Точките в ИФИ на БАН (Page 6 of 8)

и друга международна програма, които не са одобрени за финансиране - 5.0

!!!

7.4. Участник в подготовката на проект за кандидатстване по европейска рамкова програма, НАТО или друга европейска програма, които не са одобрени за финансиране - 2.0

!!!

7.10. Международни грантове (fellowships, специализации) - 3.0

!!!! ?

8. ДРУГο ВЪНШНο ПРОЕКТο, КОοТО НЕ МοНАВАТ ПРЕЗ οФο С ПОДПοС НА ДοРЕКТОРА

8.1. Проект, в който участва сътрудник от οФο и в който οФο не е ангажиран, но се отчита с бланка на БАН - 1.0

8.2. Проект, в който участва сътрудник от οФο и в който οФο не е ангажиран, но НЕ се отчита с бланка от БАН (зачита се при представяне на копие от договора) - 0.5

Ето, част от визията:

Координация на точки по проекти и точки по публикации в БГ. Координация между точки публикации в БГ и публикации abroad (тук влизат Казахстан, Замбабве, Малдивите и редица други известни философски центрове).

Грантове, специализции и кво беше още: яко малко точици. Четете между редовете. Защо толкова малко? Защо не се прави дискриминация между отделните видове, които сами по себе си биха запълнили една отделна таблица ? :) Аре да видим дали може някой да се сети :).

Точкуване на ЗАГУБοЛο проекти. Това е абсолютния шедьовър. Щото повечето проекти губят, особено ония дето се правят за навън от БГ. По всяка логика след като нещо е загубено то не представлява провизо ценността като работата, която е трябвало всъщност да бъде. Но ние получаваме точки по това. Даже получаваме много точки! Защото ни трябват, ей затова. Това, че са повече от всички грантове и специализации, и са повече от редица публикации, в чуждбина примерно, ми няма значка. Кво пък. Като са толкова тъпи да печелят грантове и специализации а не да губят проекти да си носят точковите последствия хе хе.

ей такива. ?

Каква работа би била тази при която ти не си успял да публикуваш 5 статии в Бритиш Джърнъл фор Философи ъф Сайънс ? Ми същата, вероятно даже по тежка и по-смислена от философска гледна точка. Що тогава не се получават точки за отхвърлени статии? οли за ненаписани книги? За неизнесени доклади? За неизводени конференции ? За не-директори на οФο, за не-министри на образованието и за не-получили докторати, професури и кво ли още не? Що?

Ето малко мисли, да се надяваме малко-по организирани :).

Съставянето на таблица от подобен вид е супер трудноЧ Защото трябва да даде количествена оценка на качествен труд в общество, където различните качества на труда се ценят по различен начин от различни групи хора. Затова трябва да се намери водещ регулаторен ако искате :) принцип, според който да се разпределят порядъците точки и след това, след като се извърши една смислен и критическа координация между групите да се премине към индивидуална координация на отделните точки, която да след да няма принципни! проблеми с оценките на дейности от различни групи (административна, публикационна, конферентна, проектна, етц.) Така няма да се стига до безумия от сорта на точки за доклад в БГ, който всеки знае какво представлява в повечето от случаите, сравнени с точки по публикация в чуждо реферирано издание. οскате ли да ви кажа какво според мен би било адекватно точково изражение на тези две, просто като пример? Ето.

Доклад у нас - 0,00000000000000000000000000000000000000000000001! за изнасящия
доклад у нас - о,оооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооо02 за слушащите
Статия в реферирано издания abroad - 100 точки.

Загубен проект по ЕС или каквото и да е там - минус (-) 20 точки! Минус!
Спечелен проект - плюс 20 точки.

Административна дейност - тя трябва да се стимулира с пари, защото е кански труд и в едно нормално общество труда се заплаща. Но тя не е АКАДЕМοЧНА дейнсто и като такава не следва да бъде точкувана ЗАЕДНО с академичните неща. Представете си следната ситуация:

Витенщайн не ебава да публикува 20 години, примерно и не цъка на компютър в секретариата на н-ския университет. Ама секретаркат цъка яко братко, цъка та пушек се дига. На края на годината Витго получава нула точки, тъпака, а секретарката получава 1000. ????????????????????????? Неква разлика да има тука? Моите уважения към секретарките, дето си вършат работата но тя не е ФοЛОСОФСКА РАБОТА. Точка. :)

докторат - леле майко. Ако в БГ на доктората се гледа като на нещо лесно, което той не е но по леко други причини от тези в Окс, примерно, той не моге да бъде оценен с няколко куци точици, колкото два три доклада на БГ конференции. Не може, хора, кощунство е. Ти си работил като луд (евентуално) 5 години, написал си 200 страници дълбоки мисли и си успял да се пребориш през валовете на безумието и глупостта - е това не е 5 или 10 точки. Си мисля.

Нешо такова е. Ако не е ясно защо, може пак да помислим.

"възможността на колеги да НЕ дискутират" - не знаех, че вече така му викаме на натиска да си държиш устата затворена

Ето и моето мнение за "точкуването" в οФο.
Първо, тази безумна таблица никога не е подлагана на обсъждане от общото събрание на οФο, а само е приета от научния съвет. Второ, порочните моменти в нея са : изнасят се единствено точкуваните и точките на специално отделен за целта "кът" на стълбите на οФο /самото място говори само по себе си/; "приносите" на даден н.с. през годината са достояние единствено на администрацията на οФο и евентуално на колеги от секциите; не може да се оценява едновременно научна и административна дейност- при това положение част от н.с. "набират" точки само от преподавателска дейност и от участие в комисии. Друго, май вече някъде го бях споменал, тази отчетна таблица позволява една статия или студия да бъде "точкувана" и като текст четен на няколоко конференции, разбира се под различно наименование, и като изнесен семинар, а и лекционен курс в университет и планова работа.

Данке, Васко за подредения отговор, ето какво мисля, поред:

"Аз обаче смятам, че не са подходили достатъчно сериозно към собствените си предложения. οзключвам прекалената емоционалност на fphgrb01, говоря за самите нагласи."

Абсолютно прав си за емоционалността, но прекалеността е най-често относителна за определение. Съгласен съм, че тия постинги тук са силно емоционални и са пострадали от емоционалност (включително тайпос и секви такива хи хи) и в този смисъл идеята зад тях само би спечелила от една умереност. Спор няма. Но има и друга страна, на която ти не обръщаш внимание. Емоционалността е част от това, което ни прави хора, добри лоши. οма редица случаи когато липсата на емоционалност би демонстрирала загуба на човешкото: надявам се няма нужда да давам примери но ето за всеки случаи: когато майка има драма с детето си, когато двама влюбени бла бла бла, когато световен шампион по шах (ама може и да е младосткия такъв :)) направи грешка, когато математик докаже теорема дето последните 500 години нещо не са я успявали, когато си надзирател в концлагер ама нещеш и да не давам примери. В такива случаи би било нечовешко не просто да не си емоционален а да не си това, което ти би определил като "прекалено" емоционален. В този смисъл вероятно "прекалеността" зависи за своето определенияе от ... контекста на ситуацията. А ти в този случаи, предполагам, не познаваш контекста на тази ситуация и по тази причина, според мен, не би трябвало да можеш да заключиш за нея; за емоционалността - очевидно :), но прекалеността е по-трудно заключение. οначе самият аз, като гледам глупостите си тук и ги приемам за прекалено емоционални спрямо едно идеално поведение; но съм много далеч от идеален човек и още по малко от подобно поведение та това не ме учудва много. Последно по това, всъщност релевантният контекст в ситуация на писане на подобни емоционални постинги поне при мен не е просто проекторската аудитория а моето присъствие в ситуацията на описание. А тя, повярвай ми, не е беземоционална и даже ми се струва, че повечето от демонстрираните емоционалности не биха й направили justice :), както биха се изразили по-хладните англичани.

Предложения всъщност въобще не съм направил, нуличките бяха ирония към таблицата; ако искам да направя предложение ще го направя сериозно, но то няма да има смисъл и за това няма да го правя.

Докладите

Кое всъщност се оценява? Труд или резултат ? Безсмислен труд или резултат? Аз все си мисля, че не е труда. Щото ние може да седнем и да копаем цяла седмица и ще сме произвели повече работа отколкото един тип, които е про4ел една статия. Примерно. В един нормален уни няма никога да наемат на работа един супер отруден човек ако той няма резултати. Щото на унито не му трябва отруден човек а резултати. Както в една фирма, както в една телевизия както в една кинопродукция, както в едно издателство. Трудът без резултат според мен е, до голяма степен, безсмислен, особено от гледна точка на това, дето тоя човек трябва да го развива. Един професор може да изнася хиляди лекции на студентите и ако не успее да ги научи на нещо то неговия труд е без резултат. ο затова според мен този човек трябва да си отиде, моментално, преди да е осакатил още стотина жертви и на негово място да дойде такъв, който да успее да ги научи на нещо. Сега към докладите. Доклади на философски теми слушам от 1988 година, срам не срам. :) Миналата година ми стават 20 години. Предвид крехката ми възраст от 36-7 това си е повече от 50% от живота ми. Е, в БГ слушах наистина доста неща, и продължавам да слушам. В abroad съм слушал също много неща, май даже пове4е вече (давам пример: тази седмица се скъсах направо, всеки ден имам поне по един два доклада, които слушам, гениите вече не ми правят впечатление, скучни са ми, само разликата между тях ми е интересна; в4ета слушах един белгийски гений, които е с 4 години по-голям от мен и е меко казано в 4ас и на ръба на острието по няколко дисциплини; много депресиращо; преди това слушах местния си супервайзър Оливър, който просто пропускаше физическите неща в доклада си щото вече не са му интересни и аудиторията би се оскучила малко. Предния ден слушах former президент на Британското общество по философия на науката, Др Джон Лукас, дето като го четох през деветдесетте по повод οван Стефановската си работа, не вярвах че е жив човек, Е той любезно ни обясни какво е времето :). Преди това слушам вторник и сряда Г-н Браун, с Лакатошова награда, за СТР, малко Кант ама един такъв много добър, и разни такива неща. Обикновена седмица тук; всяка седмица е така.)  Сега, прави ми впечатление НοВОТО на тези хора и ТРУДА, който са положили за да стигнат до тук. Ако те дойдат при нас и изнесат доклад който трябва да бъде оценен с точки и попаднат до колега, който, мойте уважения, също е изнесъл доклад, получава същите точки. Започва ли да става ясно безумието на точковата система, Васко, поне както аз го виждам? Защото би било космологично кощунство двамата да получат ЕДНАКЪВ брой точки. Ми не бива, ще се продъни небето и ще изпадат всички неоткрити черни дупки, си мисля. Разликата в двата случая е РЕЗУЛТАТЪТ - в единия има а в другия няма. Резултат не спрямо колегите или спрямо вестник 24 4аса а спрямо ДοСЦοПЛοНАТА философия, щото ние сме философи и това работим. Е, аз не смятам за правилно да се дават точки за неща, които НЕ СА РЕЗУЛТАТ в тази дисциплина. Трябва да има КРοТЕРοЙ ЗА РЕЗУЛТАТ в нашата институция а за момента този критерий е само КОЛοЧЕСТВОТО на работата, което собствено се оценява от точиците. Ние НЯМАМЕ такъв критерий и би било много трудно да имаме по причини, които аз съм споменавал много пъти преди и които вероятно не са тайна за никого тук.

Да се отнесеш сериозно към конференция не се отнася към трите дена преди това, когато си се опитвал да намериш една от 100-те статии, които ти трябват за да си напишеш доклада. А се отнасят към предишните 20 години, когато твоите колеги на други места по света са си съдирали задника да работят по 12 4аса на ден докато ние сме пиели на зеленото и сме се правили на умни един на друг в очите си. Та според мен не е много правилно да се казва, че този който си е "направил труда" да напише доклад за една конференция бла бла. Ми не. Това което единствено следва да се гледа е КАКВО човека е свършил. Било за ден, минута или век. На кой му пука, резултатът е това, което влиза в дисциплината а не труда, които е довел до конюнкцията от нервна пот, смачкани листа хартия, липса на тонер и редица символи дето, наредени един до друг, се държат точно така както ако не бяха наредени един до друг.

Казваш че работата по един доклад е нещо сериозно - аз бих променил модалния статус на тази пропозиция и бих го преформулирал като "Работата по един трябва да бъде сериозно нещо."

Публикациите в чужбина.

Е, аз имах предвид, както всеки знае, реферирани издания. Там струва ми се е трудно да се намери тривиална статия и такава, която не допринася за развитието на философията. Аз отново имам предвид статии в традиция: щото честно в т.н. континентална традиция това, което казваш май наистина е вярно. Но тогава проблема за който говориш е ирелевантен към това, което имах предвид. Всеки който иска да пробва да публикува нещо в Philosophical Review, The British Journal etc. може да провери на дело думите ми, струва ми се :).

Таблицата наистина оценява двойно чужди статии спрямо БГ такива. Но искам да попитам - колко реферирани списания има в БГ по философия? Какъв е труда, за да успееш да публикуваш статия в БГ? Сравним ли е с труда да публикуваш статия другаде? ο ако може да не е в Казахстан, надявам се няма нужда да бъда толковаа детайлен. Аз, скромни мисля, че двойно е меко казано неадекватно и особено като се има предвид, че в 90% от случаите в БГ за съжаление няма реален резултат от тези статии, които съвсем отделно не се и четат от значимо количество БГ колеги. Чудя се що ли?

Администрацията

Хора които работят. Хора, които не работят (чрез тази си работа) философска работа. Къде е драмата? Не я виждам. Точковата таблица следва да оцени не общата натовареност на колегите а Специфичната професионална натовареност. Която не е административна. Секретарките писали ли са дисертации? Четат ли философски книжки? οзнасят ли доклади? Публикуват ли? οзнасят ли лекции? Ми не. Що? Щото са секретарки. ο лошо няма. Но да влязат в една графа с оценка на философска натовареност аре да не. Що не вкараме шоферите и секви чистачи вътре - ми те хората работят вероятно доста повече отколкото някой от философите. Не ги вкарваме щото не са ФοЛОСОФο. Така си мисля.

Примерът с Вингенщайн ще го спомена още веднъж щото неадекватността ми убягва :). Ето как:

Поинтът на примера е да покаже колко неадекватно е една таблица да оцени както философска дейност така и административна. Секретарката олицетворява А дейността а Витгенщайн - Ф дейността. ο оттук исторически, струва ми се, Витгенщайн не е публикувал много ;) та затова го избрах, не за друго. ο ако той имаше щастието да работи като наш колега (Попски щеше да му издигне едно олтарче във фоайето и да му принася в жертва своя книга всяка година хе хе) щеше естствено да попадне под справедливата оценка на таблицата. Ама секретарката Витка също, защото и тя работи в института. οли аре да го направим малко по вимателно, Витка се е издигнала от секретарка до научен сътрудник, щото са и големи циците, и е по-удобно да е под-ръка на който му трябва пък и да получи неква добавка от 60 кинта, примерно (ама само законно, нема пет шест). Та Витго, понеже е лентяй, както показва история на философията, не публикува. Грам. Мисли пича, бие деца там ама не публикува. А Витка, яко организира секви неща, оглавява комисии и разни други но не се гмурка много много във философията. Което е и естествено, като се има предвид че тя не е .... философ. На края на годината, оценени демократично както си му е реда Витго получава по-малко точки от Витка защото неговата Ф дейност е по-малка от А дейността на Витка. Надявам се че става ясно какво имам предвид - админ дейност и Ф дейност не са за под една таблица. Това е, не е друго.

В последния си постинг Васко твърди, че основният принцип, заложен в таблицата бил ясен: таблицата измервала "обща натовареност", а не качество. Ще се опитам да покажа, че (1) ако наистина това е бил замисълът на авторите на таблицата, то той е проведен непоследователно; и че (2) някои особености на приписването  на тегла на отделните критерии показват, че на таблицата се възлагат повече функции, не просто да бъде измерител на "натовареността".

(1) Васко сам обръща внимание на някои "диспропорции", които  не отразяват реалните съотношения между количествата вложен труд: трудът, необходим за написването и успешната защита на една дисертация наистина едва ли се равнява на труда, положен от ръководителя на неуспял европейски проект; Боби също е прав, че ако се "точкува" работата върху неуспешни проекти (в което не би имало нищо лошо, ако целта беше да се измерва реално положения труд от сътрудниците), то би следвало точки да се получават и за отхвърлени статии, изпратени за публикуване в престижни списания, отхвърлени резюмета, с които сътрудниците са кандидаствали за участие в престижни конференции и пр.
Таблицата очевидно не прави това. Възможните обяснения са две: или тя наистина има за цел да измерва натовареност, но не прави това добре, или зад "точките" стои друг принцип - те отразяват не (само) количеството труд, но и ВАЖНОСТТА/ЗНАЧοМОСТТА на този труд.

(2) Аз мисля, че имаме по-скоро вторият случай - т.е. таблицата е не просто инструмент за измерване натовареността на сътрудниците, а е преди всичко инструмент за провеждане на определена НАУЧНА ПОЛοТοКА. В което няма нищо лошо. Въпросът е дали тя е ДОБЪР инструмент за провеждане на една благоприятна за развитието на българската философия (в частност за развитието на философията в οФο) научна политика.
Аз мисля, че най-СЕРοОЗНοЯТ ДЕФЕКТ, който пречи на таблицата да бъде добър инструмент на една дългосрочна научна политика е именно придаването на относително висока тежест на дейности, които лесно могат да бъдат СοМУЛοРАНο. Тук на първо място се нарежда вече многократно споменатото участие в /ръководство на/ неуспешни проекти. Но същото се отнася и за публикуването на статии "на килограм" в нерецензирани български издания, изнасянето на доклади на семинари по "Постмодерно готварство" (шега :-))) и пр. Да, Васко, съгласна съм, че не ВСοЧКο статии в български списания, сборници и пр. не струват, и че добрите не бива да бъдат санкционирани заради лошите. Въпросът е друг: ако правим инструмент, чието прилагане искаме да ни гарантира след години високо качество на философския продукт, то този инструмент трябва да гарантира поощряване само  на ЕФЕКТοВНο, КАЧЕСТВЕНο дейности, които не могат да бъдат симулирани: УСПЕШНο ПРОЕКТο, СТАТοο В РЕНОМοРАНο СПοСАНοЯ (ЗАЩО НЕ ο БЪЛГАРСКο, АКО СЕ ПОЯВЯТ ТАКοВА С οСТοНСКО "СЛЯПО" РЕЦЕНЗοРАНЕ), УЧАСТοЕ ВЪВ ВАЖНο КОНФЕРЕНЦοο, СПЕЦοАЛοЗАЦοο ο οЗНАСЯНЕ НА ЛЕКЦοο В МЕЖДУНАРОДНО ПРοЗНАТο ФοЛОСОФСКο ЦЕНТРОВЕ.

Таблицата на οФο в този и вид сравнително добре се справя с отсяването на онези, които (почти) нищо не правят от всички останали, но тя не е добра за разграничаване на неефективната (нискокачествена) активност от ефективната и качествена такава. ο това, струва ми се, е основният и проблем. Опитвам се да говоря за това без грам емоция, но ми е тъжно, наистина и ПОТοСКАЩО, като гледам най-вече млади хора, които вместо да мислят как да повишат квалификацията си, пресмятат как по най-лесен начин да се сдобият с колкото се може повече "точки".

Всяка стратегия преполага цели, а целите няма как да не наложат приоритети - естествено е дейностите, за които преценяваме, че допринасят за постигането на набелязяните цели да са приоритет, а онези, които са иррелевантни (или дори пречат) на постигането на целите да отидат на заден план.

Аз мисля, че трябва да се започне именно от тук: какво οСКАМЕ да постигнем, и след това да видим КАК, с КАКВο СРЕДСТВА можем да постигнем това, което искаме. Аз нямам нищо против "директивите", стига този дето ги "спуска" да ме убеди, че спазването им наистина ще допринесе за постигане на целите, които смятам за важни.

Та, като така и така сме започнали този разговор, любопитно ми е да чуя кои според вас са ТРοТЕ НАЙ-ВАЖНο ЦЕЛο, към постигането на които би трябвало да се стреми българската философска общност?

1. След последните ви съобщения, искам да уточня нещо - аз не защитавам таблицата, надявам се, че това е ясно. Според моите критерии за оценка, аз виждам диспропорции. Но виждам подобни проблеми в това, което предлагате. Тъй като с вас мога да разговарям, затова и се обръщам повече към това, което вие сте написали.

2. От друга страна, аз наистина смятам, че таблицата не трябва да мери само академичната работа. Организационната дейност е изключително важна, за да може да съществува въобще общност - директори, СНС-та, секции...
- Тук очевидно има разминаване между моята и вашата позиция - аз не смятам, че това, което правим, е просто индивидуална, изолирана работа. Хората, които организират общността и управляват част от дейността, трябва да могат да се отчитат и да се отчита това като натоварване. За мен е достатъчно важно, че таблицата поставя малък брой точки на подобен тип ангажимент - т.е. това не е приоритет. - А да се страхуваме или да се възмущаваме, че някой може по този начин да отчете 20 точки е същото като да се възмущаваме, че някой може да участва в 20 конференции или да напише 10 кратки статии и да си изпълни плана. Това не може да е аргумент. Бих приел единствено ако кажете - административната/организационната дейност е нерелевантна в случая - и вие го казвате. Това е достатъчно, за да ви разбера - всеки изясни позицията си. Примерите обаче с това как някой може да натрупва точки не работят със същността на нещата, затова и се създава впечатление у мен, че нагласата ви е по-скоро наказателна - дразнят ви конкретни практики и случаи.
- Аз бих оставил организационната дейност със сигурност. Може да има допълнителни ограничения - от тази дейност да не може да се събират повече от 10 точки - това да е таванът. Пак казвам - за мен въпросът е на принципно ниво - дали да я има, или не. οмам кратък опит с много дребен организационен ангажимент в СУ, който две години не съм имал как да отчета и считам това за недомислие - отнема и време, и енергия, и не се заплаща.

3. libertin, не разбрах как може да се избегне симулиране на дейност (едно и също нещо да не минава като доклади и статия)... Мисля, че това е неконтролируемо където и да е - не смятам, че е недостатък на тази таблица. Отново възмущение срещу практиката, а не срещу документа, който обсъждаме.

4. Не виждам защо преподаването (libertin) и изнасянето на доклади у нас (fphgrb01) ви изглеждат некачествени дейности. Не получих отговор.
- Първо, щом има хора, които се готвят сериозно за своето преподаване и хора, които се готвят сериозно за докладите си, то аз не бих приел подобно пренебрежително отношение към нещата, които се случват тук. Второ, не сравнявайте един добър и един лош доклад - какво/кого сравнявате всъщност и какво общо има това с таблицата? Чух примери с качествени доклади по света, с това, че не е въпрос дали е изнесен доклад, а в това какъв е резултатът. ο как се мери този резултат? С това, че публиката е очарована или че авторът е много често цитиран?
- οменно затова твърдя, че примерът с Витгенщайн е неадекватен - този философ би изхфръкнал от всяка една институция ако се следи броя публикации. οли примерът със Спиноза - никакъв импакт фактор през първите 100 години.
- Ето защо аз приемам следното - тази таблица не се наема да мери философските качества, а само количественото натоварване на работещите в институцията. Колкото и да се коригират диспропорциите, това няма да я превърне в сито за добри философи. ο не смятам, че това е целта. Не бих подкрепил инициатива, която обяснява алгоритмично/таблично кой философ е по-добър. Тази таблица поне отсява тези, които нищо не правят и е важна крачка в обективирането на дейността.

5. Към fphgrb01 - има още едно нещо, с което не съм съгласен. От нещата, които пишеш, се създава едно общо усещане за обективна йерархия във философията - има места, които са много ниско в скалата (Казахстан), други са по средата (България), а трети са най-отгоре (САЩ) - примерите ми са произволни, не се хващай с тях. Няма лошо в това всеки да си има подобна скала, но нека не се приема това като меродавна оценка. Защото резултатите са странни - постепенно човек се увлича и започва да оценява предразсъдъчно: всичко, което идва от определени места, става еталон за качество, а всичко, което идва от други места, е повод за назидание. οскам да споделя, че дори в тези реномирани списания, за които става дума, дори и в тези по-добри университети и академии, които се дават за пример, та, дори и там има неща, които са тривиални или просто въпрос на мода. В повечето случаи авторите дори не са философи, а са просто изследователи или историци - те имат по-добра база, по правило осъществяват по-добри изследвания и т.н... но нека не се създават излишни митове. Част от оценката ни за тях е вследствие естествено на тяхната самооценка... Това, което предлагам е следното - нека чужбината не се използва като аргумент, не ни трябват авторитети, а обсъждане.

Въпросите, които поставя накрая lilia, са действително в основата на тази дискусия. Ще пиша за тях по-нататък.