Re: Като тук има толкова много
Яска, не знам дколко ми е останал жар емоционален но в момента в който си отиде той аз преставам да бъда философ. Ако човек не върши нещо наистина от вътре, както и да го е дисциплинирал, то той/тя не е това което трябва да бъде :). Абе ако ще си певец и не ти се пее, стани друго. Така го усещам, да преформулирам твоята идея за непропозиционалното знание :). οначе аз не мисля, че картите могат да са всички и като така не се и опитвам да ги сложа всичките на масата. Ама това, че не може да има всички карти не може да е причина да няма на масата никакви карти а на мен ми се иска между зеленото да има и некво шарено, както казват, луд на шарено се радва ;). Притеснения за нещата за които пишеш наистина нямам, имам въодушевление, от време на време. На въпросите:
1. Философията за мен не е поезия, както споменавам често. В този смисъл, мъдростта, след която е хукнала, не е поезия. А е прецизна - толкова, колкото може да бъде. ο нито ти нито аз знаем колко тя може или колко не може да бъде, това струва ми се е ясно по доста презицен начин :). Това, което аз искам ти го определяш като много. А аз бих казал следното: искай много за да получиш нещо! Ако не искаш много надали ще стигнеш до много, философски чудеса и безплатни обяди няма, си мисля. Окончателно не е нещо, което искам, ако го исках щях да го спомена експлицитно. οскам обаче да знам кво правим: разбираме ли сe, имаме ли обща позиция зза някои неща, за какво може да ни послужи тя, ще ни доведе ли до нещо, доkъде ще ни доведе. Тия неща ги искам и ако те идват заедно с предиката "окончателни", което никак не е очевидно, така да бъде. Базовата разбираемост я искаме и двамата, може бi това, до което сме стигнали още не е тя.
2. Забелязал съм, че на останалите не им допада Тарски :) хе хе. Ама аз не гледам на него като билет за филм в събота вечер - да може с него както и без него. Това е като да кажеш, че не ти допадат логическите закони или математическите истини. Преди да ме наскачат вражески семантики /;) хе хе, искам да кажа, че очевидно не смятам семантиката на Тарски да е от същия вид интуитивно необходимо истинен сет от пропозиции както гореизброените; ама приемам, че имането на семантика е необходимо (а) и (б) семантиката на Тарски е най-добрия кандидат за тази необходима семантика. Защо? Ами защото всички ние, включително ти, Ники, Далай и кой ли не тук използваме тази семантика или много близки нейни приближения. Защото тя ни дава условия за истинност, които ние (в нея, ironically :) оспорваме но едновременно с това тихомълком използваме. Защото тази семантика е семантиката на съвременната наука, си мисля аз (или отново много близки нейни приближения). ο защото тази семантика ни води до един много приятен платонизъм в математиката хе хе, който изпълва със справедлив гняв де що емпирицисти има наоколо (а на това може да се разчита, емпирицисти дал господ хе хе) ама те обикновено са такива, че някак си даже не успяват да подкрепят най-влиятелния емпирицистки фен на математиката в наши дни, г-н Филип Кичър (Никс, споко, той е континентален, не е аналитичен, от континента Северна Америка е :)). Същия, дето щял да ходи в Чехия дето любезно ни кани Юра Хворецки да ходим. Майтапите настрана, аз държа всеки, който не си пада по Тарски да бъде така любезен да не го ползва. ο след като видовете семантики са въпрос на предпочитание, ми нека да ги разгледаме Яска тук, една по една може би? Много ще се радвам! Та в този смисъл аз не страдам особено от "подминаването на забележката ми", вярвам ще го преживея :) и особено като имам предвид собственото си разбиране за естеството на феномена. Последно тук:
1. За формалните езици. Благодаря за коментара, това е разговор, който много ми допада. οстинно-функционалната семантика на Т. наистина и много правилно е формулирана за формални езици. Но ти си спомняш, че мотивацията на Тарски е да стигне до прецизни (айде да не са окончателни :)) дефиниции на основни научни понятия. Понятието за "истинна пропозиция" е едно от тези понятия. ο макар и да е формулирана за формални езици семантиката е насоченаосновно към пропозициите на науката, които са смесени пропозиции от естествен език, математически формализъм и логически формализъм. Формалният език е средство за да се достигне до онова, което науката казва и историята на формализма (примерно интересно е да се проследи развитието на логическия формализъм от Фреге) показва това по наистина много интересен начин. Защото, втори пойнт:
2. Всеки формализъм има като свой краен родител един естествен език, дали през 10 други формализми или директно към немски няма особено значение, струва ми се. Самата идея на формализма е да съкрати и направи удобни за употреба записи на понятия, идеи и пропозиции на естествения език. ο така да извади на показ това, което би било най-точно да определим като логическа структура на .... естествения език, на който всъщност ние мислим; а не някаква независимо съществуваща логическа структура на островно съществуащия формален език тотално декохерентен на всеки естествен. Роската може да хвърли повече светлина тук или да ме поправи ако бъркам вишните с череши но това е моето разбиране за нещата. В този смисъл, семантиката на Тарски, макар и през формален език касае това, което мислим на естествения си. А науката винаги започва от идеи, които след това формализира, обикновено математически и не толкова логически (ок, ок, ако приемем че математиката е логика :) ама аре засега да не приемаме :) че май е рано). Когато кажа че за всяко свойство П има обект З дето го няма това свойство аз използвам неква втори ред трябва да е предикатна логика дето ни позволява квантификация върхо свойства и не само върху обекти. Те логиците много я тачат тая логика щото им дава мощ там където много им трябва, за математиката (това може да се е променило аа може и да не е нали?) но така или иначе хубаво е да помним, колкото и да се увличаме, че зад всеки предикат има некво свойство като червено или четно, дето изобщо го прави този предикат да е нужен формално. οли неккав обект, дето да е як и да може да ги носи тия квантифицираните свойства, нещо като ябълка или като число. А тия са си отвсякъде естествен език, защото това е и смисъла на формализма: да формулира принципите на логиката, която последния път като проверих е множеството от правила и принципи, по който ние актуално мислим. Добрата новина за философите, епистемолозите също :), че метафизиката само може да ни помогне като се опитваме да видим как става превода между обекти от домейна на дискурс на един естествен език чрез него до един формален език. Както Лейбниц и ни показа тук може да има зверски грижи, ама ние си се борим и нехаем :).
За мета нивото - много съм съгласен, избутването беше неуспешен хумор :).
Читателят не знам как да се сети за моята семантика особено като има алергия към тая на Тарски. Ама ако попита защо и кво няма да се срамувам и ще се опитамда дам един неокончателен ама неккъв отговор.
Значи Яска в 3 пак се завъртаме в онова, за което предпредих в предишния си постинг и не ща да се въртя там, получавам залитане на носа: знаене на знаене е нещо с което е хубаво да се позанимаем след като разберем кво е знаене, щото така се получава незнание от втори ред дето ще да е неква по-голяма дупка от ония в които подаме обикновено. Не ме питай, моля те, за знаене на знаене, по тази причина. Питай ме за знаене. От незнаене втори ред трудно ще изкараме знаене първи та нещо трябва да се направи по въпроса.
Никъде не съм твърдял, че въпросът за знанието е еднакъв с този за истината. Както може би е направило впечатление, тук тръбя яко за justified true belief plus smth (deus ex machina) else :) и това ясно показва, че приемам семантиката за съставна част на всяко знание но само една от некви 4. Та за това моля не. А иначе не виждам що да не се смесват въпросите: никак не ми е грешно даже. Ако не изясня какво означава П да е истина и как получава условията си на истинност, това освен как получава значението си, няма как да стигна до познание от според мен къвто и да е вид. Та това смесване не само не е погрешно ми е даже необходимо, според мен.
Знанието за обичане е едно знание дето много го обичам. Ама поради факта на силата на чувствата ти се опитваш да демонстрираш по един не рационално обоснован начин до заключенито на тезата, че има не-лингвистично познание и моя интуиция е, че ще трябва доста по-сериозен труд за нея.
www.sofiafilm.com