До Момчето - да види какво представлява идеала му: (Page 5 of 9)

Ох, абе Дядо Ники, ако ние с този човек сме за психоанализа, ти направо си за психотерапия. Като малко доказателство за последното искам ПАК, ЗА СЕТЕН ПЪТ, ОТНОВО, ОЩЕ ВЕДНЪЖ да тии обърна внимание, че темата е за културата на поведение на западния, среден човек. Говорим си не точно за политика, а за СУБКУЛТУРА, КУЛТУРА и, да речем, СОЦИАЛНО-ЕТИЧЕН анализ.
Прочети най-първия постинг, за да се убедиш, че не говориш по темата.

  Какво като са индуктивни? В един момент се преминава мярата и оттам многото индукция, по обратен път , може да се премисли и дедуктивно. Отделно ние ползваме и традукции.
Не говорим за предоверяване. Говорим за разбиране и коректен диалог, а не за шутовски подмятаниия, без стойност. Не сме тука, за да се подиграваме, а да научим нещо и да го предадем на поколенията.

.

Може да ви прозвучи малко нелепо, но:

Честит 9-ти септември на всички!

  Ако нищо ново не си научила, значи или, че не си чела внимателно, или, че вече си на нашето ниво (или отгоре). Аз какво научавам? Ами - по някоя нова думичка, по някоя интересна конструкция, опознавам и по-добре хората...Има какво да се научава.

Хайде, честито и от мен на всички празнуващи интересната дата! :)

Ами ти и от Хегел не си успял да научиш кой знае какво и от там нищо не прихвана, поне така казваше някъде, така че - като далеч по-скромни от Хегел философи - нашето честолюбие едва ли е засегнато чак толкова.

Не знам дали личи, но аз съм доста несериозен участник и пиша в Проектория само когато се обветрям във философски настроения. Обикновено около 9-ти септември в миналото ме обземаше особена, нещо като благоговейна и лъчезарна веселост, тя се дължеше на гледната ми точка от трибуните пред Мавзолея и тежките трапези вкъщи. Сега 20 г. по-късно след промените чувството се е запазило и се е разляло в по-широка сантименталност. Обаче наблюдавам как с течение на времето по повод на тази дата се е появило и друго чувство и като че ли през годините се засилва: това е един специфичен безапелационен, властови, менторски патос, който е характерен само за дълбоко посветените в нещо хора.
...Та по този повод предварително се извинявам на Коста и останалите, но ще изтрещя следното:

Философската стойност на прочетените тук критики към социализма е меко казано - 'нулева'.

Осъзнавате ли изобщо какво говорите?!?
Изказванията са съвършено аматьорски и са забити в малки, специфични, частни теми, които нямат общо с философията. (Това е като някой да попита: каква работа ще ми свърши Хегел? Който и да е този някой, на такъв въпрос отговорът може да бъде само един: на теб - никаква.) И ако все пак се застъпват професионални претенции в тези частни теми, трябва да ви кажа, личи страхотна посредственост.

Знаете ли на какво ми приличат повечето критики към социализма и изтъкването на предимствата на Западния капитализъм, които слушам през последните 20 г.? Все едно наблюдавам как нашият голтак (през 1989 г.) е застанал пред витрината на "Пиер Карден" в Париж с потурите си и си мисли, колко добре ще му стои този костюм: ей така, гледа ту своите потури, ту костюма и ги сравнява. Разбирате ли, широки скроени хора като нас с Далай ще кажат: ами да, защо не, демократично е, ние сме ЗА това да се надскачат социално-класовите различия и групово-специфичните норми, нека човекът бъде свободен сам да си избере - ОК, няма проблеми. Знаете ли къде е проблема? Ето къде: селяка хич няма и да се усети, че това, което гледа отстрани и през витрината е костюм за манекен примерно с мерки 180 см. и 65 кг. и дори няма да си види шкембето (което сред Африканските племена може и да е престижно, но в Европа не е), камо ли да се усети, че ръкавите на това сако ще му висят до коленете.

Значи ако говорим за етика, струва ми се глуповато да изравняваме цялата етика с демократичните права на човека. Има редица други въпроси, които са още и повече на брой и по-сложни и отвеждат към съвсем различни съдържания. Придържайки се към горния пример, аз бих могъл да поставя много въпроси. Няма да се разпростирам, ще задам един-единствен, реторичен: що за помияр трябва да си, за да си въобразяваш, че имаш нещо общо с това, което гледаш на витрината и че то е за теб?! Какво общо имаш ти?? Или пак същото, по друг начин. Не е ли много етически въпросът, когато господарите излязат - слугинята да се промъкне в стаята на мадам, да смъкне бедняшките си дрешки (като че ли не са нейни) и да облече чуждите, господарските дрехи - какво става тогава докато се гледа в огледалото, как протича този нарцистичен акт? Някаква налудност, зад която стои дефектирал морал. Ако сме запазили някаква чувствителност към Истината, можем да кажем само едно: господарският дом, като домЪТ, е изграждан в продължение на поколения, там има наследственост и приемственост, една култура на бит, стил, маниер, етикет, който са били изграждани бавно и в течение на столетия, предавани от поколение на поколение. Що за копелдащина, безскруполност и арогантност се искат за да скъсаш с произхода си и да се 'лепнеш' там, 'на метеното' и да заемеш място, което не е за теб?! Ето това: някаква страхотна девиантност, лицемерие, подлост и всичко това гарнирано със здрав прагматизъм. Не. Единственото, което наистина има малкото слугинче в господарския дом е младостта, свежестта на тялото си, красотата на своята виталност, така че правдивото в случая би било - ако не си харесва произхода - просто да съблече пред господаря селските си дрешки и да ги подритне някъде, засрамена от дрехите си, разбира се, но без да облича дрехите на мадам, защото те в никакъв случай не са за нея.
Ето това например съм разбрал от четенето на класиците на френската литература през 19 в. И тъй като съм философ същите принципи виждам и при сравняването на западноевропейския капитализъм с източноевропейския социализъм.

Тук сигурно някой веднага ще избяга от тази литературност в сферите на политиката и икономиката, еми - няма такъв филм, бе пич. Пак ще ви го кажа същото. Западните политика и икономика са като да гледаш по телевизията добра партия билярд. И какво? Седиш си във въображенията, че си наясно с комбинациите, защото са ти били показани с учебна цел? Ти наясно ли си, че може да ги изиграеш тези комбинации върху маса от дървени дъски? Ами ако топките ти не са така добре полирани, а са леко яйцевидни? А щеката: щека ли е това или гега? Има толкова много УСЛОВИЯ за да изпълниш една-единствена комбинация! Ние, разбира се, сме едни келеши, които не могат да видят, че Западна Европа е като голяма билярдна маса, става за билярд, Източна Европа е като ливада, тук става за крикет (на къси разстояния) или голф (на дълги разстояния).

Ако някой тук желае да обсъжда въпроси, които произтичат от сравнението между западноевропейския капитализъм и източноевропейския социализъм ето ви някои методически указания (нали е 9-ти септември и днес съм в тоталитарно настроение, произтичащо от сантименталността ми към онези години).

Първо ми обяснете как е възникнал капитализма в Европа.
И от тук нека някой хвърли светлина върху едно съвпадение: защо капитализъм има там, където в прелома между Средновековието и Ренесанса е силна Католическата църква (папите дори понякога са вдигали и сваляли крале)?
Абстрахирайте се от детайлите и вижте голямото разделение в континента: католицизъм и православие. Социализмът обхваща предимно славянските народи (изключения са Унгария и Румъния) и предимно православния свят (изключението е Полша).
На следващо място: как точно е възможен социализмът от този тип, който беше - тук и защо не е възможен - там?
И как да си обясним фактът, че навсякъде социализмът идва ако не с всенародна подкрепа, то с подкрепата на по-голямата част от населението, по относително безкръвен път. Докато например в Испания (исконно католическа страна) дори след гражданска война и нажежени до червено страсти пак социализмът не е алтернатива?
Или: възможен ли е социализъм например във Франция, дори с подкрепата на Червената армия и силно социалистическо движение? Интуицията подсказва: не, но хайде нека философският разум на почитаемите философи обясни - защо?

Аз - във връзка с други неща - съм се занимавал с въпросите на капитализма и историческите пластове са толкова дълбоки, че мога да ви го изведа още от Платон и Аристотел, от Св. Августин и Св. Тома. Което впрочем смятам и да направя за да поднеса на 10-км. и Момчето част от насладата на философстването, или това, което направо си е "магията" да философстваш. Другото което виждате по медиите за капитализма и социализма, казано от разни политолози, социолози, културолози, антрополози - не го вземайте много насериозно: виждате интелектуалните полюции на духовни невръстеници, ако търсите философия, там няма.