От известно време посещавам този форум пасивно и искам да обърна внимание на някои неща,
които ми правят впечатление тук. Изглежда някои от вас се опитват да практикуват някакъв вид
мъдрост с поведението си, като тук искам да разгледам това на sorry и Валентино. Първо sorry
, като подхожда към темите с това въпросително отношение, сякаш казва "аз може да не зная
много, но моята мъдрост е способна да научи другите да разбират нещата по-ясно", като оставя
себе си на заден план и все едно се старае да накара другия да си изясни собствените
възгледи, но както Сократ, това трябва да й придава осанката на мъдрост превъзхождаща
едностранния възглед. И с тези усмивки в края на отговорите си, сякаш запазва една дистанция
като на старец, наблюдаващ опитите на дете с усмивка, и казва "аз може би не успявам да те
убедя, но е достатъчно сама да зная, че съм права". Валентино от друга страна преустановява
една дискусия, като че с мъдростта на някой, който не хаби излишни усилия да просвети
непросветените, когато забележи, че те не се поддават на това, и значи не са готови да
познаят истината. Извръща поглед с едно превъзходство, което обаче е замъглено от
твърдението му, че не е философ, като самокритиката на мъдреца, че не е достатъчно мъдър,
щом не може да възпита и най-невежия. Но ето как нещата стоят в действителност. Sorry с
въпросите си не излага никъде своето мнение напълно, като тъй го предпазва от критика и
оставя себе си в една загадъчност. Освен това проучава мненията на другите, като тъй запазва
усещането, че е водещ в развитието на спора, и повече напомня човек, който чете книга,
отколкото човек, който води диалог. А с усмивките засилва умишлената загадъчност като човек,
който, щом се усмихва, кара другите да мислят, че знае нещо повече и наблюдава с умиление
неопитността на другите, но все пак е добронамерен и готов да им помогне да се разделят с
невежеството. Валентино пък все едно спазва детската поговорка "по-мъдрият отстъпва" и така
спестява усилията си, когато е изчерпал обичайните си аргументи в своя полза и не, че се
чувства длъжен да се съгласи с другия, но просто не може да намери как да му противоречи.
Това безсилие го ядосва и той зарязва всичко като някой, който, отегчен от твърдоглавието на
другия му казва "с тебе не може да се спори". Накрая похлупва всичко това с една самоирония,
в която всеки знае, че няма нищо искрено. За мен е явно, че този вид поведение и от двамата
е напълно неуместен, макар да разбирам техните причини. Защото човек, когато води един спор,
има интерес да постигне някакво съгласие, иначе в това няма нищо философско - така оставяш
още един човек в заблуда, а щом търсиш истината, значи не можеш да си позволиш това, значи
се предаваш от отегчение. Както Валентино със своя неясен и мистичен изказ, но също така и
sorry, добре са усвоили умението да защитават собствените си възгледи, но във философията не
е важно това, а да се намери истината. Всеки може да приложи своите тънки трикове в защита
на възгледите си, но истината пак ще остане скрита, и тогава каква полза от запазването на
достойнството? Мога да си представя, ако например, дойде един човек, и ви каже всички истини
за света, които са съвсем нови за вас, но да приемем, са действителни, то вие ще се отнесете
към него с превъзходството на човек, който не желае да влиза в спор, но знае за себе си, че
сам той си остава прав, въпреки всичко. Но това не е философско. Ако Валентино има някакви
художествени дарби, нека ги прилага в художествената литература, а не във философията, тъй
като тук важно е не изложението, а същността на идеите. Искам да посъветвам и двамата да
действат по смело. Тъй като пиша в темата на Язе, искам да го поздравя за ясния и
последователен изказ, но да му предложа да не използва този форум за самообучение, защото
всички от неговите теми са широко засегнати във философската литература. И също така да
посоча Dalai като пример за прост и ясен израз - когато се появи такъв човек, подражавайте
му! Защото ще се повторя, важни са идеите, а не това, че ще наподобявате нечий чужд подход.
Оставете индивидуалността си, тя е важна в изкуството, не тук.
Накрая искам да помоля всички да не гледат на съветите ми с презрение и досада, тъй като аз
съм на 63 години и многократно съм бил свидетел на подобни неща. Аз все пак не познавам
вашите достойнства, ето защо трябва да ми простите незнанието по въпроса, че те вероятно
компенсират всички ваши грешки.
