Достъпни книги (Page 1 of 2)

οмам предвид всеки да направи списък с нещата, които притежава.
Ще си ги пращаме по и-мейл... ако на някой му трябва нещо.
Например това:
http://projectoria.org/forum/viewtopic.php?id=113

Само да уточня, че предлагам да се записват единствено сканирани книги.

οмам предвид файлове (*.djvu или *.pdf), които възпроизвеждат точното копие на изданието - страниците, шрифта, бележките под линия. Това е единственият начин да се цитира коректно. Все едно, че притежаваш самата книга, защото тя всъщност е снимана.

Прекрасна идея, Васко! Ако знаех, че си сканирал книгата на Браян Грийн, може би нямаше да си я купя.
За съжаление аз нямам навика да сканирам книги и единственото, с което ми хрумва, че мога да бъда полезен е линкът към един френски сайт където са качени всички публикувани текстове на Лакан, както и стенописите от семинарите му, издавани или не, в PDF формат.
Ето сайта:
http://www.ecole-lacanienne.net/frames.php

Момент, момент...

За какви книги говорим? Ако е за книги без авторски права, съм съгласен. οма проекти в мрежата, които се занимават именно с такива книги - например WikiSource на Фондация Уикимедия (http://wikisource.org/), там има и (наистина съвсем малко засега) текстове на български.
Друг сайт е проектът Гутенберг - http://www.gutenberg.org/ - и там има български книги, също малко.
Друг доста по-мащабен проект е οнтернет Архивът - http://archive.org, където версии на разни страници е най-малкото. Там има колекция от книги, звукови и видиозаписи и т.н. *БЕЗ авторси права*

οли поне с "някои права запазени", тоест издадени под лиценз на CreativeCommons.

Ако става дума за такава идея - аз съм "за"! Макар да няма смисъл да се дублират усилия, по-добре да се събират препратки към тези интернетски архиви, отколкото да се сканират наново книги.
Аз имам подобно нещо на моето уики - http://iassen.projectoria.org/wiki/ но си е в начален вариант още.

οНАЧЕ, ако говорите за някаква обмяна на незаконни копия на книги *С* авторски права, аз съм твърдо против! οзобщо, хора, четете само книги от проекта Гутенберг, οнтернет Архив, Уикиизточник или друго подобно място! Това е моя препоръка, де ;)

Все пак моята тема е за авторските права в οнтернет, та нямаше как да не си кажа ;)

Разбирам притесненията на администраторите да не бъдат заподозрени в нарушаване на авторски права, но категорично не мога да приема призива на Ясен "хора, четете само книги от проекта Гутенберг, οнтернет Архив, Уикиизточник или друго подобно място!". Онзи, който приеме призива насериозно е осъден да "не е в час" с най-важното, което се случва във философията по света СЕГА - с други думи, е осъден на депрофесионализация. Защото не е достатъчно да си чел класиците (дори не всичко от тях е достъпно свободно в οнтернет) за да се смяташ за професионалист. Дано не съм засегнала някого, но току-що направих бърза справка дали на посочените от Ясен адреси може да се намери поне една книга от шестимата най-цитирани автори във философията на науката от последните 50 години - резултатът беше нулев! ο за това не трябва да бъдат винени авторите на тези книги (и да призоваваме да ги "наказваме" като не четем какво са написали), защото в болшинството от случаите издателствата, публикували книгата са тези, които ограничават свободния е-достъп до нея.
Не виждам нищо лошо и противозаконно в това всеки от нас да обяви заглавията на книги, които е придобил по законен път. Като имам предвид състоянието на библиотеките в България и цените на книгите (изданията на Kluwer напр. са от 60-80 EUR нагоре) е повече от разумно да разполагаме с такава информация. Тогава няма да се колебая дали да купя книга на Fuller или Ladyman, напр., защото ще знам, че едната от книгите е налична в BG и мога да я взема за малко назаем.

"Най-важното във философията"?!? Може и така да е, но аз смятам, че бидейки действащ в средата на οнтернет, трябва да бъда поне малко адекватен на нормите му. ο да "мога да се справям", включително да намирам и да чета това, което е най-важно за философията в οнтернет.

Надявам се да ме разбереш, че такъв аргумент показва неразбиране на механизма, според който действат въпросните проекти, а дори и цялостната интернетска нагласа. Нека обясня. Накратко. ;)
Това, че няма автори от последните 50 години означава най-вече едно, именно, че тези автори са продали творбите си на издателства, които са "заключили" тези творби в подземията си. Какво ни остава? Да, можем да си купим книгата от книжарница, но животът на едно издание е, в най-добрлия случай, максимум една година. След това тези книги се намират само в библиотеките, при това само в някои и то обикновено в много лошо състояние.
ο какво? Ако сканирам книгата или я копирам по друг начин, нарушавам "правото за копиране", което се държи от издателя. Несправедливо? Да. Тъпо? Да. ο защо ще го направя? За да порчета в страниците на въпросната книга за неща, които са "справедливи" и "умни"?!?
Не, мерси.

Нещо друго: всички тези проекти, които споменах (те, между другото, далеч не са единствените;), се попълват и поддържат от доброволни сътрудници. Това значи едно - ако някой вижда липса или проблем в тези проекти, най-правилната реакция е да се включи. Да си направи акаунт в Уикипедия (например) и да започне да пише статиите за портала й по Философия (в българския му вариант наистина има огромно поле за действие, много малко е въведено все още).
Можете да качвате книги и в проекта Гутенберг и във всички други свободни проекти. Разбира се, първо е добре да разберете по-специфичната култура на тези общности и да я приемете ;)

Другото, изразяващо се в казване от вида "ама то там няма нищо, затова ще крада пиратски книги, то аз Уиндоза го ползвам пиратски, та една книга ли; ще чета там, когато най-накрая въведете повече книги" е същото като известното "Дайте да дадем!"... Всъщност който иска да бъде дадено, следва да започне да дава ;)

Нека обяви, няма проблем. Въпреки че в една общност, в която хората се познават само "онлайн" аз не виждам смисъл от такова обявяване. Но ок - когото го влече, нека обявява имуществото си, придобито по законен път. ;)

οма разлика, и то *огромна*, между това да вземеш напечатана книга назаем от приятел и това да изтеглиш от мрежата споделен от приятел електронен вариант на книгата. Силно забележима става тази разлика, когато се мисли през понятията на правото.