достоверните сетива (Page 3 of 4)

А как тогава знаеш какво е да си свободен?

А ако не знаеш какво е да си свободен, как знаеш, че никога не си се чувствал такъв?

Темата е за достоверните сетива. Мисля, че въпросите ми са по темата. Мисля също че са и философски.

.

.

съвестно ми е :( затова ще опитам да "канализирам" (:):)) това, което аз исках да изложа.

достоверност:=authenticity

authenticate- удостоверявам авторството на....

може и така : До-(сто)-верност;

Харесайте си един от трите варианта.
И може би ще разберете, че сетивата и тяхната достоверност, доказват автентичност, всъщност, която не може да не е в резултат на (невероятно) намерение.
Оттам основание, причина и следствие. Това не е твърдение, защото случая със саксията много ще ни отдалечи от достоверността.
Така че, причинно-следствената връзка, ако е в отношение с достоверността... си вАжи, що не?

Любовта, беше между другото, но тя не е толкова интересна, и без това не съществува :)

А, има ли друг ... вид ...намерение? (в контекста на темата Ви, естествено!)

Желание, намерение и достоверност са различни неща. И, намерението ще Ви даде повече, от желанието. Факт.
Намерението има "възможност" спрямо знанието априори, то е тъждествено, така да се каже с достоверността-автентичността.
Нещо Ви притеснява в това намерение, но спокойно, това е доста убедително за достоверност.

Така че, вие, си преценете:
1. Достоверността, за какво Ви е нужна?
2. Установявайки я, дали ви дава - Наличност-Същност-Факт!?
3. Сетивата, спрямо достоверността, с какво и как й помагат, за да ви е по-разбираемо, и ...автентично, знанието, което получавате?

не става въпрос за видове намерение; става въпрос за намерение от една страна, което нямам предвид, и намерение от друга, което имам.

не ми се удава да видя нищо тъждествено между намерение и достоверност. намерение е приблизително решението да се предприеме определено действие. достоверност е приблизително адекватността на един източник на информация с действителността.

намерението, доколкото знам, не може да бъде основание, тъй като основанието е причината, поради която се появява едно намерение, което е приблизително каквото посочих по горе; още по малко едно намерение или основание може да е достатъчно за достоверност : един човек, понеже втори човек е изял котката му (основание), решава да изяде котката на втория (намерение); но не може да се каже, че едното или другото е достатъчно за каквато и да било достоверност. колкото до нея : един учен, който винаги е прав, ти казва, че нещо е някак си, до което ти обаче нямаш достъп да провериш, обаче понеже той винаги е прав, то е вероятно да е прав и този път - в случая достоверен източник е учения; тъй и моята тема се отнася до това дали сетивата са достоверни източници на информация. и тъй накратко :

за да получа адекватно познание.

наличност, същност и факт - доколкото разбирам в какъв контекст ги поставяш - ми дават и недостоверните сетива; но установявайки достоверността установяваме адекватността на тея трите.

не може да се каже, че сетивата "помагат" на достоверността; сетивата или са достоверни, или не. също тъй достоверността не прави познанието повече или по малко разбираемо, а само адекватно и нищо повече. изхождам от това, че, струва ми се, ние мислим само дотолкова вярно, доколкото имаме познание, а имаме познание само от сетивата; и ние може да изведем едно познание и без сетивата, но те са последната инстанция - тоест изведеното може да бъде сигурно само, ако е проверено в действителността - или се лъжа?

пък иначе - защо е това Ви? аз не съм нито пенсионер нито нобелист, за да се обръщат към мене на Вие.