Another opinion about "the dead-lock" situation in BAS:
From: bulgarianscienceproblems Yahoo group
http://tech.groups.yahoo.com/group/bulg … ssage/4607
Lazarin Lazarov writes:
РЕФОРМАТА НА БАН – ХАОС В ЗАДЪНЕНА УЛИЦА
Правителството очевидно няма (а и не може да се очаква да има) ясен проект за реформата на БАН. Посочвайки най-наболелите проблеми и принципни изисквания за ефективност, то очаква Ръководството на БАН да разработи проект за преструктуриране и реформи, който то да одобри.
Ръководството на БАН не може да не се съобразява с натиска, упражняван от Правителството. Но очевидно, то няма никакво намерение да съгласува и чака одобрения. БАН иска сама да си проектира и проведе реформата – без да си дава сметка че това е непосилна, практически невъзможна, задача при нормативно установеното управление на тази институция.
Ръководството изработи едно „Предложение за структурна реформа”, което предвиждаше не особено ясни и аргументирани сливания и преименуване на институти без закриване на такива и без съкращаване на учени без предварителна атестация. Но дори и в този си вид то разбуни силно духовете – особено в обществено-научните и хуманитарните институти. Стана ясно че такова „преструктуриране” няма да бъде прието нито от Правителството, нито от учените в лицето на Общото събрание. Вместо да одобри Предложението, ОС създаде „Комисия за реформата в БАН” (протокол №22/25.1.2010). Това изглежда подтикна Ръководството да промени тактиката – на следващото заседание на ОС то предлага за одобрение само новите направления, по които да бъде преструктурирана Академията. Междувременно са изработени „Правила за извършване на структурни промени и преустройство на БАН” – един документ, който би предоставил провеждането на реформата изсяло в ръцете на УС, предоствяйки му свобода за запазване, преименуване, създаване, реорганизация, и закриване на постоянни научни звена след организиране на тяхното атестиране. Този документ (доколкото стана известен, макар и като проект) още повече разбуни духовете на учените, а ОС, вместо да го приеме, избра нова „Комисия за Правилата за извършване на структурни промени” (протокол №24/4.3.2010). Поискана бе оставката на министър Игнатов, реформата навлезе в задънена улица.
Сигурно е че Ръководството на БАН би желало да проведе необратимо тръгналата реформа колкото се може по-плитко, като без да се дискредитира, да успее да запази в максимална степен статуквото. С оглед на това то има една основна цел – да не я изпуска от контрол – защото си дава сметка че ако реформата отиде в ръцете на институтските научни съвети и общи събрания, ще се стигне до хаос, който ще накара правителството да се намеси с ново закондателство и дълбоки промени. Потенциално засегнатите учени от институтите, обаче, виждат спасение в настояване за друга „философия” на реформата, която да започнела „огоре-надолу” като практически изключи сегашните управници от провеждането й.
Най-застрашени се чувстват учените от хуманитарните и обществено-научните институти, които не дават и дума да се отвори, че в много области, съзнателно или несъзнателно, са носители на идеологическа обремененост от комунистическото минало. Със своите солидни връзки в партиите и Президенството те трескаво търсят лобистка подкрепа за оцеляването на техните институти. Търсят аргументи в куртоазни фрази от оценките на европейските експерти, в хуманитарните традиции на БАН, като яростно нападат Ръководството. Известният публицист-седесар Едвин Сугарев нарича реформата „лъжа”, а проекта за „Правила за структурната реформа” – един от „най-авторитарните и мракобесни документи” на БАН. Но въпреки че част от критиките му към намеренията на Ръководството са основателни, той не предлага никаква алтернатива. Излиза че или не трябва да има реформа въобще, или че тя трябва да бъде дъвкана и изкована от институтски ‘общи събрания’, което на практика означава същото.
‘Научната общност’ на БАН, като цяло, показва че няма никакви други възможности и се държи силно за бюрократичното си съществуване, макар и с ниски заплати. В борбата си за оцеляване те се нахвърлят срещу всичко – Ръководството, Правителството, ченгетата, администрацията, колегите от съседния, по-малко застрашен, институт. Те искат „атестиране на атестиращите”. Заедно с потенциално засегнати от техническите институти, търсят спасение в аргументи че пътят на реформата бил неправилен, че трябвало да започне от ръководните органи и централната администрация. В крайна сметка наблюдаваме безплодно недоволство и нахвърляния „всеки срещу всеки”.
Докато компетентни учени извън БАН и наблюдаващи общественици, виждайки настъпващия застой и хаос предупрждават че „засегнати хора реформа не правят”, в Академията отчаяно се държат за формулировката „реформите в БАН са дело на работещите в БАН”. Но това като че ли е единственото, което обединява различните разнопосочно действащи сили. Отхвърляйки централното ръководство, потенциално засегнатите от институтите искат всъщност да сведат реформата до децентрализиране на управлението и „спасяване поединично”, разчитайки че държавата няма да остави да бъдат изхвърлени на улицата. Членовете на ОС естествено стават изразители на тази позиция. Назрява явен конфликт между Ръководството на Академията и загрижените за своите директорски постове членове на ОС.
В борбата на мнения и становища и безплодно философстване върху реформата изпъква един въпрос, с който много се спекулира – за ролята на ‘младите учени’. Кариеристично настроени опортюнисти зад фасадата на някакво ‘движение (или сдружение?) на младите учени’ със странни наименования (2х&3х, Когито) напират да се възползват от създадената ситуация. От интернет-сайта им не може да се разбере кой стои зад тази фирма и кой съставлява ръководнното тяло. От тази позиция анонимни автори публикуват „отворени писма” до държавните ръководители (вж сайта на БАН) с протести срещу научната йерархия и искания за специална „посредническа” роля в реформите. Режисирани в близкото минало от Ръководството на БАН, сега те не настояват за силна децентрализация. В апаратните игри на общите събрания те виждат своя шанс за лесна и бърза кариера. Идеите им, наподабяващи в някои отношения тези на хунвейбините от Китайската културна революция, могат да бъдат много опасни. Науката е йерархична система и обезглавяването на БАН-ската наука от добри водещи учени може да доведе до катастрофални резултати.
Учудващо е, че много малко хора в Академията си дават реална сметка за положението и имат ясни виждания за необратимо започналата реформа. Но макар и бавно, излизането от задънената улица неминуемо ще започне да се изяснява. Първият етап ще бъде признаването че формулата „реформата на БАН е дело на работещите в БАН” не работи.
Реформата може да бъде осъществена само от компетентно ръководство на БАН при съгласуване с Правителството. Необходимо е да се случат следните събития:
- Общото събрание да се саморазпусне;
- да се организира временно действаща „кръгла маса” (или както там се нерече), съставена само от най-висшето ръководство на БАН (председателят, двамата му заместници и главния научен секретар), двамата министри (на финансите и на науката и образованието) и по един представител съответно на университетското висше образование, на културната общественост и на бизнеса, която да одобрява провежданата от Ръководството реформа.
Лазарин Лазаров
