Човекът е хищник. (Page 2 of 3)

.

Мммм... приказният Valentino!
Спомням си някъде през пролетта обещах на Далай (това е титулярът на темата) да разкажа интересни неща по темата. Тогава бях в романтичен период, сега... как да се изразя, вече сме през лятото, романтиката се изпари в горещините и съм само в телесните аспекти на... друг период.

Иначе имах намерение да разправям много странни спомени за едно гадже, с което имахме уникална връзка (повечето ми връзки са такива). Та, тя се занимаваше с етология - изследваше поведението на животните. И представяте ли си картинката: тя - специалист по животинско поведение и аз - психоаналитикът. Мания!

Както и да е, искам да внеса малко уточнения, които няма да аргументирам, само ще кажа, че са на експертно равнище.
Голяма илюзия е че само хищниците са способни на насилие. Това го има и при НЕхищниците: борби за надмощие, стремеж към доминация, опит да нараниш и да причиниш възможно най-големи поражения, 'дебнене' на момент в който опонентът е в лоша кондиция и - незабавна атака... всичко това го има.
Способността за агресия и насилие не е това, което дефинира хищника. 'Хищниците' и 'жертвите' се различават по източник на храна и това, което следва: техниката за добиване на храна; т.е. при хищниците храненето е обвързано с технически умения, при НЕхищниците - не толкова.

За мен основната разлика между хищник и НЕхищник е тази: само истински хищник е способен да влезе в схватка - отвъд инстинкта си за самосъхранение и инстинкта си за продължаване на рода, отвъд някакъв порив към самоунищожение - с по-силен противник.

Освен това не е вярно разпространеното мнението, че хищниците нападат 'каквото си искат'. Те атакуват изтласканите от стадото най-неконкурентоспособни индивиди - осъзнавате ли пълното значение на човешката дума 'подлост' - самото стадо изтласква най-немощните си индивиди, с което ги превръща в храна на хищниците. Например порасналите деца избутват остарелите си родители към периферията, другарчето по същия начин изтласква другото другарче, с което предния ден си е играло и например през тази игра си е навехнало крака...

В този смисъл и така наречената 'мафия' или 'организирана престъпност' нямат нищо общо с хищниците - това са глутници помияри, които при дадени обстоятелства не е изключено да нападнат например един пудел. Ако властите не прочистват регулярно популациите от бездомни мелези, които водят живот на копелета и се скитат без чувството, че принадлежат към нещо като дом и общество - това би нанасяло тежки деформации в масовото съзнание: хората може и да започнат да си въобразяват нещо като "хищ" точно там, където няма нищо освен сляпата злоба на едно малтретирано същество с пречупена психика и сломена личност.

Към Валентино - имам време само да кажа, че МНОГО ГРЕШНО си помислил/-а, че маймуните нямат усмивки. Учени даже доказват, че има генетична връзка между маймунските и човешките усмивки. Маймуните си имат доста близък до човешкия диапазон от емоции и си ги изразяват по сходен начин.

Кошмарче, Валентино не е явно НЕ БЪРКАЙ неразбираемите фрази (за някои) с философстването.
Вземи някой ИЗВЕСТЕН ФИЛОСОФ, примерно АРИСТОТЕЛ и почни да го четеш. Пише доста по-разбрано от Валентино, но това не го прави по-малък философ от него. Защото философстването не е фразеологизми, а СЪДЪРЖАНИЕ. Даже под вулгарна форма може да се изразява философско съдържание.

Хераклит, браво! Гадже-етолог...Не като мене - основно с учителки по английски (имаше и една медицинска сестра наскоро), които ме лъжат по много сходен начин: "Тази нощ ще спинкам, нека се прибера по-раничко!" И аз - окей! Ама като се кача на някое дърво или се сниша в някой ъгъл около тях и изчакам...и се вижда, че хич не спинка , ами ръгва да се среща с друг...И връзката прекъсва много изненадващо за нея...
Разбира се, че и при нехищниците има насилие. Ехееее, да знаеш как се пребиват от бой разни елени, сръндаци и пр. Ами овните дето си трошат главите? Тревопасни, ама...налитат на бой...Ако съм казал някъде, че само хищниците правят насилия, значи хич ме е нямало у гъбите по онова време. То това даже някой дето хич не се занимава с етологии и антропологии като Дядо Ники няма да го каже...Резил!...Ако, пак казвам, съм споменал нещо такова или в този смисъл - плюйте на него!
Колкото до мафията, че нямала общо с хищниците - не е така. Една мафия прилича много повече на глутница вълци, отколкото на стадо овце.

Една от разликите между хищниците и НЕхищниците е в ПРИНЦИПИТЕ на социална организация.

'Социологически' погледнато, щом има множество от елементи (група), първият въпрос е: членовете на това множество вътре в самото множеството дали заемат някаква позиция или - не.

При хищниците позицията на индивида в групата е тясно, строго обвързана с неговите умения и способности. Т.е. критериите произтичат непосредствено от практиката. Резултатността, ефективността на индивида в практиката определя заеманата от него позицията. Това означава 2 неща:
1) 'Практиката' при хищниците е система от техники: за ориентация в пространството, откриване на следа, скоростно предвижване, бойни прийоми.
2) Групата притежава общосподелени критерии за практика, тъй като всеки от хищниците умее да прави всичко, което и другите, но не еднакво добре.
Следователно доколкото упражняват едни и същи практики и имат сходен опит - хищниците в група имат общ, сложен критерий за оценка. Т.е. при оценката на отделния индивид групата е общо цяло с общи ('общосподелени') критерии.
Така практиката култивира способности и умения, от практиката произтича и тоталният критерий за оценка на тези умения. Това определя позицията на индивида в групата (наред разбира се с другата диспозиция - възрастовата йерархия).

Най-важното, което произтича от това е че доколкото става въпрос за сложни умения, то тези умения се наблюдават от всички членове и се оценяват по еднакви критерии по време на лов. Следователно за хищника не е необходимо да води вътрешни борби - в рамките на групата, за да 'постигне' или 'отвоюва' своята позиция в групата. Когато настъпва вътрешногрупов конфликт (по силата на външни обстоятелства - например природно бедствие), изходът от подобни вътрешногрупови схватки е предрешен и не е тайна за никого.
Така чрез практика, умения и принципи на организация хищниците оцеляват благодарение на своята резултатност и ефективност.

* За сравнение при човешкото общество - вземете който пожелаете завод след 10 ноември '89г. в БГ, проследете историята му като 'група' и 'колектив', наблюдавайте 'шапката' или управлението като практики, вътрешни правила на организация и критерии за оценка, вижте много внимателно резултатите и ефективността и ако си мислите, че там ще откриете хора "хищници" - много грешите! Да, в цеховете може и да има майстори - "хищници", но в управлението на върха няма да видите нищо друго освен бездарни стадни "тревопасни", които чисто и просто са се уредили с добра паша... нищо повече.

Това, което казваш ми се струва мммм... доста сложно. Ако намесим отношение между хищници и НЕхищници и йерархия на видовете, тогава всъщност за какво говорим? За това - ЕКОСИСТЕМА.
Тоест започваме да редим по-голямата мозайка, в която се очаква да намерят място повечето (или всички) квадратчета и така да се очертае обща картина.
А, здравей, Кошмар. Впрочем, пропуснах да кажа, колко ми е приятно да си говоря с теб.

Надявам се, че няма да се засегнеш ако този път изразя несъгласие. Това да се редят мозайки наистина е сложна работа. Защото има много мозайки и ако започнем да ги нареждаме всичките ще се изправим пред доста работа.
Мен като философ ме привлича простото. Аз търся онова просто, което е универсално и тъкмо като универсално (защото е такова) е видимо не само там където съм го открил, но и в други неща.

Например интересуват ме не всички подробности около стадата и глутниците, а определен въпрос: как всеки отделен индивид заема място в групата? Как е при хищниците и как е при НЕхищниците? Правя го за да открия и изследвам несъзнавано пространство в механизмите, по които се структурират човешките групи. Тъй като съм нещо като специалист по 'подсъзнание', си давам сметка, колко тези неща са трудно, дяволски трудно разбираеми именно защото са прекалено прости и никак не е лесно да се достигне до тази простота.
Ето например вземете всички популярни сравнения за приликите между човека и животното (оставяме настрана алегориите, защото там е друго: например най-популярното сравнение е в Библията - хората са представени като овце и Кой е техният пастир?). Преобладава мнението, че едва ли не човекът е най-големият хищник, на върха сред хищниците. Ами - не. Аз твърдя, че човешката природа е около 90% НЕхищна и хищното е минимална част от нея. Това произтича от общото, което виждам между стадата и глутниците и човешките групи.

Впрочем, Кошмар, нямам достатъчно време за всички теми, затова ще го кажа тук: радвам се на възможността за диалог, тъй като - освен Далай - ти си втория човек във форума, с който успявам да достигна такава степен на откритост. За разлика от Ваня. Тя ми харесва извънредно много, но там е друго, по тези страници ние от самото начало си играем на нещо като 'котка и мишка' и никога не става ясно кой в кой момент кой е. Обикновено аз играя мишката и тъй като съм хитър човек (както и Далай ще потвърди) й подхвърлям едно кълбо, с което - за мое много странно забавление - тя се хвърля с истинска страст да се гони и да си разплита. Така че ако виждаш нещо пресилено, не го вземай много насериозно, ако е отрицателно - то е индиректно към мен.

Далай, а какво ще кажеш например за това" Важно е човек да си знае интереса." И още един въпрос, каква ли е разликата между жената-хищник и мъжа-хищник. Забележката е правилна Далай. Благодаря ти. На мен обаче много ми допадат пантерите /леопарди все едно/. Абсолютни животни са. Каква грация, какъв полет на тялото. Нещо оригинално като животно с ум, за разлика от човека, който може да има акъл, но пък други работи му куцат.