Topic: Семинар на тема "Късметлийско знание"

На 24.02 (четвъртък) от 18.30 ч. в Заседателната зала на бившия ИФИ (П. Евтимий 6) Марина Бакалова (ИИОЗ) ще говори на семинар за "късметлийското знание".

Следва резюме:

Късметлийско знание

(Марина Бакалова, ИИОЗ)

    Възможно е дадено вярване да е истинно само заради късмет. Например, аз  мога да отгатна, че майка ми ще си е вкъщи в 2 ч. следобяд и по този начин да формирам  истинно вярване.  Подобни вярвания са лишени от нещо важно, което ни възпира интуитивно да ги считаме за знание. Една prima facie причина за това е, че при истинното отгатване, познаващият не улавя истината в достатъчна степен.
    Проблемът за това кое е условието, което трябва да прибавим към просто истинното вярване, за да се превърне то в знание е известен още от Платон. През  последните десетина години,  този проблем претърпява възраждане в аналитична епистемология под името „ценностен проблем”.  Той има няколко разновидности. Първо, защо знанието е по-ценно от истинното вярване; второ, защо знанието е по-ценно от истинното и оправдано вярване; и трето- защо знанието е по-ценно от истинното и оправдано вярване не само по степен, но и по вид. Отговор на всички тези въпроси е предложен от гледището, според което знанието е успех постигнат от компетентност. Според това гледище, знанието е по-ценно във всички тези отношения, защото то, в основата си е постижение, за което познаващият има заслуга. Нека наречем тази теза „тезата за постижението”.
    Съществуват две основни възражения срещу тезата за постижението. Първото от тях гласи, че е възможно знание без постижение, като например знанието което получаваме чрез свидетелство. Според второто възражение е възможен успех постигнат от компетентност, който не е знание.
    В моя доклад ще се опитам да покажа защо тези възражения не опровергават тезата за постижението. Според мен, тази теза е достатъчна да обясни знанието. Ключовото условие, което блокира нежелания късмет при формирането на истинно вярване е вече интегрирано в тезата за постижението. Останалите разновидности на познавателен късмет са съвместими със знанието. Въпреки, че дискусията за познавателния късмет заема съществено място в съвременната аналитична епистемология,  в нея не се обръща достатъчно внимание на факта, че има не само лоши, но и благоприятни форми на познавателен късмет.  Предлагам анализ на познавателния късмет, който се опитва да представи проблема в необходимия детайл.

It's not what happens to you but how you react to it that matters...

Re: Семинар на тема "Късметлийско знание"

Интересна тема. Но както винаги имам следните питания и чудения. Не е ли редно самият докладчик да отправи поканата и обявата за семинара си. Самата Марина Бакалова знае ли за този пост на Лили Гурова?

Re: Семинар на тема "Късметлийско знание"

А ти как мислиш, Либертине, дали Марина ЗНАЕ за този пост?
Guess! (Можеш да направиш информирано или неинформирано предположение.)

It's not what happens to you but how you react to it that matters...

Re: Семинар на тема "Късметлийско знание"

Изхождайки и позовавайки се на използваната от теб форма/формулировка "ще говори"....
Има 3 варианта. Май е Третият.:)))))

Re: Семинар на тема "Късметлийско знание"

:-) Пропусна да изброиш трите варианта, за да видим кой се пада трети.

It's not what happens to you but how you react to it that matters...

Re: Семинар на тема "Късметлийско знание"

Добре е да се обърне внимание и да се отбележи информирането за този семинар, което е похвално, че е направено от авторката на темата /тук, за Марина похвалите са с друг аспект/

Аз мисля, че дори Марина да не знае, че тази информация е споделена тук, това с нищо няма да навреди на семинара или на това, което иска и ще каже. Ако знае пък, но просто не участва тук няма как да се отбележи, че "късметлийското знание" в случая ще е, ако някой съвсем непознат или далечен на ИИОЗ професионалист се окаже на семинара с около пет страници въпроси.

Интересува ме, дали все пак информирането ни за този семинар, включително с резюме не е повод и провокация да се обсъди темата на Марина във форумът? Ако е така, ще ми е интересно да видя мненията на епистемолозите.

Re: Семинар на тема "Късметлийско знание"

семинарът мина ужасно,, аз съм ужасяващо разочарован от разделението континентални - аналитични философи. И искам публично да заявя, че Мария Димитрова е изключително ограничено същество. Горко на студентите и.

… the answer is, in essence, that during this century of science’s greatest achievements, most physicists and philosophers have given  up on the idea that the purpose of science is to discover how the world really is. Instead they want to regard it as a mere instrument for making predictions and achieving pragmatic goals.
   
www.sofiafilm.com

Re: Семинар на тема "Късметлийско знание"

Изцяло съм съгласен с Боби. Преди години мой познат й даде курсова работа за майтап -текст на Умберто Еко. Тя освен, че не го "разпозна" /текста на Еко бе включен в конспекта/ му написа 3, тъй като нямало теза, анализ и липсвало елементарна философска култура.

Re: Семинар на тема "Късметлийско знание"

Това е много яко, във всеки свестен университет след подобна изцепка тя би си отишла от колегията.

… the answer is, in essence, that during this century of science’s greatest achievements, most physicists and philosophers have given  up on the idea that the purpose of science is to discover how the world really is. Instead they want to regard it as a mere instrument for making predictions and achieving pragmatic goals.
   
www.sofiafilm.com

10 (edited by Дядо Ники 25.02.2011г. 16:19:25)

Re: Семинар на тема "Късметлийско знание"

Ами, аз не бях на семинара на Марина.  Но, във връзка с нейните изказвания на предишния семинар в секцията, допускам, че тя е развила това, което споменатата тогава от нея Linda Zagzebski  вижда в т.н. "epistemic luck" - тоест неизменно условие на човешкото познание. Идеята вероятно е била да се покаже, че чрез въвеждането на понятието за "epistemic luck" в аналитичната епистемология се преодолява смешната про-научна интуиция, включително и характерната за Гетие, че във формирането на знанието отсъстват неща като случайност и шанс.  На предишния семинар на секцията, когато проф. Ангел Стефанов говори за Гетие, аз загатнах, до голяма степен в съгласие с неговата теза, че аналитичната трактовка на проблема за познанието и знанието, преди и след Гетие, игнорира почти изцяло фундаменталната роля на времето - историчността и ситуационността на човешкото познание и знание.
Предполагам каква насока е придобила дискусията и мога да предположа защо Борис е толкова разочарован :) Най-вероятно защото хората са отказали, и то с право, да останат в рамките на предпоставките на аналитичното тесногръдие и да се чудят като как и с какво да "допълнят" JTB теорията след Гетие, вместо да се опитат да покажат откъде и какво въобще като философска потенция и храна за мисленето носи въпрос като този "как знаем, че знаем" (Един аналитичен пич, даже си е кръстил книгата "Yes, but how do you know" хахаха).:D
От друга страна, може би е по-добре, че не присъствах на семинара, защото бях си приготвил няколко въпроса, които уважаемите аналитици едва ли биха могъл да отхвърлят като некоректни на техните търсения, но едва ли биха могли да им отговорят (да ги поставят) от предпоставките на тяхната си традиция. А една традиция, която не разбира, отказва или не може да изследва със свои средства собствената си история и ситуация, просто не е...ами, не е философска, Борис хахаха

п.п. за да не бъда разбран погрешно, искам да кажа, че уважавам и оценявам високо знанията и тезите на Марина, особено способността й за ясно изложение.  Закачката тук е преди всичко с дървения и ограничен аналитичен стил, който изначално се е формирал и философски осакатил откъм едно разбиране за философстването като "conceptual analysis" и "problem solving". :)

Най-голямата заплаха за бъдещето на философията не е тоталното институционално разпространение на аналитичната про-научна "традиция". Истинската заплаха се състои в постоянно извършващия се акт на безотговорен философски компромис по приемане и признаване на тази "традиция" като "философска"!

Re: Семинар на тема "Късметлийско знание"

Никсън, опитът ти да отгатнеш каква е била дискусията е трогателен но безрезултатен. Ако имаше малко интерес към проблемите на епистемологията щеше да си направиш труда да дойдеш а не да "философстваш" зад кадър. Освен това, за пореден път бих искал да обърна внимание на нещо, което ти упорито се опитваш да не разбереш: не може да коментираш традиция, която не познаваш. Ти не познаваш аналитичната традиция и затова вероятността всяко твое твърдение  за нея да е неадекватно, или, както Марина би казала, epistemic luck,  е много голяма. Последното, което искам да кажа, е че не прави добро впечатление когато колеги от една секция не ходят на докладите си.

… the answer is, in essence, that during this century of science’s greatest achievements, most physicists and philosophers have given  up on the idea that the purpose of science is to discover how the world really is. Instead they want to regard it as a mere instrument for making predictions and achieving pragmatic goals.
   
www.sofiafilm.com

Re: Семинар на тема "Късметлийско знание"

Не дойдох на доклада, защото имах достатъчна важна причина, за което съм се извинил на Марина.  Но според теб излиза, че не би имало смисъл да идвам, защото, след като не "познавам" това, за което се говори, нищо нямаше да разбера?! :)

Най-голямата заплаха за бъдещето на философията не е тоталното институционално разпространение на аналитичната про-научна "традиция". Истинската заплаха се състои в постоянно извършващия се акт на безотговорен философски компромис по приемане и признаване на тази "традиция" като "философска"!

Re: Семинар на тема "Късметлийско знание"

да

… the answer is, in essence, that during this century of science’s greatest achievements, most physicists and philosophers have given  up on the idea that the purpose of science is to discover how the world really is. Instead they want to regard it as a mere instrument for making predictions and achieving pragmatic goals.
   
www.sofiafilm.com

14 (edited by Дядо Ники 25.02.2011г. 17:45:11)

Re: Семинар на тема "Късметлийско знание"

Знаех си, че така ще отговориш :) Но не ме питай как знам, че хората, които говорят поучително и надменно, биха отговорили така :) Отговорът ми няма да те задоволи.
В крайна сметка излиза,  че, поне според теб, познаването на една традиция не е познаване от разбиране на нейните проблеми и начала в техните изворови възможности, а "познаване" от зазубряне на многообразието от нейни текстове (разбира се, посочени от нейните авторитети, защото иначе как ще знаеш, че са нейни, щом не разбираш техните начала?!), схоластични тънкости и сляпо оставане в нейните предпоставки по даден проблем?!? :)
п.п. това е последният ми пост, обещавам!

Най-голямата заплаха за бъдещето на философията не е тоталното институционално разпространение на аналитичната про-научна "традиция". Истинската заплаха се състои в постоянно извършващия се акт на безотговорен философски компромис по приемане и признаване на тази "традиция" като "философска"!

Re: Семинар на тема "Късметлийско знание"

Мислех си, какво е това, което може да накара човек да се откаже от нещо?!! Не са достатъчното знания, не е и достатъчният опит /може би/, а когато разбере, че няма смисъл от усилия. Тогава се отказва и насочва усилията си към нещо, което има смисъл- не за знания, не е и опит- а нещо/някой, който ще го разбере, дори да не е съгласен.
Понеже взех участие в тази тема с единствено философско любопитство, което Дядо Ники разбра и за момент се зарадвах, че е възможно да се получи дискусия по епистемологичен проблем, ще отбележа съжалението си, че евентуално такава дискусия няма да се състои. Но и по-добре може би, защото имаше вероятност да си въобразя, че нещо не ми харесва или не разбирам и да взема да попитам или да се включа без да познавам ... всъщност повечето традиции, като се замислих, и току виж изпитам разочарование. Дали в разочарованието има epistemic luck?
Надявам се, Дядо Ники да размисли, защото като се откажеш от нещо, а по-късно разбереш, че това нещо не е било повод за реално разочарование, тогава се сещаш, че ако волята ти е достатъчно силна и вярваш в това, би могъл просто да продължиш, но вече с по-различния опит и знание. Ако Хегел или Кант се бяха отказали на някакъв етап, щяха да спестят доста "кървава пот" на някои философи.