М-да-ааа... Може и да се окаже, че чичо ви Хераклит въобще не е толкова наивен човек, както личи от повечето му ексцентрични постове, точно напротив - човекът е много светнат и дълбоко проницателен. Приятно е да си спомня как преди около година тук представих прогнозата, че в БАН няма да има съкращения. Тогава въпросът беше актуален, но за времето си все още не се предусещаше психозата около т.нар. световна криза и хистерично констатираният факт от зимата, че в бюджета няма пари.
Това се намира в тема < Точките в ИФИ на БАН >, стр.7, пост # 94, 16.02.2009 г.
От друга страна, политическите сили - всички, независимо от партията - ще останат непреклонни и ще запазят непоколебимост - пак няма да предприемат тези съкращения, в този мащаб, за които апелира ЕС. По-скоро ще спрат следващия реактор в Козлодуй, отколкото "да пуснат канарчето на свобода". БАН и университетите, противно на логиката, ще останат извън всякакъв икономически принципи - като вид естетическо притежание, толкова безполезно, колкото да отглеждаш "канарче"; безполезна естетика - да, но не и - безсмислена, именно защото е вид лукс.
От трета страна, общото западноевропейско научно пространство вече е преструктурирано в логиките на Болонския процес и е факт - действат икономически принципи, сега за сега, въпреки драмите, отчитаните ефекти са положителни и дори надхвърлят очакванията, но - обърнете внимание - само в частта 'образование'. В частта 'научни изследвания', в глобален план резултатите са трагични на фона на огромното финансиране, въпреки някои откровени опити за безпардонна фалшификация. Ако свържем тази тенденция с България струва ми се, че в бъдеще ще повлияе благоприятно положението на "канарчето", тъй като има елемент на така да се каже нещо като чувство на такт: ако мога така да се изразя образно, малко вероятно ми се струва след като ловецът не е отстрелял нищо в гората, връщайки се с празни ръце да нахлуе в стаята и да опре двуцевката в кафеза пред ококорения поглед на "канарчето", което тъкмо е приключило кротко с похапването... някак не върви, ама... не върви и това е.
Впрочем констипацията, която настъпи, общо погледнато, в западноевропейската научно-изследователска практика произтича от една фундаментална грешка, заложена още в стратегията на Болонския процес, но... как да им го кажеш.
* "канарчето" е БАН
** "кафеза" е макрорамката на бюджета, независимо какъв - такъв какъвто е.
Сигурно се питате, как ми хрумна да го отбележа и защо? Много ясно - за да се самоизтъкна.
Другата причина е ехо от реплика към Момчето. Тъй като безкрайно симпатизирам на всяка платонична нагласа бих искал да споделя с Момчето една своя отдавнашна констатация. Каква е разликата между утопия и методологически обоснована прогноза? Ясно каква - аз самият съм бил свидетел на искреният и чистосърдечен смях на по-старите партийци, които трезво и с реализъм си спомнят как през бригадирското движение например при днешния кв. Младост се е копало за плавателен канал и как цяла София е щяла да бъде опасана от каскади водни акведукти и да стане с плавателни канали както Венеция и фонтани като в градините на Версай. Идеята е била по-грандиозна и по-абсурдна отколкото можете да си представите. Част от водата е трябвало да идва от Рила, но основното количество е щяло да идва по "големия обръч" - това е тръбопровод от Черно море до София, от там към Дунава и - обратно пак в морето. На пръв поглед изглежда като перпетуум мобиле, но - не е. Очаквало се е с развитието на науката да се открие начин солената морска вода да се превръща в сладководна и цялото това мега-нещо е трябвало да представлява всъщност една огромна напоителна система, която кръгово обикаля страната и е предназначена да снабдява с напоителна вода земеделските райони; крайната цел е била да се произвеждат невероятни количества храна. Ето това е утопия.
А какво е прогноза? Какво е да виждаш в бъдещето?
< По-голямата опасност за мнозина от нас не е, че целта е твърде висока и се проваляме,
а че е твърде ниска и я постигаме. >
YouTube: < Pink Floyd Cluster One >
