Лекция на тема "Парадоксът на Симпсън" (Page 16 of 18)

Ти можеш да си асоциираш всичко с каквото си искаш, но тук не са важни асоциациите, а реалностите.
Но, едно по едно:

1. Думата на латински:
http://en.wikipedia.org/wiki/Curriculum

2. Откъде да се научиш на нещо? Като няма кой да те научи, т.е. като никой не идва да ти преподава или ти пише оценки без да си му ходил в часа-сядаш и четеш. Като прочетеш 10-15 книги на 3-4 езика по дадена тема и вече имаш представа-много по-добра от на оня дето уж трябвало да ти преподава (след средата 2-ри курс в Университета аз лично вече нямах от кого да науча нещо от моите преподаватели по простата причина че бях чел повече от тях-затова веднага минах на индивидуален план и само се явявах на изпити).

3. Съмишленици?
Съмишлениците, приятелю, виреят в атмосфера на свобода, те са форма на култура (като на Гьотевия кръг във Ваймар-правен заради кефа на участниците в него, не заради нас като публика 200 години след това)-за това трябва да има спонтанна (ненасилствена) хармония на интересите ви, които да са в диалог и д асе развиват в сблъсъка с нещата около вас.

4. Атмосферата на свобода обаче е само там, където няма (много) власт. А властта е неприятна не заради отговорностите, които влече със себе си (това е гайле на хора, които поне малко от малко ги е еня за морала (им)), а защото е възможност за злоупотреби с другите. А най-вече такива възможности има там, където ти правят инвазия в собствеността-телесна, лична, мисловна, поведенческа, езикова, гражданска и пр.

5. А това пък е пряко свързано със силната институционализация и одържавяване на всичко възможно, което рано или късно го води до фалит. Справка: Кремиковци, СУ, Гърция. Ако ти беше учещ в частен университет в Щатите и плащаше по 20 000 долара на семестър - пак ли щеше да не ти пука особено дали някой ходи на работа и ти преподава или не, и дали пише оценки (еднакви или не) на всички-без значение дали са били на лекции или не-нали точно затова си даваш парите-за да станеш по-добър в дадената област, което да се отрази в успеха ти и в шансовете утре да си намериш работа в конкуренция с останалите като тебе (неизкривена от фалшиви оценки и зачоти), респективно-да си върнеш някога тези пари, които си инвестирал в себе си? Или си прекалено богат, за да се грижиш за това? Ак оти си-повечето хора не са.

6. Но да се върнем на диалога-философски списания и въобще философия в България не може да има и няма да има (тов ав противовес на технократските тривиалности на Лилия по-горе: колкото и да правиш ред-колегии и анонимни рецензенти, Лилия-ако нямаш публика за списанието ти, нищо няма да направиш-поне ако говорим за българско списание...затова помисли как се култивира публиката ти, не как се избира шрифтът на списанието или цвета на кориците му), докато няма самостоятелни, защитаващи правата (нравствени, интелектуални, политически) си субекти (защото философията във всичките й аспекти е рефлексия, а рефлексията е функция на самосъзнанието, което пък е отношение на съзнанието към самото себе си, което пък е невъзможно ако това съзнание не се схване като сплав от свобода и ограничения, не само като власт). Докато го няма това горното колкото и да превеждаме Тома Аквински и да пишем курсови работи за Ален Бадиу-нищичко няма да излезе от философстването в БГ, защото то така и няма да се извиси до статута на самостоятелна дейност.

За пътя към тяхното раждане (на свободните индивиди) и развитие...дай и ти малко принос (ако намираш че съм прав в редовете си отгоре), не ме карай само аз да пиша...

Не, не се смята. Публикацията в архив се води "pre-print". За всеки случай обаче е добре да има малки разлики (достатъчно е те да са от редакторско естество) между препринта, сложен в архива и ръкописа, който ще изпратиш в списанието. Всъщност системата на архивите е измислена първоначално не като "гробище за отхвърлени статии", а  за гарантиране на "приоритет" (защото процедурата по рецензиране, евентуална преработка и т.н. отнема време, понякога години) и защита от злоупотреби с текста (нерегламентирано взаимстване на идеи и публикуването им от друг автор).

относно препринти, архиви (repositories), и пр.  за ориентиране може да се погледне уикито: почвайки с 'preprint' бързо се стига до разни линкове за термини, условия, списъци, и т.н.
нямаше да пиша тези тривиалности, ако не бях забелязал, че вече дори СУ и НБУ си имат свои архиви (!)
arxiv е сциентистки и ффията там е маргинална, като, естествено, има математика с подполе статистика; philsci (Питсбърг, както и списанието) е ффия на науката 
редки изключения са издателите недопускащи препринтване, а и те не заслужават да им се предлагат статии :D,  ясно, е че в дигитална ера формите на публикуването сериозно се променят и темата несъмнено е занимателна, но мястото й вероятно е другаде.

Объркване, толкова объркване, от едно безпроблемно мое питане. Хм.  Вярно е, че свободата да си асоциирам ми е неприкосновена. Реалността в каква степен се определя от моите асоциации и въобще мисленето МИ /рефлексията според Вас/ също е важно. Но оставам с впечатление, че понеже образованието ми не е струвало 20К, то ми е пукало по-малко какво научавам и как ще се реализирам след това с тези знания.
Може и да ме уверите или направо да ми докажете, че един студент в Америка дал 20К и един в България започващи тази година обучението си по логика ще излязат на финала различно образовани. Така е. Мислите ли, че причината в тяхната образованост ще е "приносът" на преподавателя, отколкото техния собствен?
Сам споделихте, че Вие лично почти сте се самообразовал. Ако бяхте дал 20К тук в България дали самите преподаватели нямаше и името Ви да запомнят дори, а може и рожденият ден.

Самата идея да се създаде едно списание, учебник, ф-ска книга, енциклопедия и т.н. предполага някаква позитивност като начало. Всичко това за самосъзнанието и рационалния преглед на Лилия помага на теория. Но на практика СПОДЕЛЯНЕТО, придружено с обратна връзка, като смислено общуване и комуникация е по-важно, от всяка статия или име, което би могло да се публикува впоследствие.
Традиция не се създадава само със самосъзнание /егоистично и на моменти ... егоцентрично/, а с показване на възможностите, които са произлезли от необходимости, впоследствие реализирани в култура.

Представи си, че си болен от неизлечима болест, която ако се остави на естествения и ход ще те довърши за 6 месеца.
Лекарите ти казват следното: няма открито лекарство за тази болест, има само едно, което е в процес на изпитания, но резултатите от тези изпитания са доста странни. Оказва се, че ако не се интересуваме от пола на пациента лекарството помага, т.е. на повече от половината то удължава живота с 2-3 години. Поотделно на мъжете и жените, обаче лекарството вреди - повече от половината изследвани жени са починали веднага след започване на лечението, както и повече от половината изследвани мъже.
Е, с кои данни ще се съобразиш, за да вземеш решение дали да се подложиш на лечение или не? С тези, които ти обещават още 2-3 години живот или с онези, които те предупреждават, че може да бъдеш убит веднага?

Първо, от таблицата се вижда ясно, че данните изобщо не казват, че мога да "бъда убит веднага".
Просто при мъжете и при жените, от нелекуваните са оздравели малко повече, отколокто от лекуваните (процентно). Дори при жените разликата е толкова несъществена, че не си струва да й се обръща внимание. Така или иначе, и от лекуваните и от нелекуваните има оздравели, и от никъде не излиза, че ако се лекуваш непременно ще оздравееш, както и обратното.
Второ, това дали аз съм болен от неизличима болест, изобщо не е от значение за това, дали едно явление е парадокс или не. Ако е парадокс, то би трябвало да е парадокс за всички. И за болните, и за здравите. Иначе, ще излезе, че за мен е парадокс, а за тези, дето са си живи и здрави - си е нещо напълно нормално.

Много се отклоняваме от темата.
Самообразовал съм се, защото съм избрал по-малкото зло-другият вариант беше да им слушам неграмотните лекции и да им чета провинциалните учебници...но не винаги това става-едно е да се самообразоваш по философия (докато я учиш на всичкото отгоре), друго-да се самообразоваш как се лекуват болести или как се строят мостове...може да стане опасно понякога...
Румбурак, ти не разбираш ли че образованието в държавния университет не е безплатно (нищо че не плащаш 20 К ти лично), а се финансира от бюджета-от данъци, такси, мита, акцизи и пр.? И че когато ти вземат нещо, за да отиде в Бюджета, а след това не ебават да осигурят качествено обучение, те крадат (теб и другите, които финансират тази и подобните й институции)-защото даваш нещо, без да получиш нищо? Или по-точно: получаваш един боклучав "продукт" (на практика, мани ги спогодбите за признаване на дипломите)? Ако не беше така-защо (доколкото чета сайта) един от модовете тук-Борис (fprgh01 или нещо такова) ходи да прави втори докторат в Оксфорд ли беше, в Кеймбридж ли...ами не си наляга парцалите в БАН тука според тебе? Да ти кажа ли защо-защото тука нищо не може да научи, щото няма от  кого в един момент...даже почват да ти пречат.
И не разбираш ли още, че при сегашната зависимост на работещите в такива структури от държавната ясла + негъвкавостта им при възможен риск от смяна на работата + лоялността им към назначилите ги (как си представяш асистент по философия да критикува новата книга на доцент по философия при положение че са в един и същ факултет?? ), убива още в зародиш всяка възможност за дебат и критика вътре в общността и така-унищожава условията за философско мислене (и затова нямаме качествена философия)?

Ама разбира се-не спорим.
Просто ме е яд за някои неща (защо нямаме философия като света-в случая) и търся обяснения за това.
За мен съм си стъпил на правилната посока.
Поздрави,