ченгетата в БАН, интересни имена, Лили (Page 4 of 11)

По-ми харесва ловец на вещици :D.

http://www.youtube.com/watch?v=F-vvSJCY3uA - ето и музикалното оформление към темата.

Ето отговорът на Ивелина, който публикувам по нейно желание:

Здравей Георги,

Много се радвам, че отново сме във връзка с теб.

Видях текста в Проектория, към който си ми изпратил линк, а също че сте публикували моя първи текст, отговора на Грозданов, но сте пропуснали да публикувате моята реплика:) Истината е, че е време да направим нещо за ИФИ, най-малкото в Twitter, за да не се налага това безкрайно препращане на писма. Тъй като темата е публична, както сам писа, ще си позволя да препратя писмото си до теб, за да го вмъкнеш като реплика на твоя пост (тъй като не съм регистрирана в Проектория, но ще оставя регистрацията за друг път).

Освен това, пак заради публичността на писмото ми, ще си позволя от време на време да се обръщам към теб в 3-то лице (но това не е, защото те пренебрегвам като събеседник).

От твоя текст разбирам, че много си изстрадал и си много огорчен. Това дълбоко ме наранява.

Ще си позволя да мина в 3-то лице, за да кажа, че впечатленията ми за Георги са повече от отлични: блестящ ум, изключително проницателен в своята област на изследване, стремящ се към дълбочина на разбиране на авторите, с които работи, способен да се фокусира същността на философските проблеми и където е необходимо, да прокара ясна граница между същественото и несъщественото, което е решаващо за задълбочаване на едно философско търсене.

Имах възможност да се запозная с неговата дисертация. Може би под натиска на дискусиите в ИФИ той беше отстъпил от постструктуралисткото разглеждане на проблема към въпроси, които питат “какво” – което измества силата на неговата гледна точка (с ударение върху отношенията и различието) към един подвеждащ въпрос, който подмолно води до питане за същности. Обаче това е един строго професионален разговор, който винаги съм искала да водим, но не му е мястото тук, защото има малко общо с дискутираната сега тема.

Георги не само е един от блестящите ни млади колеги, на чиято проницателност не веднъж съм се възхищавала, но и неговата отдаденост впечатлява. Тя проличава най-силно в стремежа му да си изясни всеки проблем и понятие в най-малки детайли – и да остане до колкото е възможно верен на авторите, с които работи.

В разговори с проф. Проданов винаги съм изтъквала забележителните му качества – с огромно съжаление трябва да призная, че това е ставало само в 2-3 разговора. След това изгубих връзката. Спомням си един от последните ми разговори, в който участваше и Васил Пенчев (последният пък твърдеше, че всички привърженици на Дерида трябва да бъдат изхвърлени; разбира се, след толкова време не мога да съм напълно прецизна в избраната от него формулировка, но това беше посоката на “критика”, която бе избрал). Не вярвам обаче Пенчев да го е мислил сериозно – вероятно е било просто разгорещяване в хода на спора.

Страданието, огорчението и дълбокото разочарование на Георги намирам за справедливи, макар формата на лични нападки да не считам за много удачна. Все пак не мога да си обясня по никакъв начин, ако Георги Ангелов е защитил докторската си дисертация (което за ИФИ-БАН е задължително условие) как един за мен очевидно толкова талантлив колега не е бил приобщен към работата в института? Георги не само има дълбоко разбиране за проблемите, но и е много енергичен млад колега – а точно от такива хора се нуждаят нашите институции днес.

От пуснатия от теб текст оставам с впечатление, че с Проданов сте навлезли в дълбок личен конфликт. Много съжалявам да чуя за това. Нямам знание нито за причините, нито за детайлите, довели до това.
Затова призовавам към най-доброто във вас двамата, за да се загърбят и оставят настрана всякакви лични нападки и обиди, за да се направи всичко възможно хора като Георги да станат част от ИФИ. Дори това да е последното нещо, което може да направи за института, това ще е едно достойно дело.

Не призовавам към енергични действия в подкрепа на Георги, заради съчувствие или състрадание – той няма нужда от тях. Призовавам за действие заради личните му качества, които са блестящи. Недоразуменията, каквито и да са те, следва да бъдат отстранени и изгладени, необходимите разговори проведени, за да не страда работата ни от това. Нямам никакви колебания относно качествата на Георги и съм убедена, че неприобщаването на колеги с неговите качества към ИФИ е грешка: затова призовавам тази грешка да бъде поправена незабавно, стига да има воля и от двете страни. В този смисъл призовавам и Георги да остави настрана личните обиди и да работи за това, което обича.

Вярвам, че директорът на ИФИ, проф. Проданов, ще реагира на този ми апел. И оставам в очакване.

Не съм запозната с работите в различните секции – и откровено смятам, че няма бъдеще за секциите в нашия институт. Това изрично го има и в препоръките на ЕНФ. Работни групи на хора, които работят по общи проблеми – това е бъдещето и това е формулата, която следва да бъде търсена. Само така ще има успешна реализация, повече успешни проекти.

Не се учудвам, ако между поколенията има неразбиране – ние сме парадигмално много различни и затова често позициите на по-младите колеги остават непонятни и срещат неразбиране. Теоретичните различия между нас обаче не трябва да са пречка да дадем най-доброто от нас в областта, в която работим.

Но държа да припомня, че в нашата област никой не следва да разчита просто на съгласие – ние сме философи в края на краищата, ние спорим за всичко. Да защитаваме позициите си, дори пред среда която не е готова да ги чуе – това е автентичната позиция на философа. Кой е този голям в нашата област, който е бил посрещнат с овации и просто са го молили да ни драсне някой ред, за да ни просветли? Години незачитане, години борба – с това е белязана кариерата на мнозинството големи имена в нашия бранш – и това е първият суров урок, който ние трябва да научим.

Георги, каквото и да се случи, каквото и да си кажем по тези форуми (които да си го кажем откровено имат малко общо с философията) винаги ще се радвам да работим заедно – собствено а философията, за осмислянето на това, на което сме свидетели.

Поздрави,
Ивелина

Yasen, това "не взимам страна в спора" какво точно означава?
Питам, защото, аз утре, въпреки това че съм на работа, ще се постарая да дойда в БАН, за да чуя, отговорите на много въпроси! Въпреки че, аз не работя там. Въпреки че, постнах инфото на "фреге", за да могат повочо хора да изразят позицията си.
НО, ако повечето от тези хора са- НЕ заемам страна в спора... е за кво си говорим?
Кажете, да си мълчим. Това не е трудно. Напротив.
Но за да се наеме някой от...известно разстояние, да иска това да не е смешна, неподлежаща на критика нАука, значи му...Пука. Колко? Толкова, колкото на, щатните, които се чудят, дали няма да загубят мястото си, ако разкарат директора, който досега им е осигурявал комфорта...или..толкова, колкото да Иска колегите му да могат да се чувстват конкурентни с всички останали, не толкова по-умни, но имащи достъп до повече бази.
И така. Всичко е въпрос на избор! Незаемайки позиция, това не дава Damage! напротив, прави те съпричастен, към това да искаш да запазиш статукво, заради което преди време е имало хора, които са искали да разчупят, НО сега...просто се налага, да се усмихнете, гушнете, и да си кажете: Браво оцениха ни, ние сме супер!
Ми не сте. Никой не е чувал за вас! Направете така, че да чуят! Заслужавате го.
С най-искренното ми уважение!

http://www.vbox7.com/play:814cbd7a - специален поздрав за Лили.

Объркал съм се, в бързината съм решил, че ми отговаряте, а всъщност сте ми давали някаква обща реторика. Нямам против да не ме четат, но ми е неприятно да не ме четат, когато ми отговарят.

Иначе, ентусиазмът от типа "дайте да дадем" не ме трогва изобщо. Който иска и може, нека помага да се реформират философските организации в БАН и в СУ. Философията у нас има огромни проблеми и те наистина са най-вече историческо наследство. Не става дума само за ДС. Публична тайна е, че не всеки е можел да се добере до "разрешение" да учи философия в "ония години". Но все пак и това не трябва да се преекспонира, защото е неефективно за реформата. Итс ирелевънт, както биха казали боргите ;)

А реформата е вече наложителна – следя по това, че още в първи курс очаквахме реформи, очаквахме поне паралелни курсове в СУ, а вече години по-късно науката още се "ръководи" и има погрешно казармено разбиране на административната йерархия.

Който не иска и/или не може, казва "дайте да дадем". Не казвайте "дайте", а давайте!

Съжалявам, че е прозвучало остро. Радвам се на ентусиазма ви, наистина ;) Не можах да ида на въпросната среща днес, но ще очаквам някой да пише тук какво е станало.