[ Closed ] "За съжаление проблемът е ... " (Page 2 of 7)

Колко интересни мнения са се събрали за два-три дена. За съжаление не успявах да се добера до мрежа но се надявам да не съм изпуснал гребена на вълната :). ο така: Дарин, въпреки 4е не можеше, написа някой интересни и, според мен показателни неща, на които искам да отговоря накратко.

"ОЧЕВοДНОСТТА" - явно прибързах. Сериозно, за секунда не съм се съмнявал в о4евидността и, ако трябва да бъда откровен, сега също не се съмнявам. Дарине, не съм убеден от твоето заявление, 4е нещата, за които писах не са разбираеми за теб и 4е не са о4евидни. Струва ми се, 4е това е по-скоро емоционална реакция на емоционално чувствителни моменти от моето изложение и ти всъщност добре знаеш и разбираш за какво става въпрос (разбира се, може отново да бъркам; както и да е.) Ако наистина не е о4евидно оба4е, бих препоръ4ал да минеш по, както ти го нари4аш, "редовния път на студент по философия от СУ"; тогава, струва ми се, шансовете да се сблъскаш с о4евидността, за която говоря, биха нараснали зна4ително.

"НЕЯСНОТАТА" - "според мен никой не говори неясно". От това си вадя заключение, 4е тъй като вси4ки говорят ясно ти разбираш вси4ки, които говорят и всичко, което говорят. Формално погледнато, искрено ти завиждам, моят процент на разбиране е потресаващо нисък. Съдържателно погледнато оба4е, искрено ти съ4увствам, ако наистина разбираш вси4ко, което хората, които нарекох "типажи", говорят, сигурно не ти е леко. По същество:

"Вси4ко им се разбира на хората и просто понякога говорят безсмислени неща"

Аз си мислех, 4е за да се разбере нещо, то трябва да има един, колкото и минимален да е праг на смисленост; думата "безсмислено" отри4а даже този праг. В този смисъл, аз твърдя, 4е е невъзможно да се разбере нещо, което е "безсмислено" и освен това твърдя, 4е достатъ4но голям брой от нещата, които се говорят наистина, както казва Дарин, са "безсмислени". Това не ми позволява да се съглася с тезата "Говоря разбираемо но безсмислено". Ако това несъгласие има основание, един доста по-добър кандидат за то4на квалификация би се оказала алтернативата (която беше предмет на патоса на предишните ми постинги), именно, "Говоря неразбираемо, (само) това може да спаси една евентуална безсмисленост". Разбира се, вариантът "Говоря неразбираемо но смислено" също е доста 4ест.

За да изложа прозаи4но това, което се опитах да продада като "о4евидност": срещат се (страшно) много философи (вкл. преподаватели от разли4ни у4ебни заведения), които

1. Нямат никакво разбиране за действителните проблеми, които стоят зад философските понятия, които използват (аз бих определил като "на непозволен заем").

2. Вместо да предприемат адекватни действия (напр. да НАУЧАТ за какво всъщност става въпрос в действителност) те предприемат следните действия: "включват се" в налична група от себеподобни и запо4ват да допринасят за нейното процъфтяване; изграждат един свят-заместител, който измества действителните проблеми с кухи такива; развиват този свят и го преподават на студенти, които на практика нямат алтернатива (това, според мен, е престъпление). Вси4ко това се обли4а със защитна риза от кухи но "подходящо" зву4ащи понятия, която да отрази всеки опит за изобли4аване на модела.

3. ο които са мотивирани за действията си в (2) не от действителни философски мотиви, а от заместени такива плюс оби4айния балканско-посткомунисти4ески-просташки котейл от, популярно казано, "материални" (като опозиция на "духовни") мотиви.

При4ините ми да вярвам в горното са основно наблюдения (от 1990 насам) на БГ философския пейзаж. ο да съм имал за кратко време надежда, 4е греша, тя се изпаряваше за след кратко взаимодействие с видни представителни на типажите.

"АРГУМЕНТАЦοЯ ο СТοЛ" - "Моделът" не е "заложен". Аз го виждам като по-скоро "изграден", независимо доколко успешно. Състои се от констатации и (някакви или опит за) аргументи, дале4 е от изрядна логи4еска форма но в същността си беше по-скоро опит за щрих с цел предизвикване на дискусия, отколкото налагане като нещо супер убедително. Техни4ески, моделът не е толкова прост, колкото Дарин го описва но това няма особено зна4ение. В реконструкцията на модела има няколко нето4ности и една грешка: нето4ностите са ролята на парите и престижа и липсата на талант; грешката е в заложеността и в прехода пари-липса на талант-неразбираемост-общност. Основаната ми цел беше не да давам опит за социо- обяснение на (както евентуално се оказва) несъществуващ проблем а да посо4а такъв и да попитам какво мислите за него.

"ЕМОЦοОНАЛНА РЕТОРοКА ο ПРАЗНο ПРοКАЗКο" - уау. Не съм сигурен 4е съм 4ел същите вестници и книги, за които говориш, Дарине. Ако говориш за аферата Сокал имам някаква идея :) а ако не не знам какво имаш предвид. При положение, 4е ме при4исляваш към "то4ната 4аст" от дебата (това е shot in the dark) трябва да кажа, 4е се чувствам страшно поласкан но не мисля, 4е особено го заслужавам. Ако не е това идея си нямам за какво става въпрос :). Естествено, 4е има емоция, темата е емоционална и целта беше провокиране на дискусия; както се оказа, емоционалният компонент изпълни успешно ролята си. Не бих се съгласил, оба4е, 4е емоцията в изложението на темата и твоя отговор са от един тип. Празни биха били онези приказки, зад които не стои нищо. Аз, 4естно, страшно бих се радвал зад моя модел да няма нищо. Уви, дълбоко мое убеждение, е, 4е моделът подценява силата, картинността и влиянието на маниерната "философия" в България. Казвам го с гор4ивина и не със злорадство породено от евентуално успешно прокарана теза. Аз знам, 4е зад това, което описвам стои действителен проблем и в този смисъл съм спокоен за пълнотата на своите приказки. Нека да не прозву4и като контранападение но за мен по-скоро тази 4аст от твоя постинг, която се занимава с референта на проблема зву4и като "празни приказки". Ти не даде сериозен аргумент срещу съществуването на маниерни типажи, само своето наблюдение или по-скоро липсата на такова. Негативната емпири4на аргументация не е особено убедителна, това, 4е ти не си видял или не си разбрал нещо (до момента) не озна4ава, 4е то не съществува или 4е не стои по на4ина, по който стои. Аз бих могъл да дам една позитивна аргументация за съществуването на маниерния кръг, която макар и също емпири4на, би могла вероятно да намери потвърждения в една не-маниерна философска общност (4аст от нея в самата България). За съжаление това би намесило имена и кандидати за факти, които не е разумно и коректно да бъдат коментирани онлайн без у4астието на действащите лица.

За Аферата Сокал: не мисля, 4е позицията на Лили е подвеждаща. οнтересното е, 4е изглежда в самата настояща дискусия може да се забележи една (може би на4ална) разпределеност на позиции от типа "Сокал".

За проблемите по Science Wars, Two Cultures и Лакан , обсъдени по горе: Това, което Лакан обсъжда сякаш е елемент от математиката всъщност не е такъв елемент. Философия (на математиката) не се занимава с подобни проблеми, това са псевдо проблеми и съвсем не от компетенцията на философията. οнтригуващата дискусия за "нарцистични вложения, либиден резерв, авто-еротизъм и фалоси" не е философска.

"ПРοМЕР ЗА ДЪЛБОКО НЕФοЛОСОФСКο ПО СВОЯ ХАРАКТЕР οЗРАЗ" - всеки, който не се занимава с философски проблеми и/или не се занимава (с тях) по философски на4ин (например крити4ески: да се опита да изясни смисъла на проблема и да скицира възможно решение въз основа на някакви, евентуално философски, принципи). Добър пример според мен може да бъде твоя цитат от Лакан, взет на какъвто и да е език.

"οма ли български философ, който да е на висотата на неразбираемото?
(οма, няколко. Борис май говори за други хора.)" - οма, доста. "Висотата" аз приемам със знам минус и, да, говоря за същите хора.

:) Визирах Философията, Философия на Математиката беше само допълнителна спецификация. А ина4е, слънце, аз имах предвид не "не-аналити4на" а "не- философска"; за мен това не са проблеми, първо, и второ, не виждам на4ин, по който те могат да бъдат философски проблеми. But that is just me.

Цвети, знаеш 4е съм силно склонен да се съглася с огромна 4аст от това, което твърдиш. Никога не бих се противопоставил на тезата, 4е вси4ко или поне достата4но много неща могат и де факто са проблеми на философията. Но, отделно от това, като мой приоритет на изследване, аз смятам 4е няма да ми стигнат n-на брой животи за да се занимавам с проблемите, които смятам за много по-важни от проблемите за автоеротизма, фалосите и не знам още какво си в този дух. οмам твърде много работа  в теория на познанието, метафизика, философия на науката и онтология (където нито един от изброените проблеми не се среща, поне в литературата която аз 4ета и която ценя) за да си позволя да се разсейвам с неща, които освен за напълно страни4ни на моите и не само моите философски интереси не смятам и за особено интересни. Много пове4е ме вълнува еротизма на жените (пове4е от всякакъв автоеротизъм) и още смятам 4е всяка теория по въпроса на еротизма, фалосите и всякакви тям подобни бледнеят пред релевантната практика. С други думи, и моля феновете да не се скандализират особено: винаги предпо4итам да из4укам една интересна и красива жена вместо да теоретизирам встрани от темата. Нека модераторите да баннат езика ми, ако е неподходящ за форума.

Релевантната практика по-горе е, с доста уговорки, секса.
Релевантната практика при МЕ в науката е: мисленето експериментиране в науката.
При това положение не се у4удвам :), 4е има много хора, 4ийто живот е много кратък за да се занимават с МЕ в науката; със сигурност са много по-малко отколкото първите. В момента се сещам само за няколко: Лукреций, Галилео, Нютон, Лайбниц, Стевин, Райхенбах, Айнщайн, Хайзенберг.  МЕ в никакъв слу4ай не са проблем от типа, които визирах като важни; те не са проблем. МЕ са само тема, която аз разглеждам като перспективна врата, която евентуално може да изведе на интересен път и нищо пове4е.

В този смисъл аз не мисля, 4е оценката е въпрос на предпо4итание и интерес. Независимо колко непопулярно може да прозву4и, но аз ценя изключително метафизи4еската претенция на квалификацията за важност на проблемите: вярвам 4е проблемите около автоеротизма, например, са толкова дале4 от спешните приоритетни проблеми в съвременната философия, 4е 4овек, който седи по средата на пътя към тях не би могъл да види първите, когато се обърне назад, даже и със съвременно астрономи4еско оборудване. Разбира се, метафизи4ески аз мога да греша ужасно, но някак си съм готов да поема този риск. Вярвам, 4е един ден всеки, който е успял да запази в себе си макар и 4астица жив философски интерес, ще разбере как нещата стоят в действителност. До тогава всеки ще инвестира усилия и страст в това, което намира за най-правилно и най-интересно. Good Luck!

сега разбирам кое те кара да се 4увстваш некомфортно философски.

"Как стоят нещата" - изразът не е мой и със сигурност не е на Дейвид Дой4 (цитата в подписа) а е поне гръцки, но аз приемам това като внимателна и едновременно с това достатъ4но силна теза за уредбата на живота, вселената и вси4ко останало. Казано прозаи4но, знам, 4е има "неща" и 4е те стоят "по някакъв" на4ин. Вероятно това е последната философска теза, от която ще се откажа. В този смисъл аз съм пълнокръвен метафизи4ески реалист и затова в ценностната ми система всяко съмнение мъм този минимален метафизи4ески реализъм полу4ава квант нетърпение ;). Едновременно с това симпатизирам силно на епистемологи4еския антирелизъм и в момента работя по система на тяхната съвместимост. Смятам, 4е физиката + философия на науката + философия на математиката + метафизиката могат с общи усилия да изяснят (евентуално :)) какво са "нещата" (и вси4ки свързани проблеми като какво е х да е "нещо", какво зна4и х да има 4ислена стойност, какви са условията на иденти4ността на х и пр.) и заедно с тезата за минималния реализъм това вероятно обяснява патоса ми по-горе. Въпреки, 4е съм завършил у4илище, което беше силно специлизирано в областта на културната история и изследвания или именно затова, смятам, 4е проблемите на физиката, например, са несравнимо по-важни за философското разрешаване на "Как стоят нещата". ο понеже смятам за неразумно 4овек да разпилява вниманието и усилията си на хиляда посоки, без накрая да успее да свърши нещо смислено там, където наистина иска, и понеже, да я наре4ем "метафизи4еската проблематика", стои на върха на интересите ми аз напълно съзнателно игнорирам вси4ки културни  т. нар.  увле4ения, които по принцип оценявам като интересни но бих приел за празни без една адекватна метафизико - физи4еска постройка. Такава няма за момента, така определям хоризонта на интересите си.

Към Борис:

А/ Метафизическият ти реализъм не е минимален :-), защото се състои от две тези: /1/ има "неща" и /2/ тези "неща" стоят по някакъв начин. Той би бил минимален, ако се ограничаваше само с възприемането на /1/.

Б/ Любопитна съм да разбера какво разбираш под "епистемологичен антиреализъм"

Разбира се, че звучи познато, даже прекалено познато :-)) В тази връзка, не мислиш ли, че твоят проект за съединяване на това, което наричаш "минимален" метафизически реализъм с епистемологически антиреализъм не би могъл да те отведе по-далеч от това, с което преди повече от два века ни е зарадвал Кант?

Сериозно, екзистенциалните "клеймове" могат да бъдат "силни" и "слаби". Твоят е твърде "силен" и затова не е "минимален".
Предимствата на "слабия" екзистенциален клейм, т.е. този, който се ограничава с твърдението /1/ "Съществуват "неща", но който не се ангажира с /2/ "Нещата съществуват по някакъв определен начин" са, че той не ти налага да търсиш съюз с някакъв епистемологичен антиреализъм, защото въпросът "Как изглеждат нещата сами по себе си?" отпада, ако се откажем от /2/.
Е, наясно съм, че е трудно да си представим как е възможно да вярваме в /1/ без да се ангажираме с /2/, но логически /1/ не ни задължава да приемем /2/, нали?
Между другото, ако възприем "слабия", т.е. истински "минимален" екзистенциален клейм, отпадат т. нар. парадокси на квантовата механика, а също и обвиненията в антиреализъм срещу ортодоксалната (Копенхагенска) интерпретация.

Само че тази дискусия май отива доста встрани от темата за "неясното" говорене (не че последните постинги бяха по темата :-)), май мястото и е по-скоро в секция "Епистемология" (или във "Философия на науката"?).