Нищото (Page 4 of 5)

А на мен ми беше симпатичен οван Колев. С тези красиви очи... и толкова сини. Горкият, много се шашкаше. Аз обичах да го наблюдавам, специално сядах на първия ред, с една, да кажа, мила и скептична усмивка. Впрочем така си взех и изпита - благодарение на лъчезарния си скептицизъм, изписан на мекия фон на едно трогателно снизхождение, което излъчвах почти през цялото време... човекът гледаше да приключи по възможно най-бързия начин, което - няма да си кривя душата - идеално ме устройваше предвид това, че изобщо не бях чел.
Преди време забелязах, че си е кръстил сайта "Касталия" и като се замислих, действително прилича на един от героите в романа - Тегулариус. Предполагам, че той самият по-скоро се идентифицира с друг герой - Йозеф Кнехт... но този специфичен уморен поглед от дълго, по няколко часа на ден, взиране в серифни шрифтове действително издава особена страст към отделната дума и търсене на значения, смисли, произход.

Все пак, не може да се отрече, че думите са не по-малко важни от тухлите, необходими за строежа на една катедрала. От там нататък идват архитекта и художника. За мен философията е нещо като архитектура на Мирозданието.

Aбе то и на мене ми беше симпатичен Камбуров, щото ми приличаше на натурален Средно-азиатец, пък аз си обичкам такива люде, ама...хубостта не върви ръка за ръка с добротата, задължително :D ...
Не си бил чел за Колев? То аз като бях чел, че големия праз! 5-ца. (А аз никога не съм се явявал на поправки, каквото и да съм имал като оценка.) Не му беше харесало на човека, че си имам собствена идея за времевостта и, че не признавам позовавания на Хайдегер за последна инстанция.
Колкото до думите много е коварно да се изхожда от значенията им само в един определен език. Сега ще ви просветля като ви кажа, че ХοПОПОТАМ на китайски е 河马 - Хъ ма ("Речен кон" или по-точно преведено "Реко-кон")...Представете си Колев или подобен, изкушен от търсене-и-утвърждаване на смисли само от собствения език да беше се родил китаец...Тогава хипопотамът във философията въобще нямаше да е "това, което е" ("Туин Пийкс").

А! ето колко хубав пример.

Не си прави труда. За да се встъпи в спор най-напред трябва да се опровергае Айнщайн, който вече е защитил тази теза и да се срине Теория на относителността.
Разбира се, ако някой философстващ езиковед не е запознат с теоретичната част в малката книжка (Специална теория на относителността - там са изложени философските основания на теорията) и с математическите формули в по-дебелата книжка (Обща теория на относителността - там са сметките, които все не са му излезли на Айнщайн (да не забравяме, че е бил изгонен от училище заради слаб успех по математика), докато братовчедка му не е запретнала ръкави), би могъл да направи сравнителен анализ на употребите на думата "време" в различни езици и от там да изведе тези значения, които ще намери.

А сега внимание. Философската несериозност на подобно вглеждане в езика се заключава във въпроса с рефлексията: знаем ли, КАКВО е произвело тези езикови структури? Ще кажете: езикът е продукт, най-общо, на човешкото съзнание. Да! Но смятате ли, че съзнанието мисли винаги и само философски? Готов съм да се обзаложа, че при дълбок анализ във всички езици ще се окаже, че "времето" има субстанциален характер, т.е. то е 'нещо' (друга субстанция) и съществува само по себе си!
На философа и физика ли да вярваме или на езиковеда?

Така за сега виждам и въпросът с "нищото".

Dalai_tatar, в последното ви съобщение има една съществена грешка от физическа гледна точка.

Абе, май няма. А и да има - действително би била съществена само от гледна точка на физиката.
Аз така го разбирам: според Dalai ако пра-баба ми е излетяла някога със скоростта на светлината (с космически кораб, или яхнала много бърза метла), обикаляла тук-там и лудяла из разни места на Галактиката в продължение на 150 земни години и някой ден реши да се върне - ще пристигне тук не мумифицирана в ковчег, а точно обратно - като супер запазено гадже, приятно освежено от пътуването. ο какво мислите ще открие? Ще завари мен, нейния внук на преклонна възраст, който веднага ще започне да й дава мъдри съвети и пуритански наставления за живота - от сорта примерно на това, колко е опасно да се отдалечава от къщи, как не бива да говори с непознати и колко не е добре да се закъснява вечер.

А сега се подгответе да чуете нещо смайващо.

* Тъй като технически нямам възможност да сложа 'червена точка', ще го кажа с думи: съдържанието на следващите постове е възможно да се преживее като шокиращо от хора с нефилософско мислене.

Едно предварително уточнение, самопредставяне. В по-далечното минало изследвах наред с други области на физиката и теория на относителността на Айнщайн... за малко щях да добавя към образованията си и диплома по 'физика', така или иначе не завърших, от дистанция на времето повечето математически положения са избледнели в мисълта ми, а и много се отдалечих. Сега разбира се няма да тръгна да си търся записките, ще карам по спомени.

Знаете ли, коя е била 'настолната книга' на Айнщайн - онази най-важна, най-ценна книга, която съпътства човека през целия му живот и в различни моменти от съдбата и възрастовите периоди отново и отново препрочита? "Бхагавад Гита" - прологът към книга VI от "Махабхарата" - състои се от 18 къси глави с общ обем около 50 стр.
Тъй като през социализма бях чел художественият превод на "Бхагавад Гита" на Владимир Левчев (синът на Любомир Левчев) и бях запознат със странната история, която се разигра в семейство Левчеви около тази книга, с което разбира се няма да ви занимавам, в мен се събуди истинско любопитство, един вид изследователска страст към мисловния свят на един почитател на Гита - Айнщайн.

Така предприех опит да вникна в мисленето на Айнщайн. Част от издирването ме отведе до литературата, с която той е бил запознат преди навършване на 27 годишна възраст (на 26 г. започва да търси издател за Специална теория на относителността).
ο попаднах на... елейската школа.
Несъмнено Айнщайн е бил запознат поне с 2 философски източника: четял е с удоволствие антична философия и е имал представа, но не в детайли от "Науката логика" на Хегел.