Семинар на тема "Късметлийско знание" (Page 4 of 5)

Това поясняване от Ваша страна с какво конкретно помага на проваления семинар, както и всичко, което се изписа тук? Тези хорица каквото и да лапат и да са лапали си имат достойнство и на тях не им  пука, че някой е завършил в чужбина, че е по-умен или по-знаещ. А че този човек не се съобразява и в един момент като се съберат достатъчно на брой "подтиснати" от евентуални негови изказани публично недоволства могат много лесно да му "помогнат" да продължи да се развива в чужбина, а тях тук да ги остави на спокойствие. Имам пример с един такъв смел и непримирим човек. Има хора, които му се възхищават и му пишат "аз нямам твоята смелост". Признават си хората, но какво ти носи тази смелост- да обясняваш какво мислиш за хората специално-като те от твоето откровенно и смело изказване няма да се затичат и да прочетат някой пропуснат аналитичен, ами приследващото проектче, което пристигне от чужбина ще се обадят на някой по-съобразителен и респектиран. Той от своя страна ще си събере екип от хора, които да "изнесат" проекта, но не и този смелия, че той поне с един няма начин нещо да не е съгласен. И накрая този човек от примерът ми, който познавам и е олицетворение на смелостта- е без работа, без човек до себе си и само с едни ... съжаляващи го приятели, които освен да се напият с него няма как да му помогнат.

И ето да се върнем отново на семинара. Но да си го представим като в паралелно пространство, че се е случило нещо малко по-различно, но същото.
В денят на семинара някой се събужда в прекрасно настроение. Отдавна не се е чувствал толкова добре. Секса снощи е бил страхотен. Закуската много вкусна. Имаше топла вода да се изкъпе. Имаше и любимият сок в хладилника. Момичето от бензиностанцията беше много красиво и му се усмихна. Ама много красива. И отива на семинара с полулекозамечтана усмивка. В момента на първата дума, която е казал обаче му звънва телефона и когато се връща и всичко е в разгара на обсъждането той се чувства като зрител, всъщност и не се намесва. Просто гледа и само си мисли. Всичко може да си помисли- от това с какво бельо е някоя колежка до защо тези хора се държат неадекватно? След като си го помисля си излиза. На пръв поглед изглежда, че Марина сега би трябвало да се чувства по-добре, отколкото при хипотетичната ситуация, когато никой реално не е поел защитата й. Но аз си мисля, че не е така. Когато има буря или ураган и си достатъчно силен да не те отнесе- не си отваряш устата и очите, защото ще влязат много боклуци и мръсотия. Изчакваш да отмине като е достатъчно да държиш просто някой за ръката. След като отмине, отиваш до кухото дърво, което за малко не ти разби главата, взимаш една брадва и го насичаш. Защото в комбинация със силен вятър и много други дървета-боли.

Та, да продължа с тълкуванието на измисленият поглед на въображаемата жена - и това е, което никак не ми хареса - целият етически казус се съдържа в този поглед.

Самият поглед не бих могъл да опиша сега, тъй като постигането на пълнота на подобно изложение е сложно и изисква усилието по многобройни вторични прецизиращи обработки и редакции, не става на прима-виста, това си е едно сериозно предизвикателство пред литературното ми дарование.

Предавам го само по-грубо, по смисъл, не в детайли. Въпросът "Май не Ви е интересно?" беше реторичен: и двамата едновременно знаехме отговора, той беше повече от ясен и имаше консенсус - не, не ми беше интересно. И добре се знаеше, че другият знае същото. Като конкретно знание - да, беше еднакво, нямаше противоречие, но като начин на знаене беше противоположно.

Въпреки това, жената отсреща очакваше аз да се възпротивя шумно и да се втурна енергично да заобяснявам обратното на това, което знаехме: колко всъщност адски много ми е интересно и непременно поднесено с хиляди извинения. Това извинително обгрижване на чуждото его, по начин по който показно и експанзивно се цели да бъде трогнат човека отсреща, докато той самият в същото това време театрално се затваря и дистанцира с демонстрациите на ригидна капсулация - при мен не става, това ми е опротивяло още от детската градина, когато правех мизерии на най-смотаните другарчета и след това ме караха да им се извинявам (слава Богу после се промених, станах истински джентълмен, а и духовно бая се извисих). Та - не става, след като се знае и има съгласие, аз да бъда принуден наглас да твърдя обратното на това което се знае, само и само за да отговоря на нечий егоцентризъм, за лично ласкателство - забрави!

И не е ли точно това философията: любов към Истината? Що за външни и аутизирани от философията очаквания могат настоятелно да те тласкат към изпадането във вътрешно противоречие със същността на самата философия, вътре в себе си?!
Този номер многократно е бил поставян през хилядолетия, не е нещо ново. Прави се ето така: "това истина ли е?" - "да", "вярваш ли, че е истина?" - "да", "аз - също, но не ми харесва… Ха сега кажи обратното, ей така - просто за мое удоволствие". При мен - не минава; не защото съм какъв доблестен рицар на Истината, а просто защото съм тарикат и голям хитрец: така добре си пресмятам залозите, че това квадратче стои винаги празно и там не залагам - така че няма начин нито да спечеля, нито да изгубя. Единственото, което рискувам е да изчезне самото квадратче: навикът да продължавам да избирам да правя или да не правя така. А загубата на един навик реално не е никаква загуба.

Та да се върна на погледа. Реакцията в шашардисаният й поглед беше особена смес от фрустрация (остра емоционална реакция, произтичаща от излъгани очаквания), срам и злоба, цялото това положено върху един интересен емоционален пласт на изживяно чувство за несправедливост (обърнете внимание: не нередност, а извършена несправедливост).

Тъй като в цялата история аз не съм прав отникъде - няма нито една етическа гледна точка, от която да съм прав - това ме накара да се замисля: кое е нормалното в реакциите отсреща и кое - не?
Всичко може да бъде етически мотивирано, включително и ако беше дотътрила в аудиторията оръдие и го беше нагласила с цев пред главата ми и с крак върху колелото и шнур в ръка беше размахала многозначително пръст пред устата си, в смисъл, че ако проговоря пак - оръдието ще гръмне.
Само едно нещо не можеше да се мотивира етически: това чувство за несправедливост, извършена неправда. Аз съм много проницателен човек, сигурен съм, че безпогрешно разпознах този пласт в усещането, няма как да греша.

Обяснението не е никак очевидно.
Моя отговор (това е отговорът, до който успях да достигна) е малко парадоксален. Смятам, че дълбоко в себе си тази жена е честен човек. И не може да се каже в случая, че има настояване за превръщане на истината в неистина, не. Става нещо съвсем различно: неумение и невъзможност за истината, неспособност да се понася истината. Отрицание.
Това отрицание се явява в резултат от разликата между конкретното знание и начинът на знаене, в случая като взаимно изключване.

Ето и парадокса. Истината и Справедливостта/Правдата застават в такова противоречие: Истината трябва да се игнорира и заличи в името на Справедливостта/Правдата. Възможно ли е това? Етически и логически, философски - не. Отговорът, до който достигнах е следния: все пак е възможно - познавателно. Възможно е самият начин на знаене да конструира знаене за Справедливост/Правда и да изключва знаене за Истина (както и обратното).
И в последна сметка се произвежда взаимно изключващото противоречие между знание и начин на знаене.

Източникът на начините на знаене аз съм склонен, както започнах вначалото, да търся не в цивилизацията, а преди нея - в дивата природа.

Мислите, че своевременната реакция на Борис е накарала някаква жена да не спи или да се замисли за заплатата от Вашите данъци? Мислите, че ако някой на Вас Ви каже: Вие сте едно безполезно мекотело, на което мястото му е в бозаджийница/баничарница- ще го приемете нормално и първото нещо, което ще направите е да напуснете, за да последвате истинското си призвание по съвета на искрения човек. Философията в България не знам на какво равнище е. Нямам база за сравнение, но като слушам новините хората откриват разни неща. Равнището няма да се повиши от вечно недоволните, а от разумните, които е по-важно да останат там каквото и да им коства /все пак никой не ги е вързал- свят широк, знания бол, само да го реши и си е уредил живота и бъдещето- ама сега като иска в България няма нужда от втори Левски/ да игнорират елементите, които пречат или мислят за неефективни. Но буквално да ги игнорират. Все едно никога не са ги познавали преди. Ако конкретно им пречат има си институции. Пишеш, обясняваш по най-философския и добронамерен начин и с тази жена или тези хора се разправят компетентните органи. Което също не е доказано ефективно, но поне запазваш някакъв професионален статут. Иначе махленските недоволства на женския пазар са атрактивни. Но обсъждания, които са от пусто в празно без мотив и идея следващия семинар да е на философско ниво, са най-малкото заменими по-добре с турски сериал.

Усещам някакво противоречие във ваше лице като "спонсор" на българските философи /добре че не сте само Вие така добър, а в държавата са доста данъкоплатците/- от една страна ви дреме че плащате нещо си от заплатата на някаква жена, а от друга нямате желание да предложите нещо по-работещо като помощ за "излизане от кризата на българската философия". Така е много лесно: аз ви плащам, ама друг да го измисли- аз ще ти дам парите, ама ти нацели числата от тото. Да ама, ако на тоя дето пуска тото нещо му се случи? Вие как ще разберете? Ако той няма пари да си купи хляб, защото преди време се е борил...- пълно е с такива герои! Лично видях Георги Георгиев- Гец малко преди смъртта му. С едни прокъсани обувки зимата, с едно пуловерче с окъсели ръкави, изтъркани панталони, едва го познах и Стефан Данаилов като сравнение. Кой според вас е по-добър актьор? И на кой живота е бил по-добър?
Честно казано не ми се пише повече по тази тема.

Да Ви отговоря или да Не Ви отговоря? Вие искате ли да Ви отговоря? Държите ли? Важен ли е за Вас моят отговор? Може да предпочитате някой от останалите пишещи тук да Ви отговори?

За съжаление, не знам дали поради липса на желание да разберете или сте преценил, че са важни сравненията, но всъщност не сте разбрал основното от аналогията ми с българските актьори, а последвалите ваши сравнения ще ги направи по-добре и малко дете и то с приказни герои. Кой принц е по-готин, тоя от Пепеляшка, лентяй-кото или този от Красавицата и звярът?
Сигурно дебелака Данаилов би Ви почерпил за подобно сравнение, но пък за Дъглас не знам ... След Металика /абе с тия сравнения да не излезете мой набор излязъл от същия комунизъм със същия социалистически мозък/ има доста стойностни метъл-групи- Сабатон-чувал ли сте? Това че никой от известните Ви чужденстранни философи не е и чувал за проф. Иван Стефанов не означава, че той не е бил забелижителен български философ. Сравнете ми някой с него!

И накрая, за да не изпадате в евентуални емоционални полемики ще отбележа за втори път- въобще не познаваааааааам Мария Димитрова- както и ВАС! как да реша сега, дали Вие наистина ми давате пари или само така си пишете, за да чувствам неудобство, някакъв дълг, що ли? Какво, ако работя в държавна институция и някой като Вас ми плаща с данъците си заплатата? Нали при всяко недоволство от всяка чиновничка или куха лейка, която не съм аз, не трябва да плащам и ДОМ /данък обществено мнение/ през който на такива като Вас недоволни да им изплащат неустойки, че да не решат да направят някоя революция... Ушите ми са деликатни, да. И вълшебни, имат способността, когато не им харесва определен звук просто да се изключват- същото и с очите ми и със съзнанието. Аз съм един уникален последен модел на техниката :)

Въобще не е напразно споменаването на това име. Много прецизно се имплицира с цялата тема- от провеждането на самия семинар до самите взаимоотношения между философите на този семинар. Не мога да си представя споменатият забележителен философ да се ангажира по подобен или друг  емоционално-преобладаващ начин дори и за крайно неблагоприятствали го колеги, другари, господа и госпожи.
С изключение на последния от изброените и четвъртия нямам и грам представа за дума, която са написали- затова не вярвам на сравнението Ви, ако не обясните кое е попречило на един български философ да стане популярен като Касирер? /правите разлика между "популярен" и "значим-забележителен-уникален"(такъв какъвто едва ли скоро ще се роди- а ако се роди дали ще е в България)/

И ако може да споделите, защо сте чел всички тези философи, а сам не се определяте като философ? Нещо срамно ли има в това?

Вижте, тук не обсъждаме популярността-то и Аристотел не е бил популярен в ранното Средновековие, ама после стана...ела ме ритни!
Говорим за това, кой дава оригинални и дълбоки идеи и кой пише професорски добросъвестни книжки-това е разликата между Касирер и Иван Стефанов, щом толкова настоявате да чуете моето мнение. Той не беше концептуален философ-нито на национално, нито на световно ниво, а беше историк на философията-един изключително възпитан човек и дбре образован историк на философията-защо да се опитваме да го изкараме това, което и самият той не е искал да бъде?
Тук обаче говорим за тази другата-Марийчето: да дам бегъл личен спомен и аз-понеже не й ходех на заниманията, прочетох на един дъх първия том на Шпенглер на немски, шашнах се от кеф и възмущение /любов и омерзение, както би рекъл някой/ при контакта с този блестящ текст и написах кратка вдъхновена критика на концепцията за предвидимост и цикличност в историята от "Залеза". Дадох й го, тя ми го върна с петица като оценка без коментар и толкова. Пито-платено. Надявам се да е чела Шпенглер-след няколко години поне го преведоха, и то даже двата тома :-)

Чел съм ги, защото съм учил ф-я.
След това учих друго и станах друго-сега не се занимавам с ф-я.
Не е срамно да си философ, естествено-срамно е да си слаб философ, както е срамно да си слаб инженер или слаб готвач, на когото никой не му яде ястията-особено ако няма форма за обратен контрол върху продукцията ти.
А формата за контрол е само една-пазарът.