Всъщност аз не виждам дилемата като интересна по този начин. За мен това, което е интересно е, как двама души (без тук да е релевантно дали има властващи или не; двамата са в идентична ситуация) с еднакво мощна рационалност, по ставени в еднакво положение могат да
1. вземат рационално решение за собственото си поведение
2. изчислят (предскажат) поведението на другия
Единственият инструмент, на който могат да разчитат е логиката (класическа даже, според мен, не съм сигурен, че е необходимо нещо друго, елементарна математика и елементарно знание за ценностите, вкл. в поведенито на другия - като не искам да ходя в затвора, там е тъпо, не искам да ходя в затвора за по-дълго ако мога да отида за по малко, предпочитам да съм на свобода пред това да съм в затвора; и може би не на последно място - ако другия не ми е направил нищо защо да го вкарвам в затвора). Такива неща са ми интересни. Едно момиче, моя приятелка, учила доста прилична Pol Sci ми каза, че дилемата може да се реши само като се наруши структурата и се вкара външно условие. Цитирам от ФБ (надявам се тя да няма против):
Ruzha Smilova: Задачката се решава или ако има външен авторитет - бос, който да може да накаже дефектиралия (и така да го обезкуржи да го прави), или по Хюмовия път - повторение с неизвестен край, развиване на конвенционална практика, в която ползите се изчисляват кумулативно, а не на всеки кръг по отделно. В първия случай, обаче, не става дума за решение на дилемата (а за промяна на структурата на ситуацията, при която очакваните ползи са променени). Така повторение за неопределено време като че ли е единственото решение.
На това аз отговорих с:
Да, и аз си мисля, че всичко, което не е експлицитно даденоб в дилемата се явява външно допълнително условие и така променя структурата й. Не съм сигурен, че разбирам добре Хюмовия подход: кое точно е обект на повторението? Решението на затворниците ли? Или нещо друго? Аз имам една формулировка на дилемата, при която нещата са запазени като структура, просто мотивацията е засилена и не виждам как може да има повторение на решението :), поне повече от веднъж. Така опциите са свобода, 7 год, 15 год и доживотен затвор. Как работи Хюмовото решение при подобна формулировка на дилемата?
Смятам, че всички "решения" на дилемата, които променят структурата не са истински решения, защото са решения на друго, а не на тази дилема. Не съм сигурен, какво представлява Хюмисткия подход и сега чакам отговор.
… the answer is, in essence, that during this century of science’s greatest achievements, most physicists and philosophers have given up on the idea that the purpose of science is to discover how the world really is. Instead they want to regard it as a mere instrument for making predictions and achieving pragmatic goals.
www.sofiafilm.com