Като тук има толкова много (Page 8 of 16)

Може би няма конфликт. Ако конфликтът е само, дали може да се каже "Знам кон", дали "знание" да се използва за пропозиции, или и за някакви други неща, няма смисъл да се спори, защото всеки е свободен да се изразява, както иска. По-скоро, ако изобщо има интерес, би трябвало да се искат обяснения, докато не стане ясно какво е искал да каже човекът.
Затова искам да попитам дали имаме съгласие по съдържателния въпрос. С мои думи аз го формулирам така: за да има знание, трябва да има форма на живот, в която това знание играе съществена роля. Видя се, че тук позициите ни са близки с Веско и Ники. Аз намерих у Фреге нещо, което ми се струва родствено, но да не го ангажирам с нещо, към което той май не иска да се присъедини. Във всеки случай те също биха могли да дадат свои формулировки.
Смятам, че би било много хубаво, ако продължим оттук нататък.

въпросът за интересите сякаш се подава повече на коментиране, отколкото на оспорване; обаче скобите в горното загатват за колебания, които трудно се удържат от тях, най вече при дизюнктивното(?) "...е или го наричаме...". не носят ли те внушението, че приемаме нещо за сигурно, за да се занимаваме с друго (което ни е интересно).
"сигурното...е интересно с това ЗАЩО Е ...СοГУРНО"- прочит, който звучи схоластически: haecceitas, quidditas, etceteras...
fundamentum inconcussum  и от там фундаментализъм, който, поради узурпацията на термина наричаме фундационизъм?

Това май не беше въпрос, а отговор :-).

На мен лично ми е трудно да се съглася с този отговор. За да стане ясно защо, предлагам да заменим по-горе "знание" с "овце" (какво да се прави, "овчарската" философия на Дядо Ники май е заразна :-))

Ще получим: "за да има овце, трябва да има форма на живот, в която тези овце играят съществена роля".
Ех, че хубаво, че това си е направо едно истинно твърдение.
ο какво излиза? οзлиза, че "формите на живот" са нещо като пенкелер, т.е. приложими са към всичко: знание, овце, зелени човечета и пр.

Няма спор, за някои такава всеобемаща философия може да изглежда и привлекателна. На мен обаче не ми върши никаква работа. Аз бих искала в моя свят да различавам не само знание от овце, но и знание от мнения, вярвания, илюзии. "Формите на живот" никак не ми помагат да направя тези разлики, защото за всички изредени "форми" може да се каже, че за да ги има, трябва да има форма на живот, в която те да играят съществена роля.

Ех, Лили, стига де..какво означавали звездичките, еми не, не са тези от администраторите, споко, просто като "под линията" да се чете, отделно от основното изложение...:) (ама, какви неща ме караш да обяснявам)..
Нещата, които премълчаваме, все пак, ако тактично бъдат изяснени, могат и да ни помогнат в сънищата, и те-сънищата да са по-сладки.

Нямам нищо ама нищо против Мендел (миличкия, дано и той не е обиден), а за начина по който беше "въвлечен в контекста".
Защото, мисля, че опита с "грах" не е толкова уникална или основополагаща схема за генетиката, има много изяден грах докато се стигне до ДНК, РНК а да не говорим за Мутациите.
Ще продължа по-късно, извинете ме засега.

Лили, да си жива и здрава! Във всеки случай сега вече не може да се каже, че никой не иска да ти обясни какво е форма на живот.

Очевидно няма да мога да попиша по всичко, което сте спретнали тук, не е истина, просто много материал. Но има много интересни неща, наистина, жалко че всички са погрешни, хи хи :). Ето един коментар по това, което Фреге написа по-горе:

"една от причините К=JТВ да не (ми) изглежда убедително е, че Т=Т(К), сиреч кръговост; ако се приема просто Т, тогава се отваря място за истините, които никой не знае, пък и ни заливат безброй аналитично-тавтологични тривиалности"

Тая "кръговост" направо ми спря съня, тц, тц, тц. ο никой да не я забележи, ужас направо. Единствения начин Фреге да се избегне тогава кръговост от този тип е да се даде дефиниция на К която не съдържа Т. Така ще имаме Т = Х (К) и всички ще са щастливи, където Х не е = Т. Това обаче ще означава, че познанието няма за необходимо свое условие истинността на твърденията (които са носители на познание) и това, разбира се, ни връща още веднъж към споменатите от мен проблеми с познаване на неистинно Р. Е, добрата новина е, че няма кръговост и ние можем спокойно да запазим Т в по-горната дефиниция, защото в нея аз виждам К като индекс а не като предикат или субект на Т (форматинга във форума не позволява да бъде прочетено по недвусмислено ясен логически начин). А иначе, за кръговостта:

К (познание) е (=) Т (истинно) + оправдано (ДЖ) + вярване (В) + още нещо (Дето-Не-Го-Знаем-Какво-Е)

Тая кръговост всъщност е една проста тавтология, дето е верна и в двете посоки и некои й викат логическа истина. Та аз викам да не се плашим.

Но, две бележки:

1. МОЛЯ, коленопреклонно, всеки от феновете на възможността да познаваме чрез неистинни твърдения да даде, ако обича, пример-два за познание чрез неистинни твърдения. Много, много благодаря. Ама наистина!

2. Бих искал учтиво да припомня, за стотен вероятно път, че след статийката на г-н Гетие JTB не е дефиницията на познанието. Ми какво да направим, Не е. Щото статията на Гетие показва само и единствено това: че JTB не е достатъчно за познание. Та, ако може айде да внимаваме и да не стреляме по играчи, напуснали играта. Няма смисъл. οграчът дето в момента е на терена е JTB+ и той много трудно може да бъде уцелен, щото не е дефиниран ясно и се явява само като сянка на тревата, хи хи.

Фреге..... ти си...... як мастър! честнор от теб научавам невероятни неща :) Ама не всички са любознателни като мен... и все пак искам да поясня тази дума /израз "ан пасан":

"Особено при пешките е правилото ан-пасан, при което пешката взима противниковата само когато е на пети за белите и четвърти за черните хоризонтал и те са съседни помежду си. Ако противниковата пешка се е задвижила от началното си положение през едно поле напред, прескачайки полето, което се бие от другата пешка, тогава казваме, че пешката, която се е движила, може да се вземе ан-пасан от другата."
за обикновените хорица, на разговорен език означава мимоходом. :)

Кое е това "нещо" което се нарича ту познаниер шу истина?