• Vanq
  • Vanq
  • Banned
  • Offline
  • Registered: 06.02.2009г.
  • Posts: 311

Topic: До къде стига нечовешкото в човек?

Не съм много сигурна, че ще е философско, но искам да споделя нещо.

Сериозно. Нека все пак философското питане е: "До къде стига нечовешкото в човек?" Каква е границата, до която можеш да причиняваш некомфорт и да провокираш негативни емоции.... които нараняват. "Нараняват" го пиша в смисъл- оставят следа... а следите като се натрупат, дори с висок праг на болка... тялото не я удържа... и просто се разплакваш.

Вчера беше вълнуващ ден. Споменавала съм, че съм суеверен човек. И през деня колежката ми беше в някакво много ведро настроение и много шеговито ми обясняваше разни неща. Неестествено много се смях. Накрая й казах "стигааа", от много смях не знам довечера какво ще ми се случи.
Взех детето от градина и се прибираме, но странно "веригата" беше пусната. Тая верига НИКОГА не е слагана (просто върви в комплект с вратата и за това е- за окраса). Зад вратата и веригата се подава главата на пиян приятел на Assall (така ли се пише? сори.май никога не съм я писала тая дума, само съм я чувала по филмите :))- ако е невъзпитана за форума ще я заменя с Azzall примерно, но държа смисълът на първата да се мисли. (мерси за разбирането). Та пияния приятел ми казва:"изчакай, че не знам как се маха веригата"(ха-ха)(стига де, не може да не ви е смешно!)
аз му казвам- "върни се, аз ще те напътствам, не е трудно". Та влизаме вътре с детето и детето се впуска към стаята където си "живее" по принцип Azzall-чо. ОООООбаче, вратата е заключена. Тази врата също никога не е заключвана! А тя е такава пластмасова, като щора сгъваема. И детето започва да думка с юмруци по вратата и да вика:" Тате отвори, искам да те видя и да ти кажа нещо"- "После, тати(вото)". Но детето продължава да думка и да вика. Пияния приятел прав, замечтано гледа през прозореца. Издърпах детето, защото се беше увесило вече на дръжката, за да излезем да покара колело (в дъжда- щото как пък точно тогава заваля). Да, но в бързината си забравям ключовете, а бравата е секретна и звънвам, за да си взема ключовете. Като си мисля, че ще отвори пак приятеля- логично ми изглеждаше сякаш. Да, ама изненада, отваря ми Асолчо и започва с юмруци и ритници пред детето да ми обяснява, че ако още веднъж разрева  детето ще ме убие. Такаааа.
Отидох да спя в една приятелка. само бутилка вино изпих, остарявам, преди можех по повече, а и срамота като се сетя как Анджелина в "Мистър и мисис Смит" изпи цяла бутилка Джони- яка мацка!
Детето спа при дядо си. Сутринта го взех за да го заведа на градина. Завеждайки го обаче то ми казва "мамоооо не ти ли е студено трябва да си облечеш нещо, за да не се разболееш". Ми, да, хладничко беше и реших да се прибера, за да си взема нещо връхно! Влизам , вече няма верига, ми, да, за кво беше и преди се чудя, но карай! Дамските чехлички, които не са мои, си стоят още там. Хъм. Интересно....... безочие. Я и аз да пробвам да съм такава. Та влязох и си легнах на спалнята в мойта стая! В апартамента има две бани и тоалетни. Една гнусна (за гости) в коридора и една по-голяма-човешка, която се използва САМО от мен и детето.
Така "спейки" си по едно време се чуват тихи стъпки..."стъп"...."стъп" и..... какво? стъпките влизат в Моята баня! Тази баня, в която къпя детето си, в която аз се къпя, да, в тази същата баня влиза някой- хъм, кой ли? детето е на градина. аз не съм очевидно. Асолчо..... чак толкова тихо не стъпва.... кой ли е? умирам от любопитство, ама малко е невъзпитано да притеснявам който и да е в тоалетната. Почаках малко, за да се запознаем с този "чистоплътен човек",но нещо се забави... а трябваше да тръгвам за работа.
Тази баня, по-скоро вратата й има един дефект- заключва се, НО отвън. Нямам идея защо и кой е решил така. Та, направих едно "щрак"- заключено! Пу, за мене!
Отвътре човекът приключи с тоалета си и ... а?! кво стана бе?
Взе умното решение да почука по заключената врата. Като ти почукат трябва да се отвърне, нали така- та казах "там ще си стоиш, там ти е мястото" (мисля, е, не съм сигурна, но чух, че нуждата беше голяма, за ползване на банята).
Облякох се, заключих и стаята, а ключа забравих къде го оставих. И отидох да си поизгладя дрехата за работа.
Започна яко думкане, но без глас.... още не знаем кой е вътре, поне аз де.
Излиза Асолчо идва при мен в стаята където гладя и казва- "ти ли чукаш"- "ами, явно не съм аз, щото гладя, и не мога и двете да ги правя едновременно"
"Дай ми ключа, ма!"
"Какъв ключ бе пич? Забавлявай се де! Не ти ли е смешно?"
"Ще разбия вратата, ма!"
"ОК. както решиш! чао."
На случката присъства и пияния приятел.
Дойдох на работа и виках по коридора "Аз съм най-умна на света", "ако някой не е чул зад обезшумените си врати повтарям- АЗ съм най-умна на света!".
И една приятелка ми се смее и казва "И Защо?"
"Не, скъпа. Този въпрос не се връзва с твърдението ми! Правилно е да отговориш "Да, така е!""- хи, хи! (като веднъж Август (така се казва детето ми) се качи на една преспа сняг, разпери ръце и извика "Аз съм кралят на Боговете"! А? Кой е по-голем? Един крал или един Бог?
Чувството е невероятно! Да се разплатиш!
Не знам дали разбирате, че ефектът ще е тристранно силен!
Първо това дълго ще се разказва (може и да влезе в някой учебник "как да прецакаме нахални гости") благодарение прякото свидетелство на приятеля. В смисъл, ако не беше приятеля, Асолчо и човека от тоалетната можеха да пазят тайната, а мен да ме обявят за.... лъжкиня, а така няма как. Второ самия Ассол ще го помни, както и човекът, който съм сигурна, че скоро няма да ползва чужда баня! :)
Кофти е като ме подценяват повечето хора, просто щото съм жена, по презумция слабия пол! Нема такова нещо. Газим всичко, което се опита да ме засегне или нарани...и не е трудно.

Това е като : как да извадиш яйце от тесен буркан, в който не можеш да бръкнеш? Напълваш го с вода, нали? И ТО само изплува

Ps. Преди малко получих една книга. Заглавието на книгата е ...
"Теоремата за непълнотата. Контексти на интерпретация"- ха-ха, О,да,Шаман Кинг очаквай въпросите ми, моля! :)
пс2. Извинявам се за две технически грешки от темата "за паметта"
в #17 съм написала "Re#15" а трябва да е "Re#16" (щото нали знаете, че не знам английски, а тва 15 е на чужд език, и няма как да отговоря на нещо, което не знам.

както и грешката в "елЕминира"(ужас!срам ме е. признавам) мисля да се елИминирам дисъпиърдски едно такова...:)

[b]I would like to express my sincere respect to You[/b]
  • Registered: 16.02.2005г.
  • Posts: 1,742

Re: До къде стига нечовешкото в човек?

Според теоремата за непълнотата има няколко варианта :):

1. денонощна ключарска помощ

2. разбиване на вратата (съдейки по обрисуваните образи на геройте този вариант не е най-малко вероятен)

3. кенефо-юзърът още да е там. Да се надяваме, че е умен (умна, етц.) за да може да реши хранителния проблем, който рано или късно се появява.

Ебаси майката, иначе

… the answer is, in essence, that during this century of science’s greatest achievements, most physicists and philosophers have given  up on the idea that the purpose of science is to discover how the world really is. Instead they want to regard it as a mere instrument for making predictions and achieving pragmatic goals.
   
www.sofiafilm.com

fphgrb01's Website

  • Registered: 10.09.2008г.
  • Posts: 1,001

Re: До къде стига нечовешкото в човек?

Да... Много неща биха могли да се кажат, аз разбирам оттова. За щастие има и друго, нали?

И тъй като сме във философски форум ще предложа на твоето внимание 1/100 част от това, което - иначе - бих могъл да кажа: една идея на Маркс. Сигурно реакцията е: "?!", но не се шегувам. Това е единственият философски 'шперц' към ситуацията, за който се сещам. Според мен Маркс има един-единствен философски принос - за него ще стане дума.

Това ще бъде по-нататък, защото в този период нямам никакво време - повече, отколкото също преди известно време, когато нямах време.
Дори например ще кажа, че в < Размисли не по темите > във връзка със страхотния гаф, който направих отдавна получих от библиотеката на института писмата на Фройд на немски и на английски и въпреки, че не търпи отлагане, до ден днешен не съм изпълнил този публично заявен ангажимент... с което освен че станах за смях, окончателно затвърдих и репутацията си на човек, на който и при най-доброжелателни усилия не може да се има доверие. Това ще го преживея, все пак е интернет-форум: еднакво добре мога сам да си изсърбам кашата, която забърках и да я подобря с няколко подправки, така че да я поднеса на общото внимание. Най-оптимистичната ми прогноза е за около 1 или 2 юни да намеря няколко свободни часа. До тогава оставям на свободна интерпретация фактът, че ние с  fphgrb01 написахме по нещо - можеше и да е кратко, например три точки... но фактът си е факт.

Приключвам със смесени чувства. Човекът в мен е смутен, но философът в мен със задоволство открива отличен материал за да се демонстрира една изключителна идея на Маркс.

< По-голямата опасност за мнозина от нас не е, че целта е твърде висока и се проваляме,
а че е твърде ниска и я постигаме. >
YouTube: < Pink Floyd Cluster One >
  • Registered: 05.03.2007г.
  • Posts: 672

Re: До къде стига нечовешкото в човек?

fphgrb01 wrote:

Според теоремата за непълнотата има няколко варианта :):

1. денонощна ключарска помощ

2. разбиване на вратата (съдейки по обрисуваните образи на геройте този вариант не е най-малко вероятен)

3. кенефо-юзърът още да е там. Да се надяваме, че е умен (умна, етц.) за да може да реши хранителния проблем, който рано или късно се появява.

Ебаси майката, иначе

  Аз минавам за средно-конфликтна личност и два пъти съм трошил врати (последният път беше наскоро, тук). Доколкото схванах от разказаното там героите не си поплюват, а направо пред детето раздават тупаници и ритници. Т.е. с по-малко задръжки са от мене, а и, вероятно са по-решителни. В този смисъл, защо ако мене не ме спира една врата, тях ще ги спре? Стига, разбира се, да имат силите или пък да не се окаже, че вратата се отваря откъм банята. Тогава, освен Ясен (от който знаем, че е бил Шварценегер на младини) не виждам кой друг ще се справи. Даже дядо Ники, в металургическия си период (за справка - снимка в блога му като културист в Кремиковци) би се затруднил.
За 24-часовата ключарска помощ...може и да са се сетили, ако са изтрезнели.

"Главите на някои видове животни стоят забити и душещи към земята." !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ВАЛЕНТИНО

Dalai_tatar's Website

  • Registered: 05.03.2007г.
  • Posts: 672

Re: До къде стига нечовешкото в човек?

Хераклит wrote:

Да... Много неща биха могли да се кажат, аз разбирам оттова. За щастие има и друго, нали?

И тъй като сме във философски форум ще предложа на твоето внимание 1/100 част от това, което - иначе - бих могъл да кажа: една идея на Маркс. Сигурно реакцията е: "?!", но не се шегувам. Това е единственият философски 'шперц' към ситуацията, за който се сещам. Според мен Маркс има един-единствен философски принос - за него ще стане дума.

Това ще бъде по-нататък, защото в този период нямам никакво време - повече, отколкото също преди известно време, когато нямах време.
Дори например ще кажа, че в < Размисли не по темите > във връзка със страхотния гаф, който направих отдавна получих от библиотеката на института писмата на Фройд на немски и на английски и въпреки, че не търпи отлагане, до ден днешен не съм изпълнил този публично заявен ангажимент... с което освен че станах за смях, окончателно затвърдих и репутацията си на човек, на който и при най-доброжелателни усилия не може да се има доверие. Това ще го преживея, все пак е интернет-форум: еднакво добре мога сам да си изсърбам кашата, която забърках и да я подобря с няколко подправки, така че да я поднеса на общото внимание. Най-оптимистичната ми прогноза е за около 1 или 2 юни да намеря няколко свободни часа. До тогава оставям на свободна интерпретация фактът, че ние с  fphgrb01 написахме по нещо - можеше и да е кратко, например три точки... но фактът си е факт.

Приключвам със смесени чувства. Човекът в мен е смутен, но философът в мен със задоволство открива отличен материал за да се демонстрира една изключителна идея на Маркс.

  Ти гледай Лили да не ти намери и пробойни за Маркс, защото тя е ТУК-И-БДИ ! :) Ако това се случи, предлагам да се самонакажеш, актуално, с, примерно : самозаключване в банята!...

"Главите на някои видове животни стоят забити и душещи към земята." !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ВАЛЕНТИНО

Dalai_tatar's Website

  • Registered: 10.09.2008г.
  • Posts: 1,001

Re: До къде стига нечовешкото в човек?

...О, това няма да е самонаказание. Първо ще съзерцавам със задоволство сравнително новите плочки в банята си, там има и елементи от гранит. После ще полежа на пода и ще си представям, че съм в мавзолей, за да видя примерно усещането какво е да си Ленин, след това ще седна върху капака на тоалетната чиния и ще подпра брадичка с юмрук като Мислителят на Роден и... ще се замисля... След това ще ми хрумне друго. И представяш ли си, колко е яко ако от другата страна е Vanq, която държи ключа, у нас, на вечеря със свещи. Така ще си стоим от двете страни на вратата - каква ситуация, а!

< По-голямата опасност за мнозина от нас не е, че целта е твърде висока и се проваляме,
а че е твърде ниска и я постигаме. >
YouTube: < Pink Floyd Cluster One >
  • Vanq
  • Vanq
  • Banned
  • Offline
  • Registered: 06.02.2009г.
  • Posts: 311

Re: До къде стига нечовешкото в човек?

Благодаря за отговорите. Изразяват косвена и искренна загриженост. А и показват, че явно никога не бихте си позволили такова "низко" поведение. Радвам се, че има такива хора. :)

Също благодаря на админите, че оставиха темата, защото е доста лична.... така че горната ми оценка за отговорилите се отнася и за тях.

Сега ще напиша края на историята, поне относно този сюжет, че.... днес закъснях за работа и колежката само където не ми се хвърли на врата от щастие, че нищо не ми се е случило...:)
Ама аз още вчера й обясних да не се притеснява, единственото, което и на което може да си го изкара е лаптопа ми, ама.... "Август като счупи баскетболния кош в градината майка му е длъжна да купи"- така че... тва не ми е толкова важно.
Та вчера се прибирам.... признавам вече чувствах изтощението (психическото), и честно казано нямах сили за никакви "битки". Та исках просто да мина да си взема дрехи и да си легна да спя.
Така събирайки си некви неща...(купона продължава естествено, има хора които си пият и слушат музика)... Ассолл идва и ми казва "СУПЕР СИ! Не бях се смял така......не, никога не съм се смял така! Браво! Ела да те прегърна"- ??? Естествено с недоумяващ поглед го питам- къде е уловката, наистина ли го говори това? "Да бе! Но КАК МОЖА ТИ ДА ГО ИЗМИСЛИШ? Аз Аз трябваше да го измисля! Нямам думи, наистина!"
Аз казах "ок. радвам се, че си се забавлявал. А защо вратите не са разбити";
"намерих ключа"........."ама чакай, какво правиш, къде отиваш?" (хи-хи, не е ли сладур)- ами някъде където няма да ми ползват банята непознати, примерно.
Сега забележете смешната лъжа- "ами ти от къде знаеш, че тя е била с мен?"- хъм, както видяхме никой не е уточнявал пол-ът на "кенефния юзър" (ха-ха, тва много ми хареса!); Нищо де , отговорих "еми (с логиката ми от нулев ред) след като вратата ти е заключена, а наоколо не виждам собственичката на чехлите, които са до входната врата, си помислих, че може би е в стаята с теб, освен, ако не е в тоалетната, ама не беше там в началото, после да....
"ей, човек не може да спи ли бе" "значи говориш насън след като отговори на детето след ДУМКАНЕТО МУ".... идва мелодраматичния момент- много са ми смешни тези думи!
вече съм на вратата понеже, единия приятел ми прегражда пътя и ме дърпа да пием ракия. Аз казах, не мерси, не ми се пие. Тогава кафе. Не, не искам ,разкарайте се.
И капака е- думите на Ассол-чо- "Моля те, не ме изоставяй!"- хи-хи нищо не казах. Но чух той как се върна вътре и започна да крещи- Махайте се, отивайте си, разкарайте се всички!

И така.
Аз обаче, все още нямам отговор на философското питане и не ми е ясно ДО къде може да стигне нечовешкото. Може би още съм млада и трябва да поживея, за да разбера.
Тъй като става въпрос за неопределеност се сетих за едно изказване на Атанас Атанасов (актьор, най готиния Хамлет :)който съм гледала)- на въпрос-ът "Какво е любовта?" той отговаря "Не знам. И мисля, че скоро няма да разбера, за да мога да обясня какво е. Но съм сигурен, че точно преди да умра ще знам!" :)

Пс. Относно книгата...- не мога да не обърна внимание, че е Впечатляващо в една книга да има 17 страници от "Използвана литература" на чужд език!
И другото, което си мислех е... (все пак съм още съвсем в началото) по времето когато Курт е допринасял, мислел и писал.... Карл (Попър) .... какво ли е правил? Ей така се замислих просто, щото ми е интересно това за "статута" на Науката. :)

[b]I would like to express my sincere respect to You[/b]
  • Registered: 10.09.2008г.
  • Posts: 1,001

Re: До къде стига нечовешкото в човек?

Ето кутийката с 'ключето'.
Може да си я представяте като малка кадифена кутийка с овален капак - като тези, в които най-често се поднасят годежни пръстени - не, не е такава, по-скоро прилича на също малък по размери, масивен саркофаг, като кутиите, в които се държат демонстрационни радиоактивни материали за учебни цели. Виждал съм такава кутийка във Военното училище: в средата й стои нещо плоско с размерите на юбилейна монета. Беше жълто на цвят нещото, не е лъскаво, но като го гледаш известно време те заболяват очите и имаш чувството, че те заслепява.

Бих се изказал за Маркс близко до стила на темата. За да подчертая приносът на Маркс ще задам няколко въпроса: каква е разликата между 'схема', 'модел', 'система'? Т.е. ако имаме обща цялост, тогава елементите в границите (очертанията) на тази цялост - как се интегрират, дезинтегрират, субординират, така че да образуват 'схема', 'модел', 'система'? И ако взаимовръзката между тях (в цялостта) действително е толкова силна, че именно образуват цялост - тогава възможно ли е присъствие вътре на елемент, който да не е - условно казано - свързан с другите елементи? Отговорът на този фундаментален въпрос във философията до Маркс най-често представлява неексплицитно: НЕ. Смятало се е, че в най-добрия случай е възможно да съществува 'нещо', което няма връзка с други 'неща', но не и такова 'нещо', което е 'част' от системата и същевременно няма отношение нито към останалите елементи, нито към самата система.
Така нека приемем, че има куп условности, които пропускам, казвам го наистина пресилено.

Отговорът на Маркс е: възможно е такова състояние. В една система може да има елемент, който се проявява като 'момент' в системата и не е нито пасивен, нито активен, едновременно с това не е в отношение с останалите елементи и не е в 'напрежение' със системата: не е нито в отношение на 'утвърждаване', нито на 'отрицание' на цялостта. Това състояние - с дълъг ред условности - е собствената ми постановка за Марксовото дефиниране на състоянието на: 'ОТЧУЖДЕНИЕ'.

В марксистка перспектива - примерно казано - пролетарият, който се труди е 'отчужден' от труда. Външно погледнато, той е 'отчужден' както от средствата за производство (в началото), така и от продуктите на това производство (в края). От друга страна - още по-условно - вътре в съзнанието на пролетария неговия труд също е 'практика', която е отчуждена от всичко, свързано с така наречената му 'личност' (но едновременно с това играе роля, например определя покупателната му способност).

Накратко истинският 'пролетарий' в своето съзнание представлява система от мисли, чувства, планове, идеи, намерения... и всичко което можем да се сетим и бихме добавили за човешкото съществуване - в която 'работата' (като практика) няма отношение към нищо в 'личността'.
За сравнение - в екзистенциална перспектива - ще посоча като например обратния случай. Това би било ако при положително отношение към практиката: пролетарият проявява грижи за машините и се старае да произвежда качествена продукция; или при отрицателно отношение към практиката: ако експлоатира лошо машините и умишлено произвежда некачествена продукция.

Както виждаме - става въпрос за едно и също, в два огледални образа: в 'обществен' план (труд, капитал, средства за производство) и в 'личен' план (мисли и чувства, планове, проекти). Възможно е пролетарият да практикува такъв вид дейност, която е отчуждена от личността: практика, която е нито интегрирана, нито дезинтегрирана в личността, към която той няма нито положително, нито отрицателно отношение, но все пак определя жизнения му стандарт.

< По-голямата опасност за мнозина от нас не е, че целта е твърде висока и се проваляме,
а че е твърде ниска и я постигаме. >
YouTube: < Pink Floyd Cluster One >
  • Registered: 10.09.2008г.
  • Posts: 1,001

Re: До къде стига нечовешкото в човек?

Сега сигурно ще попиташ: "Що за 'шперц' е това?" Това е шперцът, който отваря заключената врата у вас.

Според концепцията за 'отчуждение' излиза, че тази система от 3 елемента: мама, тате и хлапе е една динамична система със свръх силни връзки между елементите. Тук няма грам отчуждение, напротив - всичко е нажежено от чувства и страсти.
Разбира се въвлечените в това не го възприемат така.
Вярно - в случая става дума за отрицателни емоции. Именно от тук идва и заблудата:
Обикновено не се взема под внимание едно важно положение: емоциите имат динамика, те протичат в определен интензитет.
Например при положителните емоции фазата на отпускане или 'пасивност' се изживява подобно на соматичното състояние на ситост, нещо като състояние на доволство (в такъв момент човек е склонен да си помисли: аз съм щастлив, че съм част от ТОВА).
При отрицателните емоции е обратно - фазата на отпускане или 'пасивност' се изживява като нещо подобно на 'задпределна апатия', т.е. състояние между щастие и нещастие, в което доминира усещането и желанието за отказ, много подобно например на соматичното усещане след физическо натоварване (например след последната лицева опора просто искаш да спреш и да не се занимаваш повече). Но това, както казах, е голяма илюзия.
Тук ми се струва, че става дума за страстта на двама души един към друг - кой ще направи по-голяма мизерия на другия.
Иначе, поне от женска страна, това е старата добре позната и описана 'обсесивно-компулсивна невроза', най-философският 'ключ' към нея, който съм срещал се намира в "Критика на диалектическия разум" на Сартр.
Не случайно една от любимите ми мисли е на Зимел: < Обратното на любовта не е омразата, а безразличието >.

Връзката между Маркс, Зимел, Фройд и квантовата механика по въпроса е следната:
Очевидно е че системата още не е достигнала дори период на полуразпад. Това, което я поддържа в свръхинтегрирано състояние е отношението на 'отрицание' между елементите. То обаче не е само 'чисто' отношение, а иманентно (вътрешноприсъщо) свойство (още: 'способност') на самите елементи (вж: "Критика на диалектическия разум", Сартр), според мен без тази почти семейна система 'елементите' биха изгубили жизнено важната си емоционална 'хранителна среда'.
Ето защо участниците може би привиждат някакво криво разбрано 'отчуждение' помежду си, но в действителност те са толкова интегрирани помежду си колкото два товарни влака, който са се сблъскали с най-високата скорост, която могат да достигнат.

* Добре дошла сред хората от супер странната житейска ситуация - 99% от философите, които четем преди 20 в. са такива!

< По-голямата опасност за мнозина от нас не е, че целта е твърде висока и се проваляме,
а че е твърде ниска и я постигаме. >
YouTube: < Pink Floyd Cluster One >
  • Vanq
  • Vanq
  • Banned
  • Offline
  • Registered: 06.02.2009г.
  • Posts: 311

Re: До къде стига нечовешкото в човек?

Хераклит wrote:

Очевидно е че системата още не е достигнала дори период на полуразпад.

Само гледай! (настани се удобно преди това, естествено);
И ще видиш как не е задължително определени "системи" да следват точно определени принципи, и понякога странно и за иманентната им същност това с "полуразпада" просто се прескача! :)

Следва продължение......

пс. благодаря ти за ангажираността, с която пишеш и обясняваш по темата.

[b]I would like to express my sincere respect to You[/b]
  • Registered: 03.07.2009г.
  • Posts: 14

Re: До къде стига нечовешкото в човек?

Чета и не вярвам на очите си!
Абе хора,аз все мисля,че човек стига до там,до където му се позволи.
Да,филми с такива историйки колкото искаш,но не може да го има.
Може би живота ми е такъв,че даже не мога да си го представя това,знам ли.
За мен нечовешкото се изразява в много по-невинни да кажем постъпки.Това не е нечовешко,това е животинско.
Както и да е.
Сфилисифстване по въпроса няма как да се обяснят такива постъпки.Логика не трябва да се търси,защото такава просто НЯМА.

  • Registered: 05.03.2007г.
  • Posts: 672

Re: До къде стига нечовешкото в човек?

Е, хайде сега. Къде-къде по-страшни неща има из живота, битовия. Бившата ми жена, под влияниие на разни сектанти ми е налитала с ножове, сатъри и пр., добре че съм трениран...По-предната ми приятелка, обаче, пак със сатър, успя да ме пореже (подцених я, заради дребосъческия ръст), кръв се ля, демек...Не че омаловажавам случката на Ваня - ама едно е да ти налетят човешки :D с шамари, юмруци и ритници по български, а друго е с кухненските посуди по китайски. Добре, че в Китай е забранено огнестрелното оръжие, че, сега може и да не ме четете, тези психарки като нищо биха ме и гръмнали...Та така. Човекът си е животно.

"Главите на някои видове животни стоят забити и душещи към земята." !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ВАЛЕНТИНО

Dalai_tatar's Website

  • Registered: 03.07.2009г.
  • Posts: 14

Re: До къде стига нечовешкото в човек?

ама едно е да ти налетят човешки

Много интересно определение на налитане-човешки:lol::lol::lol:.
Мислиш ли,че е нормално човеците да се държат така?
И,сори,ама ако го мислиш за такова почти разбирам ония налитащите с подръчни средства;).
Не целя да те обидя.В никакъв случай.Просто дано не срещам много хора,оценяще нещата по този начин.Чисто егоистично го казвам.

  • Registered: 05.03.2007г.
  • Posts: 672

Re: До къде стига нечовешкото в човек?

fiona wrote:

ама едно е да ти налетят човешки

Много интересно определение на налитане-човешки:lol::lol::lol:.
Мислиш ли,че е нормално човеците да се държат така?
И,сори,ама ако го мислиш за такова почти разбирам ония налитащите с подръчни средства;).
Не целя да те обидя.В никакъв случай.Просто дано не срещам много хора,оценяще нещата по този начин.Чисто егоистично го казвам.

   Виж сега, ако трябва да сме искрени - използването на оръжия като сатърите си е по-човешко, защото показва повече интелект.
Нормалното за човеците е, че природно имат вградена агресия. И, ако, по някакъв начин не се канализира в друг вид, тя се изявява.
Затова и има една сума закони и мерки, които да наказват, да сплашват. Иначе всеки си прави каквото иска. Примерно, ако ни кажат, че може да си убиваме безнаказано от утре, много от нас ще се възползват. Сега не убиват просто, защото ги е страх, че ще има наказание. Иначе бият, щото за побой няма толкова сурови наказания.
Иначе мисля, да, че трябва човек да има и агресия, иначе като ти налетят със сатъра и ти само си стоиш или се усмихваш, така и ще си отидеш. То, ако можеше само с мир и любов, нямаше да има:

-армия
-полиция
-съд...


  Аз просто съм честен спрямо човешката природа и от животински вид като човека не си правя илюзии, че е добричък по природа. По природа човекът е тъп, хищен. Лесно може да се докаже, ако оставиш едно дете без възпитание, в гората и да има как да не умре. Като поотрасне ще къса със зъби глави на пилета, примерно, ще избива всички конкуренти и пр. Човекът си е животно от по-висш порядък, както е казал Мао или ЗООН ПОЛИТИКОН, както е казал Аристотел.
Ако те поставя при малко по-различни условия от тези, в които си  - примерно да не ядеш 25 дена и после да ти пусна някакво место, даже и да е живо, сигурно ще се изкушиш да го удушиш и да си го сготвиш. Или пък, ако имаш дете и някой иска да го пореже...дали няма животинският ти инстинкт да те накара ти да го порежеш?

  Добре дошли в реалността на човека - маймуноподобен хищник, с потенциал за голямо учене.

"Главите на някои видове животни стоят забити и душещи към земята." !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ВАЛЕНТИНО

Dalai_tatar's Website

  • Registered: 05.03.2007г.
  • Posts: 672

Re: До къде стига нечовешкото в човек?

*месо, не "место"

"Главите на някои видове животни стоят забити и душещи към земята." !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ВАЛЕНТИНО

Dalai_tatar's Website