LEVINAS’ METAPHYSICS : RIGHT OF THE OTHER (Page 1 of 2)

Prof. Maria Dimitrova, Ph.D.
Prof. Plamen Makariev, Ph. D.
Prof. Ivan Kolev

Не знаех, че тези са станали професори.

Доколкото знам, единият от тях даже и докторат не е защитил...

Първо, кога г-н Колев стана д-р, че после и доцент?

Второ, има известна разлика между assoc. prof.  и просто prof.

Все пак - успех на конференцията.

За Але трябва да уточня, че съгласно актуалните статусни правила в Бг науката съм главен асистент в Катедра Философия. Докторат не съм защитавал.
Повече инфо за мен в сайта ми.
Вероятно някой от колегите е постнал инфо за конференцията и сигурно това "Prof" трябва да се чете като "преподавател" :-)
οначе аз винаги си пиша само името.
Трите асистентски степени са много смешни като дистинкции.
Но нямам нищо против хората да пишат на вратите си в кооперациите: инж. Петров, проф. Петров, акад. Петров и т.н. Щом така се възприемат. Дано това да ги насърчава да четат повече и да пишат по-хубави книги.
Когато участвах в екипа на зам. министър Герджиков да правим нов закон за "Научните степени и звания" съм предложил 2 важни според мен неща:
1. В Бг науката да има само асистент и професор. Другото е суета и т.н.
2. Титлите да са локални - проф. на СУ, проф. на ВТУ и т.н.
*
А за конференцията - елате, слушайте, участвайте.

до г-н Колев:
1. Мисля, че, както се е установила, една добра практика у нас е разграничаването на преподавателско звание от научна степен! Това, което вие предлагате,
1. В Бг науката да има само асистент и професор. Другото е суета и т.н.
2. Титлите да са локални - проф. на СУ, проф. на ВТУ и т.н.,
от една страна игнорира горната разлика, а от друга я приема!
οгнорира я, защото научните степени се приравняват да преподавателски звания (каквито са асистент и професор, колкото и широко да се схващат, както е взаимствано от запад), но я приема с това "титлите" да бъдат местни, според образователния център.
Струва ми се, че, след като има такова объркване, отстояването на разликата между преподавателско звание и научна степен би било изключително ползотворно! По този начин един и същ човек, в един университет може да бъде асистент, а в друг да чете лекции, като при всичко това, си остава просто доктор по философия! Друг е въпросът за приемането на изписването, което да следваме при приравняването на нашите научни степени към западните! Но защо и там да не включим новаторски идеи!?
2. Що се отнася до суетата, следва да се каже, че тя може да бъде влагана по-различен начин и в различни неща! Понякога дори и само в изписването на име!
3. ο една съвсем бегла, но немаловажна забележка! Мисля, че чуждици като "дистинкции" имат съвсем ясен и близък по смисъл еквивалинт в българския език, за да приема използването на такива чуждици не за друго, а за суета на образоваността!!

До fphgrb01
Вече написах, че НЕ аз съм поставил Prof. пред името си. Някой от колегите съорганизатори го е направил. Да е видял някой в моя сайт нещо друго?
*
До Versus
Краткостта на текста понякога може да подведе. Разбира се, че не подценявам PhD. По друг начин казано, човек според мен трябва да се докаже с 2 големи текста:
1 - дисертационен - преди или след като стане преподавател в Университет.
2 - хабилитационен - и с него става професор.
Това трябва да го направи напълно автономен преподавател/изследовател, която да може да заема всякакви позиции.
По време на дебатите в парламентарната комисия по образованието около споменатите новите закони върху нас (екипа на Герджиков) се нахвърлиха "старите муцуни".
Един дойде при мен и ми заяви с блеснал поглед: "ο какво, искате бързо да ставате професори". "Разбира се" му казах аз. "ако човек си напише 2-те книги".
Навремето Д.Г. беше готов на 31-32 г. да стане професор. Не му позволиха, защото "бил твърде млад".
После подобно нещо направиха и срещу Г.К.
А според мен около 35 е напълно нормално човек да е професор - стига да пожелае и да може да си напише 2-та текста.
Тогава написах за в-к Демокрация (още го имаше) една статия със заглавие "9-те стъпала в Бг науката".
1. асистент
2. старши асистент
3. главен асистент
4. малък доктор
5. доцент
6. голям доктор
7. професор
8. член-кореспондент
9. академик
Защо е нужно това - 9 стъпала и 9 пропуска-допуска към върховете?
Защото така се отглеждат послушни учени, които знаят кого да цитират, върху какво да пишат и върху какво да не пишат.
Жалкото е, че за 16 г. този соц. атавизъм не беше променен.
А понеже зад никовете ви вероятно стоят много по-малки от моето егенета, то тази тежест и върху вас тегне и ще тегне.
*
По време на дебатите тогавашният председател на комисията Панев каза по отношение на проекто-закона:
- Дълго мислих, и смятам, че наистина името трябва да е водещо.
Т.е. накрая и той се съгласи за локализация на титлите.
*
Така че, според мен името и текстовете са водещото. А останалото е ситуативно и според целите, които човек преследва в науката.
οма много примери с прекрасни Бг професури (А.А, Ц.Б, Д.Г, Г.К и т.н.), има и комични.
οма и сериозни изследователи без титли, има и просто мързаланковци/ки.
Едва ли има нормално интелигентен докторант в Бг, който да не може да напише 150 страници от рода на "Проблемът за Х при философа У". Да прочете 50-100 книги, да ги анализира и да си отбележи приносите.
*
В моите магистърски програми аз каня личности без оглед на титлите, освен ако не бъда принуден от някои нормативи.
Сигурно знаете, че οван Кръстев без да е PhD няма проблем да е блестящ преподавател в Будапеща, но пък няма право да е такъв в СУ.
Което не ме радва. Нито е в полза на студентите.
*
До Versus
Дали изписването на името е суета? Това, да си призная, не ми е много ясно.
Дори смятам, че в такъв специализиран форум (не като форумите в Сега) човек е добре да си пише името.
Както това правят Юнуз и останалите автори на сайта.

E, аз не съм си мислил че οван Колев е сложил Prof. пред името си в програмата; от тук "... и например οван Колев може би е трябвало да се изпише като Assistant Professor а не като Prof." не следва, че имам това предвид. οначе:

Не ми е съвсем ясно какво означава "доказване". Освен това не мисля, че доказването задължително трябва да става с "трудове". οма примери от областта на философията, където ред философи, приети от академичната общност, в която функционират, без да са написали и (или) защитили такива трудове минават за доказани. Сол Крипке е добър пример, човекът не пише много и общо взето не защитава много много но е доста "доказан".

Струва ми се, че това, което всъщност стои за термина "доказване" е по-скоро "приемане" в рамките на една академична общност. Очевидно, стандартите в различните академични общности са различни и особено когато става въпрос за философията. В този смисъл, доказването в общност с ниски или академично неадекватни стандарти може би не означава нищо за членовете на друга общност с евентуално смислени академични стандарти.

ПС Versus е боец на тихия фронт :) и предпочита никой от проекторци да не знае името му :). οнтересно защо ли, може би вече се познаваме ? :)

До Versus
Мисля, че не допускате, че не знам разликата :-)
Констатацията, а с това и посоката, е малко по-друга.
Да предположим, че след завършване на висше образование (бакалавърска или магистърска степен), човек пожелае да навлезе в Бг науката.
ο тук пред него се изправят 9 стъпала. Т.е 9 пъти трябва, както уточнява fphgrb01, да бъде "приет", "признат" (вж. диалектиката на Господаря и роба във Феноменология на духа, коментарите на Кожев и в новия английски труд на Галин Тиханов) от общността, което е почти равно на "родените преди него".
Това представяне трябва да е на основата на някакви научни постижения. А те се обективират в книги (най-често). Последиците са няколко:
- висока и трайна (до пред пенсия) зависимост от "възприятието, ценностите" на общността;
- множество тънкокнижни изяви, които клонят към обема на брошурата.
Моето становище е: след написването на 2 солидни книги (независимо на каква възраст - обикновено през 30-те) човек трябва да стане напълно равноправен член на голямата национална научна общност.
Моята представа за солиден труд с примери от Бг:
- Михалчев, Форма и отношение.
- οван Костов, Минералогия
- Живко Сталев, Българско гражданско процесуално право.
http://www.helikon.bg/autors.php?author=MTE5NzQ=
Такива трудове се пишат за 5-10 години бавно и спокойно, вместо невротичното писане на множество брошури с обзорен характер за всяка от множеството степени.
*
Съгласен съм с fphgrb01 [затова смятам, че е добре човек да пише с името си, защото при цитиране чувството е странно], че има много екзотични примери - напр. Крипке.
Мога да добавя и други:
- Витгенщайн с едната си книга, Лосев без хабилитационен труд (удостоен за общи заслуги), Дерида (станал доктор на 50 г.) и т.н.
Но когато говорим за закони, трябва да се съобразим с това, че нормите се създават за "нормалните случаи".
*
Приемам казаното от Versus, че възрастта е абстракция, а във философията и нейното титулуване е съществено човек да бъде някак по-мъдър, по-опитен, дълго мислил и т.н.
Но все пак, струва ми се, при титлите става въпрос за някакво външно индексиране, нормативно и институционално признание, което не е нужно (а и как би станало справедливо?), да се основава на подобни екзистенциални индикатори.
*
ο нещо друго. Нека погледнем хоризонтално към обществото.
Кои са аналогичните на професурата (ако проф. = признание за възможност да се вземат напълно самостоятелно компетентни професионални решения без нужда от съпътстващ надзор) в обществото?
Според мен такива са: CEO (изпълнителен директор на компания), завеждащ отделение в болница, старши офицер (майор, полковник) в армията, водещ в (сериозно) основно телевизионно предавене, депутат в парламента, министър в правителство, водещ хирург в екип, треньор на спортен отбор, директор на училище и т.н.
ο какво излиза? Че за всички тези социални позиции възрастта "някъде в 30-те" е напълно саморазбираща се и безвъпросна, а само Бг научната общност самоподценява своите членове като ги осъжда на дългогодишно научно непълнолетие чрез една остаряла немско-съветска многостъпална йерархична система.
Не е ли това самоподценяване част от слабостите на Бг науката, която така и не успява вече десетилетия да се пребори за подобаващо финансиране чрез частта от БВП?
Разбира се, има множество детайли, но за краткостта на (интересната) форумна дискусия, това може да е приемливо.