Приносът на философа (Page 1 of 4)

Здравейте, Valentino!
Благодаря ви за post-а. Дава чудесни възможности за напредък.
Ще се въздържа от диалогизиране по същество поради следното. Предвид на "безобразния" вид на тематизацията, с която се ангажирах, аз за себе си в момента все още избирам коя от възможните посоки да поема. Ще ми се темата да " преспи" една нощ и вероятно утре ще се включа по същество.За сега е като че ли очевидно, че ще трябва да се удържа философско и не-философско, както и принос и не-принос. Същевременно, аз вероятно ще трябва да се държа в двойнствеността на питащ и отговарящ, разбиращ и не-разбиращ. Общо взето, обещава да бъде интересно.
Надявам се, че със стила на изразяване не нарушавам някое от неписаните правила на общността, с които тепърва се запознавам.

Sorry,  благодаря ви за posta. Намирам го за навременен. Ще го използвам като повод, за да дисциплинирам изказа, в който е допуснато да се познават пречки от субективен характер. Най- малкото тези субективни пречки подобава да бъдат обосновани с оглед на правомерността на тяхното публикуване в публично пространство, каквото несъмнено  е форумът. Задачата сега ще бъде да се докаже, че в тематизацията могат да се открият и съ-общими моменти, като тук съ-общимостта е използвана в слисъла на възможността на дадена реалност да послужи за правене на общност на/със хора.
За да се направи горното, се налага предефениране на темата. Тя би звучала по следния начин: Има ли право на признание философът именно като философ и ако има, то поради що? Употребата на принос целеше откриването на срединна дума/ съзнателно в до-термина, до-понятието и т.н/, която да даде единството на субективно и не-субективно, в случая посочено като социално.
Преформулирането се нуждае и от контекста си на възникване. Очевидно е, че доколкото на всеки човек е признато правото да се самоопределя в мисленето си, ословестяването, сдружаването и т.н. според конституция, то няма напрежение откъм заниманието на някои хора, по свой избор, и с философия, т.е. с философстване. Те съответно могат и да се сдружават и да произвеждат най-различни действителности, доколкото не нанасят вреда на себеподобните си / целенасочено избягване на другия, другите, доколкото те функционират като понятия в конкретни мисловни традиции и моментално произвеждат конотации/. Очевидно е, че тук няма дори и повод за въпрос. Всичко е от ясно по- ясно. По-скоро философстващите, от своя добра воля биха споделили или не биха с не-философстващите "защотото" на заниманието си. Очевидно е обаче, че по този начин философстването би останало в полето на " клубовете по интереси", " хобито"- които са чудесна възможност, разбира се.
Пречката / а именно не-знаенето на основанието за публично признание на философската определеност/обаче възниква, когато философът поиска признание от не-философа в полето на публичното. Най-ясно това се вижда в опита да се привличат ресурси / в това число и финансови/ за дейности, които са определяни като философски. Този опит вече изисква обосноваване, което
трябва да е съ-общимо, ясно и значимо и за не-философа.
Това е и източника на напрежение. Все още е рано да отидем до ползата от/на философските резултати, която няма как да се докаже от предпоставяне. Допускам, че подобно признание може да се иска през посочване и доказване на конкретни " приноси" или резултирали действителности, които да няма как да се постигнат без философска "намеса".
Ще опитам да покажа и следното. Философът и не-философът първо се срещат в едно и също лице, като различни определености. Посочване: изборът между работата с философски текст Х и излизането с приятели на [кафе, бира и т.н.-по избор] е среща на не-философ с философ. С горното се опитвам да покажа, че нямаме основание да мислим философа и не-философа като различни видове хора. Среща на философ и не-философ е поне об-ясняването на " философските" занимания за близките / роднини, приятели/. От подобен род е срещата учител-ученици. Можем да забележим, че имаме случаи, в които философи посочват като не-философ авторът на нова " философия", както и автор посочва предшествениците си за не-философи.
Признавам, че горните повторения дразнят, но сега само липсва да се овладява и синонимия :).
Отново посочвам: поле за изследване има през питането : Може ли, има ли право философът да очаква, изисква, да се надява на признание и за-що? Разбира се, рискът в подобни питания е да се получи отрицателен резултат. Ще си позволя да допусна следното: по финансовите потоци, които се насочват за подкрепа на философски дейности, можем да преценяваме и относно моженето философите да съ-общават значимостта на постиженията си и за не-философите. С това приемам и, че не е правомерно да се търси отговорност за не-разбирането/не-зачитането само от не-философите.
Ако се справим със задчата, бихме могли да извършим напредък и по темата " Кариери за философи". Познаването на собствено философските компетентности би трябвало буквално да явява/ заявява нуждата от философско действие, когато и където и да е. Далеч съм разбира се от мисълта за степен на яснота като тази на " Бърза помощ", " Пожарна" и др :) .
Признавам, че от гледна точка на не малко философски традиции, горната заявка би се разпознала като " сквернословие". С горното се опитах да получа единство на пречката и прионса и да покажа, че всъщност незнаенето на приносите открива поле и за субективни пречки. В този смисъл ще бъде и употребено не-знаенето- за да се получи през изследването му знание.
Sorry, наистина се затруднявам да разбера какво се изисква да направя с последното изречение от posta-и. Съжалявам.
Valentino, позволявате ли ми да чета в твърдението " Философията прави смисъл"- " Философът прави смисъл"?

Sorry, благодаря ви за бързата обратна връзка. Предлагам да задържим резултата" пречка е предпоставка за принос". Ще видим по-нататък как да го употребим.
Споменатото от вас лице / с усмивка/ предлагам да оставим настрани. Днес е то, след четири ще е друго и т.н. Постигането на устойчивост в определеността на философските компетентности заслужава да бъде мотивирано с по-значими цели, не смятате ли :)?
Кактото на превръщането касае показването, доказването, резултиралата действителност и т.н- въпрос на комуникиране е.
Обърнете обаче внимание на следното: горното е важно, но то възниква едва с получаването на някаква определеност на приноса. За сега ние разполагаме единствено с предложението, което Valentino направи и което си позволих да прочета като " Философът прави смисъл". Доколкото той все още не  е изказал съгласие  относно коректността на прочита, аз ще остана само при споменаването. Важно е обаче, че вече разполагаме с положително твърдение и това дължим най-вече на Valentino.

Не е нужно да ми благодарите, след всеки пост.:) Възпитано е, но не е необходимо. Фактът, че  отговаряте предпоставя благодарността.
А с това ...."преспиване"... направо ме разбивате :)

ще сложа едно мое мнение, което е писано преди време, но е по темата Ви, и ако се съгласите, щ%

Добро утро!
Диана Експрес- Утре
[http://www.youtube.com/watch?v=5ZjjIpXq_6o]... за тонус./ Моля да приемем "духа" на песента. надявам се, че не накърнявам нечии естетически вкусове./
Продължаваме...С други думи " Нов ден, нов късмет!

Sorry, правя прочит на post-a ви:
" Философът, любейки мисленето, чрез което разбира или не разбира хората, чувства се страхотно, ...може да изпитва щастие, да го споделя, да знае Как, за да е по-осъзнат смисъла на живота, има мисията не просто да защити вече открити неща, но и да провокира хората да мислят правилно за да са полезни на себе си".
Покана: бихте ли посочил/а, кое от казаното считате за неотменима философска компетентност?
Уточнението ще ни помогне в работата с различаването филисоф/не-философ.
Отново пренасяме и прочита на предложеното от Valentino: " Философът прави смисъл".

Отбелязване: в момента работим със смислите  принос, компетентност и мисия / post-а на Sorry. За сега само посочваме, но е вероятно да възникнат затруднения откъм съ-общимост по някое време, които пък ние бихме могли да използвали за напредък.
Считам, че дължа обяснение: От къде на къде именно тематизация през принос на философа?
Ще направя посочване, което можем да използваме като " материал". То ще бъде от автобиографичен характер. Позоваването е отнесено към няколко ситуации.
1. Допускам, че в основата на питането за принос може да "лежи" и твърдението " Който не работи, не трябва да яде."- има вероятност да присъства в някой буквар, читанка или...от първите класове. Доколкото сега е само позоваване, ще остане без коментар.
2. Принос се иска да бъде извършен и посочен от всеки , който възнамерява да защити и придобие научна степен, включително образователно-научната " доктор". Тук бихме  могли да поканим да покажат какво са правили, когато са посочвали приноса/ приносите си  защитилите такава степен. Буквално: каква поредност от действия са удържали, за да могат със сигурност да определят " принос"спрямо " не-принос". Поканата е и към тези, които са членували в комисии и са приемали или не са приемали " приноси". Биха могли да предложат случаи,казуси и т.н. за осмисляне, с които да работим.
3. Случайна среща: автор П.Дракър. При него ме отведе изследването на управляемостта на промените и в една от книгите му се натъкнах на глава: " Да управляваш себе си: ІІІ Какъв е приносът ми? В: Дракър, П. (2000)Мениджмънт предизвикателствата на ХХІ век. С: Класика и стил.,с. 177
Отбелязване: в търсенето на поводите за възникване на питането от принос показвам случаите на срещаа не отправям препоръка за книга, т.е. в момента не се ангажирам да просвещавам....честно :)
4. Разбира се обявата в блога на ABC Design от 18.11.2008 " Търсим да назначим философ", където ясно е посочено следното:
"  От кандидатите очакваме:
1. Автобиография
2. Документ, описващ това, което един философ може да прави и с каквото може да допринесе за дейността на една уеб агенция."
- т.2 е директно изискване за посочено и признато по социален начин / чрез документ-тях ги произвеждат най-вече институции/  "можене да прави" и "каквотото на можене да допринася".
Горното изброяване е направено според реда на " срещи" във времето (ми), т.е. автобиографията.

Признавам, че дължината на постовете ме смущава. Смекчаване на вината ще потърся в " доброто намерение" да предложа материал за осмисляне, от което и самите постове " порастват".
Приемам, че ако бъда запитан в момента:
" С какво право си позволявам да спамя/логорея- логорействам по форума като невидял?" ще ми бъде трудно да отговоря :). Осланям се на добрите си помисли :).

.