Делимостта на материята (Page 2 of 3)

.

цялото неразбирателство се дължи на разминаване в дефинициите на понятията. аз любопитствах и приех все.

не съм казал нищо от това; аз само исках, както човек по някога иска на готово, да попадна на нещо казано, което да изясни моето собствено виждане, понеже признавам, че в този случай, съдържа известна неяснота. а инак, по склонен съм тъкмо да мисля, че е съществуването на неделими частици е възможно, но ми е трудно да го схвана : защото, ако имаме една частица, която сме взели за неделима, тя в самата себе си една съвършена плътност ли има, няма ли някаква структура, която да поддържа нейната форма и съществуване? точно това ме подвежда към безкрайността. тя нали има някакъв обем; ако има обем, значи в него има нещо; ако има нещо, то как може да бъде еднородно? това не означава ли тя да е съставена не от друго, а от същото естество като своето, не друго, нито с различен обем, а същото, което е безсмислено, струва ми се?

или във връзката помежду им?
Схващането, как точно се случва?

извинения,  горе има едно 'не' в повече
frege искаше да напише "предикатът 'делим' не е приложим"

Това, което предлага frege (и което всъщност е становището на физиката на микрочастиците), е да не прилагаме понятието за обем към елементарни частици. Клетката има обем, електронът - не. Електроните могат ли да бъдат по-навътре или по-навън в обема на атома? Електронът няма орбита. Тук понятието за част и цяло, ако изобщо е приложимо, е по-особено. Като етносите, от които е съставена българската нация. Не може да се каже кой къде е. Както и нацията не е на определено място, да кажем на територията на България.

Но това е друго нещо. Тук все пак става дума за обяснение. Защо клетката има определена форма, а не се разтича? Тя е поместена в клетъчна мембрана и се поддържа от цитоскелет. По същия начин можем да обясним химичните свойствата на атома чрез съставящите го електрони, без да ги локализираме на точно определени места в атома.
По този повод искам да кажа отчасти същото, както по-рано, но без прагматизма, който подразни qze. Как се откриват частиците, които ще обяснят свойствата на съставеното от тях цяло? Електронът не може да се види с никакъв микроскоп. Най-малко от всичко – с електронен. В началото електронът е просто идея. Но ако той е измислен единствено и само, за да обясни, да кажем, ковалентните връзки между атомите, той си остава само идея, и то безпочвена. (Избягвам да говоря за безсмислено обяснение, което ми беше забранено.) Той трябва да дава, така да се каже, дивиденти. Нека да не казвам, че тези дивиденти са успехи при овладяването на някакви експериментални ефекти. Това не се приема добре. Да кажем, че „дивидентите” са обяснения на още и още явления. Това е, което ще ни даде увереност в съществуването на постулираната частица.
Тогава защо да няма неделима частица? Просто сме стигнали до една частица, с която обясняваме свойствата на следващото ниво, но нямаме обяснение с друга, съставяща нея частица, което да дава „дивиденти” от вида, който описах. Спокойно можем да се задоволим с нея. А ако някой твърди, че непременно зад всяка частица се крият други, които я съставят, или, напротив, че някаква частица е последната и неделима, той не може да има основания. Основанията са винаги в „дивидентите”, които можем да получим от една конкретна частица. Те не могат да важат за цяла безкрайна поредица от матрьошки. Но никога не се знае дали в някой следващ момент няма да се окаже целесъобразно да потърсим още една матрьошка в последната, до която сме стигнали засега.
Само да не кажете, че нелигитимно съм отклонил разговора от безкрайната делимост към акции, дивиденти и матрьошки.

А как иначе можем да разберем за съществуването на някакъв невидим и неосезаем обект?
Чрез откровение, чрез вродени идеи? Но нали трябва да се убедим, че откровението е откровение, а не измама, че идеите са истинни, а не предразсъдъци?
Чрез доказателство? Да, но не доказателство от рода на геометричното. Тук доказателството е, че идеята работи и става все по-невероятно това да е просто късмет. Както някой все намира извинение да не свърши някаква работа. Накрая ни става ясно, че работата не е в едно или друго стечение на обстоятелствата, а в това, че не му стиска да си изпълни обещанието.