Лекция на тема "Парадоксът на Симпсън" (Page 17 of 18)

Би ли споделил малко повече за "правилната посока, на която си стъпил"?

Имам предвид не правилна посока във "философски" смисъл (че съм открил някаква особено важна и вярна теория за "всичко"), а правилна посока към обяснение (икономическо и социологическо) за незавидното положение на философията (и на повечето хуманитарни, и не само, дисциплини) в БГ.
В две думи-силната държавна централизация и зависимостта на авторите от бюрокрация и публични бюджети ги кара да не са критични изобщо и да не си дават зор в обучението и преподаването в частност.
Що се отнася до 60-70 и т.н.-ако имаш конкретни въпроси, задай ги. Не мисля че съм казал някаква последна дума в този текст, писан за самия мен-интересуват ме въпросите в него, не отговорите ми. Но съм готов (без обаче да влизам в дълга и изтощителна словесна окопна война тук във форума-по ред причини ;)) да ги дискутирам-затова ги и постнах.

И какъв "evidence" ще ни предложиш в подкрепа на тезата си, КНБ?

Защото аз мога да дам примери, които я поставят под силно съмнение. Да вземем за пример Унгария - страна, която по площ, население, а и история за последните век и половина не се отличава съществено от БГ. (Унгарците също се сдобиват със собствен университет сравнително късно, горе-долу когато и ние, те също са били част от соц. лагера, където марксизмът е бил официална философия, там има подобна държавна централизация и зависимост на авторите от бюджети и т.н.) Въпреки това обаче, приносът на унгарците в световната философия е много по-видим от нашия. Да вземем унгарския най-виден марксист Георг Лукач (1885 - 1971). Той е почти връстник на най-видния български марксистки философ Тодор Павлов (1890-1977). Но за Лукач можете днес да намерите статия в английската уикипедия, основните му съчинения са преведени на английски, в СЕП името му се среща 13 пъти. За Тодор Павлов статии има само в българската и македонската уикипедия, името му не се споменава в СЕП, а и не успях да открия в каталозите на няколко големи чужди библиотеки негови съчинения, преведени на английски. Лукач оставя след себе си школа (Агнеш Хелер, Ференц Фехер, Георг Маркуш), първите двама от които са световно известни социални философи. Какво оставя след себе си Тодор Павлов? "Учениците" му дори се срамуват да го преподават.
Да видим следващото поколение. Подходящи за сравнение са унгарският най-виден философ на науката Имре Лакатош (1922-1974) и неговият български връстник и най-виден български философ на науката Азаря Поликаров (1921 - 2000). Мисля, че първият не се нуждае от специално представяне, а за Поликаров ще кажа, че името му изобщо не се среща в СЕП и статия за него (доста кратка и непълна при това) има само в българското уики.

Мога да продължа и със следващото поколение - родените в началото на 50-те. Миклош Редей - роден в "комунистическа" Унгария, получил цялото си образование там  и работил почти 20 години в университета, който е завършил - преди няколко години спечели позиция (на която е и в момента) не къде да е, а в основания от Попър Департамент по философия, логика и научен метод в Лондонското училище по икономика. Избери си, КНБ, с кого от БГ връстниците му да го сравниш :-).

Та, хайде да оставим наивния социологизъм и да потърсим по-сериозни обяснения на това защо сме такива, каквито сме.

Спорът ни не е за това какво има и какво няма във философската БГ, аз също виждам и не ми е приятно, че много неща липсват.

Спорът ни е за ПРИЧИНИТЕ за това състояние. Ти твърдиш, че главната причина е централизираното държавно управление, зависимостта на авторите от бюджети и др.
А пък аз си позволих да се усъмня в тази ти теза като ти дадох пример за държава с не по-малко централизирано управление в близкото минало, където положението е много по-различно.
(Между другото, Австро-Унгария е също с доста централизирано управление и изобщо в целия немскоезичен свят по това време университетите са държавни и силно зависими от държавата и от бюджетите, които им се отпускат).
Казваш, че Лакатош бил емигрирал, затова станал известен. Ние също сме имали философи емигранти - Асен Игнатов, например. Колко философи извън България са чували за Асен Игнатов и колко за Лакатош? А защо не коментира случая с Миклош, който не е емигрант? Както и да е, не ми се влиза в спор. Искам обаче да обърна внимание, че няма особено полза от подобни съмнителни обяснения, които могат да се използват единствено като оправдание на статуквото в стил "какво да се прави, като сме се родили в държава с такова смотано управление, ще си останем такива, каквито сме и следователно всякакви усилия да променим нещо са безполезни".

ПС:
Защо обяснението ти подлежи на ревизия:
Когато твърдиш, че А е причина на В, но в същото време имаш случаи на А, които не са последвани от В, следва да се замислиш доколко е основателно твърдението, че тъкмо А е отговорно за появата на В.

Но си прав, че това не е по темата, затова да приключваме.

koгато друго не помага, четете упътването: http://arxiv.org/help/endorsement

"We may give some people automatic endorsements based on topic, previous submissions, and academic affiliation...
If you're looking for an endorsement, you can find somebody qualified to endorse by clicking on the link ..." и т.н.

http://www.youtube.com/watch?v=IMImAq9nomw

http://www.youtube.com/watch?v=el7cF2n0p1c

Прати я на мен, сигурен съм, че и Медицинския човек ще иска копие ако вече го няма. Мерси