за цивилизацията (Page 2 of 2)

признавам, не се бях замислял, за франсетата - дали обичат или от стремеж към оригиналност..? така е когато човек описва, а не обяснява...
но пък французинът ни връща към заяждането с езика: помним  Ръсел и неговите 'определени дескрипции'; обаче the french това дали е същото като the king или е елипс някакъв (за: the french people, събирателното?) или пък е някакъв платонов жабояд?

Сепарирайте развитието на обществото от развитието на човешката група или отделен човек. Хронологично подредбата няма да бъде правилна или ще бъде тривиално редна, ще се появи едно макро-събитие, без да се "изтича" от субелементите си, защото човека няма да участва самостоятелно, а колектива и единството от хора ще "наложи" охарактеризирането. Без източник на елементарно (вложен е смисъл в "елементарно"), основно, основополагащо и основоизвеждащо събитие ще има или няма умозаключение (това не поражда въпрос). Тогава (в тази частност) какъв ще бъде смисъла от или целта на умозаключението за историята на цивилизацията? Налага ли се да се вменява "наложеното" от вмененото преди и след това? Вменявам ("аз"), давам (взимаш, желаеш, не знаеш) част от "мене"; той вменява - дава мнение, търси мнение, вменен "обмен"... Християнинът няма никога да стане "реален", действен християнин. Въпросът влага историята за Християнството, за първичното, за вторичното (следзаветното), а двете си противоречат. Юда Искариотски е бил християнин, той е следвал делото, но християнин ли е според другите (не използвам риторика)? Едно кръщене, едно ходене на църква е толкова символично, колкото метафорично е създаден обичая, колкото "разплиснат"/"разплисната" е Христа.

Обществото е отделен свят на човешката мисъл, той е резултат от взаимодействието на вътрешното отношение на отделните индивидите и групата от такива (в случаите на колективизъм). Сепарирането на тази висша идея за единство на култура, подем на групата, отличаването и от останалта част, от "масата" (не в смисъла, който се влага в близковремевата "борствена" прозата) може да помогне в разбирането на семантичната й цел. Това не е коренуване/събиране на ефекта, това е получаване на крайната сметка, на пълното число. Културата води началото си от човешката дейност, но човекът е този, който "налага" обществото и цивилизацията. Да, той може да се вменява в него, да търси "синия кит" в "морето", но това не значи, че дава шанс за развитието. Антропогенният фактор не е природно явление в развитието си (в изначалото, в еволюцията си, във влиянието върху себес си може да е), за да се насочва от естественото. Той се нуждае от подтик, от източник на идеи. Идеите идват от отделните субекти, сепарирането на общата (обществената) "ценностна пирамида", показва каква е желаната и изпълнената цивилизационност, границите на "океана". В този ред на мисли - "удавените" в него (общия "воден басейн") имат съществена роля за разбирането на миналите преди тях събития от следващите ги примествени поколения. Езикът, изкуството, морала, държавата, спорта, градовете, обичаите (и т.н.) са също част от една култура. Това, че спортуваш прави ли те по-/най-цивилизован (ако видим прагматиката на нещата и в същото време метафоричността на грубата истина)? В тази насока няма отрицание. Във връзка с интерпретацията на Юда, като фигура, биваща част от контекста на различните теми без значение дали са религиозни, атеистични, междинни, верни и неверни, може оповести (раз)гледката на смисъла си (този на фигурата) като елемент на културата и на самата цивилизация (прогресията е протеворечива, а Юда е источеско-психологичен оксиморон). Историята е необратима, миналото е "заминало", грехопадението е сторено, страшният съд ще дойде или няма. Юда опровергава осмисления "път към Бога" на Августин. Той (Юда) е смятан за предател, за отрицателна фигура, за "враг" и причина за "греха", но се знае, че е просто една от избраните "тези" за "налагане" на вярата и вменяване на анти-ефрейската екпленация на Библията (вменяване, защото не създателите на евангелията са създателите на библията). Дали е така, историята го потвърждава. "Не ли?" ("...Ева и Адам... Бог ги изгонва от Едем.") - защото тя е написана по много начини, по много истини, по много гледни точки (защо според Вас не може да се вярва изцяло, на голяма част от историческите книги, а изворите стават водеща тенденция в историкознанието, но това не значи, че и те са правдоподобни; правотата в тях е като в обикновената книга, истината е тази, която знае или не знае автора). Историята е многоизмерна, тя включва миналото, но се интерпретира "век след век" в бъдещето. Налага ли историята, взима ли заслужената си част или "краде" от културата на една цивилизацията, (и същата "насока" на въпроса) от една цивилизация? Да сепарираш историческото събитие значи, че то не е случайно ("сепарейтването" е само метод, то може да "посочва" развитието). Културен ли е човекът, който е част от цивилизацията, която се противопоставя на някой от елементите на развитието на обществото (в частност и в общ план)? Саможертва ли е да търсиш "мрежата от знаци" на социалното или "бурята"/"урагана" на индивидуалното, когато си част от сплотената общност или пък, дори от затворената?

Радвам се, че забелязахте. Видялият "синия кит" човек, който е по-често срещан, ли ще бъде от значение за цивилизацията или този, който е забелязал "белия"? Историята е необратима и "трудно проверяема", но методът за тълкуването й зависи от съвременното й разучаване. Настоящето определя историята като културен елемент в голяма част от границите, на който придава смисъл. Ако тя е разгледана от видялият "белия кит" човек, който по случайност, като обстоятелство/събитие, се занимава с история, тя ще направи значителна промяна. Тоест - по-голямата част от обществото е сляпо за собствената си участ, защото знаят, че има "бял кит", но не се засища с виделия му родственик, няма силата за търсене, няма интереса да постигне нещо и още безброй причини. Историята ще се "пренапише", а последицата ще доведе до преобразяване на цивилизацията и обществото й. Ако историята бъде интерпретирана от по-често срещаните хора (видяли "синия кит"), то събитието ще последва ефекта на "масата". Тя няма да се промени, хода на развитието на обществото и паралелно на цивилизацията може да продължи по предишната си отсечка. Това, дали съждения от посочението за французите, германците, римляние или която и да е друга нация, група от хора ще съществуват в бъдеще и/или ще бъдат преосмисляни по определен начин е зависим акт от човекът, който се занимава с историята. Ако "киселото мляко" е идентификационен белег на "българското", то това ще се запази ли в бъдеще, ако не бъде записано? Източникът на идея за историята е случайно явление, той е обща черта на обществото. Ако си един, няма как да надделееш в спора за "пътя", по който трябва да поеме развитието на твойта популация. Ако днес французите могат да се определят с въпроса, дали ядат жаби, това не означава, че в бъдеще този въпрос ще е по-ясен от друг (например: най-страстната нация).
...

Историко-културните съждения са мимолетни и лаконични в необятния исторически подем при определянето на цивилизацията. Нима един ден цяла една цивилизация може да се опира на тях? Не, но не (каква прекрасна тафтология) със сигурност, защото те полагат основата. Съвпкупността от хора не трябва да е случайна, защото тя трябва да съди и оценява характера на цивилизацията, дори преди той да е придобил завършеност или пък - частично развитие. Нацията от вашия коментар бива разгледана като "достатъчно" множество от "хора" и "исторически събития" (може би това е "бърза грешка"). Връзката се вижда чрез контекстовият ви синоним-повторение (за самото действие). Войната ли е уникалното събитие, което единствено се отличава в историята и трябва ли да се стремат днешните Хомо Сапиенс Реценс към нея? Това е нелепо, но и парадоксално, каквото е ценното в съвременния и в миналия свят. Историко-културните съждения се оценяват динамично, но каква би била реалната им стойност, ако имат за цел да се себедокажат, да докажат притежателите - нацията, цивилизацията, с помощта на война? Двигателно, в "ураган" от събития една историческа истина, ако е такава, може да бъде оценена и остойностена за цивилизацията. Не може да подлежи на осмисляне в граници, в регламента, без той да е създаден. Цивилизацията изхожда от подема на случайните, а впоследстивие и на насочените (осъзнати) събития. Нали така се е появило съзнанието и способността ни да осмисляме битието и действителността (научна гледна точка, "проверено" съждение)? Доказването ли на цивилизацията я прави такава? Не мисля (да се чете като фразеологизъм). Това се отнася и към вярата. Вярата не е действителна или "предметна", както се изразяват почитателите на Диаболизма, макар че в последно време е материализирана. Това е и причината тя да подлежи, и на относителните рационални съждения на правото, и на тълкувание от страна на философията. Но вие вече го казахте...
Въпрос на стилистика и гледна точка е оформлението на един текст, но далеч по трудно е да разбереш смисъла, двумислието и целенасочеността му (затова е и препрочитането), а също е и невъзможно да обхванеш цялостно дадена тема (това се подразбира).