academic quackery (Page 1 of 4)

Може би не точно аз трябва да пиша в тази интересна тема, но да приемем, че изразявайки отношение принципно подкрепям спазването на ... един (защо пък) повече Етични кодекси, не само академични.
Две неща:

1. Гурова, Л. (1984). За относителната фундаменталност на понятието алгоритъм. В: Култура и НТР. Научни съобщения на Националната школа за млади научни работници по философия, социология и психология. Приморско, 45-49.

Ето това си харесах като заглавие и година и реших да "сърчна" в енциклопедия, в уики и други места. Общо взето това е една доста "модерна" тема, която с развитието на технологиите доста се е обсъждала. Но никъде не видях да е цитиран самият "труд" на български, още повече да се е проверявало авторство. Някак няма да е етично и честно, ако в началото на 80-те една жена е имала интересни идеи те да не са били... подобаващо оценени. В Станфордската енциклопедия има доста неща с ключовите думи... но все от 1994 г. Там например имат ли Етична комисия или Научен съвет, който да следи за откровенното "крадене" на идеи?

2. Вече от чисто човешко любопитство ми е интересно как е възможно от цяла "банда" академични и учени хора един човек да е причина за неспазването на Етичен кодекс? Толкова е убедителен? Толкова уважаван и влиятелен? Не бих се притеснявала от това дали той би саботирал нещо прието от всички етични и добри хора, а от това, че след подобни писма и съвсем полицейско вменяване на вина този човек може да е със съсипан живот. Което не ми се струва много Етично!

Хи-хи! Това е като в приказката за голият цар. Всички знаем, че царят е гол, но изглежда вниманието ни се привлича само когато някой от публиката се провикне.
Ако разгледаме случаят бихейвиористично (от приказката) - едно голо тяло, когато е голо, би могло да има различни типове поведение.
Аз, като редовен посетител на подобни нощни клубове, от собствен опит, съм установил, че качественият стриптийз бива основно 2 типа:

- Нарцисизъм: това е една от формите на автоеротизъм, при която индивидът обгрижва собственото си тяло с отношението на обратния пол (например жените се докосват с груби, почти болезнени движения, а мъжете - с нежни ласки, а когато са налице изменения в половата идентичност - това е наопаки). Всяко плагиатство съдържа елемент на нарцисизъм, доколкото плагиатстващият се идентифицира с автора и изживява действията на автора като свои собствени действия, които отправя към самият себе си.
- Ексхибиционизъм: това е друга форма на автоеротизъм, най-често протичаща девиантно, при която в състояние на загуба на самоконтрол индивидът се стреми да даде израз на потиснати от социалните цензури свои импулси. Тук винаги има един пласт на отрицание на собствената идентичност и стремеж към сливане със субективният образ на масовата идентичност. Ето защо ексхибиционистът, отричайки себе си и стремейки се да се слее с масовото, винаги има нужда от публика. Всяко плагиатство съдържа елемент на ексхибиционизъм, доколкото плагиатът подсъзнателно се стреми да покаже, че и той самият прави - явно - това, което другите правят скрито.

Има и един вид некачествен стриптийз: това е когато изпълнителят изживява срам от това което прави и все пак продължава да го прави някак "напук" - тогава той гледа лошо и злобно към публиката и излъчва един вид отблъскваща ригидност. Този тип плагиатство - "засраменото действие" - за съжаление протича не като предните 2, а в други форми: на един вид преднамерена хладна дистанцираност и леко суетна надменност... което го прави за още по-голямо съжаление нелицеприятен за свободната публика.

Ето защо голямата въпросителна пред плагиатството, на второ място - след въпросът, дали да плагиатствам или не - е насочена към избор на техника за плагиатстване и извиква големите въпроси за стилът на плагиатството.

Пак се извинява не който трябва :-).
Каква е вината на това момиче, че да се извинява? Че не е "сортирала" правилно текста, който Владо и е дал да се публикува в "Ново време"? Че го е дала за публикуване с тази групичка текстове, а не с онази? Но това по никакъв начин не променя "качествата" на текста, т.е. че е ИЗЦЯЛО ПРЕПИСАН, за което момичето Боряна (което както разбрах е още докторант) няма никаква вина - тя не е нито автор, нито рецензент, нито издател.

Много мъжка постъпка, няма що - "голият крал" да се скрие зад гърба на едно момиче и да вика "Ама аз не знаех, че съм гол - тя ме е съблякла без мое знание!"

Как ти изглежда това, Хераклит, от позициите на твоята психологическа теория за плагиатството?

Бяс? Няма такова нещо... аз толкова се забавлявам с надменното доцентско снизхождение към "момичето", че си мисля какво ли е моето отношение към авторитетните доцентки...

Може би е удобно да се презентира някакво съвестно отношение към научния труд на толкова академици, които години наред мислят (собствено) без да се изкушават от плагиатстване.

През 1984 някои са били също момичета-докторантки, които също са искали и защитавали "голи крале"... Кой "гол крал" го заслужава? Чие отношение е повече от провокативно.
Защо не разгледаме публикации и трудове на всички останали членове от Научния(Божествен) съвет?И  не разберем кой какво реално, чрез собствени неплагиатски усилия е постигнал? Титла, статут, самочувствие, власт?

Хайде да си помислим, ако се предостави "арена", на която двама академици изложат свои собствени възгледи за "понятието алгоритъм" какво ще излезе?

Също така ... да разберем книгите, трудовете, които се издават от докторантите, в каква степен са съобразени с Етичен кодекс и реална човешка професионална свобода и в какво със задължението да изпълнят... точки или някакъв регламент поддържащ престижът на академичната общност?
Във всичко това мен ме дразни реалното насилие- да пишеш и мислиш както ти се налага, а не както искаш.
Все си мисля, че Шекспир не е бил "недорасляк", а Попър е живял в по-толерантни времена от Хипатия.

Нищо надменно няма в отношението ми към момичето (то си е момиче, как иначе да го нарека?), напротив, в цялата тази история то е единственият персонаж, който поема отговорност (при това за чужд гаф!) и с това си заслужи моето уважение.

Може, Асока, може. Прочети Никос Казанзакис "Христос отново разпнат" и ще разбереш как може.

Не става въпрос за Христос, разбира се, той в случая е (а според мен, и винаги е бил) само една метафора :-) .

В книгата има един епизод, когато изчезва "любимото Юсуфче" на бея на селото (който както се досещате е гей) и той разярен заплашва, че ще си отмъсти на цялото село, ако убиецът на Юсуфчето не си признае.
Тогава един от селото, когото всички винаги са смятали за смотльо, поемата вината върху себе си за да спаси селото. Беят, който между другото не е глупав човек, разбира, че смотльото не може да е убиецът, но се възхищава от постъпката му, т.е. казва "евала" на това, че е поел отговоростта за чуждо действие, пуска го на свобода и дори го награждава богато. И се отказва да си отмъщава на селото.

Интересното е какво се случва след това. Очаквате, че съселяните на Смотльото са му благодарни за това, че ги е спасил? Не-е-е-е. Те го обвиняват, че е постъпил така ЗАРАДИ ЛИЧНА ИЗГОДА, защото, видите ли, той бил знаел предварително, че беят нямало да му повярва, че ще го освободи и т.н.

Чела съм тази книга преди много години, но винаги се сещам за този епизод в подобни ситуации. Никос Казанзакис, оказва се, е не само добър писател, но и добър познавач на човешката психология :-)).