Ако не се лъжа бяха питали Демостен - Кое е най-важното в ораторското изкуство? - и той отвърнал: "Три неща. Изпълнението, изпълнението, изпълнението." Бих казал, че и от времето на Модерната Философия и Модерната Наука (Франсис Бейкън, Рене Декарт, Галилео Галилей) знание е това нещо, което може да се докаже на практика. Или за да правим правилното нещо би трябвало да знаем кое е правилното, а пък знанието на правилното нещо можем единствено да покажем и докажем, като покажем, че можем да го правим или прилагаме на дело. Разбира се правилното е нещо, което се измисля и доказва за всяко едно нещо поотделно, което изисква не само да можем да се учим на правилното от традицията, която получаваме, но и да можем да измисляме правилното и да изминаваме целия процес на съмнение и проверки, за да потвърждаваме, че то наистина е правилно, когато трябва да избираме какво е правилно и какво не в новите случаи в съвременния ни живот. Като разбира се е нужно да можем да го договорираме и с другите, защото обикновено в обществения живот правилното е нещо, което се измисля, решава, договорира заедно с другите хора. Тоест хем ще трябва да постигаме съгласие и единство преди да пристъпим към действие, хем ще трябва да сме удовлетворени от резултатите, за да можем да смятаме, че знаем и можем да правим правилното нещо.
"Мнението е нищо, идеята е всичко." - Платон
"Всичко хубаво, казано от когото и да е, смятам и за свое." - Сенека Млади
"Този, който крие грешките и недостатъците си, няма намерение да се поправи." - Волтер