Семинар на тема "Късметлийско знание" (Page 1 of 5)

Интересна тема. Но както винаги имам следните питания и чудения. Не е ли редно самият докладчик да отправи поканата и обявата за семинара си. Самата Марина Бакалова знае ли за този пост на Лили Гурова?

Изхождайки и позовавайки се на използваната от теб форма/формулировка "ще говори"....
Има 3 варианта. Май е Третият.:)))))

Добре е да се обърне внимание и да се отбележи информирането за този семинар, което е похвално, че е направено от авторката на темата /тук, за Марина похвалите са с друг аспект/

Аз мисля, че дори Марина да не знае, че тази информация е споделена тук, това с нищо няма да навреди на семинара или на това, което иска и ще каже. Ако знае пък, но просто не участва тук няма как да се отбележи, че "късметлийското знание" в случая ще е, ако някой съвсем непознат или далечен на ИИОЗ професионалист се окаже на семинара с около пет страници въпроси.

Интересува ме, дали все пак информирането ни за този семинар, включително с резюме не е повод и провокация да се обсъди темата на Марина във форумът? Ако е така, ще ми е интересно да видя мненията на епистемолозите.

Изцяло съм съгласен с Боби. Преди години мой познат й даде курсова работа за майтап -текст на Умберто Еко. Тя освен, че не го "разпозна" /текста на Еко бе включен в конспекта/ му написа 3, тъй като нямало теза, анализ и липсвало елементарна философска култура.

Ами, аз не бях на семинара на Марина.  Но, във връзка с нейните изказвания на предишния семинар в секцията, допускам, че тя е развила това, което споменатата тогава от нея Linda Zagzebski  вижда в т.н. "epistemic luck" - тоест неизменно условие на човешкото познание. Идеята вероятно е била да се покаже, че чрез въвеждането на понятието за "epistemic luck" в аналитичната епистемология се преодолява смешната про-научна интуиция, включително и характерната за Гетие, че във формирането на знанието отсъстват неща като случайност и шанс.  На предишния семинар на секцията, когато проф. Ангел Стефанов говори за Гетие, аз загатнах, до голяма степен в съгласие с неговата теза, че аналитичната трактовка на проблема за познанието и знанието, преди и след Гетие, игнорира почти изцяло фундаменталната роля на времето - историчността и ситуационността на човешкото познание и знание.
Предполагам каква насока е придобила дискусията и мога да предположа защо Борис е толкова разочарован :) Най-вероятно защото хората са отказали, и то с право, да останат в рамките на предпоставките на аналитичното тесногръдие и да се чудят като как и с какво да "допълнят" JTB теорията след Гетие, вместо да се опитат да покажат откъде и какво въобще като философска потенция и храна за мисленето носи въпрос като този "как знаем, че знаем" (Един аналитичен пич, даже си е кръстил книгата "Yes, but how do you know" хахаха).:D
От друга страна, може би е по-добре, че не присъствах на семинара, защото бях си приготвил няколко въпроса, които уважаемите аналитици едва ли биха могъл да отхвърлят като некоректни на техните търсения, но едва ли биха могли да им отговорят (да ги поставят) от предпоставките на тяхната си традиция. А една традиция, която не разбира, отказва или не може да изследва със свои средства собствената си история и ситуация, просто не е...ами, не е философска, Борис хахаха

п.п. за да не бъда разбран погрешно, искам да кажа, че уважавам и оценявам високо знанията и тезите на Марина, особено способността й за ясно изложение.  Закачката тук е преди всичко с дървения и ограничен аналитичен стил, който изначално се е формирал и философски осакатил откъм едно разбиране за философстването като "conceptual analysis" и "problem solving". :)

Не дойдох на доклада, защото имах достатъчна важна причина, за което съм се извинил на Марина.  Но според теб излиза, че не би имало смисъл да идвам, защото, след като не "познавам" това, за което се говори, нищо нямаше да разбера?! :)

Знаех си, че така ще отговориш :) Но не ме питай как знам, че хората, които говорят поучително и надменно, биха отговорили така :) Отговорът ми няма да те задоволи.
В крайна сметка излиза,  че, поне според теб, познаването на една традиция не е познаване от разбиране на нейните проблеми и начала в техните изворови възможности, а "познаване" от зазубряне на многообразието от нейни текстове (разбира се, посочени от нейните авторитети, защото иначе как ще знаеш, че са нейни, щом не разбираш техните начала?!), схоластични тънкости и сляпо оставане в нейните предпоставки по даден проблем?!? :)
п.п. това е последният ми пост, обещавам!