До къде стига нечовешкото в човек? (Page 2 of 3)

Значи накратко ситуацията е горе-долу следната.
В човешката история 'нисшите духом', или това което най-често разбираме под 'простолюдие' и 'тълпа' са хора, които се водят главно от непосредствени нужди и инстинкти. Тук по темата може да се попита: къде свършва животинското в човека и започва човешкото в човека?

Много просто: всички животни са прагматични, те не правят нищо, което няма връзка с непосредствените им нужди или инстинкти. Например, идете в планината на място на което едва ли ще се върнете някога и по боклуците, които ще оставите след себе си - ще разберете колко е животинското във вас. Или преместете няколко 150-килограмови камъка (за да изпитате колко ви е 'силен ангелът') и оформете естетически брега на някое високопланинско езеро или полянка, което едва ли ще видите пак - за да разберете точно колко 'безполезно' нещо можете да направите. В първия случай общото между човека и животното е че всеки изхвърля телесни течности и отпадъци. Във втория случай не може да има нищо общо между човекът и животното: защото само човекът е способен на действие, акт от който не следва непосредствено задоволяване на нужда.

На следващо място. Отвъд нуждата и необходимостта са това, което аз разбирам под "отчуждени практики". Това са дейности, които ние извършваме почти безразлично, без да влагаме в тях нито особени емоции, нито кой-знае какви специални отношения. Такива са например голям брой битови дейности: подреждане на дома, пазаруване, готвене, чистене, пране и т.н.т. Ако всичко това човек върши 'механично', отвъд (наистина - отвъд) мисловния и емоционалния си свят, то тогава те изглеждат като 'външен', 'страничен' продукт на личността, в който продукт тя не е вложила нищо от себе си, но едновременно с това все пак е произведен от нея.

По-нататък. "Отчуждените практики" на следващо равнище могат да бъдат и естетизирани. Естетизирането на "отчуждената практика" е междинна област между 'механична дейност' - като безотносителни към личностни вложения практики и 'хоби' - като връх на 'безполезната' естетика. Тук например готвенето вече не е просто въпрос да се направи манджа, а се превръща в естетически-самодостатъчна практика: стремежът става съвсем личен и това е стремеж към майсторство и съвършенство (сигурно сте виждали професионален готвач как върти тиганите - поне по филмите и как някоя мърла се мъчи да готви - пак по филмите... и ще разберете разликите между 'майсторство' и 'посредственост' в буквалните значения на тези думи). Същото е и с подреждането: едно е да набуташ нещата някак си, някъде, съвсем друго е да си запознат например с фенг-шуи и да аранжираш дадено пространство. И така нататък и така нататък.

Идеята е че ако въпросната дама беше в състояние да произвежда "отчуждени практики", ако щете го наречете - рутинни или стереотипни действия, може и 'незаинтересовани действия' - то тогава въпросният господин би водил друг начин на живот: добре обгрижен и естетически омагьосан.
Тънкият момент е - ако дамата по принцип си е такава и ако го прави независимо и безотносително към нищо - като чиста практика 'сама по себе си'. Т.е. ако образно казано й е абсолютно все едно кой ще яде всеки кулинарен шедьовър - той или някой друг на негово място: ястието се приготвя за да стане шедьовър, за да въплъти в себе си постиженията и майсторството на занимаващият се с това.

Тъкмо това, за което говоря го няма при животните.
Иначе в обратния случай, ако изключим началото (всяко начало е вълнуващо, стига човек да се усети, къде свършва самото то) обикновено после идват големите въпросителни: какво ми дава тя, дали ме кефи и изобщо - за какво ми е? Такива са принципите на дивата природа: в конкуренцията оцеляват по-адаптивните и по-силните. Щом общуването вече не е така вълнуващо и сексът се е изчерпал - просто отстъпваш мястото на следващия по-конкурентоспособен от теб индивид.

И така. Конкретният ми въпрос е: ако дамата беше 'майсторът на тиганите' и тънък естет в естетическото си жизнено пространство и - обърнете внимание, това е важно: - винаги независимо от състоянието на личните отношения и атмосферата вкъщи го правеше по един и същ начин еднакво добре? Ако преди да излезе на среща за поредния си вълнуващ и секс за една нощ - първо сготви кулинарният си шедьовър, без лошо чувство или сарказъм и инсталира наскоро придобитата си арт-измишльотина, ако след това освежи дневната и запали станалите традиционни за този дом ароматични свещ? Ако всичко това го направи, защото ТЯ по принцип така си прави и й е напълно все едно кой стои насреща й и в момента е там? Бас държа, че можете да отгатнете само първата реакция. Втората ще бъде такава, че даже си нямате идея!

Хераклит....
за да започна да обяснявам каквото и да било по това, което си написал, отново със самочувствието на компетентен специалист... няма да ми стигне нито темата нито търпението да ти разкажа "съвместния си живот" с некъв ассол!
Нямам желание, не виждам смисъл, а и това си е някакво твое виждане (с леща), което е супер, ама ужасно субективно.
Която и да е приятелка или приятел, дори, кито не са присъствали и не са били посветени в житейските ситуации, много по-компетентно биха могли да се изкажат, отколкото ТИ в случая.
Така че не си прави труда и не си губи времето, моля те.
И основното е, че аз говоря за едно, а ти за съвсем друго.
Ти ми говориш за причини, за които по темите съм си изказала мнението вече (вкл. с примера при проф. И.Стефанов като не бях подготвена) и които на мен като свършен, необратим факт в конкретната ситуация са ми крайно безинтересни... а аз ти говоря за послевствията, които за мен не се изчерпват с това просто да поемеш вина или отговорност, А съвсем реално да ги конкретизираш като "точка"(дебела, черна), като край, като окончателност с такава сила, че и магия да не може да им даде (влее или вмени) "сила" за възможност....

Тъй като ти обещах да споделя реалния край, ЕТО правя го!
Подробности не мисля, че го интересуват някой.
Така че историята, филмът с тези герои приключи!
От тук нататък, ако ти е интересно да коментираш нещо по-добре да е свързано, не, не как да ме научиш (учителю) да обгрижвам мъже. Щото доколкото се сещам не са имали оплаквания.
А когато видят, че не са способни нищо да ти предложат, щото има по-елементарни патки, които да ги гледат с влажен поглед и да кимат само, да решат, че трябва да ти докажат колко са велики!
Еми не са. Нито велики, нито толкова интересни, а са просто жалки, за да стигнат до молби и тотално изпростяване, това е слабост.... И не, не е слабост причинена ОТ мЕН, а са си просто такива... помияри.
кви езера, кви готвачи(има и доста добри баби готвачки) какъв Маркс?
Моля ти се.
Лека нощ.

Добър ден. Явно днес имам малко повечско свободно време. Вън е много топло и е най-добре човек да не излиза, пък и компютъра е свободен. Въпросът е "До къде стига нечовешкото в човек?" До едно определено място, след това вече или не съществува или се променя. Аз честно казано, не се задълбочих особено в четенето на случката на Ваня, но тези неща са ми някак особени. Дали не би било по-добре да бъде "До къде може да стигне човешкото в човека?", защото на мен ми е писнало от такива неща, предполагам и на вас. Хората се славим с много вредни психически отклонения спрямо определени случаи. Правим си на инат и други злонамерени "шегички", които всъщност са точно ли са такива. Превръщаме омразата в по-голяма омраза, приятелството в предателство, любимия/мата в изрод. Човешките чувства са особено деликатни ако са проява даже и на елементарно уважение, а Любовта е особен вид чувство. Нечовешкото в един човек може да стигне и до самоубийство, след като не приема живота като едно нищо. Няма апетит към него, всичко му е безразлично, оставя психиката му да потъне и да го обземе самотата, а тя е враг на човека. Да направиш компромис е нещо много хубаво, даже и със самия себе си, но компромис, който би осмислил едно съществуване и стадият на живота тръгне в положителна насока. Това градене е трудно, особено ако си позволил сам да пренасочиш мислите си към негативните прояви и мозъка ти е напълно разрушен откъм позитив. Когато на човек му е тежко, когато му е все едно при него жизнените показатели падат до нула, е способен на падения от какъвто и да е вид. Оттам насетне, каквото и да прави, процесът на възстановяване е много труден.

Добър вечер. Виждам, че имам някоя и друга грешка, но нняма значение. Става въпрос, че Ваня опонира. Това е добре. Само, че аз няма да и отговоря, защото съм убедена, че тя много добре знае за какво става въпрос, особено в частта за самоубийството. "А тук... "къртенето" е просто с Хилти!Ти да си чувала животно да се самоубие? Защо нечовешкото може да е основание за самоубийство, я пак си помисли? " Ами аз не съм писала за самоубийство на животно, а на човек. Ами може нечовешкото да е основание за самоубийство. Помисли и ти защо? Много причини има а и самоубийства колкото искаш. Защо? Ти си човек, все някоя причина ще ти докосне главата и ще разбереш. Кърти както си искаш. И още един цитат:"Правейки КОМПРОМИС със себе си, т.е. съгласяваш се с решението и позицията на .... един "нечовек" (вече) , но тва ти осмисля СТАДИЙ в живота...леле, мале не ми се мисли тоя стадий и за тази положителна посока...?тръгвайки къде може да стигне нещо подобно с целия си позитивизъм на насоката?...възможни отговори:
а) Никъде!
б) Някъде, ама да не знаеш за кво става въпрос, щото всъщност ти си приел "офертата" с компромисът на друг.
в) в Америка, ама само до Статуята на Свободата, от където сам се оправяш, ако можеш!
г) в Страната на чудесата, а може и в царството на ..Мухите
и т.н.
Интересно ми е да видя" разрушен мозък от позитив". Дали на Айнщайн му е такъв, че май още му го пазят.
Човек е най-силното създание и същество."

Виж какво, наистина вниквай малко повече в това което се пише. Когато не разбирам нещо питам, а не своеволнича и не взимам човека на майтап или да взема да го подигравам. Мога да обясня, но се надявам, че ще го направиш сама. След като казвам "Хората се славим..." значи е така. Това не е обобщение ако забелязваш. Нима няма странични отклонения???Освен това, всеки може да направи компромис даже и със ссамия себе си, но не казвам, че това е НЕ човек, защото има и човеци. След обстойно обмисляне, не осмисляне, защото при мен смисъла се губи някъде там, то се стига до извод. Когато стигнеш до извода, може и да направиш компромиса. Ванче, нещо не е както трябва. Търсиш си занимание,това добре, но преди да напишеш нещо помисли. А човек не е най-силното създание. Бъди сигурна в това. Живота учи на много работи. Да се надяваме, че наистина ще ги проумееш. ВИж сега, голям смях ми направи със следното: "С пожелание, никога да не разбереш какво е да падаш, защото не си наясно,...а и явно нямаш сила, сори, това е дар, който не се дава на всеки. Виж завистта е винаги в повече, за да заглушава недостатъците и комплексите, от това, което искаш да си, НО не си." Ами аз вече си признах, че не съм философ нито имам някакви претенции. Мислех, че свободно мога да изразя свое мнение, без да се мисля за нещо повече от вас за каквото и да било. И за какво да завиждам? За какви недостатъци и комплекси иде реч? Ами аз съм преди всичко човек с много недостатъци, не с един. Много пуша. Това ми е голям недостатък. Друг недостатък - много гледам към звездите, като магнит са за мен. Има нещо много силно в тях. Слабост са ми. Не пия кафе и не пия алкохол. Имам двама,трима приятели, но ми стигат. Не се карам и не се заяждам, защото знам, че хората са това което са. Съпруга ми се самоуби, сигуно защото съм много лоша и пълна с комплекси  /С пожелание, никога да не разбереш какво е да падаш, защото не си наясно,...а и явно нямаш сила....../ Ами това е. Ако имаш нещо да ме нахокаш по гореказаното, може да го направиш. Та, докъде може да стигне нечовешкото в човек??? Приятна вечер.

Ванче, имам един познат, знаеш ли какво би ти казал: "Абе ти нормална ли си?" С кое съм започнала първа? От какво е този яд бе момиче. Вземи се стегни малко. Пространството е колкото твое, толкова и мое. Мога си пиша, а ти не чети като не ти е интересно. Да спра, какво да спра? Наистина хич те няма. Въздух под налягане си драга. По-спокойно. Тук освен философията, би трябвало да се наблегне малко и на психологията. Има защо. Хайде весели сънища. :)

Мили дами, цяла нощ се опитвам да спретна един доста дълъг пост в тема < Човекът е хищник >, но врявата, която вдигате се чува чак там. Както и да е, стана дълго, порасна, накрая се разля и аз реших малко да се освежа преди да повторя виртуозното си изпълнение. Ще можете да се насладите в най-скоро време на редактирания ми пост, с по-различна техника и в друг ритъм...

Абе, не се вживявайте много, тъй като ние с бате Далай вече почваме да се чувстваме като лъвове, удобно легнали по земята, мързеливо наблюдаващи борбата на две лъвици.

Ако тази картина не ви кефи, ще ви предложа друга, за да видите, че е напълно възможно едновременно и двете да сте прави.
Ето една история. Разказвам я много приблизително:
Двама души стояли на улицата и се карали. Единия крещял на другия за някакви правила, значения, смисли и говорил доста назидателно. През цялото време се опитвал да му внуши, че е аматьор. По едно време не издържал и изтръгнал от оградата едно желязо, с което почнал да рисува по земята разни линии, които обаче никак не впечатлявали събеседника. Накрая събеседника взел желязото от ръцете му и го огънал (двамата били нечовешки силни) и казал нещо от рода на това, че в света, в живата реалност нещата не са така стройно и добре, едва ли не - математически подредени, както той си мисли. До тук Ваня ми прилича на първия, Коши - на втория. Края е такъв. Вторият казал нещо приблизително такова: щом се правиш на толкова велик, хайде - изправи това желязо. Другият съвсем избеснял и казал: Аз няма да тръгна да изправям това, което ти си изкривил - некадърнико! Забравих да кажа, първият е Леонардо, втория е Микеланджело. Това е съвсем по памет, може и да не е точно, но смисъла е този.

Ако това не ви харесва, може да се погледне и по друг начин. Знайно е че например Платон и Аристотел в споровете си често са стигали до ръкопашни схватки: Платон е бил на младини състезател по борба, вероятно е използвал силата на бицепсите си, докато Аристотел като че ли е бил по-висок, със сигурност строен човек и е много вероятно да го е държал на дистанция (по време на философския диспут, де) с къси ритмични крушета. А пък за хулите, които са си отправяли взаимно мнозина от философи - да не говорим. Също исполинските ругатни, които са сипели над света... Това ми е любимо: "Многознайството не дава здрав разум, в противен случай би дало разум на Питагор" - приписва се на Хераклит от Ефес.

Ето това е нещо, което винаги ме е очаровало - само философите могат да се карат логично. Иначе в повечето караници липсва логиката. Разбира се, хубаво е да се прави и със стил, не като на селски площад, а като сред летящи градини и мраморни шадравани, иначе изглежда просташко и дразни изтънчения ни слух.