В. Дума, 25.11.2008
Колко наука има в 340 000 лв.?
Бюджетът за сектора на знанието - звезди в косите, сълзи в очите
Велиана Христова
За пръв път през 2009 г. парите, които държавата ще даде за висшите училища, бележат ръст, по-голям от средното увеличение за републиканския бюджет. Докато разходите в бюджет 2009 общо нарастват с 19,1, инвестициите за държавните вузове са 420,3 млн. лв. - увеличават се с 21,2%. Ако погледнем квотата за висше образование от брутния вътрешен продукт, тя също се вдига, макар и с малко - при 0,56 на сто от БВП за 2008 г. идната година тя ще е 0,57 на сто. Тези числа се отнасят само за държавната субсидия, към нея ще се прибавят още около 200 млн. лв. от студентските такси (тези собствени приходи на вузовете МФ оставя на тазгодишното равнище, но таксите се вдигнаха и реално парите ще са повече).
Какво обаче се крие зад посочените общи суми? Основният показател, който формира издръжката на обучението, е базовата сума, която хазната дава за всеки студент. Той се отнася за хуманитарните и икономическите професионални направления, за останалите се увеличава с различен коефициент. Та този базов стандарт на студентска глава идната година
се увеличава едва с 8,2%
спрямо 2008 г. и от 890 става 963 лв. А само цените на тока и горивата скочиха през 2008 г. двойно. ο предстои от януари да скочат пак. Как ще се покрие веществената издръжка при това положение? Освен това, докато капиталовите разходи в държавния бюджет по принцип са увеличени съществено, тези за вузовете остават на равнище 2008 г. Вярно, предвидени са 6 млн. лв. за поддръжка на сградите на Софийския университет извън субсидията му, но една птичка пролет не прави.
МОН твърди, че понеже бройката на студентите се е увеличила с 6700 тази есен, вузовете ще имат повече приходи - и от субсидия, и от такси. Ала в момента за приетите в повече студенти не са предвидени пари в бюджет 2008. Това всъщност се повтаря всеки път, понеже учебната година не съвпада с финансовата. Така в последните 4 месеца на всяка година университетите обучават
хиляди студенти за своя сметка
Освен това ДУМА неведнаж писа и за проблема със студентите от държави членки на ЕС. Според Закона за висшето образование те трябва да бъдат приети по същия ред, със същите приемни изпити и такси като българските студенти. Но държавата от недоглеждане пропусна да финансира обучението на евростудентите, приети през 2007 г., сега някак компенсира вузовете с пари от бюджетния излишък. Зле стоят обаче нещата със студентите от Гърция и Кипър, които трябваше да бъдат приети тази есен в I курс след подготвителната година по езика. Също по недоглеждане (и от самите вузове) тези младежи не са държали приемни изпити и сега МОН отказва пари за тях за 2009 г. Ако искат, университетите да си ги обучават за своя сметка. Е, малко са вузовете, които приеха такива студенти, като знаят, че пари от тях почти няма да съберат.
Но понеже представянето на бюджета в парламентарната просветна комисия представляваше кервани числа, прочетени от финансовия зам.-министър Любомир Дацов със скоростта на светлината, нито някой обясни каквото и да било по тези въпроси, нито пък някой попита.
А твърде странни бюджетни сюжети наблюдаваме и в сектор "Наука". Да оставим, че този пръв приоритет на развитието, обявен от ЕС, и "стратегически национален приоритет" според нашия закон, отново се мъдри в сектора на държавната администрация! Явно, няма сила, която да промени този нонсенс в структурата на държавния бюджет. Но трябва да се отбележи, че именно в отрасъл "Наука" има едно перо, което е
лидер по ръст на парите
за 2009 г. - субсидията за фонд "Научни изследвания" към МОН, който финансира научни проекти с конкурс. По личното настояване на премиера Сергей Станишев още за 2008 г. фондът беляза невиждан ръст - от 17 млн. лв. за 2007 г. на 60 млн. лв. Още 40 млн. лв. са предвидени за него за 2009 г. Така със 100 млн. лв. бюджет за догодина той води по увеличение в разходите от хазната (66,7%). Това дава прекрасната възможност за рязко подобрение в проектното финансиране на изследванията у нас - дейност, в която доста изоставаме спрямо другите в Европа. Освен това ръстът на парите за фонда вдига малко и общия процент от БВП за наука - от 0,4%, той става 0,5%. Но и с тази квота пак сме на отчайващото последно място в ЕС по инвестиции за изследвания, понеже всички останали се опитват да вървят към 3-те процента, които според Лисабонската стратегия трябва да инвестират за изследвания през 2013 г.
Освен това нашите 0,5% са в консолидирания бюджет, което ще рече, че в тях влизат не само парите от държавата, но и собствените приходи на научните организации от международни проекти, както и малкото пари от еврофондовете (1%), които ще бъдат насочени към сектора на знанието. За сравнение, Еврокомисията препоръча на всички държави да заделят от структурните фондове поне 10-15% за наука. А като пресметнем парите за организациите, свързани с науката (вузовете, БАН, Селскостопанската академия и фонда на МОН), се оказва, че в консолидираната програма остават още около 100 млн. лв., които вероятно са пуснати по министерствата, без някому да е ясно каква наука се прави в тях.
По-лошото е, че до момента учените ни не са получили...
нито стотинка от тези 60 млн. лв.
освен някакви 7-8 млн. плащания по проекти, договорите за които са сключени в предишни години. Нещо повече - не е приключила процедурата по тазгодишните конкурси на фонда. През 2008 г. в него бяха направени административни промени. Директорът му проф. Анастас Герджиков обяснява забавянето с големия брой кандидатстващи проекти, поблазнени от увеличените пари. Миналата година фондът направи две конкурсни сесии и имаше общо над 730 заявки, сега заявките били над 1000. Заради тези 300 проекта повече резултатите от конкурса ще бъдат обявени едва през декември. Така хем има 60 млн. лв. за проекти, хем след де факто нулева година фондът ще ги раздаде спешно в края на декември. А членове на неговите постоянни научни комисии твърдят, че до момента не са избирали рецензенти по проектите, което са длъжни да направят според правилника на фонда. Как при това положение вървят процедури по оценяването, учените само гадаят.
Когато говорим за науката обаче, трябва да отбележим един съществен успех - значимо се увеличават субсидиите за изследвания, дадени на висшите училища. Първо, стипендиите на докторантите от 250 станаха 450 лв. Второ, понеже по закон част от субсидиите на вузовете 10% са предназначени за научни изследвания, висшите училища получиха тази година за наука 9,4 млн. лв. плюс още около 15 млн. лв. само за тях във фонд "Научни изследвания". За 2009 г. в бюджетите на вузовете са предвидени 29 млн. лв. за наука (над 3 пъти ръст) плюс още 14,5 млн. лв. за тях във фонда на МОН. Отделна и голяма тема е, че само 5-6 университета от 51 висши училища у нас наистина правят наука.
На този фон се откроява финансовата Аномалия с главна буква. Тя се нарича Българска академия на науките. Може ли някой да обясни членоразделно защо националният ни научен център, чиито учени създават над 60% от качествената българска научна продукция, призната в света, има най-ниския ръст на бюджета за 2009 г. (16,6%)? Както впрочем и СУ и ХТМУ - водещи университети по научната си продукция? Може ли някой разумно да обясни защо на БАН държавата дава толкова малко, че в момента
средната заплата там е 628 лв.
- доста по-ниска от тази във вуз и по-скромна от средната заплата за учителите, която от декември ще е 654 лв.! При това въпросната заплата е достигната, след като БАН май че единствена извърши 12% съкращения на персонала - изисквани от закона за чиновническите структури впрочем. Няма никаква логика да е 621 лв. средната заплата в οнститута по паралелна обработка на информацията например, който създаде и поддържа академичните мрежи, обслужващи всички вузове и министерства; разработи т.нар. ГРοД система, чрез която получихме достъп до суперкомпютрите на европейския център за ядрени изследвания ЦЕРН и т.н.
Освен тези заплати и едостатъчната издръжка за ток и парно, колко пари получава БАН за извършване на научна дейност през 2009 г.? Цифром и словом 340 000 лв.! Няма да стигнат дори за метеорологичните балони на синоптиците. Защото и балоните поскъпнаха... Никакви буфери срещу настъпващата криза, каквито Европа предвижда за спасяване на развитието на науката. Аксиома е, че не се прави добър научен проект с ниско финансиране. Нито пък може от една система да се иска икономически приход, докато правиш реформи в нея. Въжето се къса при вдигане на тежести с голяма скорост.
А иначе в доклада на министър Орешарски към бюджет 2009 пише, че с тези пари за БАН "се осигуряват хедрометеорологичните наблюдения и прогнози, сеизмология, геофизика, Националната програма за космически изследвания, дейността по радиоактивните отпадъци, музейно и библиотечно дело, опазване на националното историческо и етнографско наследство, международни информационни канални връзки, поддържане на Националната ботаническа градина, компютърна вирусология, международни договори по линията на НАТО, ЕС, ЮНЕСКО, членски внос в Европейската организация за метеорологични спътници и др". Реално обаче единствените пари, с които академичните учени работят, идват главно от чужбина - от договорите с чужди научни институции и фирми. οма ли друга такава държава и какъв хъс и мотивация има човек да догонва с магаре мерцедесите на Европа?
Заслужава признание, че пак по идея на премиера кабинетът току-що увеличи пожизнените
плащания на неработещите академици
те ще взимат всеки месец по една депутатска заплата (в момента 2079 лв.). Повече от належащо бе да се избавят водещи учени от мизерията на пенсионера. Но и тук се получи парадокс. Първо, парите за академиците са от субсидията на БАН, което допълнително намалява възможностите й да инвестира за дейности. Второ, ситуацията е, меко казано, странна - начинаещите учени, докторантите, получават чисти 450 лв. на месец; излезлите от науката академици ще взимат 2000 лв. А между тези две категории се гърчат онези, които в момента творят наука - без удръжките научният сътрудник получава по-малко пари от докторанта. Професорите в БАН взимат малко повече от един среден учител. Не се случи идеята на БСП най-ниската заплата за учените да стане 600 лв. Така започна едно небивало разделяне на общността, настройване на цели групи едни срещу други. Да не говорим, че високите надбавки се дават само на академици, които не са на трудов договор, сиреч - вече не работят. Хайде да помислим кое е по-изгодно за един академик, който е на 62 г. - дали като професор да продължи да получава 700 лв. заплата, или да спре да работи и да взима над пенсията си още 2000 лв.? Какво точно се стимулира, при положение, че и без това в близките години 60 на сто от професорите ще излязат в пенсия? В самата БАН учените са останали едва 3400, ЕС отчита, че по брой на учените на 1000 души сме вече на последно място сред страните членки. А за млади изследователи с 380 лв. брутен доход желаещи не се натискат.
Фактите от бюджета пряко кореспондират с идея, която министър Даниел Вълчев заяви и публично - тежестта на науката и парите да се преместят от БАН към вуз. Да се преместят, не да се надградят, както е навсякъде по света. Това е заложено де факто и в злополучната стратегия на МОН за науката. Тя няма много общо с Лисабонската стратегия (която е спомената веднаж във въпросния документ, както впрочем само веднаж се споменава и БАН, при това - с грешни данни). Стратегията е силно критикувана от професионалната общност и е публична тайна, че тя всъщност налага личните мераци на авторите - двама-трима вузовски дейци, приближени до министъра. Ако освен заплатите и веществената издръжка на вузовете се дават 33,5 млн. лв. за изследвания (правилно!), а на БАН - едва 340 хил. лв. (абсурдно!), какви са изводите? Грижиш се да се развие наука в университетите, но мачкаш целенасочено онова, което работи успешно и устойчиво, има утвърдени контакти и авторитет по света. Накрая от него ще останат файтон хора без значение за България. Поредната съсипия след затриването на селското стопанство и икономиката. Лична политика ли е това, или тя се споделя и от кабинета? Ето това е въпросът.
25.11.2008
Не знам има ли линк или не, получих файла като аттачмънт. Статията ми се струва интересна, освен това да се отбележи, че цитирам статия в ДУМА :).
… the answer is, in essence, that during this century of science’s greatest achievements, most physicists and philosophers have given up on the idea that the purpose of science is to discover how the world really is. Instead they want to regard it as a mere instrument for making predictions and achieving pragmatic goals.
www.sofiafilm.com
