Topic: ПРЕПИРНЯТА ЗА БАН
След молба от колеги поствам тази статия на Ангел Стефанов
След културното откровение на министър Дянков, че в БАН работели „феодални старци” в медиите се появиха спорадични реакции – от закачки, че известното вкусно мезе „Бански старец” се преименувал вече на „Феодален старец”, до поредица от интервюта на министър С. Игнатов, внушаващи, че академичните институти трябвало да преминат към университетски факултети, защото науката по света се правела единствено в тях. Тенденциозността на това негово послание стана причина наскоро Общото събрание на БАН да поиска неговата оставка. Препирнята за БАН по медии и електронни форуми се превърна, за съжаление, в размяна на лични мнения и нападки, много от които с точни попадения, но засягащи отделни аспекти на функционирането на най-старата ни културна институция, учредена преди 140 години, още преди България да „се види” като независима държава.
Очаквах, че в последното предаване „Сеизмограф” по Би ти ви на 6 февруари, предвиденият интелектуален дуел между Министър С. Игнатов и Председателя на БАН акад. Н. Съботинов ще тури ред в препирнята и ще се види кой крив, кой прав. Уви, нищо подобно не се случи. На министъра на образованието, младежта и науката дори не му се наложи да се извини за неправилната си позиция, отклонен към отговори защо неговата заместничка г-жа Ломева бе наскоро освободена, а господин академика твърде лесно бе накаран да се оправдава. И то не от своя опонент, на който уж искаше оставката, а от водещата Светла Петрова. Чрез язвителното й питане – но на нея това й е работата! – защо БАН не се била реформирала, а в нея са си живеели спокойно преди избухването на препирнята. Акад. Съботинов взе да обяснява, че това не било така, че до към средата на 90-те години Академията се раздели с много от кадърните си изследователи, заминали в чужбина, институцията бе свита с две трети, без да запази своето финансиране, а предстоящата реформа, изразяваща се в сливания на институти – поради изискване за икономии – била вече изготвена. Все оправдания от твърде ниска позиция. Така БАН не би могла да бъде защитена.
Препирнята ще продължи и БАН, притиснат от разнопосочни интереси, ще колабира, ако в публичното пространство не се заявят ключови факти и не се дадат ясни отговори на няколко важни въпроса, засягащи функционирането и бъдещето на българската наука.
1. През 2009 г. всички институти на БАН бяха подложени на обстоен международен одит на своята научна и управленска дейност, извършен от компетентен екип на международно признати учени от Европейската научна фондация Общоевропейската асоциация на академиите. Заключението на проверяващите бе, че в повечето от тези институти се прави наука на много добро равнище, при твърде мизерни условия за работа. Никъде в това заключение не се препоръчва механично сливане на институти, предвидено „отгоре”, сиреч от Управителния съвет на БАН. Премълчаването на тази добра международна оценка си остава за сметка на акад. Съботинов.
2. Защо при наличие на ясен извод в Оценъчния доклад на проверяващите, че ако българското правителство иска развитие на академичната наука, то трябва постепенно да подобрява нейното мизерно за момента финансиране, тъкмо в деня на оповестяването на доклада от бюджета на БАН бяха орязани 10 млн. лева? Поради това, както писаха вече някои медии, БАН няма да може да си плаща парното, а камо ли да остават пари за наука.
3. Има ли основание да се обединяват научни институти, получили адекватна международна оценка със структури, които още не са получили такава оценка? Каква ще е базата за сравнение?
4. Вярно ли е твърдението, че първо БАН трябва да се реформира, а едва след това да се мисли за адекватното й финансиране? Възможна ли е реформа без пари, или каруцата се поставя пред коня?
5. Вярно ли е подкрепяното от министър Дянков твърдение, че в условия на криза парите за наука трябва да се съкращават, или е вярно обратното твърдение?
6. Защо България е на последно място от всички страни членки на ЕС по финансовия задел за наука като процент от БВП? Защо страната ни не изпълнява задълженията по Лисабонската стратегия на Европейския съвет в това отношение, а в разрез с нея, единствена от споменатите страни намали мизерния финансов задел за научни изследвания от 0.48% на 0.3% през тази година?
Ако тези факти и въпроси не получат своето разумно осмисляне и корекции в съответните действия от управляващите у нас, препирнята за БАН ще премине в препирня дали изобщо да има наука в България.
Ангел С. Стефанов
www.sofiafilm.com
