Е-хе-ееее. Да се плеснеш по челото! Дори и Методиус не би се изразил толкова сложно.
Току-що, уважаема, демонстрирахте една от същностите на Континенталната философия в опозиция на Аналитичната философия. Аз естествено не ги познавам, нито ги разбирам (и не съм твърдял обратното), обаче имам такава представа, която произвежда множество интуиции.
На първо място - и най-важното - е че посоченият текст върху Шопенхауер и собственото Ви изложение съдържат такъв тип противоречие, което се поставя като проблем (Шопенхауер посочва неговият проблем, който вижда, Вие - Вашият). От тук нататък следва поставянето на проблема, неговото запълващо и уплътняващо се изложение, както разбира се и вероятните решения.
Точно това е чистият стил - според мен - на Континенталното философстване! А именно, такова поставяне на проблем, което позволява очертаването, изграждането на философското пространство на този проблем и извличането на екстрактите от него.
Аналитичният стил на философстване е точно обратният: там хората не се интересуват от безкрайното изграждане и надстрояване на философски пространства, които могат да се конструират от и чрез дадения проблем, а интенцията е в обратната посока, стремежът е към такъв тип съдържателно решение на противоречието, което да предложи преките решения на самия проблем. Дядо Ники е прав: това би било пагубно за някои сфери на философията, защото редукцията в очертанията на философските пространства силно намалява полетата за извличане на "философски екстракти" - каквото и да означава това.
Казаното от Вас очертава философски пространства, от които могат да бъдат извлечени множество есенции.
Но ако държите на прякото решение - в Аналитична перспектива то би било много частно-научно, бързо, точно, прецизно.
Ето, веднага мога да Ви предложа. Знаете ли какво е "дистинкция"? Има такава книга със същото заглавие, огромна, голям формат, дебела. Дистинкциите са не просто разлики, а много фини, тънки, чувствителни разлики.
Представете си едно множество (например от геометрични фигури: кръгчета, квадратчета, триъгълници и т.н.). И се замислете, какви са разликите между тях. Философското изчезва и на негово място идва частно-научното веднага щом ги посочите конкретно. Но частно-научното "потъва" ако изгубите интерес към очертаването на самите конкретни разлики и се концентрирате върху въпроса: какво изобщо представлява разликата, самата разлика - върху това може да се размишлява съсредоточено, вглъбено и продължително.
Идеята е много проста. От тази гледна точка цивилизацията, културата и изобщо социалната реалност е въпрос на- или по-точно измерение на- разлики (дистинкции). Колкото по-груби и явни са - толкова е по-примитивно, колкото по-фини и повече на брой са - толкова повече цивилизацията е развита в културно и социално отношение.
От тук и решението на противоречието в горния Ви пост - а не самото поставяне на проблема с всичките му следствия! - би било също толкова просто.
Ако Вие живеете във време на цивилизационен срив (т.е. ако екосистемата е започнала да се превръща от тропическа джунгла в пясъчна пустиня) - постоянно се заличават и изчезват разлики (дистинкциите) и основните разлики стават много груби, крайни, очевидни, изчезват фините различия.
Защо го казвам? Защото това е логическо положение. Представете си 2 кръгчета, които частично се припокриват - имат общо сечение. Фините разлики застават така в сечението, че едновременно запазват цялостта на самото кръгче, но и не навлизат в противоречие с другото кръгче. Грубите разлики задават явно противоречие и двете кръгчета застават в отношение на взаимно изключване.
С други думи, когато екосистемата или едно общество колабира - започват да изчезват фините разлики и остават само груби различия, които водят до конфигурации от взаимни изключвания на всички елементи... Така да се каже.
Следователно, от тази гледна точка, ето как се анализира това:
< ...в един момент жената решава, че границата на доброто възпитание е достигната и решава да не я прекрачва с флиртуване или друг вид по-специално невербално поведение. Да, НО! мъжете не разбират какво точно се случва и решават, че тя всъщност е общувала с цел да избере един от тях и след като вече го е избрала останалите не са й интересни.>
Всичко това, следващото са дистинкции:
Първо, не е вярно че за мъжете е чак толкова важно, непременно да чукат, не не е. Второ, външните форми на настояване, това което се вижда като видимост опира до темперамента на искането, а не толкова до реалното желание. Трето, мъжът държи да се запази типът отношение по всички равнища на това отношение със същите дистинкции. Независимо, дали един конкретен пласт отпада или не - останалите трябва да се запазят по същия начин.
И ето наблюдавайте внимателно: дистинктивният отказ или приемане на един пласт в отношението - трябва да се отнася само и единствено към този пласт на отношение, в неговите собствени строги граници, без да засяга останалите. Това, както казах е дистинктивно: фино, чувствително, цивилизовано, културно.
Но когато изчезват фините различия, тогава изплуват по-грубите, крайни разлики и те задават крайни форми на противоречие, които не могат да бъдат решени, а само водят до конфликт на взаимното изключване. Или казано по друг начин: да - не, може - не може, всичко или нищо.
Ето ще дам пример: ще ми повярвате ли, ако кажа че в миналото (и до днес, но в по-малка степен) съм познавал мъже, за които например съм имал толкова ниско и лошо мнение, че ако беше настъпило някакво природно бедствие, хаос, гражданска война - бих ги убил не с оръжие, а с ръце без никаква причина, ей-така, за удоволствие и от спорт. И въпреки това в общите ни дейности ние сме се разбирали повече от добре, без проблеми, перфектно. Докато съм имал много познати, които изключително харесвам като хора и високо ценя, но с тях не мога да правя нищо като хората и нещата все не вървят и не става. Ето това е дистинкцията.
В цивилизацията дистинктивни са не само вещите - с все по-фини и малки разлики в детайлите, с все по-прецизни подчертани нюанси, но и културата, а най-вече културата на общуване.
...Това е което прави светът като пищна екосистема, или обратното - като пясъчна пустиня.
< По-голямата опасност за мнозина от нас не е, че целта е твърде висока и се проваляме,
а че е твърде ниска и я постигаме. >
YouTube: < Pink Floyd Cluster One >