Някои от коментарите по темата са по-ценни отколкото самия откриващ я пост.
Щото който и да е нобелист да каже просто така, че философията (на науката, или изобщо-няма значение) е shit, е толкова информативно и полезно мнение, колкото и "мисълта" на Хайдегер че науката не мисли (ма кво да ги правим-те са си едни такива, на мама оригинални, всичките).
Т.е. shit до shit-a, майно льо, гора от маждраци е ОК, само дето това не решава проблема.
А проблемът се оставя да бъде формулиран пределно просто-влияе ли определено науката върху разбирането за характера на самата философия или не влияе?
Т.е.: съществува ли философията с предмет и метод на познание, които са различни от онези на доказалото се исторически (теоретически и експериментално) научно знание, или не съществува такова нещо, отделно от науките = "философия", а то е просто техен (на науките) анализ и мета-ниво/мета-език, но със същите/подобни проблеми и методи?
Моят отговор е в посока второто гледище.
Доста ми е от автори, които могат единствено да пишат система след система "за всичко" (да предицират от хилядолетия насам неуморно "абсолюта" без да се погрижат да се поинтересуват дали някой друг освен тях признава коректността на такова и подобните му понятия)...
В този смисъл едно огромно парче от "историческата" част на философията (античната метафизика, цялото Средновековие, трансцендентализмът и Немският Идеализъм, Маркс-Енгелс, феноменолози, херменевти и екзистенциалисти, вси приятели "постмодернисти") може спокойно да отиде в интелектуалния ми Recycle Bin, тъй като просто не притежава функционалност по истинност- не може да се каже ни че тези автори са прави, ни че не са прави, а единствената им съмнителна стойност се заключава в това да са част от "културното" наследство, т.е. е нещо като упражнениея по стил-да следва да се четат както четем литературата-не за да ни се "докаже" нещо (което и без това е ясно че не може, защото никой не е успял), а за да се поучим, както и за удоволствие (най-вече: за удоволствието да видим как и къде са сгрешили другите).
Т.е. не че не съществуват метафизически проблеми, не ме разбирайте погрешно-съществуват, само че не са прерогатив на философията (на някаква теория), а на житейския избор, на религията и може би-на теологията. А да очакваме от отхвърлените по-горе текстове да ни кажат нещо смислено за света "въобще", е толкова разумно, колкото да питаме дали сегашният крал на Франция е плешив, наистина ли има няколко вида магьосничество в книгите на Карлос Кастанеда, или то е само едно, и кое е "по-близо до истината"/"по-вярно"-Библията или "Книгата на Мормон"?
Отговорите на такива въпроси са винаги вече изкривени от и в езика на питащия, което означава че не си струва и да се занимаваме с тях.
