Re: Деконструктивност на логическия субект
Объркващо е. Точно свикнах с бруталността си, сега трябва да мисля върху блестящата си интуиция. Не мисля, че е толкова блестяща, но този път няма да се отклонявам прекалено.
Примерите Ви също са ... объркващи.
Разбрах за посоката. И за двете структури, които според вас не е задължително да се `сливат`, защото е достатъчно агентът (топката) винаги да попада на подготвена-очакваща ракета. Примерът е хубав. Но аз имам три въпроса /естествено, ако може да не ме обвинявате в буквално тълкуване на предложената теза/
1. Възможност - >Цел? Какво мога [да знам]?
2. Действие->Акт->Постъпка (удар отгоре, отдолу, ас, аут)? Кое и Как ...[съм длъжен да направя]?
3. Резултат? [на който /да/ се надявам]
Няма ли да Ви е тъжно, ако установите, че предпочитате и Ви е било по-приятно да играете на Стена, отколкото да подавате към друг човек? След толкова трудни топки, накрая ще оставите просто топката (агент)- или ще я запратите с все сила отвъд границите на игрището, ще си вземете ракетата, ще се приберете и като се събудите ще сте забравил за тази игра.