Приносът на философа (Page 3 of 4)

Добро утро!
За настроение:
Оркестър без име- Оставаме !     И продължаваме, бих добавил :) .
[http://www.youtube.com/watch?v=Svifc9UG5VY]
Напрежението започна да придобива някаква определеност, която би могла да бъде изложена.
Искам да изкажа  благодарност и признание към основателите на този форум! На тях дължим възможността за съ-мислие във форумен вид!
Изказвам и задълженост към съ-мислениците, с които заедно работихме по темата до момента.
Признавам си, че тази съвместност, поне на мен, помогна да интензифицирам напредъка по невероятен начин. Показвам какво се има предвид: само в рамките на четири дена, форумното сътрудничество ми помогна да схвана " дефект" в питането, който вероятно щеше да ни изведе в " задънена улица".  В този смисъл, мога да свидетелствам от личен опит вече, че съвместността във форума на Проектория предлага чудесни възможности. Надявам се, че всички съумяваме да означим и мобилизираме получаваните резултати и с оглед на собствения си напредък!
Сега-аа, с надеждата, че ще подходим с благоразположение към " виновността", ще изложа проблема, тъй както ми се струва, че е.
Мимоходом споделям, че приемам да бъда разпознат като някой, на когото липсват първите три години.  Предполагаме, че новопостъпилите в питагорейската школа са спазвали обет за мълчание три години. Възможно е аз да поизбързах, защото мълчах само една / в регистъра на форума/:).
Но стореното, сторено...а и то не е малко.
Първи опит за установяване на " дефекта": по начина на полагане на питането е допуснато "философ" като своеобразна определеност да се вземе като вече наличен, получен и " пригоден" да произвежда своеобразна на определеността си действителност във вида на философски принос. И така може, но само като много частен случай. Обаче... през така удържано питане няма как да ни се получи ставането на тази определеност, която вече открито можем да твърдим, е предпоставена и предпоставяна / от мен до сега/. Вероятно и от там произхождат неразбирателствата ни с Valentino, в чийто първи постове по чудесен начин е загатнато ставането на философа. Допускам, че на същото, обаче прочетено във фаталистичната му фактичност на " вече станалото и неизбежното" се дължат някои от различията ни със Sorry. Едва ли не, аз си позволих наглостта! да възразявам на най-добронамерено предложените ми решения, като на лесни. А направеното в постовете на Sorry всъщност е ,като че ли, единствено възможното, с оглед на такава предпоставеност.
Накратко: предпоставянето ни въвежда в много сериозни затруднения. Ако останем при него губим толкова много, и най-вече " надеждата" за всеобщност на резултатите ни. Всъщност, в постовете ми по не съвсем явен начин, беше мислено следното. Философ е лице, което е завършило образование по философия в Университет и иска да бъде професионалист. Струва ми се, че тук тавтологиите, които възпрепятстват каквото и да е получаване на смисъл, са само един от проблемите. Положителното все пак, което като че ли прави ситуацията спасяема е, че се остава в социалното- образование, образователна институция, действия, които са предприемани от човешки същества ... по тежкия случай щеше да бъде, да се скочи направо в свръхестествени предпоставки откъм божества, природности, обдарености, музи и т.н , които за да се отстоят се скриват в "отвъдното", до което по очевидни причини е отказан достъп. С други думи, аз ни подведох да се изложим на опасността да се позоваваме на някаква метафизика, или пък да "запретнем" ръкави и да създаваме нова. Което пък неминуемо щеше да ни доведе до нуждата и от съответната социална философия, която за да ни стане, трябваше да организираме през йерархий, редополагания на хората по " сан" и " достойнство" и ето ви противоречие, вече непреодолимо. Питане, което цели и " социализацията" :) на философа, проведено по един предпоставен начин, го принуждава да стои в " не-социалното", което може да се извърши и през" свръх-социална" привилегирована позиция във вида на " елит" например, който тук неминуемо би съвпаднал със " специална порода"/ заемка от животновъдството- струва ми се, че няма от къде другаде да дойде/ хора. А пък нужната ни политическа философия щеше да е направо за съд..., ако бихме си позволили да я създаваме. Допускам, че познавателна теория така и нямаше да развием, а щяхме да се спасяваме с логика.Вероятно онтологията ни щеше да е във вида" тука има, тука нема"- като се натъкнем на реалност, незнайно как я установяваме, като не се натъкнем-...седим и чакаме тя да се натъкне на нас :).
Наблюдение: размерите на поста пак пораждат смущение...
Предстои изработването на възможност за изход.

Valentino,
относно свободата съм съгласен, че няма как да я мислим като израз на законовост. Напротив-със закон тя се признава, не повече. Относно гарантираните права: струва ми се, че правото на свобода в слово, изключва "псуването", което повече ми изглежда да е /буквално/израз на не-свобода. Като че ли, то по-скоро попада откъм страната на задължението " да се въздържаме да псуваме" при признато право на свобода на словото.

.

Valentino,
бих ни поканил към самообладание и присъствие на духа. Струва ми се, че се различихте неоснователно спрямо първите си постове. Ако и да сме в процес на ре-тематизация, аз не бих желал да пренебрегваме предложенията, които правите. Особено тези в първия ви пост.
Трудно ми е обаче  да продължа да прикривам несъгласието си спрямо начина, по който осмисляте човека. Има вероятност да величаете " зверството" и от там да правите заключение, че именно посочените от вас като значими, исторически личности, са извършвали " най-големите зверства".
Искам отново да ни поканя да работим внимателно с Ницше. Той категорично извършва значими философски постижения, но във философското му наследство има прекомерно много неовладяност и неопределеност. Предполагам, че сега ще ме обвините в посредственост. Може и да сте прав.
Допускам, че имате своите основания да радикализирате позицията си.
Струва ми се, че "свръхчовекът" като модус е спасяем единствено като процес, и то отново внимателно, като стремеж към самопреодоляване, а по-добре като саморазвитие.

тази част много ми хареса. :)

"бихте ли ми нарисувал овца?" ("винаги, когато се срещах с възрастни ги питах какво виждат. И след като ми отговореха "шапка" спирах да се опитвам да им обяснявам)

Не разбрах, дали имам роля в намирането на "изход". Но дори да сте го предвидил, аз няма да мога да помогна. Не поради липса на желание. А, защото... така се случи.
Лека нощ.

Редактиране
" ...С хора" и " усилиЯ"

.