Каква е философията в/на НБУ? (Page 1 of 4)

Сигурно си струва много повече да се говори именно за "самоопределението чрез съотнасяне", за което Васил подсказва. На мен обаче ми направи впечатление първият израз от представянето на програмата -- "Рефлексия върху настоящето". Това, дами и господа, не означава нищо. А явно трябва да бъде основно философско умение, което квалифицираният в НБУ философ трябва да владее.

Някой има ли догадка какво всъщност се има предвид и как, за да не излезем съвсем от темата, то се отнася към философията в СУ?

οмат предвид може би, че философията е динамичен прогресивен еволюционен процес и недоумяват защо в България хуманитарното образование все още се катери по клоните и дъвче банани :)

Рефлексия въху настоящето  е неточен термин, рефлексия върху настоящето, миналото и бъдещето с отправна точка  2006 година, а не 1945 година, която е отправната точка на СУ-то :)

Stranger, разбирам иронията във Вашата публикация спрямо СУ "Св. Климент Охридски". Наистина ли смятате, че 1945 година е отправната точка? οнтересно ми е как достигате до това твърдение и се надявам да споделите с нас основанията.

По емпиричен път, с наблюдения върху доста познати филолози, на живо, и върху докторантите и доцентите по философия, от интернет форумите и от електронните и книжовните им публикации.

Впечатленията ми са, че докато изчетат Омир и Платон и Аристотел, и руските класици, и още няколкото задължителни крайпътни камъняци, учебната програма свършва, с нея и магистратурата, и не остава време да хвърлят по някое око на Модернизма, а камо ли, боже опази, да тръгнат да изследват в дълбочина Постмодернизма или Постструктурализма, нали говорим че отправната точка е някъде приблизително половин век назад :)

После си правят доцентурата върху това което са ги научили в училище, няма време за губене в самообразование, което да запълни методологичните образователни недостатъчности и неадекватности на СУ-то.

ο после на свой ред преподават каквото са наизустили, та кръгът се затваря :)

Би било грешка да създаваме такова говорене (ако искате, можете да употребите вече не толкова модерната думичка "дискурс"), което противопоставя двете институции - СУ и НБУ. Струва ми се, че това ще породи изкривено вглеждане и в двете за да се търсят повече негативи, отколкото позитивни неща. Разбира се и в НБУ, и в СУ има както плюсове, така и минуси. Ние обаче сме философи (или поне така ни пише в дипломите независимо кой университет ги е създал) и затова ми се струва добре да не издребняваме. Освен това към Starnger - където и да сте студент, никой не ви пречи да "хвърляте очи" на каквото и да било: на колежките си, на хипер-, пост-, мега-, гига-, ултра  и т.н. модернизъм. От вас зависи. Не може обаче да упреквате никого, че обича "камъняк" като Платон повече от Рорти например. :)))

Много съм любопитен дали може да ми предложите някаква   "концептуална рамка" по отношение на Платон. Не се заяждам, просто съм любопитен. А за Рорти, не бих се заел да го защитавам - не ми е това работата, но чак "глупав"... не е ли пресилено? Защо е глупав?

Еми рамки дал господ, не е като да няма избор :)

Платон би могъл да бъде четен през семиотиката, психологията, биопсихологията, аналичтичната философия и т.н., това са само примери.

Защо, например, никога не успява да каже това, което му се иска, а имплицира винаги нещо друго? Дали езиковият дискурсивен инструментариум, който използва, не го саботира?

Не е особено препоръчително платоновите и сократовите каламбури да се обговарят през роднински философии и школи - нито през математиката, нито през неоплатонизма, нито през неодеконструктивизма, това би било рекурсивна функция :)