Лекция на тема "Парадоксът на Симпсън" (Page 1 of 18)

"Субект и съзнанието на Другия – отношение, което само отчасти се покрива с това между разказвач и персонажи. Констелацията на съзнания се оказва най-сложна при разказ в трето лице. Тогава воденето на разказа, според класификация, предложена от Симпсън, може да бъде издържано в два различни „модуса“: „нараторен“ модус, при който разказването става „от позиция извън съзнанието на който и да било персонаж“, и „рефлекторен модус“, където „въпреки рамката на третото лице всичко се разказва от перспективата на някой персонаж“, издигнат в „център на съзнанието“ или в „централен интелект“ на разказа (Simpson 1993: 69).

Всъщност независимо от модуса на разказване всички съзнания в наративния дискурс са съотнесени със съзнанието на разказвача. Този факт особено ярко се разкрива чрез т. нар. „свободен индиректен дискурс“ 1, при който се създава впечатлението, че „героят и разказвачът говорят и мислят едновременно“ (Симпсън, 1993: 28). "

За това ли става въпрос? или трябва да се присъства на място? И, на какъв език ще е докладът?

Merci, Лили.
Точно тогава излизам отпуска и може би, ако не ме досрамее много ще дойда. :)
Само не разбрах...може би езикът ще е английски, все пак? :) да си преговоря "основни понятия" от Causation :)

Здравейте!

Явно съм бил неуместно лаконичен :) Извинението ми е, че това ми е първия пост в тази секция.
Ето допълнителна информация по въпроса: както допълни Лили, става въпрос за неща, свързани най-вече с вероятностна логика и causation. Информация за самия парадокс можете да намерите например тук: http://plato.stanford.edu/entries/paradox-simpson/. Дори бегъл поглед ще ви покаже, че темата е интересна от много гледни точки и на всичко отгоре относително достъпна, но не толкова елементарна, колкото я представи г-н Татар.

Лекцията ще бъде на английски. Докладчикът (Яцек Малиновски) е един от най-изявените полски логици в момента, главен редактор на Studia Logica, което е списание с много ама много висок импакт-фактор (по последни данни май само Journal of Symbolic Logic има по-висок, що се отнася до специализирани списания по логика). Лекцията ще бъде интересна, затова каня всеки, който се интересува от темата и може да дойде.

А на тези срещи става ли някаква дискусия или само се слуша лекцията. Питам, защото не съм запознат, а и тук се появявам за пръв път. Искам да попитам също, има ли ограничения за присъствие на тези лекции.

Парадоксът на Симпсън не е просто главоблъсканица от типа на "Ахил и костенурката" или "парадокса на Банах-Тарски", които се проявяват при специални условия, които не могат да се реализират в реалния свят.

Този парадокс си е съвсем реален. Много преди Симпсън да обясни статистически неговата същност (през 1951), парадоксът е бил забелязан от други.

Добре известните на философите на науката Морис Коен и Ернст Нагел още през 1934 обявяват за загадка странното "противоречие", което те откриват в реални статистически данни за смъртността сред заболелите от туберкулоза през 1910 г. в два американски града – Ричмънд (щата Вирджиния) и Ню Йорк. Данните са следните:

Смъртността сред афро-американците е по-ниска в Ричмънд, отколкото в Ню Йорк.
Смъртността сред представителите на бялата раса също е по-ниска в Ричмънд, отколкото в Ню Йорк.

НО В СЪЩОТО ВРЕМЕ,

смъртността като цяло сред заболелите от туберкулоза в Ричмънд е по-висока от смъртността на заболелите в Ню Йорк!

Във връзка с тези на пръв поглед парадоксални данни Коен и Нагел задават два въпроса:

(1) може ли да се твърди, че туберкулозата е причинила по-висока смъртност в Ричмънд, отколкото в Ню Йорк; и

(2) коректно ли е сравнението на смъртността сред двете популации (заболелите от туберкулоза в Ричмънд и заболелите от същата болест в Ню Йорк), т.е. дали тези популации са хомогенни?

Както казах, Коен и Нагел не дават отговор на тези въпроси, а ги предоставят като материал за размишление на читателите.

Шами, нищо ново не открих и в линка, който си дал. Значи дават там следните примери:

Една пета (1/5) била по-малка от две осми (2/8)

1/5 < 2/8

+

Шест осми (6/8) било пък по-малко от четири пети (4/5)

6/8 < 4/5

ОБАЧЕ (ни в клин, ни в ръкав!)

Седем тринайсти (7/13) било по-голямо от шест тринайсти (6/13)

7/13 > 6/13

(Един бог знае какво общо може да имат тези съвсем различни съотношения (дроби) - 7/13 и 6/13 - с приведените по-горе!)
--------

И на човешкото внимание това се представя за ГОЛЯМ ПАРАДОКС, а такъв няма, защото просто няма голяма връзка с тези неща. ТАКА НЕ СЕ СЪБИРАТ ДРОБИ.

1/5 + 6/8 НЕ Е РАВНО на 7/13 !!!!!!

Както и -

2/8 + 4/5 НЕ Е РАВНО на 6/13 !!!!!!

Сега и ще ви го докажа с ЕКВИВАЛЕНТНИТЕ ИМ ДЕСЕТИЧНИ ДРОБИ (с точност до една стотна!) :

1/5 = 0.20
6/8 = 0.75

Т.е. като се събере 0.20 с 0.75 това дава 0.95

  0.20 + 0.75 = 0.95

А въпросното ПОДВЕЖДАЩО 7/13 не е 0.95.

7/13 = 0.54

Същата работа правя и с долния пример:

2/8 = 0.25
4/5 = 0.80

значи

0.25 + 0.80 = 1.05

ПОДВЕЖДАЩОТО

6/13 е равно на 0.46 !

И ето сега като поставим КОРЕКТНО задачата, с десетичните дроби НЯМА ДА ИМА НИКАКЪВ ПАРАДОКС:

1/5 < 2/8   <-----------> 0.20 < 0.25

6/8 < 4/5  <-----------> 0.75 < 0.80

КАТО СЕ СЪБЕРАТ ТЕЗЕ НЕЩА, ПАК СЕ ЗАПАЗВАТ ЗНАЦИТЕ ПО-ГОЛЯМО/ПО-МАЛКО, няма никакъв парадокс. Показвам как:

  (0.20 + 0.75) < (0.25 + 0.80)
       
       ^               
       |
       |
       ^
     
  0.95 < 1.05

Същият резултат ще се получи и, ако има човек, КОЙТО ЗНАЕ КАК СЕ СЪБИРАТ ПРАВИЛНО ДРОБИТЕ 1/5 + 6/8  и 2/8 + 4/5, т. е. с подвеждането под общ знаменател и пр., което тука няма как да напиша.

Да има някой, комуто, все още, му изглеждат парадоксално нещата?

НЕ, НЕ Е ИМАЛО ГРЕШКА В ИЗЧИСЛЕНИЯТА!

Заслугата на Симпсън е, че обяснява защо се случват такива неща.

И все пак проблемът не се смята за напълно решен, защото нямаме добър отговор на въпроса когато ефектът на Симпсън е вече налице, какъв извод трябва да приемем: накратко, когато разполагаме с данни като горните за заболеваемостта от турбеколоза в Ричмънд и Ню Йорк, не е ясно в кой от двата града все пак е по-вероятно да пипнеш туберколоза.