументите като мислени експерименти, ама ако е така :) аз ще се присъединя към господин Нортън :) хи хи и ще приема че мислените експерименти са емпирически аргументи, така става яко :), само за целите на сегашния разговор). Във всеки случай, очевидно математиката и физиката са ужасно различни дисциплини и ако някой не е сигурен в това може да отворим нова тема само по този въпрос.
3. Не знам защо всички в събота, когато говориха за математика имаха предвид броене, Митко Вацов спомена броене, Константин също, не знам кой още (мисля Сергей). Математиката е нещо силно различно и много повече от броене, справка всякакви изследвания по история и природа на математиката.
4. опитът, от доста време е известен като сериозно fallible, демек, не може да бъде "достоверен" по смисъла на математическите ти примери. Той може само да подкрепи дадена хипотези и теория, а не безусловно да я удостовери като напълно истинна или недай боже, истинна с необходимост. А ако питаш за критериите на математическата достоверност (отново заради примера 2+2) то тя е доста добре позната, идва от времето на Евклид, където неговата аксиоматична система на геометрията се е превърнала в хилядолетен стандарт за достоверност, математическа яснота, сигурност и стриктност. Това обаче, за съжаление липсва във физиката, и основните причини са зависимостта и от опита (това е мое лично мнение).
5. Неевклидовите геометрии - преходът "критерии" от предното изречение в "постулати" в следващото е силно неясен и според мен проблематичен. Би ли изяснил какво по-точно имаш предвид за да го разгледаме по-внимателно?
Any thoughts?
… the answer is, in essence, that during this century of science’s greatest achievements, most physicists and philosophers have given up on the idea that the purpose of science is to discover how the world really is. Instead they want to regard it as a mere instrument for making predictions and achieving pragmatic goals.
www.sofiafilm.com
