Бесен съм: критик ли е Ницше! (Page 2 of 2)

Не е това, много по-сложно е.
Както предстои да се опитам да покажа, Хераклитовата идея за Логоса стои в основата на целите системи на платонизма и аристотелизма. Това е гатанката на Хераклит, магията, която струи от центъра на философиите на Платон и Аристотел и произвежда самите тези философии.
Вярно е че Платон и Аристотел са двете обратни страни на една и съща монета, която Сократ с майсторско движение е подхвърлил във въздуха и тя се върти в озаренията на неговия поглед.
Но също е верен и един много по-различен модел: колоната, основата на колоната е Хераклит (колоната на цялото умозрение за Мирозданието), а в горния край орнаментът от едната страна е Платон, от другата страна - Аристотел. Според този модел платонизмът и аристотелизмът възникват като опит за достигане до по-определен отговор на въпроса: КАКВО е Логосът на Хераклит? Платон - светът на идеите, Аристотел - неподвижното движещо.
Но в дълбочина самият въпрос не стои точно така, а по по-различен начин: каква е разликата между "номос" (закон, правило) и "Логос"?
Например Платон и Аристотел биха казали, че "номос" и "логос" не са тъждествени, тъй като първото е творение на човешкото (или божественото) съзнание, докато второто е обективна трансцедентална реалност, която в своя смисъл е абсолютната истина на съществуването.
Също например Хегел би казал, че "номос" и "Логос" не е едно и също, защото първото произтича от разсъдъка, а второто от разума.

И така стигаме до 4-то стъпало - Ницше, за да си дойдем на думата. За Ницше също "номос" и "Логос" би трябвало да не са тъждествени. Обаче възможностите КАК те не са едно и също вече са проиграни от Платон, Аристотел и Хегел. Други възможности засега - няма. Като оставим настрана философските възможности на Ницше - които съм наясно, че клонят към посредственост - очевидно той не е разбрал Платон и Аристотел, какво остава пък за Хегел: иначе някъде в дълбочината на своите убеждения щеше да бъде или платоник, или аристотелианец, или и двете заедно, но тъкмо в своето неразбиране като че ли Ницше достига до 4-тата възможност:
Номосът е небитието на Логоса - ето това е определението, което аз смятам, че Ницше щеше да даде, ако беше запитан. Ерго: Ницшеанската философия е рушенето на всеки "номос" чрез прекъсване на отношението "номос" - "Логос" и превръщането на "Логоса" в небитие. И като резултат в условията на Логоса като небитие и разрушеният номос идва на мястото на номоса - екзистенцията. Това е еднакво със субективната воля, с която воля можеш да наблюдаваш буря в чаша с вода, след като преди това си счупил стените на чашата.
Чак сега започвам май да се съгласявам, че Ницше наистина ще вземе да се окаже ново стъпало, предвестник на нов тип мислене в историята на мисълта...