46 Reply by Хераклит (edited by Хераклит 17.12.2010г. 20:48:26)

  • Registered: 10.09.2008г.
  • Posts: 1,001

Re: .

Превъзходно, Ники! И аз бях намислил да казвам нещо подобно, някъде по-нататък, но нямаше да е толкова хубаво като ти го направи. Иначе несъмнено е така както казваш, само че точно наполовина.
Другата половина се нарича с терминът "илузио" - въвлеченост. Сериозната страна на играта. Това е вярата в залозите на играта. Залогът трябва да бъде взет абсолютно насериозно - иначе не става игра.
Залозите, които прави Сократ не са обикновени, затова по-късно Платон, който "зад кадър" ги режисира е бил наречен божественият Платон.

< По-голямата опасност за мнозина от нас не е, че целта е твърде висока и се проваляме,
а че е твърде ниска и я постигаме. >
YouTube: < Pink Floyd Cluster One >
  • Registered: 09.07.2008г.
  • Posts: 251

Re: .

О, да, сериозността ! Напълно съм съгласен, Хераклит! Детето е най-сериозно и въвлечено в самата игра, защото вероятно някак си усеща това, което става в играта, и което ние, възрастните сме склонни да забравяме. Платон неминуемо е разбирал това :)

Най-голямата заплаха за бъдещето на философията не е тоталното институционално разпространение на аналитичната про-научна "традиция". Истинската заплаха се състои в постоянно извършващия се акт на безотговорен философски компромис по приемане и признаване на тази "традиция" като "философска"!

Дядо Ники's Website

  • Registered: 18.02.2010г.
  • Posts: 104

Re: .

Може да се обсъди това за пълнотата в сърцето, но аз попитах друго. Въпреки че ми хареса уточнението Ви. Но аз се впечатлих от това което Е на "етажа", за да сте винаги там.
И какво става в играта? Например от един момент установяваш, че не дадените ти възможности (карти, пулове) определят самата ти игра, а играчите и правилата. Скоро установих (това чисто виртуално, разбира се) че е Важно кой "вдига" залога. Почти 80% който го направи печели.
Сериозността е в това да Разбираш, без да съжаляваш или да се радваш, какво всъщност става със "залогът". Това, че ... хората са втренчени в самите "карти" и очакването си за нещо, не определя резултат или смисъл в играта. А, това че къкъвто и да е резултатът- загуба или победа- сериозността е в това да го Приемеш, а не преживяваш като непремено лично постижение или загуба. Това си е обикновен резултат. Това, обаче не е

силата

на Духът, когато имаш нужда от нея. Това не е и топлината на нежността, когато само това ти е нужно. Остава ... какво остава, след всичко, всъщност?

Stay focused! In the zone... making magic.
  • Registered: 10.09.2008г.
  • Posts: 1,001

Re: .

Дядо Ники wrote:

О, да, сериозността ! Напълно съм съгласен, Хераклит! Детето е най-сериозно и въвлечено в самата игра, защото вероятно някак си усеща това, което става в играта, и което ние, възрастните сме склонни да забравяме. Платон неминуемо е разбирал това :)

...Да, не сме ли и ние деца, които си играят с битието и в чистосърдечността на тази игра са готови както да се разплачат, така и да се усмихнат?

< По-голямата опасност за мнозина от нас не е, че целта е твърде висока и се проваляме,
а че е твърде ниска и я постигаме. >
YouTube: < Pink Floyd Cluster One >
  • Registered: 10.09.2008г.
  • Posts: 1,001

Re: .

Rumburak wrote:

Т.е. ако на Вас Ви е приятно, аз искам да доразвиете това за "етажът и лабиринта".
Интересно ми е: Защо? се оказвате на един етаж. Как може да излезете или изкачите от него? Като го направите, какво ще има на следващия (забележете)- което да го разграничи (почти вдъхнови) от предходния?

Аз не казах въпросът, който ме отвежда на този "етаж" от метафората с лабиринта. Така зададеният въпрос, както си го задавам, няма до къде другаде да ме отведе, освен точно до това "място", аз си задавам и други въпроси, които ме отвеждат на други "места".
Тук темата е: какъв е генезисът на Европейската цивилизация, но не това е въпросът, който си задавам. Аз съм убеден, че има поне няколко различни модели, които разгледани само в едновременност биха могли да дадат някакъв израз на механизмите на зараждане.
В модела, който предлагам (темата е преходът от религии на Тотема към религия на Спасението) ме интересува жизнената драма на Сократ, духовното напрежение, трагизмът, който няма решение. Решение - няма (такова е определението за трагедия), но има изход - да се разруши света и зад отломките да се съзрат очертанията на чистите линии на битието... И така да се живее един живот, прекаран в съзерцание и търсене на истината зад привидностите.

Според мен разбирането на Тотема от Сократ е било същото, каквото е и днешното разбиране, това са неща, които се чувстват и се преживяват, а думите и термините с които биха могли да бъдат изразени са най-различни, също както и парадигмите, в които могат да се мислят. Това е все едно, защото отдолу, в дълбочина съдържанието се запазва и то е едно и също.

Впрочем скоро ще излезе ново издание на "Тотем и табу" на Фройд - препоръчвам Ви го. Както може би знаете от няколко години в Европа тече мощна кампания за нещо като "връщане към класиците" на психоанализата и по тази причина Тони от Критика и хуманизъм успя да брулне едно добро външно финансиране за превод на 5-те случая на Фройд, което по-късно щедро беше подкрепено и с финансиране на "Тотем и табу".
* Всъщност многоуважаваният от мен Методиус може и леко да се разочарова, но точно това е което правя в момента: упражнявам се самоцелно в нещо като психоанализа, опитвайки да приложа това четиво и няколко други подобни към анализа на личността на Сократ и преходът от Античност към Средновековие. Както се казва сухо, делово, принципиално - толкова експертен подход, че - не е реално, просто.

< По-голямата опасност за мнозина от нас не е, че целта е твърде висока и се проваляме,
а че е твърде ниска и я постигаме. >
YouTube: < Pink Floyd Cluster One >
  • Registered: 28.04.2005г.
  • Posts: 297

Re: .

Две са Фройдовите творби, които високо почитам, едната е именно "Тотем и табу", а другата е "Ерос и култура" (т. е. културологията на Фройд). Психиатричната страна на фройдизма ми е безразлична. С Юнг не съм запознат... Що се отнася до "ницшеанството" - смятам, че не и тоталитаристите успяха да компрометират Ницше, а френските "ницшеанци"-постмодернисти: Лакан, Батай, Нанси, Фуко, Дерида и кои ли още не. Помоему, след великите френски моралисти (от Монтен до Лабрюер) единствените стойностни (и то вискостойностни) френски философи са Бергсон и Камю.

  • Registered: 18.02.2010г.
  • Posts: 104

Re: .

Хераклит wrote:

Аз не казах въпросът, който ме отвежда на този "етаж" от метафората с лабиринта. Така зададеният въпрос, както си го задавам, няма до къде другаде да ме отведе, освен точно до това "място", аз си задавам и други въпроси, които ме отвеждат на други "места".
Тук темата е: какъв....

Разбирам, отклоних се от темата, защото погледнах към сравнението за "играта" по-сериозно, отколкото към генезиса и зараждането на .... (какви ли интересни неща биха се откроили, ако заговорите за Китайската култура. Понеже споменахте Буда) Еврокултурата.
Да се сещам, че няма да разберем този толкова обсебващ въпрос. Дано имате успех, който да Ви удовлятворява след приключване на анализа върху личността на Сократ. Защо пък Сократ? Защото не е имал от кой да се учи?

Stay focused! In the zone... making magic.
  • Registered: 28.04.2005г.
  • Posts: 297

Re: .

Какво имам предвид: Откъде по отношение на играта на Ницшевото "дете" (третата метаморфоза*) изниква въпросът за залога като въпрос за сериозността? Ами от интуицията, че играта не е сетната реалност на детето. Но все-таки не и въпросът към залога е в случая същественият въпрос - въпросът към залога е един трансцендиращ играта, т. е. един външен, отместващ въпрос... Въпросът към залога прикрепя, конформира (психоаналитически) към традицията (социума) играта, представлявайки израз на затуления страх - страх спрямо фундаменталния (и смущаващ) въпрос, който Ницше поставя и който ето как звучи: откъде детето черпи самочувствие за своята безчинствена игра? (Да, самата психоанализа е тази, която подлежи на психоанализа.) И току достигаме до въпроса за прословутата Ницшева бездна и - респ. - Ницшева утопична лудост, за чийто плод обявяваме Ницшевия свръхчовек. "Свръхчовекът е най-слабата Ницшева идея, повтарят Томас Ман изследващите Ницшевото философстване: Ницше е значим най-вече като поддържник на самобитна естетика ярък и звучен, камбанен критик на пороците на европейската култура; петимен е към една философия на тялото и детската невинност, една майчинска философия, философията на бъдещето на нашите деца"... Откъде детето черпи самочувствие за своята безчинствена игра? "Невинност е детето и забрава", пише Ницше и Лу Саломе и сродните ней вземат думите му за чиста монета, добирайки се, ах, до сексуалистката (курвенската) идея за "трансгресията" (Батай)... Откъде детето черпи самочувствие за своята безчинствена игра? Кого оправдава Ницше? Да, свръхчовекът е оправдание, археутопия (не и чиста утопия) - обобщително оправдание към реалните прототипи. Хусерл призова "назад към самите неща", а сега аз, перифразирайки го, ще призова: "Щом иде реч за Ницше - то: назад към самите прототипи". Обговаряйки ницшеански Сократ, ние го съпоставяме с Алкивиад. 

--------------------

(*) "За трите метаморфози" - най-популярният сред гимназистите и - респ. - академичния философски бранш и енциклопедичните сноби Ницшев текст.

  • Registered: 28.04.2005г.
  • Posts: 297

Re: .

Моето есе "Край на "хубавата" музика!" чукна 22 242 думи и набра обем за студия; който иска, може да го прочете:

http://www.4shared.com/document/pu3ys1R … tiful.html

  • Registered: 28.04.2005г.
  • Posts: 297

Re: .

Весели празници на всички! И един поздрав:

http://www.youtube.com/watch?v=sKvRpaeguSA

  • Registered: 10.09.2008г.
  • Posts: 1,001

Re: .

Хи-хи! Да си умреш от смях.
Поздравяваш ни за Рождество с песничка на PRO-PAIN "Make war (not love)" - Правете война, а не любов.
Това обаче не е ново - същото го е казал и един преди 2000 г.: "не мир дойдох да донеса, а меч" (Матей).
Та, по повод честването на Рождество си спомних, че в историята има такъв момент: когато се раждал Исус на небето изгряла... странна звезда.
Моя поздрав специално към теб, Методиус, е: YouTube <Roger Waters - Set the Controls For The Heart of the Sun>.

< По-голямата опасност за мнозина от нас не е, че целта е твърде висока и се проваляме,
а че е твърде ниска и я постигаме. >
YouTube: < Pink Floyd Cluster One >
  • Registered: 28.04.2005г.
  • Posts: 297

Re: .

Ще ти споделя нещо... Не ми е ясно що за философи са тези, дето твърдят, че "естественият ход на живота е към разпад (ентропия)", но това съждение е contradictio in adjecto. (А чист учен не би си позволил едно толкова общо изказване.) Естественият ход на живота е по воля към мощ. Естествознанието (принципиалният, нежели херменевтичният подход към живота) свършва там, където започва философията на живота. (Философията на живота се занимава философски с понятието живот.) Сещам се и за книгата на Бергсон "Творческата еволюция". Напук на всички базови феномени на физиката растението (против всякаква равновесна, балансова, равнителна логика) изкласява (жизненият импулс, порив). Въпросът със силите е първичен... Разбирам скрития в съждението възглед: идеалистическия възглед, че (в противопоставка спрямо естествения ход на живота) истинен живот = изкуство. Но в пълнокръвното изкуство се съдържа и дионисиев компонент. Т. е. тъкмо в дионисиевия компонент изкуството тъждествува с живота. (Извинявай за аналитичния изказ.) Ето великия принос на Ницше във философията!... Музиката, бидейки едно в преобладаване дионисиево изкуство (т. е. бидейки самата воля за живот, по Шопенхауер) не може да бъде в друг смисъл "хубава", освен в романтическия. И, да, романтизмът казва: край на "хубавата" музика! И нека живее хубавата музика! Ала модернизмът (след Ницше) възвестява: край и на хубавата (т. е. романтическата) музика! (Ницше contra Вагнер.) Остава инатът "насила хубост". Нали?

  • Registered: 28.04.2005г.
  • Posts: 297

Re: .

Ницше срещу тримата велики нихилисти (Сократ, Буда и Христос):

Сега ще проведа едно открояване. (Не го наричам “разграничение”: границите са прерогатив на Принципа.)

Порокът, който обременява “изследващите” Ницше, се изразява и в смешение на три от основните Ницшеви т. нар. “понятия”, а именно: “Дионисий”, “вечно връщане” и “свръхчовек”. Невъзможността за разграничение се дължи тук на изискването, щото тези “понятия” да бъдат “изследвани” (избълнувани)  по херменевтичен (“генеалогичен”, т. е. псевдогенеалогичен) подход, не по принципиален. Та споменатите необикновени понятия (вж. статията на Камелия Жабилова “Сенките на Бога”) съответстват на Ницшевото отношение към тримата велики нихилисти: Сократ, Буда и Христос.

Сократизъм. Земният живот е душа, отсамна захвърленост – спрямо вселенското, космическото, духовното, разумното битие. А Ницше противопоставя “Дионисий” – утвърждавайки земния живот.

Будизъм. Земният живот (душата) е безкрайна (в кармичното прераждане) тегота, която в дълбочина е петимна към спасение: ето удоволствената аскеза (да бягаш от изкушението). Умора на късната възраст. Безразличие в Нирвана. Вечна смърт. А Ницше противопоставя мита “вечно връщане” – утвърждавайки земния живот.

Християнство. Земният живот (душата) е крайна (в устрема към смъртта) страст, която в дълбочина е петимна към спасение: ето страдалческата аскеза (да превъзмогваш изкушението). Терзание на ранната възраст. Вяра във Възкресението. Вечен живот. (Данте и Шопенхауер са едни християнски будисти.) А Ницше противопоставя археутопията “свръхчовек” – утвърждавайки земния живот.

Онова, в което трите (“Дионисий”, “вечно връщане” и “свръхчовек”) “понятия” се преливат, са прототипите – с чието автентично ницшеанско “изследване” (бълнуване) бива да се занимава несъществуващата още (но имплицитно завещана от Ницше) ницшеанска дисциплина “политическа естетика” (не я наричам наука).

  • Registered: 28.04.2005г.
  • Posts: 297

Re: .

Останалите две основни Ницшеви "понятия" (условно употребявам "понятия", а и "по принцип" условно употребявам въобще понятия):

(4) "Волята към мощ" е иманенцията на прототипа, а у обикновения човек тя е несъзната и "изтласкана" към инстинктивността на човешката природа. Но у прототипа инстинктивност ("несъзнавано"), душа ("подсъзнание") и дух ("свръхаз") се претопяват в огнения прилив на волята ("аза"). (А у Хегел?) Та тъкмо тази интенция към прототипите - тъкмо нейната (условно) "методология" Ницше определя като (5) "преоценка на всички ценности". ("Преоценката" е прогресистко-социалният interface на Ницшевата т. нар. философия и призив към бъдещото културно човечество, не и именуване евентуалния прототипен културен резултат.) 

През Ницшевите прототипи "понятията" (1) "Дионисий" ("анти-Сократ"), (2) "вечен възврат" ("анти-Буда"), (3) "свръхчовек" ("анти-Христос"), (4) "воля към мощ" и (5) "преоценка на всички ценности" противостоят у Ницше на "понятието" "нихилизъм" (ето една херменевтика към историята на човечеството).

Дионисиевата мъдрост. - Смятам, че проникновеното съждение на Николай Турлаков "волята за власт (бих употребил "волята към мощ", че указва на иманенцията - б. м.) не е метафизична основа, а феноменна проява на самия живот" (вж. статията му "Мъдростта на Дионис" - съпротивата на Ницше срещу нихилизма") не може да бъде разтълкувано другояче, освен през херменевтичен опит за гостуване към самите прототипи ("политическата естетика") - гостуване, което автентично (нежели маниакално, т. е. нежели без естетическа стойност) би се състояло във вживяване в самите прототипи, една действена налудност в отсамния социум (да станеш прототип). Ала на Ницше не му се е удавало да бъде действен (лудостта му е тиха, реторическа: ето един настоящ оксиморон), а на Хитлер - да бъде налуден (действеността му е, ах, реторическа: движела го е историята на човечеството). Последният засега, комуто действената налудност в отсамния социум се е удала, е Бонапарт. Сюблимът на прототипната приемственост би се изразявал в безконечен същевременен разговор ("дворцова реторика": моя - а не на Ницше - квалификация)... разговор на "6 000 стъпки над нивото на" историята на човечеството - един недостъпен за хеременевта (както и за туриста) топос (и дотолкова ницшеанството е утопия, па макар и археутопия: доколкото извън фантазията няма как тук, на земята, да се намира неземна местност).

Хайдегер. - Хайдегер тълкува нихилизма като метафизика на нищото и сочи за изход (от метафизиката) един опит за интенция към самото нищо (нищуването). Та Хайдегер е петимен не за автентично превъзмогване историята на човечеството, а за автентично приключване историята на човечеството - нейното оттичане в човешкото насъщие. Да, спрямо Ницше Хайдегер е твърде човешки, твърде нормален и дребносърдечен, опериран от романтизъм; и твърде своевременен (та невям Ницше беше романтик с романтиците!).

  • Registered: 28.04.2005г.
  • Posts: 297

Re: .

Вие ме провокирате да дописвам и дописвам проклетото есе.