Re: Деконструктивност на логическия субект

Объркващо е. Точно свикнах с бруталността си, сега трябва да мисля върху блестящата си интуиция. Не мисля, че е толкова блестяща, но този път няма да се отклонявам прекалено.
Примерите Ви също са ... объркващи.
Разбрах за посоката. И за двете структури, които според вас не е задължително да се `сливат`, защото е достатъчно агентът (топката) винаги да попада на подготвена-очакваща ракета. Примерът е хубав. Но аз имам три въпроса /естествено, ако може да не ме обвинявате в буквално тълкуване на предложената теза/



1. Възможност - >Цел? Какво мога [да знам]?
2. Действие->Акт->Постъпка (удар отгоре, отдолу, ас, аут)? Кое и Как ...[съм длъжен да направя]?
3. Резултат? [на който /да/ се надявам]

Няма ли да Ви е тъжно, ако установите, че предпочитате и Ви е било по-приятно да играете на Стена, отколкото да подавате към друг човек? След толкова трудни топки, накрая ще оставите просто топката (агент)- или ще я запратите с все сила отвъд границите на игрището, ще си вземете ракетата, ще се приберете и като се събудите ще сте забравил за тази игра.

Stay focused! In the zone... making magic.

Re: Деконструктивност на логическия субект

Едно приятно усещане от днес ме накара да се сетя за тази тема. Става въпрос за отношението структура/структура през Агент. Така се случи, че имах възможността да наблюдавам едни такива отношения. Но и като наблюдател, може да си изведем интересни изводи.

Докато насреща структурата е с марка POWER GAME, т.е. ракетата. Се създава впечатление, че самата игра зависи от качествата на играчите. Няма алтернатива! Правиш движенията като по учебник, всяко насочване или `отговор` в процеса на игра все повече се стараеш да е в рамките на една световна класа. Играеш в дъжд, бос, на тъмно, до степен, в която чисто инстинктивно успяваш да уловиш всяка топка по установените правила. Но липсва нещо, въпреки всичко.
Тогава един ден, решаваш да смениш ракетата с PULSAR LITE. Привързан си към предишната, не е била по-различна като плетеница от отсрещната на партньора, но решаваш да пробваш.
Изненада. Още с първия удар се получава красива парабола. Почти не е нужно да тичаш толкова или да влагаш усилие.  Отсрещният, също не показва усилие, а винаги улавя топката и я връща прецизно, сякаш специално и единствено за теб. Започва да ти харесва да играеш тенис, без да мислиш дали си изиграл всеки удар перфектно, по учебник. И разбираш, колко важна е била алтернативата. Когато си нямал си мислел, че си последния олигофрен, който не е способен да изиграе един удар като хората. Но в един момент разбираш, че не си непоправим изрод, а обикновен човек. Не структура, нито агент. А обикновен човек, който заслужава поне един сет, след който да се почувства добре.

Stay focused! In the zone... making magic.

Re: Деконструктивност на логическия субект

Абе, тука станало голѣм чат?
Агенти, структури, приятни усещания от магическо естество...ше ми каже ли нѣкой за кво точно става дума?

49 (edited by Rumburak 21.10.2010г. 17:56:09)

Re: Деконструктивност на логическия субект

Извинявам се, от свое магическо име, че така изглежда и се е получило. Но се опитах да съм в `тон` с настроението, което ми се зададе от събеседника. А всъщност по-горе предложих нещо за Витгенщайн и Попър, но явно или запознатите и компетентните с тези автори и проблеми, способни за интересни философски интерпретации нямат време, или не им е интересно.
Споделете вашата позиция по темата, моля. /по Витгенщайн, ако е удобно. /

Stay focused! In the zone... making magic.

Re: Деконструктивност на логическия субект

Rumburak wrote:

Необяснимо защо тази тема като я гледам - Попър и Витгенщайн много ми се ще да видя дали биха се "разбрали".
Ако след определена деконструктивност или ... анализ, определенията се разграничават на елементи, които впоследствие могат да се употребят като символи. А междувременно се установи и истиността на тези елементи в контекст, се получава, че едно твърдение е вярно не само когато, но и съществува като такова,  когато и деконструираните елементи в него са такива (т.е. верни и достатъчно необходими за твърдението)

Да, и аз мисля, че с повече търпение Попър и Витгенщайн биха се разбрали. Въпреки ръжена на Витгенщайн. Иска ми се да коментирам. Но какво общо имат цитираните изречения с Попър и Витгенщайн? А ако разбера това, може би, ще разбера и какво означават.

51 (edited by Rumburak 22.10.2010г. 21:55:02)

Re: Деконструктивност на логическия субект

Когато реших да поставя горния ананос, причината беше статия, която не помня точно къде и как попадна пред погледа ми. Но в нея именно в първата част се описваше несъвместимостта и несъгласията в определени позиции. Аз се опитах да свържа нещо, за да е по темата и се получи доста импровизирано, но това са ми възможностите. А при покера  ме притеснява повече блъфирането, отколкото `силата и тежестта` на раздадените ми карти. Блъфът на всеки един играч, дали се подчинява на едно  единствено морално правило в играта `покер`?

*обещавам да потърся споменатата статия тези дни, но не и непременно да се изкажа по-компетентно.

Поздрави.

Stay focused! In the zone... making magic.

Re: Деконструктивност на логическия субект

knb wrote:

Абе, тука станало голѣм чат?
Агенти, структури, приятни усещания от магическо естество...ше ми каже ли нѣкой за кво точно става дума?

Ами... с Румби беседваме върху логическата форма и същността на духовното.
Ще го поясня с един много, съвсем измислен пример. Представи си, че сме се събрали с Румби в неговата кухня, седим на малката масичка пред зимнината от килера на Румби и отпиваме от отлежалата ракия, която съм донесъл. Поводът за тази разпивка е че се е появил лек теч откъм кухненските шкафове, който Румби със собствени сили не е отстранил. И тъй като е всеизвестно, че аз съм водопроводчик - ето ме у тях, седя, в кухнята, вечеряме и пийваме. Въпросът, който дискутираме бавно и без да си даваме някакъв зор е как да се измери и дефинира джаджата от цялата водопроводна система, от където идва проблема. Румби вече я е измерил в инчове и е калкулирал някаква много сложна величина, която е отразил в математически вид на голям лист хартия А3 с формули и доста сложни сметки, които са извън математическите ми възможности. Аз се опитвам да го убедя, че просто трябва да извадим една рулетка и да мерим в сантиметри, защото това е стандартизирана система при нас и във всеки магазин можем да закупим това което ни трябва, стига да знаем какво търсим. Румби упорства и настоява, че иска да мери в инчове и философства върху свободата като такава и в цялата история не е склонен да види нищо друго, освен личния си избор. Така индивидуализираното отношение на Румби към проблема измества самия обективен проблем и го превръща в индивидуален проблем. Аз се опитвам да обясня, че всичко опира до мерни единици и стандарт на мерките и разсъждавам в духа на най-консервативните логици, че всяка структура има собствени мерки и ако искаме да разберем даден елемент от структурата - по-добре е да го мерим с мерките на собствената му структура. Защото иначе може да ни хрумне да премерим най-обикновена муфа в светлинни години (разстоянието, което светлината изминава за една земна година)... което ще се получи някаква супер десетична величина, с която ако отидем в магазина и кажем: търсим ето такова нещо, ние учим в Математическия факултет и се опитваме да си оправим мивката, сметнали сме го и сме проверили изчисленията...

< По-голямата опасност за мнозина от нас не е, че целта е твърде висока и се проваляме,
а че е твърде ниска и я постигаме. >
YouTube: < Pink Floyd Cluster One >

53 (edited by Rumburak 25.10.2010г. 22:45:18)

Re: Деконструктивност на логическия субект

Хераклит wrote:

Румби упорства и настоява, че иска да мери в инчове и философства върху свободата като такава и в цялата история не е склонен да види нищо друго, освен личния си избор.

Може би има нещо интересно в основанията за това настояване. За да формулира, философства, изчислява, може би ... разбира. Не е възможно да е само поради свободно време.
Ако всичко, все пак опира до същността. Същността е някакъв тип пълнота. Пълнотата не се определя, или не съществува спрямо противоречия, в тяхната невъзможност или неосъществимост. Структурата и същността й , от друга страна не се определят само от Агент-мярка-граници-възможности. Същността е в причината. А причината трябва да е с достатъчно основание.
Кaзано по водопроводно-технически: (Не, течът е причината за срещата и пиенето на ракия- както не би могло пиенето на ракия да е причина за теч)- мерните единици и въобще тяхното съгласуване или хармонизиране, не са съществени за една структура.
А самият теч-дупка-пробойна ...която или запушваш или преформулираш спрямо цялата структура.
Нека се върнем на символи и анализ.
Кажете ми каква е разликата между анализ на символа:
памет
и
съзнание
От там ще е интересна една деконструктивност на логическия субект, който ги ПРИТЕЖАВА.

Stay focused! In the zone... making magic.

Re: Деконструктивност на логическия субект

Rumburak wrote:

Същността е в причината. А причината трябва да е с достатъчно основание.

Аз съм на друго мнение, но няма да споря, предпочитам този момент в разговора любезно да премълча.
Вашата блестяща интуиция, Румбурак, освети една мисъл, която тъкмо се зараждаше в моята глава:
А къде е структурата? Има ли причина, която не е положена в никоя структура? Т.нар. достатъчно основание (каквото и да се разбира под това във формалната логика и независимо дали е 4-и пореден закон или е с друг номер, както и без значение дали е въведен от Лайбниц) в какво отношение стои към структурата?
И кое е първичното: структурата или причината?
Ако тези въпроси се поставят емпирично, а не формално например излиза, следното положение: структурата поражда причина или по-точно причинност и чрез тази причинност се самодефинира и възпроизвежда.
Ето: наличието въобще на някаква водопроводна система (да си представим определена структура) е достатъчно основание за да се произвеждат елементи (части) за тази структура, тяхното стандартизирано производство (да обърна внимание - в сантиметри, когато е по дължина или в цолове за ширина) представлява степени на дефиниране (стандартизиране) на самата структурата на водопроводната мрежа и по същество е възпроизводство на тази система, в този й структурен вид. Ако си мислите, че при живите хора е много по-различно - грешите. Убеден съм, че първична е структурата, причината е вторична.
Ето още един пример: представете си, Румбурак, че решите да ставате родител. Мислите ли, че в общия, масов случай това е причината да се съберете с партньора си? Не, не е това. Смятате ли че от тази причина създавате ново образувание (структура) - "брак" или "съжителство"? Не. СТРУКТУРАТА"мама и тате" предхождат цялото нещо като структура още от първата Ви годинка. Тогава виждате своите "мама и тате" като едно цяло и нататък в детскатаградина си играете с децата на "мама и тате". Тази структура вече е в главата Ви, вътре във Вашето съзнание, от ранна детска възраст. А когато Ви тресне нагона (по-точно инстинктът за продължаване на рода) или по силата на сляпата случайност изневиделица станете родител - Вие искате или не искате ще се стремите да възпроизведете структурата "мама и тате". И е много малко вероятно да постъпите както в приказките и легендите: да оставите отрочето пред вратите на църквата или да го пуснете да плава в плетена кошница по реката. Следователно мощта на структурата "мама и тате" е такава - че Вие във всички случаи ще се стремите да я произведете, но всъщност да я възпроизведете, а самото действие е просто относително: кой партньор ще предпочетете, на каква възраст, при какви условия и т.н.

< По-голямата опасност за мнозина от нас не е, че целта е твърде висока и се проваляме,
а че е твърде ниска и я постигаме. >
YouTube: < Pink Floyd Cluster One >

Re: Деконструктивност на логическия субект

Мога ли да помоля някой да каже какъв по-точно е казусът, за който според него Попър и Витгенщайн /биха/ имали различни мнения, какви са били тези мнения и каква е неговата позиция в случая, за да стане малко по-разбираемо тук?

Re: Деконструктивност на логическия субект

В #42 има едно изречение, точно по средата- централно- да се вижда, на английски, преведено и на български. Дори не предполагах какъв ... хубав шперц ( from Хераклит!) се оказа. Написвате го в Гугъл. Но, предупреждавам: хубаво е да имате свободно време, защото излизат освен много, но и интересни неща. Ето едно от тях:

http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1 … 614.x/full

След което се сещаме за Витгенщайн. Който както разбрахме е завършил ...- е преподавал философия. Но не е бил съвсем убеден в същността на философските проблеми, колкото в способността на всеки (субект) да намери начин да нареди един достатъчно издържан логически, езиков пъзел.
И отново се връщаме на шперцът-изречение...

Надявам се, разбирате, че по-ясно не мога да покажа доброто си и търпеливо желание да обясня възможно за всички, акцентите по темата. Но последно, наистина

Sense and Nonsense

Intuition Vs. (intelligent) Reason

Пп. Хераклит, ако бях жена и Ви бях впечатлила неусетно, щях да си помисля, че ми предлагате ...Брак (?) деца, семейство. [Шегувам се] По-късно ще отговоря на "предложението" .

Stay focused! In the zone... making magic.

57 (edited by knb 28.10.2010г. 12:08:56)

Re: Деконструктивност на логическия субект

А-ха...
Т.е. тва е мисъл на А. Айнщайн, почти одобрително цитирана от К. Р.  Попър:
http://www.todayinsci.com/QuotationsCat … ations.htm
Но защо Л. Витгенщайн да не би бил съгласен с нея, не ми става ясно-къде той твърди че има строг логически път към откриването на нови "закони" на "реалността"?
По-скоро /в "Трактата"/ той твърди обратното-че, скицирам, логическата форма не се казва/мисли, а показва в езика /е на границата на "света"/, т.е. тя не може да предмет на дедукция, дескрипция и пр. "процедури".
А доколкото тази форма участа в образите на фактите, следва че рефлексията всеобщността им не може да е въпрос само на правилно "мислене".
Защо тогава Л. Витгенщайн да противоречи на К. Попър-не разбирам...

Re: Деконструктивност на логическия субект

офф топик:

Rumburak wrote:

ако бях жена

Rumburak, ама  Вие да не би да искате да си повярвате, че вярвате, че ние вярваме, че не сте жена? :D

Най-голямата заплаха за бъдещето на философията не е тоталното институционално разпространение на аналитичната про-научна "традиция". Истинската заплаха се състои в постоянно извършващия се акт на безотговорен философски компромис по приемане и признаване на тази "традиция" като "философска"!

Re: Деконструктивност на логическия субект

Дядо Ники wrote:

офф топик:

Rumburak wrote:

ако бях жена

Rumburak, ама  Вие да не би да искате да си повярвате, че вярвате, че ние вярваме, че не сте жена? :D

Това било, значи. Причината да ми се обръща внимание. Разбирам. А  дали е възможно да се докаже?

ре на оффтопика, естествено.

Stay focused! In the zone... making magic.

Re: Деконструктивност на логическия субект

...Емпирично,  разбира се.

< По-голямата опасност за мнозина от нас не е, че целта е твърде висока и се проваляме,
а че е твърде ниска и я постигаме. >
YouTube: < Pink Floyd Cluster One >