Topic: малко и за изкуството

въпреки, че няма категория естетика не ми се вярва, че нямате някакво отношение към естетиката. пък в един форум имаше дискусия на тема "как се разбира, че една картина е хубава"; аз ще използвам същата, но по градски перифразирана : 1.какво определя стойността на изкуството? 2.има ли обективна естетическа стойност? или, ако се върнем на селския израз, "секи си има вкус"? аз имам намерение да защитавам съществуването на обективна естетическа стойност, обаче не по ясни съображения, а понеже от малък, напук на всички, подозирам, че такава съществува; затова се надявам да поспориме, за да се приближа до съображенията, или пък, да бъда категорично опроверган.

Re: малко и за изкуството

За съжаление доста отдавна не съм чела, мислила и интересувала от естетически категории, но ми харесва въпросът за обективното красиво.
Естетическа стойност, която да е стандарт? Поглед и усещане, които да са вълнуващи и приятни при допира с красив предмет. Всъщност искам да отбележа, че съществуват доста красиви неща- дори и не създадени с цел да са красиви- които просто не са  ... в-дъх-новяващи.
Коя е стъпката и какво дели красивото от прекрасното, а прекрасното от недостижимото?

Re: малко и за изкуството

Коя е стъпката и какво дели красивото от прекрасното, а прекрасното от недостижимото?

като гледам въпроса изглежда сякаш разликата иде от повишаването на нещо, което въздейства по силно и по силно на сетивата, и значи от подобни неща трябва да зависи стойността на произведението. обаче аз мисля друго : 1.стойността на произведението не се изчерпва със силата на въздействие върху сетивата. 2.може би е приемливо да се смята, че най стойностното произведение ще въздейства най силно върху сетивата на този, който е способен да го разбере изцяло; и от тук си мисля, че трябва да има нещо друго, което определя естетическото усещане освен чувството. 3.пък за обективността : поради тея неща мисля, че естетическото удоволствие не е резултат на специфично субективно чувство, но на определено всеобщо понятно чувство, което се достига чрез схващане на идеите, съдържащи се в произведението. сигурно ви е позната идеята на кант за "всеобщата съобщимост" на естетическото удоволствие, тъй като естетическото съждение е съждение без никакъв интерес, но се си мисля, че трябва да има по понятно обяснение на това; понеже виждам, че популярната идея е, че това естетическото удоволствие е изцяло субективно ми се струва, че в естествения начин, по който се възприема изкуството има нещо подвеждащо. 
после искам да прибавя към въпроса за обективността някои допълнителни работи : първо, не трябва да е вярно, че изкуството е добро съобразно културата на епохата - модерното за сега, ренесанса за тогава; трябва да има обективно добро изкуство, въпреки модата. и второ, тази теза, че някои от качествата на произведението се състоят в тези специфични усещания, които индивида възприема от него, независимо дали действително се съдържат там, трябва да бъде невярна.

4 (edited by asoka 29.12.2010г. 20:03:42)

Re: малко и за изкуството

Снощи след като прочетох мнението Ви ми се заформи някакво де-жа-вю с един потребител qze , който в крайна сметка не съм сигурна, че доразви или отговори на въпросите, които зададе. Но все пак ще се придържам към протокола и ще отбележа няколко неща за естетиката.

1. Не съм много убедена, че стойността на произведенията не се изчерпва с въздействието върху сетивата.
Сетивата в голям процент са доста адекватен коректив за определени усещания. Може полуглухият Бетовен да има нещо повече от слух, но произведенията му няма как да се оценят от глухи хора.
Същото (дори по-зле) е със слепите хора, които няма как да видят красота, а само да си я представят и усещат. И определено на мен ми харесват картините на зрящи хора, които пресъздават по определен начин нещо красиво, отколкото абстрактни и неясни представи от петна и геометрични несъразмерни фигури.

Твърдение (тривиално е, знам):

Красотата е хармония-синхрон-синтез-чистота


2. Красивото не се разбира по начина по който се разбира (изцяло) ... че жените са от Венера, а мъжете от Марс. Има го онзи тънък момент, когато нещо красиво да бъде оценено в съгласие с мъжа, въпреки различната настройка на сетивата ни, и въпреки различните ни разбирания за красивото по принцип. НО има един проблем. За мен самата или за мое произведение, как да ви убедя, че е красиво? Или че съм по-красива от ... последната жена, която сте сметнал за красива. И пак, това е предзададена красота, аз нищо не правя за нея. Взимаме ...:)еми скулптура или скица... на мен повече ми харесват скиците на Леонардо, и бих ги определила като красиви, отколкото самите му рисунки.
3. Идеята и всеобщата съобщимост като условие за обективност... какво да ви кажа? Аз не претендирам да са ми много обективни вкусовете. Има неща, които ме зареждат и ме карат да се чувствам добре- музика епизод от филим (предимно) красива жена, замислен мъж ... дума от любим човек... Кажете ми (универсална-обективна) красива дума?
Целта да се създаде нещо красиво или да се оцени, е именно да ти въздейства на сетивата, след което на усещанията. От там смисълът не е да е с щампа "красиво" а това въздействие никога да не ти омръзне или да "умре"...

Re: малко и за изкуството

Естетическото преживяване е субективно, а науката е обективна, нали?
А може би не е точно така. И в науката, занаятите, индустрията, спорта, медицината и т. н. може да има нещо подобно на субективното преживяване в изкуството. Можеш да прилагаш обективни критерии към една стомна - правилност на формата, равномерна дебелина на стените и подобни - а можеш да се наслаждаваш на лекотата (привидната лекота?), с която я извайва грънчарят. Можеш да проследяваш стъпките на едно математическо доказателство, а можеш и да го преживяваш като елегантно.
Само второто е истинско разбиране. Другото е нещо като консумация на готов продукт. Във възприемането на изкуството такова нещо е снобизмът: харесвам го, защото има всички белези на един истински Шагал, а не защото стига до мен в моята ситуация.
Но какво е това преживяване в науката, занаятите и т. н.? Дали е просто емоция, някакво вълнение, което може да бъде субективно добавено към същността на произведеното (доказателството,  стомната), докато обективните му качества съществуват независимо от него?

Re: малко и за изкуството

Страхотно изказване на const!... Мисля, че иде реч за светово "удвояване": "Die Welt als Wille und Vorstellung". И не че "оригиналният" свят е субективен - той е насъщен, "вихров", Дионисиев. Субективността е необходимата за трансцендирания ("обективирания") свят отправност: "няма обект без субект и субект без обект", пише Шопнехауер. Конвенцията е обречена на ракурсивност - и ето кое науката е склонна да забравя, бидейки "око без поглед" (Ницше) и ето кое Айнщайн се опита някак да напомни.

Re: малко и за изкуството

Добавка:
Ракурсирането е модалността на "оригиналния" свят.

Re: малко и за изкуството

(Шопенхауер все-таки е метафизик, "метафизик-волунтарист" - докато съгласно феноменолозите "оригиналният" свят е самата ракурсивност, модалност. А съгласно екзистенциалистите ракурсивността, модалността е психологическа.)

Re: малко и за изкуството

И доколкото ракурсът е насоченост - дотолкова може да бъде означен с вектор, т. е. мислен все-таки за субективност. Не обаче и в дискурсивната философия (напр. на Гадамер): където не иде реч за ракурс, а тъкмо за дискурс.

Re: малко и за изкуството

Относно дискурса "абсолютният дух" е като "дим над водата".

11 (edited by Дядо Ники 30.12.2010г. 20:29:17)

Re: малко и за изкуството

За обективността в изкуството или за обективността на "естетическото" преживяване :).
Ще се опитам да опростя нещата, което, разбира се, е рисковано.
Ето една много известна картина, на един много известен предшественик на експресионистичното изобразително изкуство:

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/en/f/f4/The_Scream.jpg

Тази картина от 1893 е наречена "Scream" (Писък) и е дело на норвежкия символист Едвард Мунк (Edvard Munch). Ето какво казва Мунк за онова, което го е вдъхновило за тази творба:

I was walking down the road with two friends when the sun set; suddenly, the sky turned as red as blood. I stopped and leaned against the fence, feeling unspeakably tired. Tongues of fire and blood stretched over the bluish black fjord. My friends went on walking, while I lagged behind, shivering with fear. Then I heard the enormous, infinite scream of nature.


Художествените критици интерпретират картината на Мунк като показваща "универсалното безпокойство на модерния човек" [Виж бел. 46 тук: http://en.wikipedia.org/wiki/Edvard_Munch ]. Интересното обаче е, че, както това се потвърждава в резултатите от изследванията на  социални антрополози, културните и цивилизационни граници не са пречка за адекватното разбиране на тази картина, която, забележете, като всяко произведение на изкуството и човека, представлява специфичен израз на автентичен опит в специфичен културен контекст. Тоест, онова, което тази картина показва и предоставя за осмисляне като "факт" за човека и света, откъм тяхната автентичност, е не по-малко "обективно", от това, което ни казва науката (подобно на 2+2=4)  за самата тази картина, за света и за нас като хора. Науката ни казва: ние всъщност  виждаме светлинни вълни, рефлектирани от особената повърхност на един физически обект. Тези светлинни вълни стимулират рецепторите на нашата ретина, които изпращат съответни сигнали към нашия мозък, който пък, от своя страна, създава във връзките на невроните единството на възприятието на това, което констатираме като съответната картина на Мунк, наречена "Писък".
"Истината", която ни открива науката, е обективна, защото ни дава възможност за въздействие в света на физическото.
Истината, която ни открива художествената творба обаче, не е просто обективна (тази истина всъщност не е нито обективна, нито субективна, а по-точно  - фундаментална), защото ни открива за разбиране нещо, което е от  най-голямо значение за нас - открива ни нашия свят, какъвто показва себе си - светът на нашето битие в света. Разбирането за това, което ни открива картината на Мунк, като разбиране (знание) за света, не се съдържа в и не може да се извлече от информацията, която мозъкът ни получава от стимулите на светлинните вълни или изобщо просто от сетивата. Ако не разбираме, че истината на науката е "подвластна" и вторична, спрямо истината на художествената творба, това би означавало, че изобщо не можем да застанем в съзнателно отношение към света.
Доста грубо като пример и изказ се получи, но представата (идеята) мисля, че е достатъчно ясна.
------------------------------
п.п. на български, името на картината се превежда като "Викът", което, според мен, е неправилно, защото смисълът на българската дума "вик", за разлика от смисъла на думата "писък", е формиран като повече или по-малко безразличен съм феномена на фундаментален ужас.

Най-голямата заплаха за бъдещето на философията не е тоталното институционално разпространение на аналитичната про-научна "традиция". Истинската заплаха се състои в постоянно извършващия се акт на безотговорен философски компромис по приемане и признаване на тази "традиция" като "философска"!

Re: малко и за изкуството

де-жа-вю с един потребител qze

подозирате ли ме в нещо? не вярвам да си приличаме чак толкова.

Може полуглухият Бетовен да има нещо повече от слух, но произведенията му няма как да се оценят от глухи хора.

това е вярно, но то не ми противоречи. признавам, че изкуството няма как да се прецени, без да бъде възприето чрез сетивата, но казвам, че това възприемане не изчерпва преценяването; към него се прибавят още процеси, в които именно се състои действителното преценяване, възприемането е само отварянето на портите за идеята, а не схващането й.

че съм по-красива от ... последната жена, която сте сметнал за красива

подозирам, че тук ще ме попитате каква пък е разликата, но аз мисля, че преценяването на красотата на хората не бива да се приравнява с преценяването красотата - и не само красотата, а и стойността - на изкуството.  в красотата на хората се намира само една приятност, едно очакване за задоволство, вълнение, докато в изкуството се преценява - мисля засега - красотата, предизвиквана от схващането на естетически идеи. впрочем е уместно да се спомене, че естетическа идея разбирам като това, което позволява да се достигнат други идеи, а не което предоставя една определена и завършена идея.

какво да ви кажа? Аз не претендирам да са ми много обективни вкусовете.

това не е от значение; аз не принуждавам вашите вкусове към обективност, нито твърдя, че те са обективни. предполагам само чрез обмисляне, а не чрез вкус, може да се установи кое изкуство притежава обективна стойност, независимо от вкусовите предпочитания. струва ми се, че обективната стойност трябва да противоречи на предпочитанията; това изглежда учудващо, но мисля, че възприемането на обективната стойност като предпочитана изисква определено ниво на способност за схващане и разбиране, задълбочаване в нещата, и ако това ниво е налично в човека, тогава предпочитанията ще съвпадат с обективната стойност; но е понятно, че такова състояние се среща у малко хора.

Можеш да проследяваш стъпките на едно математическо доказателство, а можеш и да го преживяваш като елегантно.

струва ми се, че трябва да е възможно да се установи обективното основание това доказателство да се счита за елегантно. както в случая по горе с предпочитанията : ти ще го преживяваш като елегантно, а друг не; но може би това се дължи на неспособността на другия да схване неговата елегантност, а не на някаква съкровена индивидуалност.
един опит за обяснение : чувството, предизвикано от въздействието на един предмет не е обективно, защото не се намира в предмета; но това чувство, което е предизвикано от въздействието на предмета върху самата човешка природа, а не върху отклонението на индивида от нея, трябва да се счита за обективно, по същия начин, както се признава, че топлината не се намира в предметите, но все пак е обективна. няма спор дали едно нещо е топло или не. спорът по отношение на изкуството се дължи на по голямата сложност на идеите, от които е съставено.

снобизмът: харесвам го, защото има всички белези на един истински Шагал, а не защото стига до мен в моята ситуация.

обективността, за която говоря е по скоро "не го харесвам, но признавам, че е превъзхожда другото, което харесвам", не защото "има белези на истински шагал", но защото "има белези на истински съдържателно изкуство".

бидейки "око без поглед" (Ницше)

аз си мисля именно, че този поглед трябва да се обективизира. това не означава - да предупредя - да се изсуши, да се напради еднообразно, а да се разбере чрез идеите си, а не чрез индивидуалните предпочитания. когато се говори за вкус на манджа нека бъде субективен, това е само една приятност, но когато говорим за стойност нещата са други. "всеки си има вкус" и "класическата музика е по стойностна от кючека" са несъвместими твърдение, или едното е вярно или другото. не изключвам нечия философска склонност да се усъмни във второто твърдение, но това ще бъде само едно самоцелно усъмняване, не основателно.

съгласно феноменолозите; съгласно екзистенциалистите...

а съгласно теб?

онова, което тази картина показва и предоставя за осмисляне като "факт" за човека и света, откъм тяхната автентичност, е не по-малко "обективно", от това, което ни казва науката

аз не се противопоставям на това; не изисквам от изкуството да бъде обективно като познавателна дейност към света, както ленин изискваше. твърдя само, че субективното преценяване на субективното отражение на света в изкуството трябва да стане обективно преценяване, тъй като едно субективно отражение съдържа едни идеи, друго - по сложни, по съдържателни, по задълбочени и естетически или както ви харесва, идеи. едното е по-, а другото - по-по-най. за мен това е ясно от само себе си, но ми се ще да имах и аргументи.

Re: малко и за изкуството

Към sup4o. - Мен ме няма. Всичко е дискурс (херменевтична рефлексия). Феноменолозите, екзистенциалистите, ти (т. е. другия)... иде реч за дискурсивни откроявания.

Re: малко и за изкуството

Гледам мнението на Дядо Ники и ... съм обзета от разбираемо приятно усещане. Чета, гледам картината, отново чета ... не знам дали ще пожелая дори да отговоря, но усещането от удоволствието си стои.
Интересно е, че тази картина всъщност я видях като корица на книгата "Степния вълк" от Херман Хесе. Нямам представа как се избират корици за книги, но Степният вълк определено не е с безпокойство. Става въпрос за думите, които описват или е нужно да изразят въздействието или смисълът на една картина. Продължавам да си препрочитам и да си мисля, че аз акцентирам на красиво-то, а вие на стойност-та. След което отговорът е пред нас, пред очите ни. Просто сравняваме като виждаме противоположности. Нещо грозно с нещо красиво. Като от известно време грозните "философски " акценти на определен потребител с красивите на хора, които доказват че търпението не е ценност, с която да възпрат грозното. А напротив, грозното е в състояние (като зараза и гадна болест-сифилис, например) съвсем систематично и циклично в един момент да заличи и желанието на някой за красиво.
Ето, това е стойността на грозното.

Re: малко и за изкуството

Към asoka. - Край на "хубавата" музика! Край и на хубавата музика! Shred the dead!