Възможно ли е една жена да разбере един мъж както един мъж разбира една жена? (Page 6 of 7)

Еми, признание си е. дааааа. Благодаря ти. Нямаше нужда преди да съм си написала книгата, а и още съм млада, ама......, и Хегел  (леле, как ти даде сърце да го напишеш, сега се налага до края на живота си да се доказвам на Ники :()... Но си е признание.
Ех, сега вече трябва да съм спокойна :) ми да. Хегел е починал. Гадамер също. Живота е пред мен (здрава да съм само) т.е. ще е интересно, да докажа, че е възможно да напиша нещо и за "извънземна раса". Това даже не ми се струва толкова непосилно, колкото, след 100 години, кой ли ще е чел в този форум, и ще каже "ей тая Vanq много ме ядоса, че е обяснявала некви небивалици, та затова създадох Аксиомата на Достатъчното основание за Безусловната истина " :)

ами, да,.... не е лесно да си философ, но е едно такова, приятно.... и НАПЪЛНО извън моя контрол :)

"но някак си чуждо от човешка гледна точка."

   Коши, критериите ти за ЧОВЕШКА ГЛ. ТОЧКА са създадени от простолюдието и от средната класа мисъл, с която си обградена. В този смисъл не може да кажеш, че философите са не-човешка гледна точка. Тази точка е възможно най-човешката, защото е свойствена само за човеците. Останалите неща, вкл. някои гледни точки, са получовешки, да речем.

"Можетеда си философствате колкото искате, но имам въпроси, които не намират отгововр. Ванчето например е човека пуснал темата. Мисля, че такабеше,дано не бъркам, а нещосе отвлякохте в девета глуха. Като ви е удоволствие да философствате правете го прилагайки собствения си стил спрямо темата. Благодаря за което."

   По темата аз отдавна казах, че разбирането не касае пола. Не е междуполов проблем. Примерно един мъж и една жена, ако са възпитани в еднаква култура (да речем мюсюлмани или партизани-комунисти) ще са много по-разбиращи се помежду си, отколкото тя с някоя друга тя и той с някой друг той, от съвсем други култури. Още по-прост и ясен пример е с ЕЗИКА. Един французин се разбира на френски с една французойка, но не може да се разбере с някой мъж, който не е французин и не е учил френски. Т.е. разбирането няма пол.

"Далай, а би ли ми казал на изпит /евентуално/ ако се падне една и съща тема на трима души, нали е възможно и тримата да пишат по нея, но макар и с различни окраски да кажат едно и също. Що така бе Миме?"

Може. И какво от това?

"Възможно е мъж и жена да се разбират, но кое е това, което изобщо не може да ги обедини. "

Заивиси от КОНКРЕТНИТЕ мъж и жена. За всяка двойка са различни противоречията. Примерно някой мъж намира жена, която иска 3-4 деца и се разделя, щото той не иска да прави детска ясла вкъщи. После намира друга, която също е на мнение, че да се ражда е излишно, опасно и пр., та си пасват.
Хората са различни, затова и са различни възможните им противоречия.

13 гроздови... ха-ха, сетих се, от кога не съм пила ракия...от години :) и просто за протокола: пия само мускатова, другата ми е за компреси като настина- ха-ха.
Далай, ти съвсем ще респектираш жената :) като много ясно съм споделила, че дори и в супер тежък за мен емоционален момент успях да се справя само с бутилка вино:)
Но да не се отклоняваме от темата. (която аз съм пуснала, еййййййй как минава времето :))

Сега, като благодарност и жест към теб, Далай, тъй като солидарно си ми адвокатствал, и за да не си "поискаш" хонорара... а аз трябва да имам за поркането, че иначе за кво ще влизам, тук да пиша(хи-хи), и аз ще тговоря на нещо, което пък е към теб, че това което е към мен за човещината, и без това не ми е ясно и няма какво да кажа. (странно, но и при мен се случват, ха-ха, но разликата е, че просто в този случай определящо е моето Нежелание, а не Невъзможност- достатъчно неразбираемо ли го написах-хи-хи:))

На изпит (това е нелепо, карай) се предполага, че се дава един въпрос, по който пишат трима Различни изпитвани. Целта на изпита е, точно това, да се каже ЕДНО важно, същностно, основно нещо, което е ОТГОВОР на зададения изпитен въпрос :)
Интересна е оценката от изпита. Мисля, че тримата ще имат различна оценка, дори да са казали едно и също нещо. Аз не се сещам на изпитите ни да са давали отделен въпрос за всеки един.
Ама, хайде, тук има преподаватели, доколкото се сещам, ще е интересно те да обяснят, кога и ЗАЩО са различни оценките на всички за един и същи въпрос (дори ако двама имат 5-ци, пак са заради различни особености в отговорите). Но с този въпрос още повече забихме Моята ми тема :)

Кошмар,... аз съм Нарцис :) Факт. Не го отричам. И съжалявам, че ти е некомфортно от този факт, но го приеми :) иначе няма да ти е интересно, а на мен ми е, и това какво всъщност те терзае относно моето отношение към теб е последното, за което се сещам и бих променила.
Тук пиша заради един единствен човек и той го знае. Представи си, какво представлява за мен този човек, за да... как да ти кажа, изживея доста емоция покрай този форум.
Така че, се надявам да си ревизираш поне малко мнението, че отношението ми към останалите участници от мъжки пол е повече от делово- "нищо лично, това е просто бизнас" :)

Реших да приема поканата-провокация на Хераклит и да пиша в тази тема. Малко е особено усещането като в "къща с духове", при толкова блокирани. Но ако това е Голготата, какво пък.
Не знам защо насоката беше дадена точно към тази тема, след като не видях и намек за "Любовта", но приемам че се основава на идеята за някакво разбирателство и синхрон при това чувство, за да има смисъл и да е пълно със съдържание, създавайки нещо, а не просто установявайки го.
Вмъкнали сте психология, доста примери, не е сигурно къде точно е пресечната точка с философията, но откъм имена- Хегел и Ленин, не е много сигурно, че са писали и са били компетентни.
Остава това, че някакво разбиране между мъж/е и жен(а)/и, е необходимо условие за любов, но не достатъчно.
Любовта определено не е дадена априори. Тя дори става проблемна апостериори. Когато я обвържем и заобясняваме с някаква абсолютност, обаче се получава парадокс. Защото, всъщност ние /всеки един от нас/ сме Бог-ове, които сътворяваме Любов. Направим ли го веднъж, с цялата сила на желанието и емоциите си човешки, няма как да я унищожим (ако е абсолютна по предпоставка). Поради което я трансформираме, извайваме, редуцираме или усъвършенстваме докато я изчистим от `вредно`-влияещите й примеси и външни контрагенти.
И така я въплатяваме в нещо, което започваме да обичаме. Вдъхваме я на някй/нещо.
Ако тя е била в основата на отношенията ще ИМА разбиране между двама различни индивида. Но ако е била само представата без реализирания потенциал, всяко разбирателство ще е на ниво приемане и впоследствие примирение.
Това е, което мога да кажа. "В очакване на вашето решение ..." :)

поздрав /свързан с темата/: http://www.youtube.com/watch?v=M_Tjns72 … _embedded#

Е-хе-ееее. Да се плеснеш по челото! Дори и Методиус не би се изразил толкова сложно.
Току-що, уважаема, демонстрирахте една от същностите на Континенталната философия в опозиция на Аналитичната философия. Аз естествено не ги познавам, нито ги разбирам (и не съм твърдял обратното), обаче имам такава представа, която произвежда множество интуиции.

На първо място - и най-важното - е че посоченият текст върху Шопенхауер и собственото Ви изложение съдържат такъв тип противоречие, което се поставя като проблем (Шопенхауер посочва неговият проблем, който вижда, Вие - Вашият). От тук нататък следва поставянето на проблема, неговото запълващо и уплътняващо се изложение, както разбира се и вероятните решения.
Точно това е чистият стил - според мен - на Континенталното философстване! А именно, такова поставяне на проблем, което позволява очертаването, изграждането на философското пространство на този проблем и извличането на екстрактите от него.
Аналитичният стил на философстване е точно обратният: там хората не се интересуват от безкрайното изграждане и надстрояване на философски пространства, които могат да се конструират от и чрез дадения проблем, а интенцията е в обратната посока, стремежът е към такъв тип съдържателно решение на противоречието, което да предложи преките решения на самия проблем. Дядо Ники е прав: това би било пагубно за някои сфери на философията, защото редукцията в очертанията на философските пространства силно намалява полетата за извличане на "философски екстракти" - каквото и да означава това.

Казаното от Вас очертава философски пространства, от които могат да бъдат извлечени множество есенции.

Но ако държите на прякото решение - в Аналитична перспектива то би било много частно-научно, бързо, точно, прецизно.

Ето, веднага мога да Ви предложа. Знаете ли какво е "дистинкция"? Има такава книга със същото заглавие, огромна, голям формат, дебела. Дистинкциите са не просто разлики, а много фини, тънки, чувствителни разлики.
Представете си едно множество (например от геометрични фигури: кръгчета, квадратчета, триъгълници и т.н.). И се замислете, какви са разликите между тях. Философското изчезва и на негово място идва частно-научното веднага щом ги посочите конкретно. Но частно-научното "потъва" ако изгубите интерес към очертаването на самите конкретни разлики и се концентрирате върху въпроса: какво изобщо представлява разликата, самата разлика - върху това може да се размишлява съсредоточено, вглъбено и продължително.
Идеята е много проста. От тази гледна точка цивилизацията, културата и изобщо социалната реалност е въпрос на- или по-точно измерение на- разлики (дистинкции). Колкото по-груби и явни са - толкова е по-примитивно, колкото по-фини и повече на брой са - толкова повече цивилизацията е развита в културно и социално отношение.

От тук и решението на противоречието в горния Ви пост - а не самото поставяне на проблема с всичките му следствия! - би било също толкова просто.
Ако Вие живеете във време на цивилизационен срив (т.е. ако екосистемата е започнала да се превръща от тропическа джунгла в пясъчна пустиня) - постоянно се заличават и изчезват разлики (дистинкциите) и основните разлики стават много груби, крайни, очевидни, изчезват фините различия.
Защо го казвам? Защото това е логическо положение. Представете си 2 кръгчета, които частично се припокриват - имат общо сечение. Фините разлики застават така в сечението, че едновременно запазват цялостта на самото кръгче, но и не навлизат в противоречие с другото кръгче. Грубите разлики задават явно противоречие и двете кръгчета застават в отношение на взаимно изключване.
С други думи, когато екосистемата или едно общество колабира - започват да изчезват фините разлики и остават само груби различия, които водят до конфигурации от взаимни изключвания на всички елементи... Така да се каже.

Следователно, от тази гледна точка, ето как се анализира това:
< ...в един момент жената решава, че границата на доброто възпитание е достигната и решава да не я прекрачва с флиртуване или друг вид по-специално невербално поведение. Да, НО! мъжете не разбират какво точно се случва и решават, че тя всъщност е общувала с цел да избере един от тях и след като вече го е избрала останалите не са й интересни.>
Всичко това, следващото са дистинкции:
Първо, не е вярно че за мъжете е чак толкова важно, непременно да чукат, не не е. Второ, външните форми на настояване, това което се вижда като видимост опира до темперамента на искането, а не толкова до реалното желание. Трето, мъжът държи да се запази типът отношение по всички равнища на това отношение със същите дистинкции. Независимо, дали един конкретен пласт отпада или не - останалите трябва да се запазят по същия начин.
И ето наблюдавайте внимателно: дистинктивният отказ или приемане на един пласт в отношението - трябва да се отнася само и единствено към този пласт на отношение, в неговите собствени строги граници, без да засяга останалите. Това, както казах е дистинктивно: фино, чувствително, цивилизовано, културно.
Но когато изчезват фините различия, тогава изплуват по-грубите, крайни разлики и те задават крайни форми на противоречие, които не могат да бъдат решени, а само водят до конфликт на взаимното изключване. Или казано по друг начин: да - не, може - не може, всичко или нищо.

Ето ще дам пример: ще ми повярвате ли, ако кажа че в миналото (и до днес, но в по-малка степен) съм познавал мъже, за които например съм имал толкова ниско и лошо мнение, че ако беше настъпило някакво природно бедствие, хаос, гражданска война - бих ги убил не с оръжие, а с ръце без никаква причина, ей-така, за удоволствие и от спорт. И въпреки това в общите ни дейности ние сме се разбирали повече от добре, без проблеми, перфектно. Докато съм имал много познати, които изключително харесвам като хора и високо ценя, но с тях не мога да правя нищо като хората и нещата все не вървят и не става. Ето това е дистинкцията.
В цивилизацията дистинктивни са не само вещите - с все по-фини и малки разлики в детайлите, с все по-прецизни подчертани нюанси, но и културата, а най-вече културата на общуване.
...Това е което прави светът като пищна екосистема, или обратното - като пясъчна пустиня.

Имам друго понятие за "динстинкция" и поради това го употребявам с друг смисъл и в друго значение.

Ако аз "живея във време", в което не е важно мъжете да чукат, може би ще сменя времената, защото секса е едно доста хубаво нещо и мъж, за когото не е важно може би е някакъв много съвършен аналитичен философ/джедай- но аз не съм. Надявам се последното да не "прозвучи" много мръснишки, но това ви разбиране- на мъжете- също е доста голям проблем. Че жените много се притесняват, че са сваляни, за да не бъдат изчукани. Ми не, по-просто е. Жените не харесват да бъдат сваляни, защото накрая ще си легнат с един, а останалите веднага ще обявят "киселото грозде" от "не толкова заслужаваща внимание" до " курва с неясен произход".

Вие може да развивате каквито желаете философски издържани текстове по темата, но аз да кажем проверих (в известна степен) теорията си напрактика снощи. Пет на едно за ламята (така да се каже)- но въпросът е, че загубилите бяха достатъчно възпитани и мъже с достойнство, за да не покажат разочарованието си- а можеха и то с достатъчно основание, за да разбера, че не съм била права неизбирайки ги.
Нямаше камъни, нямаше противоречия и въпреки това аз мисля, че днес и по принцип дълго ще се питат "защо избра него?" без да го разбират както и аз няма да разбера никога защо някой мъж би предпочел да не прави секс със сравнително хубава жена, а да пие с приятели вместо това. Всеки си знае. И нека така си остане. Мен ме устройва :)