На мен ли така ми се струва или в нашата специалност се навъдиха твърде много "социолози"?! :)=) То не бе обществото, то не бе Софийски университет, какво остава пък за "гламавите" студенти!
Ако си бяхте направили труд да прочетете предишните постинги, нямаше да твърдите, че някой се опитва да обругае този "прекрасен човек", наречен Константин Янакиев! Никой не твърди, че той не е мил, възпитан и не знам си още какви суперлативи... Никой не казва това!!! Казваме, че не става за преподавател и то е нещо, което се вижда с "невъоръжено око". "Аз не съм съвсем сигурен" непрекъснато присъства в лекциите му (ако въобще сте стъпвали на повече от една такава!). Ако той не е сигурен, аз ли да съм?! Щом и колегите му в "академичната среда" "не му прощават" и върло го критикуват... картината е повече от ясна!
Но, наистина, е от малкото преподаватели, които се стараят да ни снабдят с всякакви материали и определено му пука... На мен също ми направи силно впечатление (както, пак повтарям, съм писала и преди!!!)!
Колкото до граматическата употреба на пълен/ непълен член, се сещам за един текст на Ясен Праматаров, в който критикуваше неграмотниците ("Не говоря за хората, които в бързината в блоговете си понякога разместват “министри” с “министъра”, “големия” с “големият” или “някой” с “някого” — случва се, и аз понякога бъркам, пък и не е болка за умиране.")...
Да, на нас "простосмъртните", понякога ни се случва да правим такива грешки! Аз лично се изприщвам всеки път, когато чуя някой да използва "безмислен" вместо "безсмислен", но не, не ми е обидно, защото в следващия момент се сещам, че тези хора притежават страхотен умствен капацитет и са страшно ерудирани. Сещам се и за колеги, които недвусмислено си признават, че непрекъснато правят правописни грешки! Това обаче не ги прави по- малко уважавани, защото имат заложби, имат потенциал. Нека ви припомня, уважаеми "състуденти", че Кант, например, е имал покъртителен правопис, който не е следвал "правилата на тогавашната граматика", но това не му е попречило да напише "един безброй" (поздрав за Ветрогония;)) произведения.
П.П. Колкото до "ДРУГАРЯ КОЛЕВ" (който вероятно чете тези редове)... Много се измъчих с неговите "Дебати", по простата причина, че не ставам за оратор! Положителното е, че прочетох Шелер и обикнах Паскал... А и Колев ми помогна пред "негово величие" Валери Динев, защото бях написала що- годе свястна курсова работа... No further comments...