Topic: Какво е познание?
.
You are not logged in. Please login or register.
Философски форуми → Епистемология → Какво е познание?
.
смайли
Цялото знание днес не е ли във Wikipedia (en)? Само че там е в сила едно особено разбиране за 'вярно' или 'истинно', както проницателно коментира една скорошна статия: Wikipedia and the Meaning of Truth
http://www.technologyreview.com/web/21558/?a=f
Със сигурност не цялото знание днес е във Wikipedia (en). В това може да се убеди всеки, който е търсел някаква информация във Wikipedia, не я е откривал там, а после я е намирал на друго място (на мен лично това ми се е случвало неведнъж).
По-интересен е въпросът дали наистина във Wikipedia е в сила едно по-особено разбиране за истинност, както твърди авторът в посочената в #3 статия. Не мисля. В това отношение Wikipedia (en) не е по-различна от останалите енциклопедии. Енциклопедиите са вторични източници на знание. В първичните източници (статии в научни списания, научни монографии и т.н.) знанието се обосновава като такова - като "истинно" например - в съответствие с възприетите в съответната област стандарти. Вторичните източници просто реферират съдържанието на първичните. Те не обосновават по начина, по който правят това първичните източници, но това не означава, че те работят с други критерии за истинност. Енциклопедиите приемат, че знанието като такова вече е легитимирано на друго място и те просто осигуряват по-лесен, бръз и удобен достъп до него.
А-а-а-а, бих поспорил с lilia.
Намесвам се в темата не 'за спорт', а защото от няколко години ме интересува въпросът за енциклопедизма.
Аз считам, че енциклопедичният тип информация - както я откриваме в сегашното и състояние - е във възможно най-лошата форма. ο не бих казал, че е "вторичен" източник, а - "третичен".
Първичното знание е самият оригинал.
Вторичното знание е реципиирането на оригинала в широкия контекст на историческото време (това, което най-често сме свикнали да наричаме 'критика' или 'литература по въпроса').
Третичното знание е енциклопедично. По отношение на хуманитаристиката изглежда така. Представлява нещо като непротиворечиво резюме, обобщаващо вторичните знания. Както виждаме оригиналът потъва, подобно малка книжка, затисната под камара от дебели томове, изписани за нея. Задачата на съвременните енциклопедии е да бъде намерена в тези томове тънката нишка, която може да се прекара през максималния брой дискурси - по недискурсивен начин. Това означава, че енциклопедичното знание има НЕесенциален характер. ο на практика не води до никакво съдържателно разбиране.
Това виждане произтича от немалкия ми опит в областта на средното образование. Виждал съм стотици - предимно млади - хора, които със страст и интерес ровят в енциклопедии, търсейки информация за даден автор или направление в сферата на философията, изкуствознанието и естетиката. Но не съм виждал нито един, който да може да използва прочетеното съдържателно.
Съвременните енциклопедии са завладяни от парадигмите: < вярно - невярно > и < истинно - неистинно >.
Липсва каквато и да е ориентация по отношение критериите за същественото. ο това води до реалната, скрита парадигма, по която се правят енциклопедиите: < тематично срещу есенциално >. Затова знанието там е съдържателно неизползваемо.
Обичайната практика за енциклопедиите е да канят експерти, като от тях се очаква 'обективно' да представят мнения, а не просто да дават собственото си под претекст, че то е истинното. Шунтирайки експерта, Уикипедия скъсва с традицията, в която фигурата на жреца-мъдрец-учен е важна. В Уикипедиа авторството е анонимно, без собствен авторитет. Възприетите правила подсказват че стандартното разграничаване мнение/знание е изоставено. Резултатът изглежда (поради липса на друга дума) постмодерен: от една страна, подбно на схоластиката се приема само вече писаното и никакъв опит, от друга - ясно е, че знанието е социален конструкт; и в двата случая идеята за истинност остава на заден план.
Възгледите, че би могло да има проста линейна наредба на опосредстванията от непосредствено-
първично до ... третично не (ми) изглеждат убедителни.
Как да те убедя?
Така, а Укипедия е "четвъртично" знание.
Терминът 'опосредстване' има друго значение от смисъла, който frege влага. В тази 'линейна' посока "четвъртичното знание" не е знание, което е 3 пъти опосредствано: нещо като да вземеш даден автор например и да го опосредстваш 3 пъти, или да го 'препереш' през 3 води.
Статиите в Уикипедия са 99% 'copy' от енциклопедиите и 'paste', разликата е че анонимният автор избирателно решава от къде да 'kopy'. Кръгът на мненията и интерпретациите не надхвърля 1% - за англоезичната и българската версии. Руската не съм я разглеждал, за немската мога да попитам жена ми.
Първоначалният замисъл, с който стартира Уикипедия няма общо с лозунга (като го пиша някак го чувам с 'У') на frege.
Което ме подсеща, че може би е любопитно да се хвърли известна светлина върху началото на УοКοПЕДοЯ.
Първоначално Уикипедия изпълнява техническа функция като поредна от голям брой подобни стъпки с цел да се активизират определени канали в комуникационните трасета на глобалната мрежа. οмам предвид, че броя и интензитета на заявките на потребители до определени сървъри по света е важно за поддържане на трасетата и е от значение за механизма, по който технически функционира οнтернет, също така, колкото и да не ви се вярва има много пряко отношение към разпределението на печалбите от комуникации. Нали не си представяте, че някой просто е качил някъде нещо ей така, за едната идея или лозунгът: 'дайте да дадем'?!
На второ място зад Уикипедия стои мотивът да се взриви влиянието на енциклопедия "Британика" - в много от статиите това представлява нелепо четиво, което на всичко отгоре се обновява бавно и тежко. Но, в англо-саксонски стил, за сметка на това се популяризира бързо и ефикасно.
Погледнете - каква елегантност, какъв политически финес: вместо франкофонията, германоезичната култура и Большая Советская енциклопедия да се превърнат в нещо като билярдни информационни топки (като в картинката на божествената casiopeq) и да се блъскат във виртуалното пространство с Британика в титанична конкуренция за надмощие по легитимиране на знанието и информационно влияние - едно трудоемко за другите европейски страни начинание - светът просто сваля границите (разбирай: ограниченията) и плурализира знанието до абсолютния максимум на демократичния принцип. Превъзходно, нали?
Това беше краткото ми разбиране за употребата на фразата: "знанието е социален конструкт".
В Уикипедия партито е в разгара си, най-интересното предстои.
οма и друга думичка, много важна в научните среди: "верификация". След избухването на информационната феерия в Уикипедия, някой трябва да изпълнява по-незавидната роля на 'втория план' - не източник, а потвърждение. За тази цел купонясващите в Уикипедия ползват от време на време Британика, но... за съжаление там често има вход и е с такса.
.
Много хубаво!
Аз обаче още от сега съжалявам, че няма да мога да участвам, тъй като не съм чел нито един от изброените автори.
Хайде, хора - пишете!
Моля ви, спестете ми усилието да чета - не мога с четенето, трудно ми е! - разкажете на кратко, ple-e-e-as-s-e!
Налял съм си кафе, запалил съм цигара, разположил съм се удобно ... и целият съм слух!
Аз целият съм слух... но нещо не долитат никакви слухове до мен.
Довечера ще се опитам да отговоря накратко на Фреге и Хераклит за енциклопедиите.
Що се отнася до твоя въпрос, Касиопея, аз смятам че е неправилно поставен - това кой-колко знание "произвежда" не зависи според мен от това дали е релативист, рационалист и т.н. οмам и обяснение защо това е така, ама не мога да го вместя в 300 думи :-) (наистина съм много зле с времето, не че не ми е интересно ...).
Re#10: sorry ако сме отклонили темата, но идеята беше, че в Уикипедията целенасочено е пренебрегната дистинкцията епистеме/докса, която вероятно играе роля при оценяването 'повече-помалко' знаещ.
Кантианският лозунг аude sapere звучи по нов начин в мрежата, когато всеки сам следва да преценява валидността на онова, което намира.
А някой прави ли разлика между информация/който е и основния плюс на Мрежата/ и знание и по-знание?Доколкото си спомням проф.Андонов задаваше един и същ провокативен въпрос на тези, които защитаваха при него курсови или дипломни работи на тема "онтология на словото, книгата, и т.н." - каква е разликата между речник и книга, телефоният указател книга ли е?
Философски форуми → Епистемология → Какво е познание?
Powered by PunBB, supported by Informer Technologies, Inc.
Currently installed 4 official extensions. Copyright © 2003–2009 PunBB.