16 (edited by Valentino 15.07.2010г. 18:08:13)

Re: достоверните сетива

.

17 (edited by Valentino 15.07.2010г. 18:08:20)

Re: достоверните сетива

.

18 (edited by Valentino 15.07.2010г. 18:08:28)

Re: достоверните сетива

.

19 (edited by Valentino 15.07.2010г. 18:08:34)

Re: достоверните сетива

.

20 (edited by Valentino 15.07.2010г. 18:08:44)

Re: достоверните сетива

.

Re: достоверните сетива

аз пък си мисля, че за всяка причина е нужно основание. :) Така, харесва ли ви?

тъй като не всяка причина е решение на човека, то ми се струва очевидно, че не за всяка причина е нужно основание. когато пада от високо една саксия не й е нужно основание, за да се счупи.

И, тогава....Какво?

ми нищо.

Re: достоверните сетива

Ама, ние за саксия ли си говорим? О, извинете неразбирането ми.

Аз си мислех, че за това дали съществуват нещата. От там може би защо и как... и т.н.

А, то, за падаща саксия. Никъде не е написано, поне от мен, че за всяка причина е нужно основание. Конкретно за съществуването на "Любов", и отнесените към нея причини и основания, питах. Но и "нищо" е отговор.
Отново, извинете.

Re: достоверните сетива

към сори :
ами по принцип не говорим за саксия, както и в другата тема не говорихме за тухла, но накрая, изглежда, тухлата като строителен елемент беше повече обсъждана, отколкото като пример в отношение към темата.
но това дали съществуват нещата не прави много разлика : тъй като, за да съществуват също не е необходимо основание, а само причина, която да предизвика съществуването. ако приемем, че има основание, то трябва да приемем, че те са били създадени в резултат на някакво намерение, което ми се струва невероятно.
а за лубовта малко се объркаха нещата, и аз вече изгубих представа в какво отношение тъкмо я разглеждаме.

Re: достоверните сетива

към валентино :

Човешката свобода е баш съществуването

ако е така, то несвободно следва да е само това, което не съществува? изглежда под свобода разбираш не това, което аз.
после не разбирам защо културата е следствие на човешката свобода?

ако за своето състояние човек неизменно попадаше на причина (или мотивация), то не би имал нужда от вяра

от това, изглежда, следва, че човек се намира в едно или друго състояние безпричинно, и второ, че той има нужда от вяра поради тази безпричинност? човек има нужда от вяра, например, за да подкрепи надеждата си, че както и да се развият събитията, ще следва утешение, че, ако сме достойни, дори да сме неумели, нещата просто ще се наредят от само себе си. ти обаче имаш друго виждане и за вярата, и съм любопитен да го науча.

Философията, както и религията... тя, в търсене на истината, обгрижва заблудата човешка

дотук добре, въпреки че имам известни съображения за религията.

всички тези твои трепети на душата се дължат на спецификата на течностния баланс в организма

не виждам как това състоянията на душата да се дължат на тези на тялото противоречи на това, че философията се стреми към истината? после какво те смущава в това твърдение? то не означава, че състоянията на душата са безпричинни, нито че следва да се лекуват, например, чрез хормонални препарати.
сигурно си чувал за психоактивни наркотици; те са химически субстанции, но въздействат на психиката, и то не, понеже притежават някаква магическа или душевна сила, ами понеже въздействат биологично на хормоналния баланс и на мозъка. не е трудно да забележиш, че много от твоите състояние се дължат на физически дисбаланс. аз не се стремя да принизявам човешките емоции, както изглежда на някои, но тъкмо те се заблуждават, че закономерното отношение към тях ги принизява. математическото отношение към музиката, например, дразни музикантите, но математиката е език като всеки друг, създаден съобразно наблюдението над действителността, и значи адекватен; никой не твърди, че музиката е създадена чрез математика, но може да бъде обяснена чрез нея. и не е ли висшето в музиката самата тя, какво е по висше в музика, създадена чрез емоция, и друга, създадена чрез математика, ако те еднакво издигат човешкия дух? от време на време това ми прилича на някакъв страх от закономерността, която ни се ще да вярваме, че не съществува, за да може по някакъв начин да се наслаждаваме на вечно блаженство, без да полагаме никакви усилия.

забележително е как от достоверността на сетивата я докарахме до причинността и от там до свободата, пък и до други работи. в следствие на това, пък и, струва ми се, твърде неясните изложения, като няма да изключа от това и себе си, колкото и да се старая написаното от мене да бъде разбираемо и за тъпаци, всичко това се отклони от яснотата и последователното развитие.

25 (edited by Valentino 15.07.2010г. 18:08:56)

Re: достоверните сетива

.

26 (edited by Valentino 15.07.2010г. 18:09:04)

Re: достоверните сетива

.

27 (edited by Valentino 15.07.2010г. 18:09:13)

Re: достоверните сетива

.

Re: достоверните сетива

към 1. : казваш, че човешката свобода е баш съществуването, но несвободно е тъкмо това,  което съществува? как става това? кое е тогава свободно?

към 2. : струва ми се, че това, че едно нещо не е пряко следствие на пиродата, не означава, че е следствие на свобода.

В контекста на свободата, т. е. в преживенското насъщие, душевните състояния са безпричинни... Вземам една игла и се убождам с нея, заболява ме; но в самото преживяване на болката не съществува феноменална аподиктика, че е причинена от убождането; и всеки път ме заболява в различен нюанс. Светът се избръща от представа към воля

признавам, че това ме обърква. имам известна вина, че не познавам толкова философската литература, колкото тебе, и тези думи са ми неизвестни, но вярвам, че човек може да обясни и най сложното без употребата на подобни думи. защо, например, неизменно в една философска книга предговора на издателството съдържа далеч повече такива думи, отколкото самата книга? щом познатите ни философи са съумяли да се справят без тях, считам, че е възможно и ние да направим това.

към 7. : математиката вероятно не е пълнокръвен език в смисъла на език за комуникация, но е репрезентация на действителността, която неизменно съдържа адекватност, тъй като е създадена въз основа на тази действителност, и трябва да съдържа в действието си свойства, които и иначе са присъщи на действителността.

мисля, че състоянията на съзнанието не могат да бъдат безпричинни. но това не пречи волята да се обръща срещу себе си, ако правилно разбирам това : свободната воля е това да се противопоставиш на волята, която е следствие на причина. но не е ли и това противопоставяне следствие на причина?

колкото до симулакрумите, ще си позволя да се съглася с остроумния и запознат човек. аз дори бих казал, че всичко може да бъде обяснено чрез схема от не голям брой понятия, и това обяснение да не бъде неадекватно. това, че ние наблюдаваме многообразието не означава, че всеки негов елемент е от значение и се нуждае от обяснение, ами всички елементи принадлежат на множества; а когато, например, много хора заедно са причина за едно действие, те могат да бъдат взети предвид като едно нещо. после, неяснотата, която се създава от употребата на такива изрази ми прилича на твърденията на шаманите, че достигат до висше познание чрез чувствата, и затова то не може да се обясни : но тъй всеки може да се обяви за шаман, и никой не може да докаже измамата му; така и с непонятните изрази може да се съставят такива обяснения, на които изобщо не може да се противоречи, и всяко противоречие би могло да се заклейми като неразбиране. споменаваш ницше, обаче неговия език е пределно ясен. това мислех да кажа, общо взето.

Re: достоверните сетива

хората, с които съм свикнал да общувам отдавна да са се отегчили от моята настойчивост, а ти благодариш за търпението ми. значи и аз трябва да благодаря за твоето.

Re: достоверните сетива

Имам един въпрос към Валентино. Спомняш ли си момента в който си се чувствал най-свободен? Можеш ли да го споделиш? А да обясниш защо точно в този момент си се чувствал повече от всякога Свободен?

Бих искала да задам същия въпрос и на Язе - ако не го отегчава :-)