Кандидатите за приноси от секцията (или видимостта преди всичко):
2. РЕЗУЛТАТИ ОТ НАУЧНАТА ДЕЙНОСТ ПРЕЗ 2010 г.:
2.1. Не повече от ЕДНО най-важно и ярко научно постижение,
Ангел Стефанов: В книгата За науката и нейната приложимост (вж.1.3.2) е защитена тезата, че поддържането на добро качество на научните изследвания изисква наличието на необходим за тази цел обществен климат, благоприятстващ функционирането и развитието на науката. Такъв обществен климат стои в основата на просперитета на науката пряко, и косвено, на обществото, в съгласие с европейската Лисабонска стратегия. Този климат изисква не само организационното реформиране на науката у нас на проектен принцип, предполагащ проблемна динамика на изследователските колективи, но и промяна в държавната политика спрямо науката по посока на нейната финансова и морална подкрепа.
Асен Димитров: Способността за търсене (за намиране, за откриване) е неизследвана от съвременната епистемология интелигентна способност. Тази способност е проява на нерефлексивна, несъзерцателна, активна, конструктивна интелигентност. Тя е способността да променим било чрез действие, било чрез силата на мисълта предпоставките, т.е. структурата и съдържанието на проблемната ситуация. За предизвикването на тази промяна на началните условия се използва богат арсенал от средства за производство на знание.
Способността за откриване има следните три аспекта:
- Способност за промяна
- Инструментална способност, с оглед на чието наличие класическата епистемологическа субект-обектна диада се заменя от триадата: субект-средство за производство на знание-обект
- Способност за обучение – памет и нейното приложение в качеството на инструмент, на средство за производство на знание.
Борис Грозданов: 1.1 публикация в престижното международно епистемологическо списание Principia, където по принцип се публикува изключително трудно. Публикувана статия в Principia означава международно признание на философската общност. Постижението е още по-значимо поради факта, че е в специално издание на списанието посветено на Нютън Да Коста, един от най-големите живи логици в света. Grozdanoff, Boris [2010] “Fregean One-to-one correspondence and numbers as object properties” in Principia, Vol. 13, N. 3. ISSN 1414-4247. Special Issue in Honour of Newton Da Costa, in English
- 1.2 Защита на докторска степен по философия Ph.D. в Централно-Европейския Университет, Будапеща, с тема “A priori principles and scientific knowledge”
Веселин Петров: - Основното ми научно постижение през годината е аргументирането в книгата ми „Процесуалната философия: история и съвременност”, С., 2010, на тезата, че процесуалната философия е едно от основните философски течения през 20-ти век и понастоящем, което е не по-малко съществено от такива традиционни направления като континенталната и аналитичната традиция, прагматизма и натурализма.
Димитър Цацов
Интенционалност и дадено – в процес на завършване; ИИОЗ
Изследването е опит да се обясни процеса на онтологизация, характерен за Европейското философско развитие през ХХ век. Очертават се две основни линии на навлизане на онтологическото мислене през този перод – това е по линията на интенционалността и даденото, т.е по линиаята на Брентано-Хесерл- Хайдегер и линията на Шупе- Ремке. Показани са разликите и сходства – например и в двете линии се появяват разработките на психиатри като Бинсвангер, Бос, Франкл и др., а във втората линия Кирил Чолаков.
Ивайло Димитров:
Реабилитиране и тематизиране в дълбочина на Кантовата метафизика на способностите с цел да се разгърне критиката на продуктивистката парадигма в трансценденталната философия и социо-културните когнитивистки теории. Водещата интерпретативна схема се задава от сравнителния анализ на Кантовото и Хайдегеровото понятие за трансцендентална способност на силата за въображение. На основата на тези анализи, окончателно предлагам алтернативен български превод на понятието Einbildungskraft, чието обосноваване черпи ресурси от критиката на обречената постоянно да забравя самата себе си производствена метафизика на западноевропейското мислене. Част от тези резултати съм представил в статия за сп. "Философски алтернативи", която предстои да излезе в кн. 1/2011.
Марина Бакалова: докторска дисертация към Философския факултет на Централно Европейския университет в Будапеща на тема „Знанието като резултат от упражняването на способност” в периода 15 октомври - 15 ноември. Дисертацията е завършена и предадена.
Ето някои от приносите на дисертацията. Предложени са аргументи срещу тезата, че знанието не може да бъде анализирано. Постигната е стабилна дефиниция за знание, която покрива практическото и теоретичното знание, но не е безусловно доказано, че тази дефиниция е редуктивна. Предложено е по-минмално необходимо условие за знание в сравнение с конкретната вече съществуваща теория, от която се тръгва, което в същото време покрива повече случаи на знание. Това е условието за интелигентна способност, за разлика от интелектуална добродетел. Предложени са аргументи защо съществува значима разлика между двете.
Направен е опит да бъде защитена оригиналната теза, че понятието за познавателна заслуга интегрира условието за не-случайност при постигането на познавателен успех, така че не е необходимо да се постулира отделно условие за не-случайност.
Разгледано е приложението на защитаваната теория в областта на възприятието. Тук предложената теория има две основни предимства. Първо, тя дава основа да се блокира аргумента от илюзия повдигнат срещу традиционното гледище за възприятието посредством дистинкцията между способност, насочена към обекта и способност, насочена към явлението на обекта. Второ, тя преодолява проблема за неразличимостта между истинното възприятие и състоянията на илюзия и халюцинация, който стои пред теориите от семейството на защитаваната теория.
Николай Турлаков:
Тематизация на осъщественото във философията преодоляване на нихилизма, схванат като съдбоносна историко-събитийна нагласа, чрез създаването на онтологичен подход, като възможност за изследване на автентичността на битие. Тоест разкриване на преодоляването на нихилизма, осъществено на полето на философското преодоляване на редукционизма в изследването на битие. В текстовете, написани през годината, аз се опитвам да покажа, че преодоляването на нихилизма във философията, който се счита като заложен още с началата на западната метафизика у Платон и Аристотел, представлява фундаментално преобразуване на философския подход (преход от класика към пост-класика във философията), което дава възможност общото да се изследва не само като всеобщо, но и като автентично.
Значението на такава тема и приносът от нейната разработка следва да надхвърля рамките на философията, тъй като се очертава фундаменталната нагласа, откъм която съвременните хуманитарни и социални науки имат своите общи настоящи предпоставки, принципна насока и методически съображения в изследванията на природата на човека и обществото. Надявам се, че с теми, като разработената от мен, философията не просто осмисля, но задава смисъл и насока на разгръщане на разбирането за човека и обществото, което разбиране, чрез механизмите на общественото образование, популаризацията на науката и медиите, се тривиализира като ценностен и светогледен модел в съзнанието на отделния човек.
… the answer is, in essence, that during this century of science’s greatest achievements, most physicists and philosophers have given up on the idea that the purpose of science is to discover how the world really is. Instead they want to regard it as a mere instrument for making predictions and achieving pragmatic goals.
www.sofiafilm.com
