Re: достоверните сетива

qze wrote:

обаче сигурно ти знаеш сичко и само ми задаваш въпроси, за да ме изложиш и да се забавляваш, подозирам.

Не е интересно какво Аз знам. Което определено не е всичко. Въпросът е, (доколкото все още се придържаме към темата)
Дали това, което аз знам е достоверно?
Задаването ми на въпроси, не е с предпоставката, че аз знам, отговорите и изпитвам някой чрез въпросите си. Напротив, това са питания, които са натоварени, с толкова неизвестни, колкото и ако не бяха зададени въобще. Но когато имаш събеседник, си въобразяваш, не знам  колко достоверно, че е възможно, да се стигне до достатъчно "адекватни" отговори, с които...ако не яснота или знание... някак...
да изчезне това съмнение за манипулация.
Забавляват ме... по-прости неща, философията не е от тях.
:)

Re: достоверните сетива

От известно време посещавам този форум пасивно и искам да обърна внимание на някои неща,
които ми правят впечатление тук. Изглежда някои от вас се опитват да практикуват някакъв вид
мъдрост с поведението си, като тук искам да разгледам това на sorry и Валентино. Първо sorry
, като подхожда към темите с това въпросително отношение, сякаш казва "аз може да не зная
много, но моята мъдрост е способна да научи другите да разбират нещата по-ясно", като оставя
себе си на заден план и все едно се старае да накара другия да си изясни собствените
възгледи, но както Сократ, това трябва да й придава осанката на мъдрост превъзхождаща
едностранния възглед. И с тези усмивки в края на отговорите си, сякаш запазва една дистанция
като на старец, наблюдаващ опитите на дете с усмивка, и казва "аз може би не успявам да те
убедя, но е достатъчно сама да зная, че съм права". Валентино от друга страна преустановява
една дискусия, като че с мъдростта на някой, който не хаби излишни усилия да просвети
непросветените, когато забележи, че те не се поддават на това, и значи не са готови да
познаят истината. Извръща поглед с едно превъзходство, което обаче е замъглено от
твърдението му, че не е философ, като самокритиката на мъдреца, че не е достатъчно мъдър,
щом не може да възпита и най-невежия. Но ето как нещата стоят в действителност. Sorry с
въпросите си не излага никъде своето мнение напълно, като тъй го предпазва от критика и
оставя себе си в една загадъчност. Освен това проучава мненията на другите, като тъй запазва
усещането, че е водещ в развитието на спора, и повече напомня човек, който чете книга,
отколкото човек, който води диалог. А с усмивките засилва умишлената загадъчност като човек,
който, щом се усмихва, кара другите да мислят, че знае нещо повече и наблюдава с умиление
неопитността на другите, но все пак е добронамерен и готов да им помогне да се разделят с
невежеството. Валентино пък все едно спазва детската поговорка "по-мъдрият отстъпва" и така
спестява усилията си, когато е изчерпал обичайните си аргументи в своя полза и не, че се
чувства длъжен да се съгласи с другия, но просто не може да намери как да му противоречи.
Това безсилие го ядосва и той зарязва всичко като някой, който, отегчен от твърдоглавието на
другия му казва "с тебе не може да се спори". Накрая похлупва всичко това с една самоирония,
в която всеки знае, че няма нищо искрено. За мен е явно, че този вид поведение и от двамата
е напълно неуместен, макар да разбирам техните причини. Защото човек, когато води един спор,
има интерес да постигне някакво съгласие, иначе в това няма нищо философско - така оставяш
още един човек в заблуда, а щом търсиш истината, значи не можеш да си позволиш това, значи
се предаваш от отегчение. Както Валентино със своя неясен и мистичен изказ, но също така и
sorry, добре са усвоили умението да защитават собствените си възгледи, но във философията не
е важно това, а да се намери истината. Всеки може да приложи своите тънки трикове в защита
на възгледите си, но истината пак ще остане скрита, и тогава каква полза от запазването на
достойнството? Мога да си представя, ако например, дойде един човек, и ви каже всички истини
за света, които са съвсем нови за вас, но да приемем, са действителни, то вие ще се отнесете
към него с превъзходството на човек, който не желае да влиза в спор, но знае за себе си, че
сам той си остава прав, въпреки всичко. Но това не е философско. Ако Валентино има някакви
художествени дарби, нека ги прилага в художествената литература, а не във философията, тъй
като тук важно е не изложението, а същността на идеите. Искам да посъветвам и двамата да
действат по смело. Тъй като пиша в темата на Язе, искам да го поздравя за ясния и
последователен изказ, но да му предложа да не използва този форум за самообучение, защото
всички от неговите теми са широко засегнати във философската литература. И също така да
посоча Dalai като пример за прост и ясен израз - когато се появи такъв човек, подражавайте
му! Защото ще се повторя, важни са идеите, а не това, че ще наподобявате нечий чужд подход.
Оставете индивидуалността си, тя е важна в изкуството, не тук.
Накрая искам да помоля всички да не гледат на съветите ми с презрение и досада, тъй като аз
съм на 63 години и многократно съм бил свидетел на подобни неща. Аз все пак не познавам
вашите достойнства, ето защо трябва да ми простите незнанието по въпроса, че те вероятно
компенсират всички ваши грешки.

Re: достоверните сетива

Re#47

Благодаря Ви за вниманието.
Жалко, че не съм на Вашите години, за да имат авторит..арност мненията ми.
Но, през цялото време на участието ми, съпричастността и отношението ми, понесох безброй форми на... грубост, неуважение и.... както и да е. Но това да ме сравнят с Валентино-Методиус-Чезаре и последния да затвори вратата беше най-добрият "изстрел"!
Поздравления!

Мирослав Йотов wrote:

Аз все пак не познавам
вашите достойнства, ето защо трябва да ми простите незнанието по въпроса, че те вероятно
компенсират всички ваши грешки.

Незнанието не е проблем... а Достоверността, ... може би? знам ли.

пп. Все пак, мисля, че ще го преживея, ако сте роднина на Стилиян :) Поздрави.

Re: достоверните сетива

Тъй като пиша в темата на Язе, искам да го поздравя за ясния и
последователен изказ, но да му предложа да не използва този форум за самообучение, защото
всички от неговите теми са широко засегнати във философската литература.

да ама тая литература никъде я няма. пък и ми беше любопитно да говоря с живи хора на теми, на които говоря само с мене си. срещал съм и хора, които се интересуват, тъй да се каже, от големи теми, обаче те изобщо не им се удават; този вид май преоблава, не знам що. а инак около мене има само рисувачи, пък тяхната мисъл е твърде отнесена и ирационална. до някаква степен съм изненадан обаче от това, че в главите на тези, които учат философия има добра мисъл, понеже мислех обратното; предполагах, че те ще са само напълнени с история на философите и някои други термини, и това е. щото аз не зная някой успял философ да е завършил философия - освен май лайбниц. този, който е роден с мисъл, през където и да мине, пак ще си остане философ и нищо не може да промени това.

на 63 години

хах на 63 по форумите; ти, щом си живял толкова, как тъй мислиш, че хората ще обичат една критика или ще гледат позитивно на нея, или изобщо ще я приемат? най много да се почувстват обидени, както сори вече ми изглежда по отговора си. трябва да ти призная, че си губиш времето, но то тъй или иначе вероятно ти е свободно.

да не гледат на съветите ми с презрение и досада

това не вярвам да стане. хич хич.

Re: достоверните сетива

да изчезне това съмнение за манипулация

тва беше шега, да не го вземеш навътре, ц ц.

а философията може да е много забавна, зависи кой я практикува. инак, весели празници.

51 (edited by Valentino 15.07.2010г. 18:10:20)

Re: достоверните сетива

.

52 (edited by Valentino 15.07.2010г. 18:10:26)

Re: достоверните сетива

.

53 (edited by Valentino 15.07.2010г. 18:10:32)

Re: достоверните сетива

.

54 (edited by Valentino 15.07.2010г. 18:10:40)

Re: достоверните сетива

.

Re: достоверните сетива

свободата да бъдеш всепризнат за нищожество

Съществува едно правило в етиката, а именно, не прави нищо другиму, което не желаеш да направят на тебе. Но един затворник не получава свободата си, само задето тези, които му я отнемат, не биха пожелали да се лишат от своята; а ти си затворник на това общество, и ако мислиш противното, си мечтател, непримирим. Но какво получаваш ли от тая непримиримост свободата си? Не, аз мисля, по скоро добавяш на себе си нови окови. В обществото ти няма да получиш такава свобода, каквато изглежда търсиш, но това не прави невъзможно все пак да бъдеш нищожество, ето тази свобода имаш, но ти и нея искаш да отхвърлиш; да заявиш, че искаш да бъдеш нищожество, когато обществото изисква от тебе да си обратното, е все едно да се смееш на раните си - нищо повече от защитна реакция. И, ако получиш тая свобода, какво ще придобиеш с нея? Това е все едно, когато тежи върху тебе изискването да си добър стрелец, за да улучиш мишената, ти да искаш да я улучиш тъкмо като си съвършено неумел стрелец, само, за да си свободен.