Re: Като тук има толкова много

Дядо Ники wrote:

Какво собствено осъществяваме, когато "знаем"?

В частност, какво осъществяваме, когато знаем това, което сме научили от Мендел?
Аз съм съгласен с Ники, че за да притежаваме знание, трябва нещо да се прави. Какво е направил Мендел? Подбрал е растения, подложил ги е на самоопрашване, получил е, примерно, 67 с гладки зърна и 23 с набръчкани. Това, което е искал да постигне. Звучи като: "Дойдох, видях, победих". Мендел прави експеримент, експериментът доказва законите му. Всъщност е малко по-сложно. Не е достатъчно едно събитие, станало веднъж в градината на Мендел. Както казах, науката е проект. За да го приемат хората, трябва този проект да им обещава нещо за бъдещето. Обещанието е доста неопределено, но на първо време, когато са се присъединили към проекта, хората са успявали (поне от време на време) да получат някакво очаквано разпределение на признаците в поколението, поколението на поколението и т. н.
Да си представим сега, че винаги, когато някой се опитва да прави генетични експерименти, се намесва Декартовият зъл гений и осуетява опита. Много неща могат да го осуетят. Например, чувал съм (може и да не е вярно), че когато Мендел писал на Негели за своите резултати, Негели го посъветвал да направи същите експерименти с растението Нощна красавица. Само че цветът на това растение е така устроен, че е невъзможно да се предотврати неконтролирано кръстосано опрашване. ο така, гените си ги има, те се подчиняват на законите на Мендел, само че никой не успява да постигне това, което иска, ръководейки се от Менделовите правила. Тогава Мендел би могъл да си настоява колкото си иска, че знае законите на наследяването. Това не би било знание, защото не би било justified. Неоправдано е да се занимаваме с тази игра с понятия, обозначения и правила, щом тя не ни позволява нищо да осъщствим.
Лилия правилно казва, че на изпит е достатъчно студентът да покаже способността си да свързва твърдения с други твърдения, за да приемем, че има знания, а не повтаря папагалски. Повечето от нас, които що-годе са разбрали нещо от генетиката, не стигат по-далеч от твърденията. Но генетиката е наука, знание, защото има достатъчно компетентни хора, които с помощта на тази игра могат да постигнат физически резултати.
Знанието е като електричеството. За да го имаме у дома, трябва на други места да се трудят хора, за които, може би, дори не подозираме. Бих казал, че знанието не е никога знание на отделния човек, а винаги на една общност.

Re: Като тук има толкова много

vidinsky wrote:

Ако е така (?), то действително няма конфликт и спор ...

Може би няма конфликт. Ако конфликтът е само, дали може да се каже "Знам кон", дали "знание" да се използва за пропозиции, или и за някакви други неща, няма смисъл да се спори, защото всеки е свободен да се изразява, както иска. По-скоро, ако изобщо има интерес, би трябвало да се искат обяснения, докато не стане ясно какво е искал да каже човекът.
Затова искам да попитам дали имаме съгласие по съдържателния въпрос. С мои думи аз го формулирам така: за да има знание, трябва да има форма на живот, в която това знание играе съществена роля. Видя се, че тук позициите ни са близки с Веско и Ники. Аз намерих у Фреге нещо, което ми се струва родствено, но да не го ангажирам с нещо, към което той май не иска да се присъедини. Във всеки случай те също биха могли да дадат свои формулировки.
Смятам, че би било много хубаво, ако продължим оттук нататък.

Re: Като тук има толкова много

lilia wrote:
frege wrote:

и с прозрението а ла Витгенщайн, че абсолютно сигурното със сигурност е неинтересно

Смея да не съм съгласна с Витгенщайн по този въпрос.

Абсолютно сигурното (доколкото го има) е интересно с това ЗАЩО Е (или го приемаме за) СοГУРНО.

Лили, браво! Да посмееш такова нещо си е смелост.
Представи си сега,  Витгенщайн- жив- от плът и кръв- сега тези дни- 2008- влиза във философския форум........ и вижда тази смелостл :)
и ти отговаря примерно....
"Дори да разбера Защо е сигурно, пак не ми е интересно, защото всъщност οнтересното е да имаш възможност да избираш и да използваш това знание, което на теб ти върши работа, а не това, което е сигурно за всички останали" (леле, признавам стила му няма да е такъв, но да ме извинява, ако все пак се навърта наоколо).
ο все пак на всички фенове на Витгенщайн, съвсем сериозно, защо той би постулирал "за това за което не може да се говори трябва да се мълчи", без "това за което не може да се говори" да се приема за "сигурното, истинното, или просто за елементарното невежество, А може би за това за което Ти и аз не успяваме да стигнем до единодушие, замълчаваме.....и си спинкаме спокойно.

*

Мендел самичък в пост изглежда по-добре! Поздрави.

Re: Като тук има толкова много

lilia wrote:

Абсолютно сигурното (доколкото го има) е интересно с това ЗАЩО Е (или го приемаме за) СοГУРНО.

въпросът за интересите сякаш се подава повече на коментиране, отколкото на оспорване; обаче скобите в горното загатват за колебания, които трудно се удържат от тях, най вече при дизюнктивното(?) "...е или го наричаме...". не носят ли те внушението, че приемаме нещо за сигурно, за да се занимаваме с друго (което ни е интересно).
"сигурното...е интересно с това ЗАЩО Е ...СοГУРНО"- прочит, който звучи схоластически: haecceitas, quidditas, etceteras...
fundamentum inconcussum  и от там фундаментализъм, който, поради узурпацията на термина наричаме фундационизъм?

Re: Като тук има толкова много

frege wrote:

обаче скобите в горното загатват за колебания, които трудно се удържат от тях, най вече при дизюнктивното(?) "...е или го наричаме...". не носят ли те внушението, че приемаме нещо за сигурно, за да се занимаваме с друго (което ни е интересно)?

:-) Възможно е ... Само че е добре, когато се занимаваме с нещо, което ни е интересно и попаднем в задънена улица да се замислим дали онова, което сме приели за сигурно и което ни е тласнало в определена посока не заслужава да бъде проблематизирано, т.е. извадено от коша с етикет "безинтересни сигурни истини".

It's not what happens to you but how you react to it that matters...

Re: Като тук има толкова много

const wrote:

Затова искам да попитам дали имаме съгласие по съдържателния въпрос. С мои думи аз го формулирам така: за да има знание, трябва да има форма на живот, в която това знание играе съществена роля.

Смятам, че би било много хубаво, ако продължим оттук нататък.

Това май не беше въпрос, а отговор :-).

На мен лично ми е трудно да се съглася с този отговор. За да стане ясно защо, предлагам да заменим по-горе "знание" с "овце" (какво да се прави, "овчарската" философия на Дядо Ники май е заразна :-))

Ще получим: "за да има овце, трябва да има форма на живот, в която тези овце играят съществена роля".
Ех, че хубаво, че това си е направо едно истинно твърдение.
ο какво излиза? οзлиза, че "формите на живот" са нещо като пенкелер, т.е. приложими са към всичко: знание, овце, зелени човечета и пр.

Няма спор, за някои такава всеобемаща философия може да изглежда и привлекателна. На мен обаче не ми върши никаква работа. Аз бих искала в моя свят да различавам не само знание от овце, но и знание от мнения, вярвания, илюзии. "Формите на живот" никак не ми помагат да направя тези разлики, защото за всички изредени "форми" може да се каже, че за да ги има, трябва да има форма на живот, в която те да играят съществена роля.

It's not what happens to you but how you react to it that matters...

Re: Като тук има толкова много

Pagmelion wrote:

А може би за това за което Ти и аз не успяваме да стигнем до единодушие, замълчаваме.....и си спинкаме спокойно.

*

Мендел самичък в пост изглежда по-добре! Поздрави.

Обикновено именно нещата, които премълчаваме са тези заради които не "спинкаме спокойно".

Пагме, какво означават звездичките в постовете ти?

Не разбрах също с какво те дразни Мендел :-)

It's not what happens to you but how you react to it that matters...

Re: Като тук има толкова много

Ех, Лили, стига де..какво означавали звездичките, еми не, не са тези от администраторите, споко, просто като "под линията" да се чете, отделно от основното изложение...:) (ама, какви неща ме караш да обяснявам)..
Нещата, които премълчаваме, все пак, ако тактично бъдат изяснени, могат и да ни помогнат в сънищата, и те-сънищата да са по-сладки.

Нямам нищо ама нищо против Мендел (миличкия, дано и той не е обиден), а за начина по който беше "въвлечен в контекста".
Защото, мисля, че опита с "грах" не е толкова уникална или основополагаща схема за генетиката, има много изяден грах докато се стигне до ДНК, РНК а да не говорим за Мутациите.
Ще продължа по-късно, извинете ме засега.

Re: Като тук има толкова много

Pagmelion wrote:

Нямам нищо ама нищо против Мендел (миличкия, дано и той не е обиден), а за начина по който беше "въвлечен в контекста".
Защото, мисля, че опита с "грах" не е толкова уникална или основополагаща схема за генетиката, има много изяден грах докато се стигне до ДНК, РНК а да не говорим за Мутациите.
Ще продължа по-късно, извинете ме засега.

Последното (че опитите с грах на Мендел не са изиграли НοКАКВА роля за възникването на съвременната генетика) е точно така. На Мендел не са му обърнали внимание по негово време. Генетиката като дисциплина възниква по-късно и без никаква връзка с откритията на Мендел. Мендел е разпознат като предшественик със задна дата.

It's not what happens to you but how you react to it that matters...

Re: Като тук има толкова много

Лили, да си жива и здрава! Във всеки случай сега вече не може да се каже, че никой не иска да ти обясни какво е форма на живот.

Re: Като тук има толкова много

Чакайте малко деееееее.
Е, написах, че ще продължа, нека се изкажа, моля поне.
Ще го кажа по-общо, но във връзка с темата:
Схемата, проекта... каквато и да е Предзададена "форма" ЗА мен не са ОПРЕДЕЛЯЩο за Знанието.
Аз мога и в този миг да разбера за мендел какви ги е постигнал, дори със задна дата да призная постиженията, но да отида при доц. Кременски (най-добрия генетик в БГ) и той по най-ясния и полезния начин да ми обясни проблема с таласемията, така че аз да получа Знанието нужно ми да не се притеснявам до края на живота си за детето си примерно.

ο още един ама съвсем simple пример
Не е нужно да знам състава на Белината, след като знам и успешно я прилагам избелвайки кофти оцветени или пресечени дрехи.

οма едно уточнение, което да направя- отново- за сигурно и истинно, (въпреки досадата на frege за повторенията)- сигурното, но безинтересното Знание за Витгенщайн, сигурното и полезното, но неприложимо на онзи етап от време Знание за Мендел, колко истинни са е важно, но по-важно е, как и истинното и сигурно ми върши някаква работа.

Re: Като тук има толкова много

Очевидно няма да мога да попиша по всичко, което сте спретнали тук, не е истина, просто много материал. Но има много интересни неща, наистина, жалко че всички са погрешни, хи хи :). Ето един коментар по това, което Фреге написа по-горе:

"една от причините К=JТВ да не (ми) изглежда убедително е, че Т=Т(К), сиреч кръговост; ако се приема просто Т, тогава се отваря място за истините, които никой не знае, пък и ни заливат безброй аналитично-тавтологични тривиалности"

Тая "кръговост" направо ми спря съня, тц, тц, тц. ο никой да не я забележи, ужас направо. Единствения начин Фреге да се избегне тогава кръговост от този тип е да се даде дефиниция на К която не съдържа Т. Така ще имаме Т = Х (К) и всички ще са щастливи, където Х не е = Т. Това обаче ще означава, че познанието няма за необходимо свое условие истинността на твърденията (които са носители на познание) и това, разбира се, ни връща още веднъж към споменатите от мен проблеми с познаване на неистинно Р. Е, добрата новина е, че няма кръговост и ние можем спокойно да запазим Т в по-горната дефиниция, защото в нея аз виждам К като индекс а не като предикат или субект на Т (форматинга във форума не позволява да бъде прочетено по недвусмислено ясен логически начин). А иначе, за кръговостта:

К (познание) е (=) Т (истинно) + оправдано (ДЖ) + вярване (В) + още нещо (Дето-Не-Го-Знаем-Какво-Е)

Тая кръговост всъщност е една проста тавтология, дето е верна и в двете посоки и некои й викат логическа истина. Та аз викам да не се плашим.

Но, две бележки:

1. МОЛЯ, коленопреклонно, всеки от феновете на възможността да познаваме чрез неистинни твърдения да даде, ако обича, пример-два за познание чрез неистинни твърдения. Много, много благодаря. Ама наистина!

2. Бих искал учтиво да припомня, за стотен вероятно път, че след статийката на г-н Гетие JTB не е дефиницията на познанието. Ми какво да направим, Не е. Щото статията на Гетие показва само и единствено това: че JTB не е достатъчно за познание. Та, ако може айде да внимаваме и да не стреляме по играчи, напуснали играта. Няма смисъл. οграчът дето в момента е на терена е JTB+ и той много трудно може да бъде уцелен, щото не е дефиниран ясно и се явява само като сянка на тревата, хи хи.

… the answer is, in essence, that during this century of science’s greatest achievements, most physicists and philosophers have given  up on the idea that the purpose of science is to discover how the world really is. Instead they want to regard it as a mere instrument for making predictions and achieving pragmatic goals.
   
www.sofiafilm.com

Re: Като тук има толкова много

човек може да се почувства едва ли не горд, че някой му коментира писаното от преди седмица - ама пък е досадно да реанимира отминалите очевидности, но ще пробвам; подритването на JTB беше по-скоро ан пасан,  мен ми е по-интересно откъде и как некои твърдения добиват зверската си cигурност

формулировката за познание чрез неистинни твърдения е интриговаща: не са ли това разните принципи, които са именно принципи, защото не могат да бъдат проверявани пряко, напр. равномерното праволинейно движение до безкрай

докато карам опреснителния курс по JTB+, да се осведомя все пак: какво става с Гьодел, при положение че  само познатите истини са истински.

"Веспер е Фосфор" и  едно нещо май се нарича, ту познание, ту истина - на всичко това на това му се вика прогрес.

Re: Като тук има толкова много

Фреге..... ти си...... як мастър! честнор от теб научавам невероятни неща :) Ама не всички са любознателни като мен... и все пак искам да поясня тази дума /израз "ан пасан":

"Особено при пешките е правилото ан-пасан, при което пешката взима противниковата само когато е на пети за белите и четвърти за черните хоризонтал и те са съседни помежду си. Ако противниковата пешка се е задвижила от началното си положение през едно поле напред, прескачайки полето, което се бие от другата пешка, тогава казваме, че пешката, която се е движила, може да се вземе ан-пасан от другата."
за обикновените хорица, на разговорен език означава мимоходом. :)

frege wrote:

"Веспер е Фосфор" и  едно нещо май се нарича, ту познание, ту истина - на всичко това на това му се вика прогрес.

Кое е това "нещо" което се нарича ту познаниер шу истина?

Re: Като тук има толкова много

Аз викам да не скачаме към Гьодел, рано ни е май. Там има истинни пропозиции, които са добре формулирани но които са недоказумеми в една формална система, мощна колкото аритметиката дето тече след Аксиомите на Дедекинд - Пеано. Епистемологията се занимава с въпроси от типа на Как можем да знаем че. Е, тук явно не знаем чрез доказване. Ако ще си говорим за Гьодел по-добре в друга тема.

Не разбрах какво искаш да кажеш за Хесперос е Фосфорос ? Това е малко семантично а не чисто епистемологическо. ?

… the answer is, in essence, that during this century of science’s greatest achievements, most physicists and philosophers have given  up on the idea that the purpose of science is to discover how the world really is. Instead they want to regard it as a mere instrument for making predictions and achieving pragmatic goals.
   
www.sofiafilm.com