малко и за изкуството (Page 1 of 3)

За съжаление доста отдавна не съм чела, мислила и интересувала от естетически категории, но ми харесва въпросът за обективното красиво.
Естетическа стойност, която да е стандарт? Поглед и усещане, които да са вълнуващи и приятни при допира с красив предмет. Всъщност искам да отбележа, че съществуват доста красиви неща- дори и не създадени с цел да са красиви- които просто не са  ... в-дъх-новяващи.
Коя е стъпката и какво дели красивото от прекрасното, а прекрасното от недостижимото?

Снощи след като прочетох мнението Ви ми се заформи някакво де-жа-вю с един потребител qze , който в крайна сметка не съм сигурна, че доразви или отговори на въпросите, които зададе. Но все пак ще се придържам към протокола и ще отбележа няколко неща за естетиката.

1. Не съм много убедена, че стойността на произведенията не се изчерпва с въздействието върху сетивата.
Сетивата в голям процент са доста адекватен коректив за определени усещания. Може полуглухият Бетовен да има нещо повече от слух, но произведенията му няма как да се оценят от глухи хора.
Същото (дори по-зле) е със слепите хора, които няма как да видят красота, а само да си я представят и усещат. И определено на мен ми харесват картините на зрящи хора, които пресъздават по определен начин нещо красиво, отколкото абстрактни и неясни представи от петна и геометрични несъразмерни фигури.

Твърдение (тривиално е, знам):

Красотата е хармония-синхрон-синтез-чистота

2. Красивото не се разбира по начина по който се разбира (изцяло) ... че жените са от Венера, а мъжете от Марс. Има го онзи тънък момент, когато нещо красиво да бъде оценено в съгласие с мъжа, въпреки различната настройка на сетивата ни, и въпреки различните ни разбирания за красивото по принцип. НО има един проблем. За мен самата или за мое произведение, как да ви убедя, че е красиво? Или че съм по-красива от ... последната жена, която сте сметнал за красива. И пак, това е предзададена красота, аз нищо не правя за нея. Взимаме ...:)еми скулптура или скица... на мен повече ми харесват скиците на Леонардо, и бих ги определила като красиви, отколкото самите му рисунки.
3. Идеята и всеобщата съобщимост като условие за обективност... какво да ви кажа? Аз не претендирам да са ми много обективни вкусовете. Има неща, които ме зареждат и ме карат да се чувствам добре- музика епизод от филим (предимно) красива жена, замислен мъж ... дума от любим човек... Кажете ми (универсална-обективна) красива дума?
Целта да се създаде нещо красиво или да се оцени, е именно да ти въздейства на сетивата, след което на усещанията. От там смисълът не е да е с щампа "красиво" а това въздействие никога да не ти омръзне или да "умре"...

Страхотно изказване на const!... Мисля, че иде реч за светово "удвояване": "Die Welt als Wille und Vorstellung". И не че "оригиналният" свят е субективен - той е насъщен, "вихров", Дионисиев. Субективността е необходимата за трансцендирания ("обективирания") свят отправност: "няма обект без субект и субект без обект", пише Шопнехауер. Конвенцията е обречена на ракурсивност - и ето кое науката е склонна да забравя, бидейки "око без поглед" (Ницше) и ето кое Айнщайн се опита някак да напомни.

(Шопенхауер все-таки е метафизик, "метафизик-волунтарист" - докато съгласно феноменолозите "оригиналният" свят е самата ракурсивност, модалност. А съгласно екзистенциалистите ракурсивността, модалността е психологическа.)

Относно дискурса "абсолютният дух" е като "дим над водата".

подозирате ли ме в нещо? не вярвам да си приличаме чак толкова.

това е вярно, но то не ми противоречи. признавам, че изкуството няма как да се прецени, без да бъде възприето чрез сетивата, но казвам, че това възприемане не изчерпва преценяването; към него се прибавят още процеси, в които именно се състои действителното преценяване, възприемането е само отварянето на портите за идеята, а не схващането й.

подозирам, че тук ще ме попитате каква пък е разликата, но аз мисля, че преценяването на красотата на хората не бива да се приравнява с преценяването красотата - и не само красотата, а и стойността - на изкуството.  в красотата на хората се намира само една приятност, едно очакване за задоволство, вълнение, докато в изкуството се преценява - мисля засега - красотата, предизвиквана от схващането на естетически идеи. впрочем е уместно да се спомене, че естетическа идея разбирам като това, което позволява да се достигнат други идеи, а не което предоставя една определена и завършена идея.

това не е от значение; аз не принуждавам вашите вкусове към обективност, нито твърдя, че те са обективни. предполагам само чрез обмисляне, а не чрез вкус, може да се установи кое изкуство притежава обективна стойност, независимо от вкусовите предпочитания. струва ми се, че обективната стойност трябва да противоречи на предпочитанията; това изглежда учудващо, но мисля, че възприемането на обективната стойност като предпочитана изисква определено ниво на способност за схващане и разбиране, задълбочаване в нещата, и ако това ниво е налично в човека, тогава предпочитанията ще съвпадат с обективната стойност; но е понятно, че такова състояние се среща у малко хора.

струва ми се, че трябва да е възможно да се установи обективното основание това доказателство да се счита за елегантно. както в случая по горе с предпочитанията : ти ще го преживяваш като елегантно, а друг не; но може би това се дължи на неспособността на другия да схване неговата елегантност, а не на някаква съкровена индивидуалност.
един опит за обяснение : чувството, предизвикано от въздействието на един предмет не е обективно, защото не се намира в предмета; но това чувство, което е предизвикано от въздействието на предмета върху самата човешка природа, а не върху отклонението на индивида от нея, трябва да се счита за обективно, по същия начин, както се признава, че топлината не се намира в предметите, но все пак е обективна. няма спор дали едно нещо е топло или не. спорът по отношение на изкуството се дължи на по голямата сложност на идеите, от които е съставено.

обективността, за която говоря е по скоро "не го харесвам, но признавам, че е превъзхожда другото, което харесвам", не защото "има белези на истински шагал", но защото "има белези на истински съдържателно изкуство".

аз си мисля именно, че този поглед трябва да се обективизира. това не означава - да предупредя - да се изсуши, да се напради еднообразно, а да се разбере чрез идеите си, а не чрез индивидуалните предпочитания. когато се говори за вкус на манджа нека бъде субективен, това е само една приятност, но когато говорим за стойност нещата са други. "всеки си има вкус" и "класическата музика е по стойностна от кючека" са несъвместими твърдение, или едното е вярно или другото. не изключвам нечия философска склонност да се усъмни във второто твърдение, но това ще бъде само едно самоцелно усъмняване, не основателно.

а съгласно теб?

аз не се противопоставям на това; не изисквам от изкуството да бъде обективно като познавателна дейност към света, както ленин изискваше. твърдя само, че субективното преценяване на субективното отражение на света в изкуството трябва да стане обективно преценяване, тъй като едно субективно отражение съдържа едни идеи, друго - по сложни, по съдържателни, по задълбочени и естетически или както ви харесва, идеи. едното е по-, а другото - по-по-най. за мен това е ясно от само себе си, но ми се ще да имах и аргументи.

Гледам мнението на Дядо Ники и ... съм обзета от разбираемо приятно усещане. Чета, гледам картината, отново чета ... не знам дали ще пожелая дори да отговоря, но усещането от удоволствието си стои.
Интересно е, че тази картина всъщност я видях като корица на книгата "Степния вълк" от Херман Хесе. Нямам представа как се избират корици за книги, но Степният вълк определено не е с безпокойство. Става въпрос за думите, които описват или е нужно да изразят въздействието или смисълът на една картина. Продължавам да си препрочитам и да си мисля, че аз акцентирам на красиво-то, а вие на стойност-та. След което отговорът е пред нас, пред очите ни. Просто сравняваме като виждаме противоположности. Нещо грозно с нещо красиво. Като от известно време грозните "философски " акценти на определен потребител с красивите на хора, които доказват че търпението не е ценност, с която да възпрат грозното. А напротив, грозното е в състояние (като зараза и гадна болест-сифилис, например) съвсем систематично и циклично в един момент да заличи и желанието на някой за красиво.
Ето, това е стойността на грозното.