Изворът (Page 4 of 5)

6. Да бъдеш откровен.

Като сподвижват допоследно идея за някакво си откровяващо се битие, хуманистите, в такъв един покъртителен отлив на живец, чрез (творческо или коментарно) устремяване към изкуството, идеите, откровението, искреността и други възвишености, например бира и вино, всъщност се залъгват, бягайки живо от основния проблем, който заради себе си искат да превъзмогнат и който е по надмогване на конвенцията - и проповядвайки гласно, полугласно или негласно за пристан все същия безрелигиозен господ, комуто, ах, уж с чиста вяра други вярват (иде реч в последна сметка за т. нар. вродени идеи, по Декарт, а и за по-изначална, за щадяща употреба, платоническия "свят на идеите"); докато накрая самите онези същите господа хуманисти, тъкмо поради своята нарастваща до гранична степен малочисленост, се сплотят до цяло, наплюят се по очилата, договорят се, споделят и защитят помежду си проблема, себе си, кал-ейдо-скопичната си идиосинкразия, утвърдят се - нещо непреодолимо иначе освен със свръхчовека: идеята по господстващо над своите идеи същество, моята идея, моя императив към вас, людете: живей опасно!

Статията в подреден вид, в pdf: 6. Да бъдеш откровен.

Като сподвижват допоследно идея за някакво си откровяващо се битие, хуманистите, в такъв един покъртителен отлив на живец, чрез (творческо или коментарно) устремяване към изкуството, идеите, откровението, искреността и други възвишености, например бира и вино, всъщност се залъгват, бягайки живо от основния проблем, който заради себе си искат да превъзмогнат и който е по надмогване на конвенцията - и проповядвайки гласно, полугласно или негласно за пристан все същия безрелигиозен господ, комуто, ах, уж с чиста вяра други вярват (иде реч в последна сметка за т. нар. вродени идеи, по Декарт, а и за по-изначална, за щадяща употреба, платоническия "свят на идеите"); докато накрая самите онези същите господа хуманисти, тъкмо поради своята нарастваща до гранична степен малочисленост, се сплотят до цяло, наплюят се по очилата, договорят се, споделят и защитят помежду си проблема, себе си, кал-ейдо-скопичната си идиосинкразия, утвърдят се - нещо непреодолимо иначе освен със свръхчовека: идеята по господстващо над своите идеи същество, моята идея, моя императив към вас, людете: живей опасно!

Статията в подреден вид, в pdf: https://jmethodius.wordpress.com/

8. Идея извън изкуство.

В изкуство битува идеята, а в самоцелната опасна политика - идеята по надмощие над идеята.

Разширение:

9. Парадоксът на Ръсел: преодолението му.

Ето, всичко е опосредствано; ала аз съм опосредстван непосредствено, пък останалото - чрез мен; и сиреч е непосредствено, доколкото не зависи от мен (т. е. людете биват опосредстващи се в свободата непосредствено); както пък аз самият съм непосредствен, доколкото не завися от себе си; и, значи, съм и опосредстван дотолкова. И ето, не завися от себе си, понеже и въобще не завися от останалото, не-зависим съм, антисвободен; съм ли? Бивам извън контекст, защото съм рупорът в лоното на живеца, т. е. защото съм внятността, битието. Призракът от Кулата на Вавилон - ето как ме наричат някои от начетените. Жизненият (по живец, не по Хусерл) свят, непонятната, съзнателната представа, обладаващият организъм свят (виж философския гамбит, от който любомъдрието се разгръща) не е битие, ала свят на фактите, един функционален, нежели атмосферичен свят; а в частност при   човека - ин-формацията, значенията, ценностите, конвенцията. Аз - именно и единствено аз - съм "с една идея" постфактум (Sein = Dasein), т. е. съм умисъл, с-мисъл, внятност, битие, преоценка (по живец). Аз съм Философът, аз съм, че живецът, посредством живота, се засреща. Науката, математическият реализъм, протича собствено в друго измерение, бидейки еманация на конвенцията; и няма и не би могла да има достъп до моя свят, света на смисъла; науката е пълна със значение безмислица (всеки друг реализъм би бил догматичен). Творческата (у човешкия организъм, по живец) заложба съприкосновява (в разбиране) людете с мен. Да ме опровергаеш е да се съгласиш с мен; да се съгласиш с мен е да ме опровергаеш. Не можем да имаме общ език; аз просто не съм достатъчно начетен за претенцията си, аз съм рупорът в лоното на живеца (и ето парафраза към Сократа; но Сократ бил човек, стимулирал тъкмо към хуманитаристика, бил искрен в своята ирония и величаел себе си вместо Алкивиада).

11. Трите бъдеща.

- Миналото е (тук и сега) спомен (да помниш е да си ин-формиран); бъдещето фактически е граматическото "бъдеще време", въжделителен изказ.

- Оказва се, че идеята, в която (естетически) възприсъства фактичното, е очаквала във вечността, щото творчески да бъде постигната. 

- Бъдещето постфактум съм (единствено) аз, рупорът в лоното на живеца.

2. Heavy Metal и конвенция.

Конвенционалният "принцип" е акривически (категорическият императив), а конвенционалното "битие" - икономическо. Акривика + икономика = (абстракцията) общество. Общество + изкуство (антураж на великолепие) = култура. Снобизмът бележи цивилизация (отлив на великолепие, сиреч на самоцелната опасна политика, отлив на живец). Хеви-метълът е онова антиизкуство, което тъкмо в своята клишираност и бутафория, своя елементаризъм, своята предопределеност да отживява замества в глобално цивилизовани условия антуража на великолепие, бидейки ретрограден мост към политестетически, т. е. ницшеански светоглед (да разбираш политестетиката).

Илюстрация: https://www.youtube.com/watch?v=ZKOi5fBeBYM#!

4. Жест и гримаса.

Жестът е личен, гримасата - без. Та в мое лице живецът жестикулира свят, чиито гримаси (морфоза) сте вие с все жестовете си (актовата ви символика). Забележка: мимика = автоморфоза, под давление на ин-формирането; и ето че искреност = лицемерие.