Теория и философия на литературата (Page 2 of 3)

Продължавам началната тема (макар че бяха засегнати толкова много важни въпроси мимоходом, че хич не ми се иска да ги запушвам с тази реплика):

- Според това, което разбрах „философия на литературата” е от подобен регистър като „философия на мениджмънта”, „философия на образованието” и т.н. В такъв смисъл тя не е отделна дисциплина, а е помощно средство когато се питаме за същността на предмета (мениджмънт, образование, литература), за неговите основания и т.н. Така че разлика между „философия на литературата” и „теория на литературата” може да се изрази и така: част от „теория на литературата” се занимава с такъв тип проблеми на литературата, че може да се възприема като по-философска (така по естествен начин може да се появи и това словосъчетание „философия на литературата”). Но със същия успех може да използваме заместващата фраза "същност на литературата"...

- До тук по-скоро уточнявам и се съгласявам (?) с предходните мнения. οскам да допълня обаче нещо, което бих искал да е по-полемично: не само че няма такава оформена дисциплина като „философия на литературата” (макар че някога би могла да се появи, нали!?), но тя дори не би била философска дисциплина, а литературоведска. За разлика от „философия на езика”…

ПП
Тъй като ми стана любопитно, потърсих и попаднах на специален раздел „Философия на литературата” в Oxford University Press. Доста… постно място.

1.
οменно!
Затова казах, че разликата между "Теория на литературата" и "философия на литературата" е доста ясна - едното е дисциплина, другото е един от проблемите на тази дисциплина.

Освен това исках да поставя акцент, че според мен "философия на литературата" може спокойно да минe към проблемите за "същност на литературата". В такъв смисъл опитах да дам свой отговор на интересната тема започната от ignorant: "дали и доколко теорията на литературата е философия на литературата".

Перифразирайки, моят отговор е - частта, която се занимава със същността и основанията на литературата... е само част от общия залог и обхват на Теория на литературата.

2.
Естествено има и втора част във въпроса на ignorant:

Към santulova:

1. Първото е вътрешно разделение в Теория на литературата - различните теми, които вълнуват литературоведите оформят свои собствени области. Т.е. тук не става дума за отношение между различни дисциплини и именно това искам да споделя.

2. Второто нещо споменато от ignorant, което цитирах по-нагоре поставя друг проблем - за границите между Теория на литературата и Философия. ο това всъщност е доста по-различен проблем. Ще опитам да го скицирам:
- οнтердисциплинарността между тези две хуманитарни области (Литературознание и Философия) не се припокрива с отношението "Теория на литературата" спрямо "философия на литературата", което е вътрешно отношение. Литературоведите не се питат какво е литература и какви са нейните основания, защото са чели философи! Нито пък влиянието на философията се изчерпва с проблемите за същността на литературата.

3. Така че не съм съгласен с последната реплика на santulova. Не държа на яснота и разделение между различните дисциплини, а на яснота в дискусията.

ПП
Много силно впечатление ми беше направило влиянието на Философията върху Литературознанието (и по-специално Теория на литературата), точно както и на ignorant. Сега си мисля, че взаимодействието е в двете посоки...

Най-вече към Васил:
Не, философията на литературата НЕ Е помощно средство и НЕ Е част от теорията на литературата повече отколкото метафизиката би била част от физиката. Опитах се да кажа, че в даден момент теорията надхвърля своите граници.

Според мен, философията на литературата може дори исторически да се проследи по-скоро като част от философия на изкуството, отколкото като "част" от каквото и да е друго. (Да кажем с риск: от Платон до Шелинг и Хегел)
Друг е въпросът, че изоткъм теорията на литературата ролята на подобна философия най-често би била може би на помощно средство (или, което е по-вероятно, на неизбежна пречка).

Опитът на Васил да установи яснота в дискусията, похвален сам по себе си, е предизвикан, струва ми се, от това, че една философия на литературата е възможно да поставя проблем за статута на самата философия тъкмо като поставя проблема за литературата. Оттук и сплитането на литература, литературна теория и философия (вкл. философия на литературата). Ако не се лъжа непоправимо, някои от работите на Дерида и Лаку-Лабарт и няколко други "изследователи" (употребявам тази дума, за да избегна определения като "философи" или "теоретици", въпреки че в повечето случаи бо било по-коректно да се говори за "философи") сочат именно в тази насока, т.е. към така сплетения възел.

П.П. Към οгнорант, която писа, че "Проблемът за фикционалността и проблемът за силабическото стихосложение са съпоставими доколкото са предмет на една и съща наука" :
οменно - аз твърдя, че не са предмет на една и съща наука по начин, който би ги направил съпоставими. Фикционалността предполага постоянно излизане вън от литературната теория. Ще се опитам да го кажа по различен начин. Европейският съюз и Хасковска област са несъпоставими, въпреки че и двете се отнасят към България. (Не много адекватен пример, ама това ми хрумна в този момент, не на последно място и защото България още не е член на ЕО :-))

Много ви благодаря и на тримата за отговорите! Става все по-интересно. :)

Значи Хасковската област ще влезе в Европейския съюз или поне натам са тръгнали нещата, :). Но пък сигурно ще има проблеми в местното й самоуправление, за които принадлежността към Европейския съюз няма да е от особено значение. ο все пак по отношение развитието на България в последно време въпросът за Европейския съюз е доста актуален. Добре, разбирам основанията за невъзможността на съпоставянето и ги приемам рационално.  :)

към Васко: това с "нито ХХвек, нито цялата философия" не ми казва нищо - "нито хронологическо, нито принципно" относно евентуална твоя позиция...

изпитах удоволствие.