. (Page 1 of 6)

.

.

Центърът на християнството - така както аз го разбирам - е въпросът за душата.
Бог и дявола са само фон, един вид бегграунд, или казано по друг начин - очертанията на рамката на платното (единият е непознаваем в абсолютът на реалността, другият е непознаваем в абсолютът на липсата на реалност; иначе казано - битието и небитието). Важен е обаче предният план на изображението - а в християнството това е човешката душа.
Ако поставим душата в центъра на изображението, всичко встрани и навън става безкрайност (каквото и друго да бъде превърнато в център на съществуването - нещата свършват в рамката). Това е основното. Тогава безкрайността на Съществуващото е безкрайно взаимно проникване на битието и небитието, техният раздробен в безкрайност от единични локалности танц насред могъщите движения на Светлината и Мрака в безкрайността на разливите им из цялата Вселена.
Това чувство - религиозното чувство за вечност и безкрайност - е възможно само ако душата е в центъра, като средоточие на Светлината и Мрака, доброто и злото, битието и небитието. За християнина (както още за Хераклит, Сократ и т.н.) границите на света са неизмеримо по-разтегнати и големи, отколкото малкият свят, който се простира до последната колония и там изчезва при езическите гъзари от Рим. Изживяването на мащабите, в които живее християнинът, носейки светлината на безсмъртната си душа през вечността е такова изумително състояние от усещания и чувства, в което единичното става всеобщо, крайността на съществуването се превръща в абсолют - това е усещане, чрез което съзнанието и мисленето взривяват собствените си граници и ги отдалечава напред в Безкрайността. Християнинът живее в един безмерен хоризонт. Подобен ефект се постигат чрез философия (Хераклит, Сократ, Платон, Аристотел…) и религия (душата - поставена в центърът на Вселената, като абсолютен континиум в смисълите на самата Вселена… отвъд крайността на индивидуалното Аз).

Така се стига до въпросът на Николай Кузански: правата линия ли е отрицание на кръга или кръгът е отрицание на правата линия?
Нека припомним негативния вариант. Отговорът на всяка затворена в собствените си граници Аз-овост, на едно ограничено в своята историческа и културна ситуираност съзнание, опитващо да надскочи по жалък начин чрез множество претенции собствените си бариери и да надникне отвъд (аматьорът във философията, нещо все недоразбралият, джуджето на духа Ницше) би бил: или едното или другото. Ницше например избира правата линия и отрича кръга (митът за вечното завръщане). Самото това действие на така видяният, дефиниран и направен избор е израз на дълбока унизеност и несъстоятелност на човешкият дух, една безнадеждна принизеност на Азът, затворен в самия себе си, който - отрекъл собствената си душа - не може да бъде никакъв друг, освен като курдисана детска играчка постоянно и механично демонстриращ външните форми на обратното на самият себе си - впрочем ето това по ирония е истинският кръг (колко обречена в безнадеждността на непроницаемото си демаскиране е ницшеанската слабохарактерност!).

И след като Ницше не успял нищо друго, освен като последният наивник да отговори на въпроса на Николай Кузански - нека го разкараме и се върнем на самият Николай Кузански: безкрайно дългата права линия е кръг и безкрайно големият кръг е права линия.
Или: да бъдеш "себе си" между стените на двореца или да бъдеш "себе си" във Вселената? Кое е по-голямата мания, коя е по-високата цел?

Затова споменах Николай Кузански - противоречието не е между правата линия и кръга, а е противоречие в мащаба.
"Формулата", с която се мащабира Съществуващото е Идеята за душата. Така се задават мащаби и затова бащата на европейската цивилизация е онзи човек с приказните си беседи, просякът от Атинските площади Сократ, а не Цезар-не-знам-кой-си.

... от толкова виртуозност няма какво да се добави! (особено с клетвите накрая!)

Shrek the dead!

Да, едно е душата, друго е духа.
Това е най-чистата антиномичност на съществуването... Сетивата или разума, тялото или идеята, духа или душата?
Лично аз изпитвам огромна страст към съзерцание на техните крайности: как би изглеждал дух без душа и как душа без дух? И какво става...

Остава само въпросът: какво е Душата?
И това е може би най-сложният въпрос... може би дори въпросът на всички въпроси.

... много ... "постно" така :( Може би така:

http://www.seop.leeds.ac.uk/search/sear … y=The+Soul